Картофени топчета

 Бях се засилил да правя картофени кюфтета. За целта бяха сварени около 1 кг картофи и два моркова, съответно обелени и старателно намачкани с пресата. В тази смес добавих 50 грама масло, 200 грама натрошено сирене и 150 грама настърган кашкавал, малко черен пипер, щипка индийско орехче и няколко стръка ситно нарязан копър.

 Омесих яко и започнах да оформям малки кюфтенца като топчета.

 В този момент констатирах, че не съм сложил яйце, но след проба толкова ми харесаха, че просто си ги оставих така и сервирах поръсени с още копър и ситно нарязан пресен лук.

 Ами това си е - нито кюфтета, нито картофено пюре с добавки, а просто много вкусни картофени топчета.

 Бързо, лесно и много вкусно.

 Впрочем, вървят си и като мезе за питието.

 НАЗДРАВЕ!

ОВЕСЕНО МЛЯКО и как да си направим домашно

 По разни причини се наложи в последно  време да използвам овесени ядки. Та покрай тях взех, че попрочетох и малко за ползите от овесеното мляко. 

Оказа се, че е естествен източник на висококачествени протеини, аминокиселини, витамини от групата В, витамин E, множество минерали, сред които калций, желязо, манган и цинк. 

Освен това има доста разтворими фибри и не затруднява храносмилането - дори го подпомага.

Твърдят и вероятно е така, че поради съдържанието на желязо, предпазва от анемия (пишат, че 100 мл съдържали до 1/3 от дневната доза желязо). 

От друга страна намалявало и нивото на холестирола, съдействало за почистване на артериите и отделно от това укрепвало имунната система. Намалявало и риска от рак на дебелото черво.

Та толкова накратко, който иска, може да потърси повече инфо из дебрите на Интернет.

Много е подходящо за хората с непоносимост към лактозата и замествало успешно обикновеното краве мляко.

Може да си се пие направо - препоръчително половин час преди хранене, може да се добавя в десерти, да се слага в мюсли или в кафе, да се направят палачинки и т.н.

Направих си "една разходка" да видя каква е цената на 1 л овесено мляко и се поизненадах - около цели 5,00 лв, че и нагоре. Зависи дали е пастьоризирано, дали има добавка и на други витамини и т.н. 

Моето мнение е, че от натуралното няма по-полезно. За повечко информация поразгледах из руските сайтове, където е много популярно и след в главата ми стана малка бъркотия си отговорих и на най-важния въпрос как да си го направим при домашни условия?

Направията се оказа много лесна и невероятно евтина (но за цената най-накрая) ...

100 грама овесени ядки се слагат в подходяща съдина и заливат с 1 литър вода.

Желателно е водата да е преварена или филтрирана.

Оставя се така поне за 12 часа на хладно (или в хладилник).

След това се разбърква, слага му се щипка сол и смила в блендер.

Поради липса на такъв, ползвах пасатора. Пасирането е съвсем за кратко време.

След това следва прецеждане през ситна цедка. В зависимост от едрината на цедката зависи и "плътността" на млякото.

Сега малко за пасирането - не трябва да се престараваме, защото ако се пасира по-дълго време крайният резултат е леко лигаво мляко. Казвам го от личен опит (преди да напиша каквото и да е и да го пусна в блога е пробвано поне няколко пъти).

Прецеденото мляко се слага в бутилка и прибира в хладилника.
Останалата твърда част при прецеждането не се изхвърля, а може да се ползва и за хапване, и в десерт и т.н.

Има свойството леко да се утаява, та затова преди употреба трябва хубавичко да се разтръска.

Колко време издържа така не мога да кажа. Пишат - до седмица, но свършва за отрицателно време. Не е проблем да се прави през ден. Отнема 10-а минути.

Нищо не прачи и да се ползва минерална вода.

Изчетох и варианти със заливане с вряла вода, както и такива за сваряване след прецеждането. Но моето мнение, че при термична обработка губи доста от полезните си свойства.

Другото най-хубаво е, че носи вкякакво овкусяване и подслаждане - при пасирането в сместа може да се сложи един банан или два, могат да се ползват и други плодове. Или пък само желано количество мед. 

Вкусът може да се подсили с добавката на ванилена захар.

П.П. Вместо да се тегли и т.н. може да се замерва с ч.ч. - на 1 ч.ч. овесени ядки - 5 ч.ч. вода.

П.П. Най-накрая и за цената. В кварталния магазин 0,500 кг овесени ядки е 1,60 лв, т.е. 1 литър овесено мляко излиза макс. 0,40 лв (10-12 пъти по-евтино и сигурен съм и толкова по-полезно от това, което продават).

Подправка за пица

 Преди време когато писах за пицата със специално тесто, споменах, че ползвам моя си домашна подправка за пица.

 Преди доста години,, то се вижда от снимката - май повече от 7 бях купил една подправка за пица, която много ми хареса. На снимката се вижда, но така съм изрязал етикета и лепнал върху буркана. Подозирам, че е на "Биосет" (да ме извиняват, ако бъркам). Пробвах я, много ми хареса, но свърши. Като видите и другите ми постове за овкусена сол, за овкусен зехтин или пък олио, ще Ви стане ясно, че предпочитам да си "крадна" идеята и да си правя собствен вариант, по нашия си вкус.

 Та то се вижда от етикета - готварска сол, ронена чубрица, риган, млян черен пипер, босилек, розмарин и др.

 Подправката ми хареса, но идваше доста солена, тъй като в пицата слагаме доста други солени неща.

 Затова след доста експерименти, стигнах до мой си вариант който споделям:

 1 с.л. едра морска сол, 3 с.л. сушен риган, 2 с.л. сушена планинска чубрица,  2 с.л. сушен босилек, 1 с.л. сушен розмарин, 1 ч.л. черен пипер,  1 ч.л. сушен магданоз, 1/4 ч.л. млян кориандър, по 1/8 ч.л. сушен чесън и лук на гранули.

 Всичко това се смила в старата електрическа кафемелачка и се пълни в буркан.

 Количеството зависи от големината буркана. Ползвам от ония херметичски стъклени буркани, които са по около 500 грама, но никога не ги пълня догоре. Горе долу 2/3 от буркана. И като свърши, си правя нова партида. 

 При всички положения всеки може да си комбинира подправките по свой вкус и да не се ръси с излишни пари за готови, които излизат поне 3 пъти по-скъпи от домашно приготвените.

 П.П. Всичко това не изключва най-вкусния вариант - ръсването на пицата с пресен риган или босилек при приготвянето. С една уговорка - няма ги целогодишно, докато тази подправка "спасява" положението във всеки един момент.

Крехък и мек свински дроб

 Свински или телешки дроб съм правил по 100 различни начина и непрекъснато пробвам различни варианти - все с идеята да постигна идеален вкус и невероятно крехък и мек пържен дроб.

 Този път предлагам един напълно нов за мене начин, който даде наистина дзверски вкусен резултат. Получава се невероятно крехък и мекичък дроб, който и на другия ден не променя вкуса си (ако остане). 

 Няма рецепта, няма количества:

 Докато дробът се почиства и нарязва на резенчета (жулиенчета и т.н.), в бързонагряващата кана се възвира около 1 л вода.

 Дробът се слага в метална съдина (алпака, емайлирана и др.п.) и се залива с врялата вода. 

 Оставя се така за 10-а минути. Всички кървища от него и др.п. коагулират и излизат от него.

(малко ужасно изглежда на снимката).

След това се прецежда през едро сито, леко се подсушава с домакинска хартия и се пържи за много кратко 2-4 минути в силно загрята мазнина (масло и олио, само олио, или гъша мас). Пърженето става на малки партиди.

Соли се и се овкусява с черен пипер като се извади от тигана.

В същата мазнина може да се карамелизира с добавка на малко кафява захар  нарязана на резенчета круша или ябълка.

Комбинацията става невероятно вкусна и се получава мезе за питието от типа на "ядеш, рИвеш и си наливаш..."

Пробвайте и няма да съжалите.

Картофено пюре със спанак и сирене

За пореден път не очаквайте някаква специална рецепта, защото в случая става дума за един трик, с който тривиалното картофено пюре става просто невероятно вкусно. То и заглавето си казва всичко, ама все пак няколко думички:

Примерно 500 грама спанак - по толкова се продава при нас на пазара. Листенцата на спанака се откъсват и измиват много добре. Остават дръжките, които не се изхвърлят, а се почистват старателно от коренчетата и измиват много добре.

Обелват се примерно 3-4 картофа, нарязват се и заедно с дръжките от спанака и идея сол се сваряват до готовност на картофите.

Картофите се вадят и както са топли, се пресоват на пюре с малко масло - 50-60 грама. Количеството е въпрос на предпочитание.

По същия начин се пресоват и около 250 грама сирене. За разкош може и да се добавят 50-60 грама синьо сирене.

Спаначените дръжки се пюрират с пасатора като постепенно се слагат и листата на спанака - нарязани, разбира се.

Най-хубавото в случая е, че спаначените дръжки не се изхвърлят, а влизат в употреба. Чувал съм, че в тях полезните неща са дори повече отколкото в листата.

В купа всичко се смесва.

Овкусява се с черен пипер.

По желание може да се добави и щипка индийско орехче.

На снимката се вижда колко зелено и апетитно изглежда спаначеното пюре. И най-важното е, че листата се смилат сурови и запазват всичко полезно в себе си.

Ами те това е.

Много дълго го обяснявах, а в действителност е бързо и лесно.

Единственото пипкаво е чистенето и миенето на спанака.

А че става невероятно вкусно пюре, което може да послужи като гарнитура на печеното, може и да не се съмнявате. 

Впрочем и върху препечена филийка, намазана с масълце и пюре, също става.

Простичко за изпълнение и като резултат - вкуснотия и едно напълно различно пюре.

Мезелък от свински гърди на пара

 Започвам да пиша тази публикация още докато мезето е на дъската и съм си турнал питието и дари не съм му измислил име. Надявам се, че докато я напиша, все нещо ще ми хрумне.

 Днес е неделя и при това Петльовден, и при това огледална дата - 02 02 20 20. Голям праз, ама си го възприемаме като по-специален ден, та и затова - опит за по-специално меню в къщи- ей по така. 

 Ще се огранича до първото нещо - специална крем супа от лапад с моркови и други нещица, защото тя има отношение към този мезелък.

  И до второто- от вчера съм овкусил едни свински гърдички със сол, църно пиперче, кимионче и оставил нарязани на дълги ивици в хладилника с идеята тази вечер да бъдат пекнати на скарата.

 Това в общи линии е предисторията, а към нея една добавка - заради вчерашния Трифон забравих да извадя лапада от фризера. Все едни случайности по никакво време...

Не гледате снимката, тя е възстановка след направата на всичко.

Като се присетих, че лападът се седи замразен и няма как да си направим крем супата с него, го извадих от фризера, бухнах в купата на мултито, капнах му малко водичка и 2 с.л. масло и ха ха да включа уредчето като ме осени Свише идеята да турна отгоре оная джаджа за варене на пара. А върху нея разположих свинските гърдички.

Програмката е 30 мин. варене. Напълно достатъчно време лападът да се разтопи и да е готов за направия на супата. Месото си беше поизкарало белтъчините и започнало да омеква.

Поизгледох го като голям камък, махнах джаджата и си подгових всичко за направията на супата. И отгоре отново онази джаджа. Докато супата се вари, програмката е 40 мин., месото си остана да се оварява на парата.

Не се стърпях и някъде около 20-тата минута реших да си видя мръФката, стори ми се готова и махнах съдината от кукъра и се оставих супата да си се вари.

Преди 30-а минути го извадих, оставих да поизстине, резнах и опитах. Е и веднага си налях питието - такова мезе от свински гърди на пара не бях до сега - крехко и топящо се. 

Па и най-важното - докато си правиш супата, си правиш и невероятно мезе от свински гърди.

И да знаете това не е рецепта, а просто начин за направия на една невероятна вкуснотия.

N.B.Само една бележка - трябва да се наглежда от време на време, за да не се "изпусне", защото ще стана твърдо, а не сочно и на другия ден няма да може да се яде. Идеален е вариантът с ползване на термометър за печене - стига 68С макс 70С и веднага се вади. Длъжен съм да предупредя, защото разлика от няколко градуса в повече ще го направи просто преварено месо, а не крехък и сочен деликатес.

Заглавието ей сега ми хрумна и приемам идеи.

НАЗДРАВЕ!

Пържен дроб в яйце

Това в никакъв случай не е рецепта, а е един малък трик, за да стане пърженият дроб крехък и вкусен.

Количества няма.

Дробът (свински или телешки) се нарязва на парчета за пържене, почиства от ципи и вени.

Изкисва се в две-три води с малко оцет. Подсушава се.

Едно или две яйца (в зависимост от количеството) се разбиват, слага се малко черен пипер (и лют червен пипер - обичам пикантен дроб) и вътре се слагат парчетата дроб. Нека престоят така около 30-а минути.

Ако се пържи пилешки дроб, в яйцето може да се разбие лъжичка царевично нишесте и става като паниран и много по-вкусен.

Сетне дробът се пържи на партиди в загрята мазнина - до леко зачервяване.

Действително става много крехък и вкусен.

Просто и лесно с много добър резултат.

За осоляването, пастърмите и подобни

 Този път нямам намерение да обяснявам или пък да давам рецепта как се прави пастърма или друг сурово-сушен деликатес от цяло парче месо. Идеята ми е съвсем друга и ми се ще да споделя съвсем малко за начина на осоляване на месо в домашни условия.
 Ако някой очаква някакви рецепти, просто да спре да чете до тука. Публикацията е предназначена за тези, които искат да усъвършенстват уменията си в домашното приготвяне на различни деликатеси.

 Провокирам съм към тази публикация от често задаваните въпроси из разни групи във ФБ от сорта на "взех парче свински врат около 1,5 кг, затрупах го със сол, колко време да го държа да се осолява и сетне колко време да го изкисвам, за да се обезсоли???"

 Действително, такъв начин на осоляване съществува откак свят съществува и откак хората вероятно солят месо. 

 Така, че ще започна от тук:

 Принципно, в каче, неръждаема съдина или друга подобна, се слагат ред едра сол, ред месо, ред сол. Парчетата се редят плътно като се гледа солта да е навсякъде. Завършва се с пласт сол. Отгоре се покрива с капак и тежест. Често съдината е с нарочно направени отвори, за да може отделената течност от месото да се отцежда от нея. Когато месото е повече, се препоръчва поне няколко пъти месото да се размества.

 Това е наистина  начин не само на осоляване, но и на консервиране на месото за по-продължително време. В ерата на хладилниците, фризерите и другите подобни, това вече е един от трите способа на осоляване на месото.

 При него е задължително последващото изкисване и отцеждане на месото, тъй като солта по никакъв начин не се дозира.

 Широко разпространено е заблуждението, че месото поема толкова сол, колкото му е необходимо. Това важи единствено за сланината, докато при месото не е така - имам усещането, че то може да поема сол до пълно насищане с нея.

 Пак ще се върна на този начин на осоляване малко по-късно.

 Всъщност осоляването е дифузно - осмотичен процес, при който месото загубва част от водата, екстрактивните вещества и част от белтъчините, а поглъща сол и се извършва овкусяването му.

 Начините на осоляване са три:

   - сухо осоляване

   - мокро осоляване

и

  - смесено осоляване

При сухото осоляване месото изпуска сок (течности и белтъци) до 10 % от теглото си.

Начините на сухо осоляване са два - неконтролирано и контролирано осоляване.

Вече започнах с т.нар. неконтролирано сухо осоляване, което всъщност е затрупването на месото със сол, престой в нея и последващо изкисване.
В този вариант на осоляване неизвестностите са артък много, за да се очаква успешен резултат. Изисква се голям опит, придобит на принципа "проба грешка". 
Времето на осоляване се приема, че е около от 24 до 36 часа на килограм месо, но зависи от дебелината на месото, от вида му. Големи парчета (парчета бут, плешка) могат да се солят до 7 дни, цяла плешка - поне две седмици, а цял бут - от почти месец - до два месеца. Говеждото или телешкото изискват поне с ден повече време за осоляване при равни парчета със свинското.
Процесът на осоляване трябва да се извършва при температура от 0С до +4 +5С. Ако осоляването се извършва на тъмно, месото почернява на 4-5 ден, а ако е на светло - за няколко часа. През времето на осоляване месото зрее.
Изкисването може да бъде от 12 до 48 часа, пак зависи от големината на парчето. За малките парчета, които си приготвяме до кг са достатъчни няколко часа. Изкисването се извършва с хладка вода, която се сменя няколко пъти. В никакъв случай под течаща вода. Може да се ползва вместо вода вино - бяло или червено, въпрос на предпочитание, или пък леко разредено с вода.
В процеса на изкисване се извършва обратна осмоза - от месото се извлича солта, а то отново се насища с течност - вода. Това на практика означава, че всички полезни неща от месото се извличат навън и то губи вкусовите си качества. 
При този процес на "обратна" осмоза, месото възстановява първоначалното си тегло и дори го увелича за сметка на набъбването на белтъчините в него.
Третият етап е подсушаване - с кухненска хартия, с кърпа и оставяне поне за 24 часа увисено на кука (клуп) в подходящи условия - пак при температура от 0С до +4С.
Едва след това може да се овалва в подправки и да се суши.
Процесът на сушене е доста по-продължителен, тъй като месото е наситено с влага.

Другият метод на сухо осоляване е т.нар. контролирано  сухо осоляване.
Този метод придобива все по-голяма популярност и може би е вече единственият, който се прилага при промишленото осоляване на месо. Осоляването там се извършва в съотношение за кг месо - 30 грама нитритна сол и 2 грама захар.
За домашни условия за едно кило се препоръчват 15 грама нитритна сол и 15 грама обикновена смляна морска сол, 2 грама захар.  Осоляването се извършва на ръка - първо се втрива захарта и сетне солта.
Моят опит е показал, че са достатъчни 25 грама сол, 2 грама захар, които се смесват и втриват в месото. Най-добрият резултат се постига, когато при тях се добавят и останалите подправки - примерно 5 грама прясно смлян черен пипер, 2-3 грама кимион, счукана хвойна, или дафинов лист. Подправките зависят от това какъв продукт ще се прави, а тука говоря само за осоляването.
След втриването на солта и захарта, парчетата месо се слагат в подходящ найлонов плик, който се потапя във вода, за да излезе въздуха - нещо като условно вакуумиране, връзване на плика и в хладилника поне за 5-7 дни като от време на време се размачква с ръце и пликът се обръща. Може и да бъде в хладно помещение - на температура до +4С.
Впрочем, да престои повече от 7 дни не му вреди. 

Има и друг вариант - когато пликът се вакуумира. В този случай месото зрее малко по-бавно и този процес може да продължи 10-14 дни.
В процеса на осоляване месото пуща съвсем малко течност, но за сметка на това осоляването се получава точно както трябва и солта прониква цялото парче, а самото месо губи съвсем малко от полезните си вещества и запазва вкуса си много добре.
След ваденето от плика следва подсушаване с кухненска хартия, директно овкусяване с подправките, пресоване поне за едно нощ и сушене.
Процесът на сушене се съкращава поне с 1/3 от времето необходимо за сушене при неконтролираното осоляване.
Другото предимство е, че в процеса на осоляване и зреене на месото, ако се сложат и нужните подправки, те добре и пълноценно проникват в него и допълнително се овкусява и придобива по-нежен вкус.

Вторият метод на осоляване е мокрото осоляване:
От самото име става ясно за какво иде реч - нарязаното на желани парчета месо се осолява в солов разтвор (саламура) като съотношението месо/саламура трябва да бъде 3:1 или на 1 кг месо около 330 мл саламура като месото трябва да бъде затиснато с нещо, за да остава вътре в соловия разтвор.
Спорно е каква трябва да бъде наситеността на саламурата - в различните източници съм срещал от 80 грама сол до 200 грама сол на литър течност, както и захар от 5 до 20 грама.
Моето мнение е, че и в този вариант трябва да се ползва съотношение 1:1 нитритна към обикновена сол за постигане по-добър резултат и за предпазване на месото.
Времето на осоляване също варира в зависимост от големината на парчетата, но се приема, че за кило месо са необходими до 48 часа, но и това е твърде условно, защото зависи от концентрацията на соловия разтвор.
За постигане на по-добър резултат се препоръчва шприцоване в месото на поне 5 % от соловия разтвор.
И в този вариант на осоляване могат към соловия разтвор да се добавят и подправки, които да овкусят допълнително месото.
След процеса на осоляването е необходимо подсушаване на месото за поне 12 часа и едва след това допълнително овкусяване и сушенето му.
И при този начин на солене се извършва осмоза като от месото се извличат соковете му и част от белтъчините и насищането му със сол и набъбването на белтъчините вследствие на поемането на нова течност.

Без бой си признавам, че този метод на осоляване съм ползвал само 2-3 пъти, когато солих свинско филе за сушене при концентрация на солта 120 грама на литър вода.

Третият начин на солене е смесеното осоляване:
От самото наименование е ясно за какво иде реч. Първо нарязаното и разфасовано месо се осолява с втриване в него на осоляващата смес (вече казах, че е желателно поравно нитритна и обикновена сол, както и с добвка на малко захар - поне 2 грама за кило месо) и поставяне на месото в съдина и заливане със солова саламура с 15-20 % концентрация на солта и месото се залива с нея. Подтиска с тежест да не изплува над саламурата.
Времето на осоляване се приема, че е около 48 часа за кило месо като процесът на осоляване трябва да се извършва при температура до +4С.
Сетне е ясно какво трябва да се прави - пак подсушаване за поне 12 часа и едва след това обработка с подправки за сушене.

Като извод мога да кажа, че най-удачният вариант за осоляване на месо за пастърма, сушен врат или филе и др.п. е т.нар. сухо контролирано осоляване.

П.П. Това е принципна публикация и се основава най-вече на личния ми опит и попрочетеното тук там.

Домашна луканка - лесна без черва и без специални обвивки

 Вече много съм писал за домашните деликатеси - луканки, суджуци и наденици, па и други видове сушеници.

 И колкото и да е странно, много често въпросите са - ами от къде да си купим черва, колагенови обвивки и т.н.?

 Специално за това съм направил доста публикации - как да не търсим черва или обвивки, а да ползваме други подръчни материали, с които можем много лесно да постигнем невероятно добри резултати.

 Не случайно в блога ми най-популярна е рецептата за Домашна луканка - суперлесна,без черва, без марли. 

  

  Друга много популярна рецепта е тази за ползването на марля - Домашен суджук (наденица) в марля.

  При направата на домашни салами съм обяснявал, че може да се ползва домакинско фолио, алуминиево фолио, плик за печене, както и хартия за печене.

 В публикацията си Пилешко-пуешки салам, лесен и без обвивки като Бонус съм писал накратко, че хартията за печене може да се ползва и като обвивка за сушене на луканка, наденица или суджук. Независимо от това, реших да направя една отделна публикация, че да е по-полезно и човек да не се рови из блога, па и да се рови като не знае какво да търси, няма как да го намери.

 Там съм обяснил, че от хартията за печене се откъсва едно достатъчно дълго парче - около 30-а см и се навива като ролка и пъхва в отвора на ролката кухненска хартия. Самата ролка е достатъчно стабилна и няма да ни бяга. Долният край на "тръбичката" от хартия се защипва и започва пълненето й с месото като от време на време се притиска с буталото от хаванчето с цел уплътняване.

 Сега допълвам, че това става доста по-лесно, ако хартията за печене е леко овлажнена.

 За направата на луканка, може да се ползва някаква друга форма - пластмасова например, за да стават всички еднакви.

 Може и направо върху хартията - да се сложи каймата за луканката, да се увие и да се овърже като бонбон от двата края. Желателно е пристягането с връв на няколко места.

 Също така за постигането на значително по-добър резултат е много важно пресоването на луканковото "бонбонче" - някъде след втория ден от провисването за сушене.

 Впрочем, в хартията се суши малко по-бързо, самата тя по-лесно се отделя и бели. 

 А за готовността, вече съм обяснявал многократно: тегли се, надписва се и като загуби около 35 % от първоначалното тегло, значи е почти идеална.

 Ами това е ... правете смело. Вариантът е пробван при мене и е дал суперски резултат.

 А и ако не Ви се занимава много много с направията, като си купите месото, нека Ви го смелят в месарницата. За 15-а минутки ще я овкусите с желаните подправки в къщи, ще я объркате и оставите за поузрее на хладно 24 часа и за максимум час поне 3 кила ще бъдат увити и подготвени за сушене.

П.П. Не гледайте снимката: просто тука си "икономисах" няколкократното пресоване и стана малко рехава наденичката, но това да й е кусура - беше Дзверски вкусна и приятна за хапване.

Яхния от вчерашния джолан

  Почивките свършиха и като за начало един печен джолан - как се прави по различни начини съм писал доста, но този е просто джолан с кожа и печен на фурна.
 Да ама един джолан ни дойде за двамата в доста повече и поизостана.

Хапнахме що хапнахме, а останалото ми се видя вече поизсъхнало, както си беше нарязано, па и кожичката сякаш се втвърди.
Няма да се хвърля я! 
С 2 глави нарязан лук, 3-4 скилидки чесън, един морков нарязан на ситно, малко подправки и чашка вино му вдъхнах нов живот на джоланчето.
Лукът и чесънът се задушават за кратко в малко мазнина, слагат се морковите, лъжичка червен пипер и нарязаното месо от джоланчето с добавка на бульон колкото да го покрие и се оставя да покъкри около 25-30 минути на слаб котлон. Като остане на мазнина се налива и чашката червено вино, подправките и отново се оставя да покъкри докато остане на мазнина и виното се изпари.
Невероятна яхния и си носи на питието.

Пикантна млечна салата

 Като се каже "млечна салата", първата ни асоциация е със салата "Снежанка" - едно разкошно мезе за добре изстуденото питие. 

 Е те тази млечна салата е нещо като вариация по темата - прави се лесно, а е невероятно вкусна в пъти повече от обикновената Снежанка.

 Давам съвсем примерно количество: добре изцеденото кисело мляко на две кофички, две полуобелени средни краставички - нарязани на много ситно, 10-15 ситно нарязани чери доматчета и отцедени от течността; 100-а грама натрошено сирене; 1 (че  малко повече) ч.л. чили на люспи; копър, черен пипер и сол - на вкус.

 Всичко се омесва добре и оставя в хладилника да престои поне час.

 Невероятно мезе, с което мога да кажа само НАЗДРАВЕ!

Как да съхраним пресен босилек, магданоз и др. за зимата

   През лятото в боллука на зелентии доста често се замисляме как да си ги съхраним за студените зимни месеци. Не че и през зимата не можем да си купим пресни от някоя голяма верига - внос от Египет или Израел, но домашното от двора си е съвсем различно.

 Единият от вариантите е чрез сушене: на всеки му е ясно как става, но сушената подправка доста се различава от прясната.

 Други правят една комбинация - нарязване и със сол. Отричам го изцяло този вариант. Подправките стават много солени, а и прекомерната употреба на сол е вредна.

 Другият вариант е замразяването.

 Много хора мият подправките, подсушават, нарязват и слагат в пакетчета и така ги съхраняват във фризера. По принцип, това е хубав вариант, но има и по-добри:

 Първият от тях е като снимката. Подправките се измиват, подсушават идеално и нарязват на ситно. Във форма за лед, или опаковка от бонбони (има подходящи) се капва по малко вода, напъхват се зелентиите и във фризера. Когато стегне малко, се долива вода и оставя да замръзне. Готовите ледени кубчета се прехвърлят в найлонови торбички. Не залепват, едно или две кубчета са достатъчни за ястие.
 Този вариант има още две разновидности като вместо вода може да се ползва: 
      -зехтин - също замръзва
    - разтопено масло, след замръзване се съхранява по същия начин.
  Само че и двата варианта са доста скъпички ...
  Всеки може да си прецени.

 Вторият е много по-удачен:

 Измитите и подсушени подправки се нарязват на ситно. Разстилат се на тънък слой върху поднос, тавичка, пластмасови тарелки и се слагат във фризера. Оставят се така до пълно замръзване.

 След това полученият тънък пласт замръзнала подправка се начупва, слага в торбички и пак във фризера. При необходимост се вади нужното количество от тях. По този начин не слепват и съвсем лесно се отделят.

 В процеса на замръзването част от течността им се "изсмуква", а полезните вещества се концентрират. 

 Правени са изследвания, които са установили странни неща при замразените чушки. Сравнявани са цели замразени чушки и ситно нарязани, замразени на тънък пласт. Във вторите концентрацията на витамин С е била до 10 пъти по-висока. Същото се оказало и при моркови и много други.

 Дано да е полза за някого...

Овкусена сол със салвия и розмарин

 Каквото и да си говорим, колкото и да надаваме вой против солта, че е вредна и т.н., ястие без сол просто не е ястие и не знам дали някой ще го яде. Отделно от това, че придава вкус на храната, тя е и невероятен консервант. Имало е години, когато е била по-ценна и от златото. 

 Ама да не се отплесвам - темата е позната, а и целта ми е покажа още един вариант на темата овкусена сол. 

 В блога съм дал варианти на такава - овкусена сол за картофи и зеленчуци; както и универсална гурме сол. Показал съм и домашна пушена сол, за което получих много критики, че изкуственият дим е канцерогенен и направо съм предлагал отрова.

 С тези видове сол не мисля, че съм открил топлата вода, както наскоро се изказа читател на блога ми, но мисля, че това са просто полезни предложения.

 Не случайно т.нар. шарена сол или шопска е невероятно популярна като мерудия, а за самардалата да не говорим.

Та да си дойдем на думата:

необходими са 5 с.л. едра морска сол; 4-5 листенца изсушена салвия и един стрък изсушен розмарин - само връхчетата.

Солта и сушените подправки се слагат в онези древните мелнички за кафе (имам предвид електрическите) и на три четири партиди се смилат. 

Може съвсем финно, може и на по - едро - въпрос на предпочитание.

Съхранява се в стъклен буркан, а иначе се пълни солничката с такава сол.

Количеството на подправките е условно - всеки може да ги нагласи според вкуса си - да засили салвията или розмарина или да ги остави съвсем малко.

Тази сол е много подходяща за салати, за меса и т.н. а и само да се наръси препечена филийка с масло става.

Така променя вкуса, че просто не е истина.

Направете и няма да съжалявате.

Универсална подправка за месо

  Представете си следната ситуация - трябва да се овкуси половин кило кайма или толкова месо. Каймата е в купата и се започва - лъжичка сол, опа къде е черния пипер? ами пушения червен пипер? лелей чубрицата е свършила! давай да търсим ригана ... Десетки бурканчета, пакетчета и т.н. 

 В къщи поне е така:

Буркани, бурканчета, кутийки, пакетчета и какво ли не още ... Подправки навсякъде - бетер от арабски магазин за подправки.

Докато намериш мления кориандър, забравяш за кимиона и сетне се ядосваш, че в каймата липсвала еди каква си миризмица.

Е те на този малък кошмар съм намерил цаката с моята универсална подправка за месо и кайма, която често споменавам и все не съм имал време да споделя ...

Само споделям, че готови подправки от сорта на тези - "за кайма", "за барбекю", "за телешко варено", "за боб", и т.н. не съм купувал поне от 100 години ... 

Чета етикета и съдържанието и като прочета овкусител или подобрител на вкуса или мононатриев глутамат, направо си я оставям на рафта и до там.

Който иска, да си ги купува... Който иска, да си готви с Фикс за кюфтета. Аз не, в никакъв случай ...

Затова залагам на мой си вариант - смеска от най-употребяваните подправки.

Правя я в два варианта - със сол и без сол.

Ползвам едни особени буркани по половин литър или половин кило. 

 Когато правя със сол, слагам около 60 % сол и останалото подправки, но в случая говоря за такава без сол, а само с различни подправки и то за месо и кайма.
 По принцип това са черен  и червен пипер, млян кориандър, бахар, кимион, сушен чесън и лук, риган или чубрица и някои други.

Това, което ще дам като количества е нагодено към моя (нашия вкус) и за други хора може да бъде в друго съотношение и с други подправки. Не ги тегля, а като ги обърквам меренето става с една и съща супена лъжица и чаена лъжичка.
И така:
по 1 с.л. сладък и пушен червен пипер; 1 с.л. черен или бял млян пипер; 2 с.л. стрита чубрица;
по 1 ч.л. - чесън на гранули (или на прах) и сушен лук; чили на люспи (но стрито на по-ситно); сушен риган; млян кориандър; захар;
по 1/2 ч.л. млян синап (горчица) и индийско орехче;
понякога слагам и 1 ч.л. царевично брашно.
 Всичко това се разбърква и пълни в буркана. 
 Естествено, това количество не пълни един буркан, но просто се повтарят подправките - до напълването на буркана.

Ами това е - простичко и лесно сетне за употреба.

Защо не изхвърлям утайката от кафе?

 От много години утайката от свареното кафе с еспресо машинката не я изхвърлям, а след изсушаване, се ползва за наторяване на китките в къщи или на двора. Понякога я ползвам за измиване на позагоряли съдини.

 От година и нещо еспресо машинката е пенсионирана и сме минали на капсули. Честно казано, средно 0,55 лв за домашно кафе (и то ако са купени на промоция) ми се видят доста - това си е почти 100 лв за килограм кафе на зърна ?! Ама пуста мода и голямо улеснение.

 Първоначално употребените капсули от кафе ги изхвърлях, но сетне се изхитрих да ги вкарам в полезна употреба.

Всичко започна с това, че си представих колко дълговечни са тези тези капсули - сигурно нямат разграждане през следващите 500 години след попадане в почвата. С идеята да ги изхвърлям при пластмасовите отпадъци, започнах да ги почиствам от кафето.

Та след изсушаването - утайката отново започнах да я използвам за наторяване на цветята.

Преди да я ползвам и в двора като тор за заленчуците, реших да попрочета малко и се изненадах колко още много приложения има.

Оказа се, че утайката има неутрално ph и е полезна за растенията, защото ги обогатявала с азот и по-лесно усвоявали калий, фосфор и други микроелементи от почвата. Май единствено за доматите не е полезна.

Та накратко утайката става за приготвяне на компост или като се вкара в почвата действа като подобрител на качествата й. Привличала червеите и отблъсквала разни вредители като плужеци и др.п., които нападат зеленчуците.

Ако се поръси изсушена утайка около местата откъдето влизат насекоми, може да служи като репелент - насекомите и мравките бягат. Даже и бълхите.

Освен като абразив за миенето на съдове, може да се ползва като обезмирисител в хладилника или фризера. Просто се слага в чашка и обира неприятните миризми. Сложена в платняна торбичка, може да обере неприятната миризма от обувките.

Ако сме чистили риба или чесън, измиването на ръцете с утайката премахва неприятната миризма.

Това са все изпробвани от мен неща, но се оказа, че имало и още:

Може да се оцвети хартия и да се състари. 

В Отварата и можел да се боядиса в кафяво плат.

Допринасяла за подсилване на косъма на косата, ставала и за козметични маски и за почистване на кожата, но това не съм го пробвал и затова на който му е интересно, може да потърси в в Чичко Гугльо.

На мен ми стига това, че пластмасовите капсули не отиват в боклука, а при пластмасите - за преработка и че от утайката може да се извлече някаква полза.

Защо купувам моркови с листата ?

  Може да се изненадате, но когато търся моркови, все гледам да са си с листата. И това не е, защото изглеждат по-атрактивно, а защото листната маса на морковите е много, ама много полезна.

 Съмнявам се, че много хора знаят за ползите от листата на моркови. Обикновено хората ги изхвърлят, без да се замислят. Е, при мен не е така. Особено когато съм сигурен, че не са третирани с разни химикали и др.п. Идеален е вариантът с домашни моркови или от производител. Все могат да се намерят такива.

 Само ще маркирам, че листата на морковите съдържат доста витамин К, хлорофил, който подпомага пречистването на кръвта и бъбреците. Имат и калий подпомага регулирането на кръвното налягане. А колко полезни минерали и витамини има не мога да изброя - желязо, фосфор, калций, кобалт, цинк, бор, сяра, натрий, никел, мед, манган, йод, силиций, витамини С, В2 и фолиева киселина.

 Най-добре е да се консумират в зелено прясно състояние - като добавка към салати и др.п., на вкус наподобяват рукола с леката си горчивина.

 Много са подходящи като добавка към супи и др.п.

 За да ги съхраня, ги нарязвам на ситно и суша по изпитания си способ. Смесвам ги с останалите изсушени зеленчуци и им придават по-особен вкус.

 Могат, както са изсушени, да се ползват за направата на чай.

 А който се интересува, просто може да потърси повече информация в чичко Гугъл.

 Па дано съм полезен, но запомнете - листата са направо магически и в никакъв случай не са за изхвърляне. Идват при нас заедно с моркова, а съдържат в себе си цяла билкова аптека.

Да "спасим" поизсъхнала домашна наденица

 Много често се случва при сушенето на домашна наденица /суджук/ да получи от външната страна една такава твърда коричка, а от вътре да остане мека - дори като леко сурова.

 Другият вариант е след като се прибере и ако не се вакумира, ако се задържи малко повече в хладилника, да се получи същият ефект. 

 По принцип, казват, оправия при такъв проблем нямало. Някои съветват да се вакумира и да се изчака няколко дни. От личен опит знам, че този метод не дава резултат...

С няколко такива изостанали домашни наденици пробвах следното:

Добре се намокря амбалажна хартия или два три слоя от домакинска хартия и парчето се завива в нея. Оставя се в хладилника докато изсъхне - и процедурата се повтаря още веднъж.

Ефектът е потресающ- на третия ден става като нова - омеква, външният твърд слой изчезва, лесно се бели и възстановява вкуса си.

Спокойно можете да пробвате, методът работи.

Джинджифилов мармалад

   Тези дни покрай направата на сладката от ягоди и череши, нещо ме обзе вдъхновението и реших да направя мармалад от .... джинджифил.

   Звучи малко странно, но джинджифилът е много полезен, а рядко го ползваме в къщи - слагаме го в разни ястия или от време на чай, но реших, че може и по друг начин да се консумира.

   Ползите от джинджифила са твърде много. За тях съвсем накратко:

-помага при лечение на стомашно-чревни неразположения

-подпомага правилото обработване на храната и чревната проходимост. 

-има противовъзпалителен ефект. 

-бил мощно средство за превенция на рака на яйчниците, дебелото черво и ректума,  помагал за убиването на раковите клетки и потискал растежа им.

-помага за подсилването на сърцето, намалява холестерола и предотвратява тромбозите. Има и ролята да служи за предотвратяване на сърдечен удар. 

-полезен е и при респираторни заболявания като настинка, грип, кашлица, бронхит, астма и задух. 

-подпомага метаболизма и дори способства за намаляване на излишни килограми.

След това отклонение, нека да кажа какво е необходимо:

поне 350 грама корен джинджифил, един по-големичък лимон, три банана и три ябълки.

Около 500 мл вода и поне 400 грама кафява или обикновена захар.

В моя вариант 400 мл ягодов сладък сироп и около 100 грама мед.

По-надолу ще обясня моя вариант на направия и сетне ще дам и по-лесния.

Джинджифилът се почиства с тъпата страна на ножче за белене на заленчуци. Всички съветват с чаена лъжичка, но на мен така ми е по-лесно и мисля, че става по бързо. Сетне се нарязва на ситно.

Лимонът се измива много добре и нарязва на парченца, без да се бели. Само се отстраняват семките.За бананите и ябълките е ясно.В купата на нутриблендера се слагат част от плодовете и малко от ягодовия сок и се смилат на каша. Това става на два-три пъти.

Вари се в тенджера на слаб котлон - горе долу на 5-та от 9-те степени - до готовност - сгъстяване по желание. Малко като поизстине, в тенджерата се слага и меда и се разбърква. Лимонтозу не е необходимо да са слага, нали има лимон.

Готовият мармалад се сипва с сухи бурканчета, затварят се и оставят до пълно изстиване обърнати върху капачката.

Тука е мястото да обясня и за ягодовия сироп: Много често като се прави сладко по традиционния начин от ягоди или череши те пущат много сок и се налага дълго варене. Е те това дълго варене си го спестявам - с черпак се изгребва част от сиропа, пълни се в бутилки с винтова капачка или в буркани. Върху капачките - до изстиване. Сетне имаш разкошен сироп за разреждане и т.н. 

Като се отнеме по този начин от сиропа, така и сладкото се сварява доста по-бързо и се запазват плодовете, без да се разкашкват от дългото варене.

Не мога да опиша колко ароматен и леко пикантен става този мармалад.

Върху препечена филийка с масло - разкош. За палачинки - да не говорим.

А и този червен цвят - от ягодовия сироп просто яко го маскира.

Впрочем, пробвах го като "подправка" към печено месо - просто уникално вкусно.

А сега и за по-лесният вариант: В тенджерата се налива водата, слага се захарта и се вари до разтапяне на захарта и леко сгъстяване. Слагат се всички нарязани плодове и се варят до пълното им омекване. Сетне се пасират с пасатора както са си в тенджерата. Количеството захар -- 400 гр., което съм дал е по мой вкус и предвид сладостта на бананите и ябълките. Но всеки може да пробва и да добави захар по свой вкус. Или ако леко лютият и остър вкус на джинджифила му идва в повече, може да добави още банан или ябълка...