Мармалад от смокини

 Няма шега - този път ще стане дума за истински мармалад от смокини.

 Смокинята ми е любим плод - просто ей така за хапване, за сладко, за конфитюри, като добавка на гъши дроб или в някои ястия. 

 Има само един проблем: понякога имат от тази досадни семчици и направо не мога да ги ям. Правил съм и мармалад - варене, пасиране и пак няма отърване от тях.

 Споделих преди няколко дни, че се сдобих с нутри блендер (хранителен екстрактор или там както му казват).

  Смилах си едни праскови за нектар, когато погледът ми попадна на купата със смокини. 

 Какво ли ще стане, ако смеля с това чудо смокините. 

 Речено и сторено. 

 Смокините бидоха измити, дръжките отрязани и самите смокини нарязани на парченца.

 Това чудо ги направи на гъста каша за 30-а секунди. Пробвах - малко безвкусно. Сложих му 3 с.л. захар и отново го пасирах. Стори ми се разкошно и тогава вместо да си го сервирам за пийване, реших да го сваря и да видя какво ще се получи.

Смокиновото пюре (600 мл) замина в тенджера с добавка на още 100 мл нектар от праскови, на 1/2 лимон, на 1/2 ч.л. ванилена захар и последва варене до сгъстяване.

Вари се докато лъжицата започне да оставя диря на дъното - вижда се каква.

Има едно единствено неудобство - трябва да седиш да него, да му баеш и да бъркаш почти непрекъснато, че като позаври и започва неприятно да прави едни мехури и да пръска.

Пробвах на слаба степен степен и под капак - та капакът стана леш и без малко да се изтърколи нанякъде.

Няма начин - ще се бърка. Добре, че бързо се свари.

От това количество излезе едно бурканче още едно по-малко и това в купичката, което ще се хапне с палачинки.

На вид не изглежда добре - цветово отстъпва - дори не изглежда добре.

За сметка на това вкусово е превъзходно - истински мармалад, ароматен и с хубав смокинов вкус.

П.П. Това беше експерименталното и пробно. Ще се направи в почивните дни значително по-голямо количество.

Сигурен съм, че който е любител на истинския мармалад от смокини ще се пробва и ще оцени резултата.

"Фалшив" конфитюр от смокини

 Веднага започвам с това, че в този конфитюр заглавието е малко подвеждащо и в него няма нищо фалшиво.

 Онзи ден започнах да правя за пръв път тази година сок от смокинови листа, който много ми харесва. Досега все съм го правил в края на август, началото на септември, но след толкова дъждове едни смокинови листа ми се видяха толкова свежи и сочни, че ...

 Впрочем, във ФБ получих забележка от една дама, че листата били най-подходящи за тази цел само до края на месец май. Не знам дали е така, ще проверя по-подробно (до днес не съм попаднал на подобна информация) и ако открия нещо, ще го споделя.

 Тъй като листата бяха 75 броя се наложи да ги варя на три партиди. Първите две ги направих, както съм писал в рецептата, но за третата направо ми омръзна и реших да попроменя нещо. Не може така цял ден да правя едно и също я ?!

 Тъкмо бях сложил сокът да се извари и да си къкри и преди да сложа захарта, (просто вече я слагам като се е редуцирал с 1/3, защото тогава може да се опита на вкус, горчивина и да се регулира количеството захар по-точно), ми дойде една хрумка да пусна 3-4 ябълки само цепнати на няколко места да се варят в сока. 

Речено, сторено.

Голяма грешка, отворих си доста работа. 

След като сложих и захарта и започна да се сгъстява, реших да извадя ябълките и да си довърша сока. Опитах малко от една ябълките и ахнах - никаква ябълка. Направо смокиня - силен смокинов вкус.

Питайте как се чистят ябълките от обелките, от сърцевината и т.н. Справих се, но всичко доста се разкашка. Върнах почистените ябълки в сиропа и като го доварих, се получи един чуден и невероятен конфитюр. 

Смело мога да кажа, че на вкус и на вид прилича изцяло на конфитюр от смокини, на които са извадени семките и обелени кожичките.

След толкова приказки:

Сваряват се 30 смокинови листа в два литра вода - да си поврят около 30-а минути.

Изваждат се листата, получения сок се прецежда и връща в тенджерата да си къкри.

4-5 ябълки се обелват, почистват от сърцевината и нарязани на произволни парчета се пущат да се варят заедно със сока.

Когато течността се редуцира наполовина, се слагат 600 грама захар и се разбърква до разтапянето й. 

Ябълките се намачкват с оная джаджа за пюриране на картофи и се оставя на слаб огън - на половина силата на котлона. При намачкването - леко, без престаряване, за да останат парченца. Иначе няма да е конфитюр, а ще стане мармалад.

Ако случайно се получи пяна, се отпенва (при мен нямаше такава). 

Като почне да се сгъстява се проверява на сладост, ако е необходимо, може да се добави още захар (зависи от сладостта на ябълките). Не ми се наложи да слагам допълнително захар.

Вари се до готовност.

Веднага се слага в бурканчета, които се обръщат до пълно изстиване върху капачките.

Не е необходимо да се слага лимонтузу.

П.П. Ако не обясниш какво е, трудно ще се познае, че вътре няма смокини.

Сладко от смокини - пореден експеримент

 Сладкото от смокини е едно от любимите ми сладка. Обичам да го правя и хапвам, както и да експериментирам различни варианти, за да извлека най-добри вкусови усещания.

 След уникалното сладко с шампанизирано вино, направих поредния експеримент. 

 В общи линии нищо особено: два кг смокини, 1 кг захар, 1 малък лимон. Вари се на четири-пет пъти - завира и се изключва, изстива и сетне отново. При третото включване направих място в средата на тенджерата и сложих една метална мрежичка (от тези, в които се пържат картофи), а в нея пуснах 10-а почистени кайсии и една круша на две половинки.

 Вари се всичко до готовност - желаната гъстота.

Сварените кайсии се вадят с мрежичката и пълнят в отделен буркан, а смокините - в други буркани.

С едно правене - два вида сладко.

Кайсиите са просто уникални на вкус, а смокините имат един леко различен и много приятен вкус.

Уникално сладко (конфитюр) от смокини

 Със сладко или конфитюр от смокини няма да изненадам никого. Всеки си има негова рецепта от време оно и рядко експериментира.

 Обичам сладкото от смокини и горе долу от Баба знам - 60 смокини, 1 кг захар и задължително престой в разтвор на вар т.нар. "варова вода". Е те това последното не го правя.

 В момента на пазара има доста смокини, но какво съм гледал като ги купувах, не знам, но в къщи се оказаха, че са доста зрели. Наложи се да ги понарежа на парчета и малко от тях да оставя цели. Та затова хем сладко, хем конфитюр - две в едно.

 То си вижда от снимката.

Както си бяха в тенджерата за варене, бидоха заляти с 1/2 бутилка газирано вино и оставени да постоят така около час.

 След това се засипват със захарта, която доста бързо се разтапя.

  Пристъпва се към варенето, което става на цели четири етапа. Щом заври, се изчаква 5-6 минути и тенджерата се маха от котлона и се изчаква да изстине.

  Това се повтаря цели четири пъти като при последното варене се изцежда вътре сока на един малък лимон. (Може да се сложи лимонтузу).

 По този начин на варене се  контролира и гъстотата на сиропа.

По време на варенето изплуват ей тези ситни семчици и трябва да се отстраняват с решетъчна лъжица много старателно. 

Заради толковата много семчици, щях да го нарека "провал в кухнята", но с търпение се почистиха, а невероятният и уникален вкус компенсира това неудобство.

Е и сего някой ще ме попита какво толкова му е уникалното на това сладко-конфитюр? 

Ами какво наистина? Просто уникалният и неповторим вкус, който му придава виното. 

В случая ползвах "шампанизирано" (газирано демек) "Магарешко мляко" с плодов вкус на ябълка, круша, горски плодове, както пишеше на етикета. А защо такова - ами такова имах под ръка.

Сигурен съм, че едно бяло шардоне или траминер също са подходящи. Важното е виното да е качествено.

На 1 кг зрели смокини се слага 1/2 бутилка вино (от 0,7 л) и 500 грама захар, както и сока на 1 малък лимон или лимета. А ако захарта е кафява или фруктова, става още по по най... :)

Още топло се затваря в бурканчета и до изстиването им стоят върху капачките си.

От 1 кг смокини излезнаха 1 буркан от 0,5 л и 1 бурканче от 0,280 л и една купичка за проба.

Споко! Става и за малки деца. Алкохолът е изцяло изпарен - остава само неповторимият вкус.

Повярвайте, а той наистина е уникален!

Кактусова смокиня и гъши дроб

Попаднах на този екзотичен плод съвсем случайно.

Хареса ми на външен вид и като име - кактусова смокиня.

Позачудих му се, че взех и купих.

Ами сега ? Как да го оползотворя или да го изядем.

Чичко Гугльо ме препрати ей тука във Фрамар.бг  и бях очарован от прочетеното. Който иска, може да прочете.

Плодът се бели с остро ножче - тъничко и остава сърцевината, леко лепкава и уханна.

 Веднага биде нарязан и опитан. Многооу вкусен. Само дето има едни ситни семчици (няколко са) - та внимание за зъбките!

  

 С върха на ножа, семчиците търпеливо ги издълбах. Вижда се на снимката.

 Така отстраних проблема с тях.

  Жълти, червени и зелени. Цяла палитра от цветове и вкусове.

 Е, като е екзотичен плод, защото пък да не го приготвя с ... Гъши дроб. С нищо друго, разбира се.

  Нарязват си три плода на кръгчета (семчиците се чистят по желание). Парчето гъши дроб - 200 грама, се нарязва на филийки.

 На дъното на саханчето се слагат ред резени кактусова смокиня, нареждат се парчетата дроб, лек со соли - просто идея сол, отгоре пак ред резени плод и за завършек тънички резенчета твърдо сирене (гауда и т.н.). Единият ред е със зелени, най-горният - с червени..( просто за красота).

Пече се на 200 С в загрята фурна за 10-а, максимум 15 минути.

 Няма да описвам вкус и аромати. Дзверска вкуснотия. Върви си добре с бърбъна ми.

За двама човека е напълно предостатъчно.

Аха цената: 5 лв за дроба и 1,20 лв за три броя кактусови смокини.

Гъши дроб върху канапе от смокини и още нещо

Гъшият дроб е на особена почит в къщи - обичаме да си го хапваме, приготвен по различни начини. 

Това е поредното приготвяне по два нови и различни начина.

Необходими са: 400 грама гъши дроб, разделен на две равни парчета - добре изчистен и измит.

За І-ви вариант: 6 големи смокини, 6 малки парченца синьо сирене, 2 с.л. сусамов тахан, разбъркани с две с.л. мед; сол и черен пипер - на вкус

За ІІ-ри вариант: 3 големи смокини, 4-5 сини сливи (разделени на половинки без костилките), 1 с.л. мед; сол и черен пипер на вкус.

Необходими са ни и саханчета, в които ще се пече тази вкуснотия.

 6-те големи смокини леко се цепват и в цепнатината се напъхва бучката синьо сирене и леко се притиска, за да не се разтваря. Нареждат се в едното саханче.

 Другите смокини се нарязват на по две части и заедно със сините сливи се слагат в другото саханче.

 

Върху смокините със синьо сирене се слага по една лъжичка от смесения с меда тахан, а в другото саханче - плодовете само се заливат с лъжицата мед.

Парчетата дроб се осоляват, опиперяват се поставят върху така подготвените плодове.

И заминават на доста топло - 200С във фурната за около 20-25 мин.

Зависи от фурната - колкото горната част на дроба да се зачерви.

Ароматът на смокини, тахан, мед и дроб е неустоим, а саханчето е напълнено с неустоим сос.

От другото саханче се носи направо вълшебен аромат на смокини, сини сливи и ....

 Май трябва да спра до тук, защото останалото не може да се пресъздаде с думи...

 Дзверски вкусно и си върви с хубавото питие. (въпреки нефототеничния вид).

П.П. Цената не е толкова висока - общо излиза 12 лв, достатъчно е за 3-4 човека да похапнат (не е за наяждане) и не е всеки ден.

Показвам само минутки след сервирането.

А такива като мен направо окепезиха вкусното ястие със салата.