Пържени домати с яйца

  Тази публикация е малка закачка, защото не е рецепта, а е начин да си направим едно наистина дзверски вкусно (отбележете, казвам дзверски само за мръФки) ястие - леко и приятно, много подходящо за все още продължаващите жеги.

 Няма количества, няма мерки и теглилки.

 Иначе казано, на една главичка лук са й необходими два обелени домата и две яйца. По подразбиране - 2-3 скилидки чесън, ама инак - една. Останалото е сол, черен пипер, магданоз и ... масло - не олио. Може поравно масло и олио.

 Мисля, че на всички е ясно: докато маслото загрява, лукът и чесънът се нарязват на ситно (абе кат за куче) и се хвъргат вътре. Докато те остъкленяват, доматине се обелват и нарязват на кубчета и заминават при тях. 

 Споко 3-4 минути, през които спокойно можем да счукаме яйцата и да махнем чАрупките и да ги разбием със солта и пиперите и разбъркаме с доматите.

 Веднага изключваме котлона, покриваме тигана с капака и забравяме за ястието 10-а минути.

 Сетне бухваме още една бучка масло, ръсим със ситно нарязания магданоз и нападаме.

 Топиш залчето лебец и замесваш към студената водчица. Кеф от всякъде.

 Хем вкусно, хем лесно, хем полезно и хем дзверско мезенце.

 Наздраве!

Кюфтенца от леща

  За кюфтета или всичко или нищо. В блога имам сума ти рецепти за кюфтета, но тези са определено много различни, защото са само от леща.  

Направията е много лесна, а количествата продукти са доста условни:

Една ч.ч. леща се измива и оставя във вода за 10-а минути - колкото да се обелят  и нарежат 2 моркова, 1 глава лук и 1 среден картоф.

В тенджера в 1 с.л. мазнина се запържват лекичко лука, морковите и картофите, сипва се прецедената леща и се налива вода (идеален вариант е някакъв бульон) колкото да я покрие. Вари се около 20-а минути - или до готовност на лещата. При необходимост се налива по малко течност, но идеалният вариант е лещата да поеме наличната течност изцяло. 

Оставя се да изстине в цедка като целта да стане максимално суха. Както си е в цедката, я притискам с онази джаджа за картофено пюре.

Като се отцеди добре, всичко се намачква добре, но без голямо престаряване - просто да стане на гъста каша.

Чуква се едно яйце и се разбърква. Ако сместа е леко рядка, се слагат 1-2 с.л. царевичен грис. Овкусяват се с черен пипер и сол на вкус, идея кимион и щипка риган или чубрица.

Оформят се кюфтенца с големината на топки за тенис на маса и се нареждат в тавичка. Нека да престоят в хладилника- малко да стегнат.

След това се овалват в пълнозърнесто или царевично брашно и се пържат в силно загрята мазнина, която трябва почти да ги покрива.

Пържат се в тясна касерола, по няколко броя- до хубаво покафеняване.

При ваденето могат да се сложат върху домакинска хартия, но в интерес на истината не поемат много мазнина.

Могат да се сервират с доматен сос или пък с млечно-чеснов сос, въпреки че заложих на доматения сос с лук, чесън и босилек.

Стават невероятно вкусни.

На вкус приличат на кюфтета с купешка кайма, но са по-вкусни.

Най-важното е, че се правят лесно и отнемат малко време.

Може да се направи по-голямо количество и готовите кюфтенца да се замразят във фризера.

Вадят се и след 15-20 минути престой в бокса могат да се пържат.

За вкуса гарантирам, а кой ще събере сили да пробва, не знам. 

Въпреки че сме жестоки месоядни, на нас се харесват достатъчно, че да се правят в къщи.

Е, Наздраве за осмелилите се да пробват.

Кюфтета от коприва със сирене

 Пролетта дойде  и всичко взе да се раззеленява. И лапад и млада и свежа коприва бол. С полезната за нас коприва могат да се сготвят сума ти вкусни и здравословни неща.
 Кюфтетата от коприва със сирене са си класика от време оно - има ги и из старите готварски списания, а са невероятно вкусни.
 Принципно нямах намерение да пиша за тях,защото се правят лесно, но тези са приготвени по различен начин и затова ще ги споделя - все на някого ще е от полза.

Необходимите продукти са ориентировъчни - все пак е правено по наш вкус.
Необходими са около 300-400 грама коприва, 1/2 глава лук; 3 яйца; около 100 грама сухо картофено пюре (на люспи); поне 150-200 грама сирене; пресен джоджен и копър; 2-3 с.л. кисело мляко и ч.л. сода.
Методът на подготовка е много лесен. Копривата се слага в голям гевгир и се измива на чешмата като се разбърква с лъжица. Никакви ръкавици, никакви глупости. Прехвърля се в голяма купа и се бланшира поне с 1 л или 1 1/2 л вряла вода от бързоканата. Оставя се да се бланшира по този начин за 4-5 мин. и сетне се прецежда пак през гевгира като съвсем леко се притиска с лъжица, за да се отцеди максимално. Не е необходимо престараване в изцеждането.
Отлятата вода от бланширането не се изхвърля, но за нея малко по-късно.

Каквото и да си говорим копривата си има клончета, стъбълца и др.п. Голяма играчка е да ги почистиш и изрежеш. А колкото и да ги кълцаш, сетне в кюфтето се усещат.
Кофти работа.
Затова отцедената коприва, нарязаният на грубо лук, листчетата джоджен и копъра се бухат в купата на нутриблендера заедно с 1-2 с.л. кисело мляко (при необходимост и толкова от копривената вода) и всичко се пасира.
За 30-а секунди машинката свършва цялата работа, за която щяхме да се гъзортим в кухнята с ножа поне 30-а минути, да търсим ръкавици, за да не ни пощипне копривата и т.н.
И най-важното - получава се идеална консистенция на копривата и другите съставки, а това че сме спестили сума ти време хич не е маловажно.
Впрочем като правя супа от коприва - изобщо не си играя да я чиста от дръжки и др.п. Само много добре я измивам и заминава в тенджерата и след сваряването я пасирам. Минимум усилия, максимум резултат...
Накарай мързеливия на работа, а той да те научи на акъл.

Получената маса се прехвърля обратно в купата, слага се 1 с.л. кисело мляко, в което се загася содата, чукват се яйцата и се добавя натрошеното сирене.
Да не забравим и църното пиперче.
Нищо пречеше и него да го бухнем в блендера, но така се усеща по-сериозно, а иначе щеше само да придаде вкус.
Разбърква се с лъжица и започва да се добавя картофеното пюре с лъжица и да се бърка докато се получи достатъчно гъста консистенция. 
Тъй като пюрето има нужда да дръпне от течността и да си набухне, просто го оставяме да си почине, а ние си наливаме едно питие, палим цигарата и след като свърших с нея проверяваме какво е станало. ако се налага, се добавя още от сухото картофено пюре. Пробваме на сол и ако се налага - добавяме.

С намазнени ръце от цялата смес си подготвяме кюфтета и си ги нареждаме в чиния.
Пристъпва се към пърженето - на 2/3 от силата на котлона в първоначално добре загрята мазнина.
Пържат се до хубаво зачервяване.
Пазят форма, но все пак трябва да се внимава при обръщането. 
Не се налага да се вадят върху хартия - не поемат мазнина, но не пречи и да се ползва хартия - за още по здравословно.

В наченатото кюфте се виждат бучките сирене ...
Сервират се с млечно чеснов сос.
Как се прави всеки си знае - мляко, малко майнеза или сметана, пресован чесън, ситно нарязан копър, а и други зелентии - с добавка на пипери и т.н.

Най-важното, правят се с минимално усилия - без добавка на брашно, галета и др.п. Могат да се опекат във фурната вместо да се пържат.
Подходящи са за хора с непоносимост към глутена и т.н., а и в копривата сме запазили максимално полезните неща.
Всеки може да оцени предимствата на този начин на приготвяне пред общоприетия начин...

П.П. И на края - обещаният бонус.
Всички знаят, че при бланширането на копривата във врялата вода, от нея се извличат най-полезните вещества. 
С тази вода някои хора поливат цветя, други си мият косата, а ние постъпваме по друг начин:
Водата се прецежда през филтър или домакинска хартия и се пълни в шишенца и заминава или във фризера или в камерата на хладилника. 
Защо пък този труд ли?
Ами просто. След размразяването се разрежда поравно с обикновена вода, може да се добави мед и да си се пие като студен чай.
Така всички полезни неща от копривата си се усвояват от нас, а не се харчим за химичен студен чай...
Хем икономично, хем полезно. 

Карфиол със синьо сирене

Ако ми разрешите, няма днес да пея дитирамби за ползата от карфиола. Някои го нареждат заедно с броколито за супер храна, предпазваща от рак и тем там подобни. За мен просто си е вкусен зеленчук дет може да се направи в различни варианти - правил съм дори невероятно вкусни кюфтета.

 Този път заложих на една запеканка от карфиол и нещо тип "почисти хладилника" от разни сирена, от които най-много се оказа едно синьо сирене около 180 грама.

 Нарочно няма да давам количества, всичко ще следва като описание в снимковия материал. По принцип в последно време предпочитам да давам обяснения, а конкретните количества зависят от предпочитанията и броя на порциите. При нас все пак са 4-6 такива.

Една глава карфиол се накъсва на най-ситните розички и се задушава в леко подсолена вода заедно с няколко парченца нарязан морков. Може и да се свари на пара.

Предпочитам да е леко хрупкав и полусварен.

Сетне се прецежда добре в цедка.

В подходяща съдина се приготвя сос бешамел по собствен вкус. В моя вариант 3 с.л. масло, около 3-4 с.л. брашно и почти литър прясно мляко. Без сол. Като поистине малко в бешамела се настъргват сирената. В случая гауда, кашкавал, малко обикновено сирене, както и почти 180-200 грама синьо сирене.
За любителите на броколите, може да се сварят няколко броя с бешамела и да се пасират заедно с него и чак след това да се сложат сирената.

Карфиолът в леко намазнената тавичка се залива със сместа от сирената и добре разбърква.

Тук е моментът да кажа, че може да се направи със сметана, но у нас не е на почит.

В цялата тази галимация може да се бухнат и едно, че и повече яйца.

Цялата тази "сложна конструкция" заминава във фурната на 180С  - колкото да се засрами и от срам позачерви.

А пропуснах и нещо не съвсем маловажно - носи църно пиперче и за любителите малко люто и пушено цървено пиперче. По моя преценка вкусът на сирената е достатъмен и не са необходими други подправки. 

Ама това си зависи от мерака на ящниците...

Едно невероятно вкусно, лесно, просто за изпълнение ястие, което е от типа "почисти хладилника", защото носи и други добавки. Чак съжалявам, че не пробвах и да му добавя някакво колбасче...

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Пържена паста Пипе ригате с доматен сос

 Не обичам думата "паста", която се наложи в последните десетилетия и вече цяло поколение израстна с нея. Някъде в далечното минало имаше юфка, макарони, спагети, кус-кус и като че ли не се сещам за друго. Бабите ни правеха едни огромни чаршафи с домашно точена юфка, а т.н. пасти бяха едни такива изкушаващи сочни пастички (с голямо изобилие), с които бяха пълни сладкарниците и бозаджийниците. Впрочем и тези последните изчезнаха и са непознати за последните май две поколения.

 Та подхванах, да си кажа, че и т.нар. паста не я обичам - някакво варено тестено, което в какъвто вариант да ми го пробутват (със сос, кайма, морски дарове и т.н.), за мене не е ядене. Къде ще ми се сравнява с едни кюфтета, кебапчета, сочно печено джоланче и т.н. 

 Да, много добре знам как се приготвя - не е като да не съм правил. И точно този начин на направия не ми харесва: варене в подсолена вода до ал денте, миене под студена вода, за да се спре готвенето; пържене на съответния сос и досготвяне. Ами то при това миене, що полезно и вкусно има, то го отмиваш и заминава в канала. Ем ептен измита работа, а ти ходи и чакай за 2-3, па и 5 минути пастата да си поеме от соса.

 Както и да е. 

 Тези дни ми дадоха нота да сготвя и то в постен вариант една паста, която с всичкия си акъл бях купил и оставил на видно място.

 Оригинална, италианска от твърда пшеница - както трябва да си е.

 То хубаво, ама не ми се готвеше по традиционния начин и се сетих, че някъде някога съм чел (виждал) един доста по-различен начин за приготвянето й.

 Та реших да се пробвам и да видя какво ще стане.

 Необходими са за 4 порции: 2 ч.ч. паста "пипе ригате", 50 грама масло, една консерва домати на кубчета (400 гр.); около 100-а грама настърган кашкавал, 1 главичка лук, нарязан на ситно; 2 с.л. домашна вегета (или сух босилек, риган на кой каквото му харесва), както и сол и черен пипер на вкус.

Ако доматите са по-кисели и ч.л. захар.

Изпълнението:

В дълбок тиган се разтапя маслото и се пуща пастата, която се разбърква. Запържва се за няколко минути и при пастата се пуща ситно нарязаният лук.

Пърженето продължава докато пастата леко промени цвета си и започне да се зачервява. Достатъчно е част от нея да промени цвета си.

Всичко на всичко около 5-7 минути.

Ако се прави с кайма, сега е моментът да се пусне и каймата, да се запържи.

Веднага след това в тигана се налива вряла вода (загрята в бързогреещата кана). Този момент е опасен - веднага почва да се изпарява и опасността да се изгориш от парата е напълно реална.

Така че - внимателно.

Водата трябва съвсем леко да покрива пастата.

След наливането й силата на котлона се намалява с 1/3.

Тиганът може да се покрие с капак.

След 5-6 минути се сипват доматите, слагат се и подправките и готвенето продължава още 10-а минути без капак.

Когато ястието остане само на сос, значи е готово.

Сипва се настъргания кашкавал, разбърква се и е готово за сервиране.

От слагането на тигана до пълната готовност на ястието отиват максимално 20-25 минути, а резултатът е вкусен.

Бих казал, че си е един направо мързелив и лесен начин да се сготви паста. 

И то само в една съдина.Значи и по-малко съдини за миене.

Правете и не се плашете. Нищо че някой италиански готвач може да получи удар от подобно приготвяне на паста.

Наздраве!

Яхния тиквички, ориз и картофи

 С безмесните ястия съм скаран, но ми се налага от време на време да се прежалвам - заради домашните или заради идеята да направя някоя по-различна гарнитура къде мръФчоците.

 Така че на тази лесна и бърза яхния може да гледате като на основно ястие или като на гарнитура. Зависи от камбанарията ...

 За поне 4 порции са необходими:

2 средни тиквички, нарязани на ситни кубчета (ама не съвсем, че зачезват и се топят)

2-3 средни картофа, обелени и нарязани на кубчета ( 1,5 х 2 см)
2-3 к.ч. ориз (зависи от големината на кафената чашка - та затова около 200 грама), предварително измит и накиснат поне за 30-а мин. във вода

1 глава лук нарязана на ситно

 2-3 скилидки чесън

сол и черен пипер на вкус, 5-6 листенца пресен джоджен нарязан на ситно или 1 ч.л. сушен, изненадващо подходящ е риган - 1 ч.л. сушен, 1-2 с.л. мазнина (гъша мас), както и две с.л. домашна вегета

 Когато се прави в мултитенджурата (мултикукъра демек) става много лесно.

 То направо няма какво да обяснявам:

Мазнината се загрява в кукъра, запържват се леко чесъна и лука, добавят се картофите и след 3-4 минути се налива бульон (винаги имам във фризера) или топла вода колкото да покрие картофите.

Включва се програма F1 - 10 минути.

След това се отваря пущат се нарязаните тиквички и ориза, долива се още 1 1/2 ч.ч. бульон (топла вода), подправките и още веднъж се повтаря варенето на същата програма.

Заедно с рязането на зеленчуците за 30 минути ястието е готово.

В това време на скарата се опичат карначетата, нарязват се на хапки и ястието се сервира със ситно нарязан чесън.

Нека не спорим, но чесънът е много полезен ... :)

Макар и постно, това ястие си върви много добре с мръФката от скарата и доброто питие.

НАЗДРАВЕ!

Пролетна фантазия

 Започвам от там, че това е наистина една пролетна фантазия, невероятно вкусна и лесна за изпълнение.

 Необходими са за 4 порции пресен зелен чесън 1 връзка и зелен лук 2 връзки, лапад 2 връзки (или спанак 500 грама), 1 морков, 1 главичка стар лук, сол и черен пипер на вкус, пресен джоджен и четири яйца.

 В изпълнението най-пипкавата работа е измиването, почистването и нарязването на зелентиите. Всичко друго става за има няма 20-а минути.

 В голям тиган в малко мазнина се задушават стария лук, моркова пресния чесън и лук и накрая се слага и нарязания лапад като се налива съвсем малко топла вода (около 3/4 ч.ч.). Овкусява се със сол и черен пипер и джоджена. (Добавям от моите сушени зеленчуци за подправка 1 с.л.).

 Ако задушените зелентии са редки, т.е. имат повечко сос, може да се добави 1 ч.л. царевично нишесте, размито в малко хладна вода.

 По желание може да се настърже и малко сирене или кашкавал при зелентиите, но това е екстра.

 Всичко това отнема 10-12 минути.

Подходяща тавичка се намаслява.

Е, ама няма да съм Я, ако всичко е постно.

Затова в единия ъгъл плеснах едно огромно кюфте.

В тавичката се изсипват почти сготвените зелентии.

С лъжицата се правят вдлъбнатини и във всяка се чуква по едно яйце.

Това с разкъсания жълтък е моята част - отдолу е каймата.

Пече се за 10-а минути във фурничката, колкото яйцата да се забулят.

 Голяма вкуснотия!

 Най-доброто в това ястие е, че продуктите могат да варират според наличните.

Дори и моето кюфте бе станало страхотно.

Лесно, вкусно и много бюджетно ястие.

Дори всички продукти да се купят от пазара, цената му няма да надвиши 5 лв за четири вкусни порции.

Каша от спанак и сирене

 Една каша някак как да е фотогенична колкото и да е вкусна.

 В същото време това е може би най-бързата вкуснотия, която съм приготвял. Като се махне времето за почистване на спанака, става буквално за пет минути, а резултатът е невероятен.

 Реших, че тези дни ще се подсилваме с желязо и витамини, не че в мръФките няма, ама нека да са в повечко. ЧИ доФторите нещо съвсем ни изкараха акъла в последно време ...

 За 4 порции ни трябват: 500 грама спанак, 250 грама натрошено сирене, 2 с.л. брашно, 50 грама масло и 2 с.л. олио, черен пипер.

 Подправки - ами по моя преценка, вкусът на спанака е достатъчен. Най-много да се сложат 2-3 пресовани скилидки чесън ...

 Изпълнението е повече от елементарно:

 Спанакът се измива, почиства от коренчетата и нарязва на ситно или ей така както дойде ...

В тигана се загряват маслото и олиото, пуща се спанака и буквално след 2-3 минути се слагат брашното и черния пипер.

Леко се разбърква.

Слага се натрошеното сирене, разбърква се и се налива буквално чашка вряла вода (или бульон).

Разбърква се добре и буквално след 2-3 минути котлонът се изключва.

Всичко отнема буквално 7-8 минути, а резултатът е превъзходен.

А колко е вкусно просто не е истина ...

Прави се лесно, бързо и е е невероятно полезно.

Да не казвам, че носи добавки на вкус - като настърган кашкавал, разни сирена и т.н. 

Пък ако се сложи и малко синьо сирене, ще стане трИпач хапване ....

Е, върви с бяло вино или бира. Ама честно, и с бърбън ...

Наздраве!

Коприва каша

С това простичко и разпространено ястие няма да изненадам когото и да е, но ще споделя и моя му прочит...

В последните топли дни на октомври копривата пусна отново крехки листенца по връхчетата - какво по-хубаво от това? 

За направата на поне 4 порции са необходими 

коприва около 400-500 грама, която се измива добре и сетне на два пъти се залива с вряла вода (като втората вода не се изхвърля)

1 глава лук, обелен и нарязан на ситно

2-3 скилидки чесън (носи и повече), нарязани на ситно

3 с.л. брашно

поне 2 ч.ч. прясно мляко

1 ч.л. червен пипер, сол и черен пипер на вкус

няколко стръка джоджен и 1/2 вр. магданоз

4 яйца

масло и олио по 1 с.л.

Приготвянето е толкова лесно, че направо няма какво да се обяснява:

В загрятото масло с олио се запържват съвсем леко лука и чесъна.

Добавя се 1 ч.л. червен пипер и брашното и енергично се бъркат за минута две - колкото брашното леко да промени цвета си.

На струйка се сипва около 1 ч.ч. от водата на копривата, а сетне и прясното мляко като се бърка добре, за да не останат бучки.

Като заври соса, се добавя и отцедената и нарязана коприва. Разбърква се и се оставя да покъкри 10-а минути на вече намален с поне 1/3 котлон.

В края на варенето се добавят нарязаните на ситно джоджен и магданоз, солта и черния пипер.

Внимателно се пущат яйцата на четири различни места. 

Затваря се с капака и котлонът се изключва.

За това време яйцата се пошират сами.

Сервират се като за всяка порция се слага по едно яйце.

Забележка: гъстотата се регулира по желание, но ние я предпочитаме по-гъста.

Леко, бързо и здравословно хапване.

Картофени тиганици

Този месец по едни или други причини "позабравих" блога, но това не означава, че не е готвено. Снимането не  е проблем, защото телефонът е все до мен. Проблем е времето. Оказва се, че именно публикуването е най-трудоемко. И пак поради недостиг на време в последно време се правят само бързи, лесни неща. Да си се трупат материалите, а сега за нещо много бързо, лесно и изключително вкусно - картофени тиганици.

Необходими са за един човек - по 2 средни картофа и по 1 яйце и малка глава лук; сол и черен пипер на вкус; сирене и кашкавал по 30-50 грама. За овкусяване - риган и олио за пържене.

Изпълнението е страшно лесно и бързо:

Картофите се измиват, обелват и настъргват на едро ренде. Лукът се настъргва.

Получената маса се изцежда добре и в нея се чукват яйцата.

Добавят се настъргания кашкавал и натрошеното сирене.

Овкусява се с подправките и добре се разбърква.

В това време се загрява малко олио в тиган.

Силата на котлона се намаля с 1/3.

С голяма лъжица се гребва от сместа и се оформят по желание. Големината също по желание.

Пържат се до зачервяване. Когато отстрани се полручи леко зачервяване, се обръщат от другата страна.

Вадят се върху кухненска хартия за да се отцеди излишната мазнина.

Могат да се поднесат със салата (домати), млечно-чесново сосче. На който както му харесва.

Приготвят се много бързо - цялата процедура отнема максимум 20-25 минути.

Не излиза скъпо - за около 4 лв могат да хапнат 4-ма човека.

Изстинали са още по-вкусни.

Могат да се поднесат като самостоятелно ястие или като гарнитура за някаква мръФка.

Кюфтета от леща и елда

 Оказва се, че кюфтета могат да се направят почти от всичко и това ги прави направо универсално хапване.

 За такива като мен месоядни, най-лесният начин да бъдат излъгани да хапнат нещо безмесно, се оказва, че са точно кюфтетата. Няма да обяснявам, че лещата и елдата са изключително полезни за организма и т.н., но се чувствам длъжен да отдам дължимото на лещата - тя се нарежда на второ място по фибри от всички продукти.

 Та покрай внезапно обзел ме ентусиазъм за нещо полезно се юрнах да правя яхния от леща. Ама не каква да е, ами и с елда и много зеленчуци ... Като се засиля, нямам спирачка и наготвих цяла бака. То изяждане от двама човека няма... И на това има цака - направих кюфтета.

 Но по-добре да обясня какво е необходимо и как да се направи:

 Необходими са: 

за сваряването на основното: 1 купичка (около 300 грама) леща и елда в съотношение 2:1 (200 грама леща и 100 грама елда), поне два настъргани моркова, 1 глава малка лук, нарязан на ситно; 4-5, че и повече скилидки чесън; риган, сол и черен пипер на вкус.

за кюфтетата: едно яйце, оризов грис, 1/2 глава ситно нарязан лук, малко магданоз- също нарязан на ситно; черен пипер и кимион на вкус.

 Изпълнението е лесничко:

Лещата и елдата се измиват и заедно със зеленчуците се сваряват до готовност в малко по-малко вода (примерно 1:2,5) и накрая се подправят. (В мултикукъра това отнема 10 минути.) След това се прецеждат през едра цедка - трябва течността добре да отцеди. Може и леко да се изстискат. Най-добре става през марля, но не ми се цапаше...

Сместа се прехвърля в подходяща купа, добавя се нарязания лук (е моят бе червен поради липса на друг), добавят се яйцето и подправките и добре се омесва.

Най-добре се сгъстява с оризов грис. Ако няма такъв, става и царевично брашно.

Гъстотата трябва да е достатъчна, за да държат форма. С намазнени ръце се оформят кюфтета с форма и големина по желание.

Не е нужно да се овалват в брашно, но който иска ...

Добре е да постоят известно време в хладилника.

Пържат се в повечко мазнина - да стига поне до половината им.

Освен олиото добавям и малко гъша мас.

Когато добре се зачервят, са готови.

Вадят се върху домакинска хартия, за да може излишната мазнина от пърженето.

Кюфтенцата са готови. Могат да се сервират с млечно-чеснов сос, със салата и изобщо каквото ви е вкусно.

От това количество се получават около 15 кюфтета (зависи от големината).

Излишно е да обяснявам колко са здравословни и полезни.

Важното е, че стават Дзверски вкусни.

П.П. Нямаше да съм аз, ако не бях пробвал нещо: След първите 10, добавих и шепичка телешка кайма (около 20 %) и пак на кюфтета. Разликата с другите бе минимална и едвам доловима, но на мен ми хареса повече.

П.П. И тъй като при мене количеството на лещата с елда беше повече и се получиха доста кюфтета, една част замразих във фризера. При необходимост се вадят и пържат.

Замразяването е просто: нареждат се върху пластмасова дъска и когато замръзнат се прехвърлят в торбичка или кутия.