Питки с маслини и копър

  Когато установиш, че хлябът в къщи е свършил, а навън е адска жега и не ти излиза, на бърза ръка се заемаш да спретнеш едни питки.

 За тестото: нарочно давам мерките в ч.ч. като е без значение дали чашата е 200 мл или 250 мл и т.н., защото е важно съотношението, а не точните милилитри:

две чаши брашно, 

една чаша смесени поравно айрян и прясно мляко

1 яйце + един жълтък за намазване

1/2 ч.л. сода

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

2 с.л. олио + олио за хубаво омазняване на ръцете

10-а обезкостени и нарязани на ситно маслини, както и 2-3 стръкчета ситно нарязан копър

Направата на тестото е много лесна, защото се прави без месене, а се бърка с дървена лъжица.

Брашното се слага в подходяща голяма купа и се разбърква заедно с маята и захарта.

В друга купа се разбива яйцето заедно с прясното мляко, айряна и солта. Слага се и содата бикарбонат, която може да се загаси с капка две лимонов сок, но ако айрянът е кисел, това не се налага. Слагат се и двете с.л. олио, както и нарязаните маслини и копър.

Течните съставки на тънка струйка се сипват при брашното, като се разбърква с дървената лъжица до поемането им.  Не е необходимо голямо престараване. Достатъчно е да се обърка добре - получава се доста лепнещо тесто, но това е без значение.

Покрива се със стреч фолио и се оставя за около час да втасва. В тия жеги това става доста бързо.

Ръцете много добре се омазняват, тесто се накъсва на топки и се слагат в силиконови форми за печене.

Доста е меко и без формичка не бях сигурен дали ще си заеме форма.

Намазах с разбития жълтък с малко олио и ги оставих за 10-а минути да си отдъхнат.

За отрицателно време бухнаха яко, бидоха отново намазани с жълтъка и в студената фурна, която я включих на 180С.

Точно за 35 минути се бяха зачервили идеално.

Последва изваждане и докато са топли топли, се поставят в хартиен плик или завиват кърпа. Така омекват приятно.

При добро желание могат да се намажат и с масло и поръсят с идея шарена сол.

Малко се понапукаха, но то е защото доста бухнаха.

Няма да описвам вкус и аромат.

Наистина невероятни станаха.

Правят се много лесно. Цялото разбъркване на тестото отнема буквално пет минути. И сетне само едно прехвърляне във формичките.

Пробвайте, няма да съжалите.

И накрая нещо като бонус: 

едно яйце идва твърде много за намазване на четири питки и направо си артисва. Е в него може да се добавят 2 с.л. кисело мляко, идея сода, и 2-3 с.л. брашно, да се натроши малко сирене. И върху нагорещения тиган - за кратко.

Резултатът - вкусна пърленка.

Мини питки или хапки

  В последно време рядко пущам публикации за тестени изделия, но тези мини питки или хапки- питки са просто уникални на вкус и дават страхотно разнообразие при приготвянето им и затова не мога да ги подмина.

 Започвам направо с необходимите продукти:

2 яйца (жълтъкът на едното се отделя за намазване), 1 кофичка кисело мляко (400 мл); 2 ч.ч. брашно (може и малко повече да отиде), 1 ч.л. сода бикарбонат и 1 ч.л. бакпулвер, по 1 ч.л. сол и захар, 1-2 с.л. олио или разтопено масло (по-добре).

В изпълнението няма нещо сложно:

Содата се загасява в киселото мляко (може и с капка лимонов сос), добавят се солта, захарта, олиото и яйцата и се разбърква добре.

Бакпулверът се смесва с брашното и сипва при течните съставки.

Омесва се меко тесто, което да може да се разточва. В зависимост от това може да се наложи да се добави и още малко брашно.

Оставя се да си "почине" поне 15-20 минути.

Върху намазнена или поръсена с брашно повърхност, тестото се разточва на кора с дебелина около 1 см и с чашка за ракия се изрязват кръгчета с диаметър около 4 см. Подреждат се в тава върху хартия за печене на разстояние едно от друго. Тестото от изрезките отново се премесва и процедурата се повтаря с направата на кръгчетата.

Намазват се с разбития жълтък с 1 с.л. прясно мляко или олио. В средата на някои от тях се бучва по малко парченце сирене с масло, други си се оставят така, а на трети - с пръста по средата се прави дупка.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 25 минути- до хубаво зачервяване. 

Оставят се да поизстинат малко и са готови за нападане.

Буквално са за по една, максимум две хапки.

Тези без сиренето могат да се разрежат на две и да се ползват за мини сандвичи.

Тези с дупката могат да се напълнят със смес от сирена или някаква друга плънка като крем и т.н.

Дори могат да се напълнят със сладко и стават невероятни за закуска.

Иначе си стават невероятни мини пухкавелки.

Една забележка:

Внимание, неустоимо вкусни са и като се подхване човек, може да омете доста бройки, без да се усети.

П.П. Могат да се направят в този вариант и с мързеливото ми универсално тесто, което може да се приготви няколко дни предварително.

Лесни мини мекичета - хапки

 С мекичета или нещо тестено няма кого да изненадам - почти всеки си има някаква собствена рецепта и за тестото, и за направията им, но тези са различни и в действителност доста се различават от стандартния начин на правене на мекици. Правят се с минимум продукти и с помощта единствено на вилица.

 А този път ще обясня как се правят правят доста нагледно в картинки:

В дълбока подходяща купа се слагат поне 100 грама сирене (ама защото го обичам - иначе може да не се слага); 1 ч.ч. кисело мляко съвсем леко разредено с вода или прясно мляко (за предпочитане) - около 1/4 от количеството.

1/2 ч.л. сода, която се гаси с лим. сок; 1 равна чаена л. мая, 1 /2 ч.л сол и 1/2 ч.л. захар и 1/4 ч.л. ванилена захар. Сипва се 1 с.л. зехтин или олио.  Сиренето се натрошава с вилица - впрочем, работи се само с вилица и цялата смес добре се разбърква.

На пръв поглед дозата изглежда малка, но се получава доста голямо количество. Няма пречки всеки да увеличава количествата пропорционално, по желание.

1 1/2 ч.ч. брашно започва да се спива на части в млечната смес като се разбърква с вилицата непрекъснато.

Получава се меко лепнещо тесто, но с вилицата се бърка много лесно.

Може да се добави още брашно, но това е напълно достатъчно. Нека да се остане меко и лепнещо. Като го разбъркаме - отнема буквално 3-4 минути го оставяме на топло да втасва.

Може да се покрие със стреч фолио и да се остави през нощта в хладилника и на сутринта да се пържат мекичетата.

Ето го - буквално след 2 часа (много е топло сега) престой на плота направо се е утроило като обем.

Меко е, лепкаво и направо е цялото на мехурчета.

Нека си седи така - не е необходимо да се бърка повече, а още по-малко да се меси.

Взема се пластмасова дъска или нещо подходящо. Ръцете обилно се намазняват с олио, късат се топчета с големи на орех или малко повече и се нареждат върху дъската.

Тука е горе долу 1/3 от общото количество на тестото.

В тясна касерола се наливат поне 2 пръста олио, загрява се силно и сетне силата на котлона се намаля с 1/4.

Откъснатите топчета пак с намазнени ръце се сплескват и пущат в олиото.

Внимание - пържат се много бързо и докато се оформя третото, първото направо е тръгнало да прегаря. Затова се действа бързо и не се слагат повече от две три. Наистина не стават много големи като размер, но за сметка на това бухват и стават направо дебеланки.

 Готовите се вадят в чиния върху домакинска хартия, но в интерес на истината не поемат мазнина.

Тука се готови за сервиране и вече поръсени с пудра захар.

Стават невероятно вкусни и ароматни.

На външен вид повече приличат на бухти, но определено на вкус не са, а са си направо истински домашни мекичета. Едно такова е за две хапки и бързо се хапват. Нищо, че тези бяха приготвени със сирене, вървят си и с мед, и с всякакво любимо сладко.

Тестото, което остава може да се употреби в следващите 2-3 дни за нещо друго като се съхранява в хладилника.

Просто са невероятни за закуска. 

Най-важното, цялото забъркване отнема буквално 3-4 минути, никакво месене, никакво цапотене на съдове и т.н.

Правете смело - стават лесно и са неустоимо вкусни.

Бухнали питки "Денка" , печени в йенска съдина

   Както и идеята, така и рецептата на съседката Денка, която е ненадмината в тестените изделия.

 От моя страна няма "творчество" и изменения, както обикновено.

 Затова предавам и необходимите продукти и начина на изпълнението буквално, както съм си ги записал.

 Необходими продукти:

За тестото:

 5 яйца, на едното от които жълтъкът се отделя за намазване

 1 кубче прясна мая

 1 ч.л. захар за маята

 1 ч.л. сол с връх (около 10 грама)

 2 с.л. с връх мас, която се разтопява и загрява

 500 мл прясно мляко затоплено до около 40С (това от мен - иначе според нея проба с кутрето и да издържало 5 сек.)

 1 кг (пакет) брашно 

За намазняване:

разтопена мас - около 100 грама (толкова разтопих, но остана малко)

За плънка (ако се правят с плънка):

около 300 грама натрошено сирене, разбъркано с едно яйце

 по желание - сусам за поръсване

 Начин на приготвяне:

В купичка маята се натрошава на ситно и засипва със захарта и се оставя така да се активира, докато шупне, а в това време се замесва тестото.

(Е, тук направих първото отклонение. Не ползвам прясна мая, а само суха. Знам, че прясната мая се активира с малко хладка вода и захар. Но след като казва, методът й на активиране на маята явно работи.

Просто замених прясната мая със суха 2 ч.л. - около 12 грама. Ползвам от т.нар. бързодействаща, която направо се слага в брашното и не е необходимо да се активира предварително).

Брашното се пресява в подходяща купа (желателно емайлирана) и в средата му се прави кладенче в което се изсипват 4-те яйца и белтъка на 5-тото. С вилица започва леко да се разбърква докато яйцата се поемат от брашното.

Топлата мас се изсипва и тя и бъркането с вилицата продължава.

Следва сипване на 4/5 от прясното топло мляко (значи 400 мл) и бъркането с вилицата продължава.

Следва най-интересната част: в друга доста по-голяма купа се налива топла вода (около 50-60С) и в нея се поставя купата с тестото. 

В чашката, където е втасвала маята се сипва останалото прясно мляко, размива се и се сипва при тестото. Вече се меси с ръце докато стане меко тесто, което се оформя като топка, поръсва с брашно или намазнява и оставя така да втасва. Ако водата в голямата купа поизстине, се отлива част и долива пак топла вода. 

За около 25 минути тестото удвоява обема си (това според нея, на мен ми отне 35 мин. и стана дори два пъти и повече).

Докато тестото втасва, йенските купички, се намазват с разтопена мас, слагат в тава и заминават във фурната на 50-60С да се загреят добре.

Втасалото тесто внимателно (без премесване) се разделя на 6 равни части, които се оформят като топки и се овалват в разтопената мас. 

Ако ще се правят с плънка, във всяка топка се слага по средата от нея и затваря. Тази част я пропуснах и в послеписа ще обясня защо.

Всяка топка се поставя в йенска купичка и тавата с тях се връща във фурната на същата температура - 50С за допълнително втасване. 

А тука е най-забавната част - през стъклото на фурничката се вижда как буквално напират да излезнат навън. Е това е моментът да се намажат с разбития жълтък с малко прясно мляко и да се поръсят със сусама.

Веднага след връщането им фурната, температурата се усилва на 150С и се пекат около 45 минути.

Е, пекох на 180С по средата на фурната и преди да ги извадя като видях че добре се зачервиха (по-скоро взеха да стават леко кафеникави), пробвах с клечка, която излезе суха. Печенето ми отне 40 минути.

(все пак времето за печене зависи и от фурната и куп работи).

След изваждането се мажат с масло, пръскат с малко вода и завиват с кърпа. Момента с мазането с масло биде прескочен. Задоволих се само с пръскането и задушаването.

Ето и няколко снимки:

Вижда се как станаха не само 10-а и повече сантима високи, ами и с шапчица като гъбки ...

Вътре са пухкави, мекички с леко твърда, но приятно хрупкава коричка.

В интерес на истината, издържат поне три, без да изсъхнат.

(една оставих за проба).

П.П. Направих ги без плънка, защото исках да са най-близки до хляб. Ами защо? защото преди много време бях чел за хляб печен в саксия ... и идеята много ми хареса. Доста търсих подходяща саксия, която да е глежосана отвътре и да издържи на поне 200С във фурната, без да се пръсне. Един единствен път намерих подобна, но не съобразих, че по средата е леко изтумбена и отворът идва малко по-тесен. Просто нямаше вадене на изделието от вътре.

А идеята с йенските купички за печене на индивидуални питки е направо чудесна. Каквато имаш, такава става - една по-висока, една по-широка. Важен е ефектът.

Струва си да се направят тези питки. От обясненията ми изглежда сложно и трудоемко, а не е така. Може би, защото за пръв път правя нещо по изцяло чужда рецепта и исках да обясня всичко да е ясно...

Колачета по селски

 Няма да навлизам в спорове що е то мекиче и що е то колаче, макар че на външен вид доста си приличат. За мене, мекичетата са само брашно, вода и мая. 

 Колачетата са това, което правеше Баба - с кисело мляко и яйца. Сипваше в една голяма купа брашно, чукваше поне две яйца, изсипваше кисело мляко и в него содата и солта и бъркаше с голяма дървена лъжица. Накрая омесваше. Сетне пържеше в смес от мас и оливие. Нямам спомен някога нещо да е мерила с чаени чаши или разни мерки, та камо ли пък да е теглила. Имахме паланза, но на нея се теглеха други неща.

 Както и да е. 

 Рецептата ми е адаптирана към съвременните условия и я споделям по начина, по който я правя (впрочем също на око), но все пак ще дам мерки:

За тестото:

 Брашно - половин пакет (около 500 грама)

 Кисело мляко - малко повече от 1/2 кофичка (те сега са по 0,4 кг, та значи около 250 мл)

 яйце - 1 голямо или 2 малки

 Сода бикарбонат - 1 ч.л. с връх

 Сол - 1 ч.л.

 Захар - 1 ч.л. с връх

 3 с.л. олио

За пържене - олио. Най-добре е да се ползва касерола (с по.малък диаметър и по-висока) - такава поема по едно колаче и макар да се слагат 2-3 пръста олио, разхода му не е голям.

Изпълнението е лесно:

В киселото мляко се загасява содата.

В подходяща купа се слага почти цялото брашно (като се отделя 1 ч.ч. от него), добавят се солта и захарта и се разбърква с вилица. Сипват се млякото наведнъж и  яйцето, като бъркането с вилицата продължава до получаването на еднородно тесто. Сетне се добавя и отделеното брашно и с ръце се омесва до получаване на меко еластично тесто (като при нужда се добавя още малко брашно). Тестото се намазва с олио и оставя на топло да си "почине" за 20-30 мин.

Олиото се загрява в касеролата и силата на котлона се намалява с 1/3 (така няма опасност да прегорят, а ще се изпържат до хубаво зачервяване).

От тук нататък няма какво да се обяснява: с добре намаслени ръце от тестото се късат топчета, оформят като тънък кръг и се пържат.

Остава само да се насладим на вкусните домашни селски колачета, които си вървят и със сирене, и със сладко, и с мед.

Мераклийски питки и не само питки

 Тези мераклийски питки се отличават с невероятното си тесто, което след изпичането става направо ефирно пухкаво и запазва еластичността на питките поне за два дни, без да изсъхват.

 За да се направят са необходими:

125 мл топла вода (около 60 С)

125 мл прясно мляко (направо от хладилника)

50 мл олио

1 ч.л. захар

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. сол

400 грама брашно тип 500 (в зависимост от вида на брашното може и малко повече) и съвсем малко брашно за поръсване при разточването

 Изпълнението не е трудно, но съвсем малко по-различно отколкото при замесването на другите теста:

В подходяща купа се смесват топлата вода и прясното мляко. Слагат се захарта и маята и се разбърква добре. Оставя се за малко - да се активира маята, да се получат пуканчета.

Тогава се сипва олиото и започва да са слага по малко от брашното и да се разбърква добре. Горе долу половината от предвиденото брашно. Оставя се на топло за 20-30 минути, докато тестото започне да се надува и прави "балончета".

Тогава се слага солта и останалото брашно - също на части, като на ръка се омесва добре - да се получи еластична нелепнеща топка.

Покрива се с домакинско фолио, влажна кърпа и т.н. и се оставя на топло да втасва - да удвои поне обема си.

Триковете за това са много и няма да ги споменавам. Всеки си има собствен.

Ако в бокса е хладно, загрявам фурната на 50 С и държа супата там. 

На снимката се вижда колко е увеличило обема си.

След втасването, плота се поръсва с брашно, от тестото се късат топки и разточват на кора с дебелина около 1 см.

От нея с подходящ ринг (или стъклена купа) с d=10 см се изрязват кръгове и нареждат в тава, покрита с хартия за печене.

Изрезките се събират, омесват отново и пак се изрязват питки. Може пък от тях да се направят питки и с друга форма - като се сплетат, напр.

Както са си наредени върху хартията, се оставят отново да втасват.

Вижда се как са си увеличили обема. Лично на едните с пръста направих нещо като дупки, другите са навити и сплетени, една като багета - леко разната. Поръсих тук там с едра сол (нямах сусам), по една две ситни бучици масло в дупките...

На други с чаша изрязах центъра и се получи геврек, малка питка, сплетена багета.

Като втасат не се мажат с каквото и да е - нито яйце, нито олио ...

Пекат се на предварително загрята на 180С около 20 минути - до хубаво зачервяване.

Като се извадят с четка просто се намазват добре с прясно мляко, покриват с кърпа и оставят да изстинат.

Гевречетата и малките питки се "позачервиха" повечко, защото са по тънки и затова би следвало да се пекат отделно, а не като мен на две тави едновременно.

И просто малко снимки още:

 Стават невероятно пухкави, ароматни и вкусни.

Запазват се поне два-три дни.

Невероятни като за закуска, за хапване ей така просто без нищо; вместо хляб ...

Просто питки и др.п. за "мераклии" и хора, които "не се плашат" от много обяснения.

В действителност ставата много лесно. Единствено малко търпение за втасванията - това е.

Хрупкави изварени пурички за закуска

По традиция в събота и неделя обикновена се правят някакви тестени закуски - я палачинки, я бухти, я мекичета и т.н. ..

За днес се бях настроил на едни бързи бухти, но след като мернах изварата в хладилника, реших да е нещо по-различно. Хем е близко до бухтите, хем е доста различно - особено като форма пък и като вкус...

За направата на тези хрупкави изварени пурички са необходими:

150 грама извара

1 яйце

1 препълнена с.л. гъсто кисело мляко

1/2 ч.л. ванилена захар и 1/2 ч.л. обикновена захар

по 1/2 ч.л. сода и бакпулвер

12 с.л. брашно (ориентировъчно - зависи от гъстотата на изварата, големината на яйцето, вида на брашното и т.н.). Та затова бих казал, брашно колкото поеме до меко тесто, което след месенето да не лепне по ръцете

Изпълнението е почти като при обикновените бухти:

В подходяща купа се слагат изварата, яйцето, солта, захарите и киселото мляко, в  което се загасява содата.

Разбърква се добре с лъжица или вилица.

При получената смес се слага брашното - отначало 10 с.л. и бакпулвера и започва да се меси. Допълва се с брашно докато стане меко нелепнещо тесто, което се оставя да си почине 10-а минути.

Тестото се разделя на две топки и набрашнена дъска (плот) се оформя като продълговато саламче и се нарязва на парчета с дължина 4-5 см.

От тези парчета с дланите се оформят "пурички" с дължина 8-10 см. Просто ръцете се трият една в друга и се получава.

Пържат се по няколко в силно загрято олио в дълбока съдина като олиото трябва да е поне 2-3 см и да ги покрива.

Пържат се много бързо - максимум по минута-две до хубаво зачервяване и се вадят върху кухненска хартия.

Могат да се поръсят с пудра захар. Вървят си със сладко или сирене, с айрян или кафе ...

Стават хрупкави и много ароматни.

П.П. От това количество се получават 25-30 броя в зависимост от големината, които стигат за четирима човека.

Просто невероятна и малко по-различна закуска!

"Английски" питки за закуска и не само

 Че не са английски, не са..., но заглавието си остана.

 Истината е, че започнах  да правя питките с идеята за едни наистина английски питки за закуска, за които бях срещнал някъде писанка, но не я открих и си импровизирах на воля.

 За да не съм многословен:

 Необходими са 700-750 грама брашно, 300 мл прясно мляко, 1 яйце, по 1 ч.л. сол, захар и суха мая, 2-3 с.л. олио (или екстра върджин).

 Изпълнението звучи сложно като го обяснявам, но никак не е ...

В подходяща голяма купа се слага леко затопленото прясно мляко (до телесна температура) и се разбърква със захарта и маята, както и 2-3 с.л. от брашното.

В друга съдина се разбива яйцето със солта.

Когато маята се активира и започнат да се появяват шупли, се прибавят яйцето и около 200 грама брашно, като се разбиват с телената бъркалка.

За 20-а минути бухва и увеличава обема си почти двойно и си сгъстява доста като се появяват едни такива красиви пуканчета.

При "закваската" на части се добавя останалото брашно (на мен пое още 500 грама) като се меси с ръце, които се намасляват в края на месенето с олиото.

Когато стане еластично тестото и започне да се отделя от ръцете, се намазнява, покрива със стреч фолио и кърпа и оставя на топло.

За около 40-а минути удвоява обема си направо повече от двойно.

Готово е за работа.

Върху дъска или плота от тестото се оформя един голям фитил, който се нарязва на 12 части.

Полученото тесто е около 1,2 кг и се получават 12 топчета по 100-а грама.

Може да се направят и по-малки, но реших, че това ще им е големината.

До тук добре, но нямаше да съм Я, ако от едно нещо не пробвам няколко различни неща.
Едното парче си го оставих както е отрязано и замина направо в тавата върху хартията за печене.
Още 4 оформих като питки и те при него.

За част от останалите натроших с вилицата сирене. 

Оформих ги като кифлички и поставих с шева надолу в тавата.

Оставят се да втасват отново покрити с кърпа.
Най-горният ред са само питки без нищо,
на средния - тези със сирене, най отпред - вляво с кашкавал, средната със сирене и кашкавал, оформена като възел и най-дясната като мини франзела.

Втасването продължава 30-40 минути. Вижда се как са бухнали двойно и тройно.
Наръсват се с брашно, на едни малко риганче ...
Фурната се загрява на 230С, слага се тава с вода на дъното на фурната.

Печенето продължава около 25-30 минути - до хубаво зачервяване отгоре и отдолу.
Вадят се, може да се напръскат леко с вода, но задължително трябва да се покрият с кърпа и оставят така поне за 20-а минути.

Стават страхотни. С леко твърда и хрупкава коричка отвън, меки и пухкави отвътре.
Не съхнат поне два дни.
Страхотно вкусни - стават и за закуска и за хапване.
Просто невероятни.
Да ни е сладко и вкусно.