Питки с маслини и копър

  Когато установиш, че хлябът в къщи е свършил, а навън е адска жега и не ти излиза, на бърза ръка се заемаш да спретнеш едни питки.

 За тестото: нарочно давам мерките в ч.ч. като е без значение дали чашата е 200 мл или 250 мл и т.н., защото е важно съотношението, а не точните милилитри:

две чаши брашно, 

една чаша смесени поравно айрян и прясно мляко

1 яйце + един жълтък за намазване

1/2 ч.л. сода

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

2 с.л. олио + олио за хубаво омазняване на ръцете

10-а обезкостени и нарязани на ситно маслини, както и 2-3 стръкчета ситно нарязан копър

Направата на тестото е много лесна, защото се прави без месене, а се бърка с дървена лъжица.

Брашното се слага в подходяща голяма купа и се разбърква заедно с маята и захарта.

В друга купа се разбива яйцето заедно с прясното мляко, айряна и солта. Слага се и содата бикарбонат, която може да се загаси с капка две лимонов сок, но ако айрянът е кисел, това не се налага. Слагат се и двете с.л. олио, както и нарязаните маслини и копър.

Течните съставки на тънка струйка се сипват при брашното, като се разбърква с дървената лъжица до поемането им.  Не е необходимо голямо престараване. Достатъчно е да се обърка добре - получава се доста лепнещо тесто, но това е без значение.

Покрива се със стреч фолио и се оставя за около час да втасва. В тия жеги това става доста бързо.

Ръцете много добре се омазняват, тесто се накъсва на топки и се слагат в силиконови форми за печене.

Доста е меко и без формичка не бях сигурен дали ще си заеме форма.

Намазах с разбития жълтък с малко олио и ги оставих за 10-а минути да си отдъхнат.

За отрицателно време бухнаха яко, бидоха отново намазани с жълтъка и в студената фурна, която я включих на 180С.

Точно за 35 минути се бяха зачервили идеално.

Последва изваждане и докато са топли топли, се поставят в хартиен плик или завиват кърпа. Така омекват приятно.

При добро желание могат да се намажат и с масло и поръсят с идея шарена сол.

Малко се понапукаха, но то е защото доста бухнаха.

Няма да описвам вкус и аромат.

Наистина невероятни станаха.

Правят се много лесно. Цялото разбъркване на тестото отнема буквално пет минути. И сетне само едно прехвърляне във формичките.

Пробвайте, няма да съжалите.

И накрая нещо като бонус: 

едно яйце идва твърде много за намазване на четири питки и направо си артисва. Е в него може да се добавят 2 с.л. кисело мляко, идея сода, и 2-3 с.л. брашно, да се натроши малко сирене. И върху нагорещения тиган - за кратко.

Резултатът - вкусна пърленка.

Хляб с царевичен грис

 Рядко пиша за домашния хляб, независимо че често се прави в къщи, но този е коренно различен и си заслужава вниманието и да бъде направен.

Направо минавам към необходимите продукти:

2 ч.ч. (по 250 мл) пресято хубаво брашно

1 ч.ч. фин царевичен грис

1 ч.л. с връх суха мая, по 1 ч.л. сол и захар

около 2-3 с.л. мазнина (олио или зехтин)

поне 1 с.л. с връх семена за поръсване - сусамово, ленено, слънчогледово 

Съжалявам, че не сложих и 1-2 с.л. от тях в тестото, но това другият път

почти 2 ч.ч. марна вода, но може да отиде и повече, защото зависи колко "ще грътне" грисът, който е доста хигроскопичен

В изпълнението няма нещо сложно:

Всички сухи съставки се слагат в подходяща купа и се разбъркват с лъжица.

В средата се прави нещо като кладенче и в него се сипват наведнъж поне 1 ч.ч. и 3/4 ч.ч. вода и се бърка с лъжицата.

Изчаква се 10-а минути, защото толкова трябва на гриса да поеме течността и да се види каква е консистенцията на тестото. Ако още е ронливо, се долива още малко вода. Бърка се само с лъжицата и не е необходимо да се меси.

Когато е готово, се оставя да втасва на топло под стреч фолио за около час и половина. Не е като другите теста и не бухва двойно...но все пак се надига видимо.

Пече се в кексова форма, която се намазнява обилно.

С намазнени от тестото се откъсват отделни топки и намазнени се нареждат във формата една до друга. Най-отгоре се слага една оформена като фитил по дължина на формата.

Обилно се наръсва със семената и оставя така за около час да си втасва.

Пече се в предварително загрята на 230С фурна за около 30-а минути, а сетне още около 40 мин. на 180С.

На дъното на фурната се слага съдина с вода - да прави пара. Така хлябът получава твърда коричка.

Продължителността на печенето зависи от фурната, но по някое време готовността може да се провери с шишче. Щом излиза сухо, значи хлябът е готов.

Като се извади от фурната се слага на решетка, напръсква се с водичка и покрива с кърпа.

Става страхотен хляб. Хем е вкусен, хем си държи формата и най-важното издържа 3-4 дни, без да загуби каквото и да е от качествата си.

Коричката е твърда и хрупкава, а вътрешността се вижда от снимката.

Както казах по-горе, ако му се сложат 1-2 с.л. семена в тестото, от това хлябът само ще спечели.

Истински хубав и вкусен домашен хляб.

Правете смело, без да се притеснявате. По този начин няма и месене и други врътки - само се обърква добре с лъжица за няколко минути и толкова.

Забърква се буквално за 5-6 минути и сетне единствено чакане за втасване и за печене.

П.П. И един бонус:

Тъй като ми се получи повече тесто отколкото поема кексовата форма, направих нещо експериментално, което ми хареса още повече:

От част от тестото се оформя нещо като питка и в нея се слага хубав слой овкусена кайма.

 Затваря се с останалата част от тестото и се оформя като малко хлебче.

Наръсва се също със семена и по същия начин се оставя да си втасва - до вкарване и на основния хляб във фурната.

Пече се в друга съдина до хляба, но се опича доста по-бързо - някъде за около 40 мин.

И се вади да изстива.

Ето го и бонус хлебчето.

Не мога да Ви опиша колко е ароматно и вкусно.

Направо си е цял сандвич.

Можеш само него да си хапваш с една салатка и с питието.

Пробвайте, това си заслужава да се направи.

Филийки на скара (грил тиган)

  Това просто е един различен начин да се оползотвори стар хляб. Няма да спра да повтарям приказката на Баба, че да се изхвърля хляб е грехота.

 Обикновено старият хляб отива за пържени филийки, за крутони, смлян - за галета и т.н.

 Е ама пържените филийки омръзват и това е един перфектен начин да ги заменим с филийки на скара или грил тиган.

 Хлябът (в случая много изсъхнала франзела) се нарязва на филийки. 

 В купа се разбиват яйца с прясно мляко, щипка сол, черен пипер и олио. (Носи и други подправки - въпрос на вкус).

 Филийките се напояват в тази смес и се пекат на грил тигана или на скарата.

 За 1/2 франзела отидоха: 1 яйце, 100 мл прясно мляко, 2 с.л. олио; сол, черен пипер, 1/2 ч.л. кимион.

 Стават страхотни. 

Може да се хапнат като за закуска и дори като мезе или канапе за някой кюфтак...

Пълнозърнест хляб "Фитнес" - в две разновидности

 

 По отношение на тестените изделия си подам малко традиционалост, т.е. ползвам си обикновеното брашно т.нар. тип 500 и макар да правя различни и много неща в общи линии се доверявам на него.

 Не че не съм пробвал и други разновидности, не че не съм правил и ползвал брашно от елда, от нахут, от просо и т.н. За някои дори съм писал как могат да се направят в домашни условия и да не даваме луди пари по разните там биомагазини и т.н.

 Няма и да навлизам в спорове кое по-полезно, кое има излишък от глутен и т.н.

 Няма и да разказвам, че някои зърнени култури като лимеца, елдата, един сорт пшеница сякаш са се появили от нищото преди хилядолетия, без да имат див аналог и без да има следи да са минавали някак етап на естествена селекция. Просто са се появили и в продължение на хиляди години са останали непроменени. Па ние, сега умниците, взехме, че направихме някакви тяхни ГМО модификации, които как се отразяват на организмите ни ще разберат след няколко поколения (може би като изродим организмите си)...

 Нещо се отплеснах - може би друг ще пиша повече за това, защото направо ще влезна в някоя от теориите за конспирацията.

 В момента ще се огранича просто до едно скромно разказче за първия си сериозен опит с пълнозърнесто бр гледах катоашно и направата на хляб от него и то в различни разновидности.

Любимата ми половинка попаднала на това ръжено-пшенично пълнозърнесто брашно с ръжени трици и овесени ядки. Вдъхновила се от това, че е на промоция и че е много здравословно и взела, че го купила и на скромната цена от цял един лев за пакет от 1 кг.

Донесе го, па взех да го гледам като голям камък.

Не си направих труда да търся разни рецепти, а приех, че рецептата на производителя на опаковката е достатъчна, за да й се доверя за първи опит.

Хората са си го обяснили, явно са пробвали и нямам причини да не им вярвам. Пък и опита ми в последно време показва, че някои производители дават страхотни рецепти за продукта и не трябва да се пренебрегват.

Оть` ми е за пръв път, заложих на 1/2 доза, въпреки че рецептата е за цяло кило.

Въоръжих се кантар, мерителна съдина и подхванах: точно 500 гр. брашно, точно 350 мл марна вода, точно 8 гр. сол, 7 гр. суха мая и 10 мл олио.

През едро сито пресях в подходяща купа брашното (да стане въздушно), добавих сухите съставки и водата. И тряс по челото - първа греда - стана нещо като глина, ама от оная некачествената ронливата и взех да гледам тъжно. Добавих 3 с.л. кисело мляко е 2 с.л. олио и месих с ръце яко. Получи се меко тесто, което намазних, покрих и оставих да втасва и то на топло място в бокса. След час се седеше в същия вид, ама изобщо не беше бафнало. Загрях фурната на 50С и го бухнах отчаяно вътре. След час се беше удвоило и придобило вида на снимката.

Та получих някаква надежда, че вървя в правата посока.

От тука нататък реших да направо от едно - цели две неща. Разделих тестото на две равни части и го прехвърлих в две намаслени купи.

В първата добавих 1 с.л. ленено семе и 1 1/2 с.л. запечени слънчогледови ядки.

Отново омесване, покриване с филио и оставяне на топло да втасва пак.

В другата половинка настъргах един сварен картоф и сложих 2 пълни с.л. сушени зеленчуци (от моето си производство - има всичко - лук, домат, чесън, босилек, магданоз и т.н.).

Омесих добре и също оставих да втасва.

Ето как изглежда след омесването.

Впрочем получи се много ароматно тесто.

Това е тестото със семената след втасването.

Бухна малко повече от двойно.

На първо четене, доволен съм от това, което се получава.

Сачът застлах с хартия за печене и оформих две хлебчета, които оставих да втасват върху него.

Това беше първата грешка, която отчитам. Посредата им сложих едно руло, но странично не ги "подпрях" и леко се "разляха".

Последва леко поръсване с брашно през цедка и резване отгоре по различен начин, за да си ги "позная" кое с какво е :)

Фурната заедно със сача се загрява на 220С, а на дъното й стои съдинка с вода.

След като загрее добре, сачът се вади и върху него се прехвърлят хлебчетата както са си върху хартията за печене. Затова казах, че грешката бе в неподпирането от двете страни, че при печенето леко се "разляха". 

След 20 минути температурата се намаля на 180С и се пекат общо около 40-45 минути.

Получават твърда хрупкава коричка, а от вътре колкото и да е изненадващо стават пухкави.

Последвах съвета на опаковката и едното хлебче докато беше още топло го намазах с четката с олио.

Е нещо, на външен вид не е толкова търговско, а и коричката сякаш омекна.

Ето е начупено парче от хлебчето със семена.

Пухкаво е...

Много вкусно. Може би малко безсолно, но това е въпрос на вкус...

А това е хлебчето със сушените зеленчуци.

Уханно и много вкусно.

Единственият косур на тези хлебчета е, че са леко ронливи. Иначе се режат лесно, запазват се свежи поне два дни и не пресъхват ...

Вкуснотия.

Като за първи опит съм доволен. Пак ще се прави и тогава ще споделя и евентуалните подобрения, но и в този вариант се струва да се направи.

Браво на майстора!

Лесна питка с коприва без месене

Тази изключително лесна и бърза за приготвяне питка е резултат на една хрумка, която се появи след направата на кашата с коприва и поради факта, че хлябът бе привършил.

Самата питка се забърква буквално за пет минути, изчаква се максимум 15-20 минути преди печенето, а самото то продължава около 25 минути.

Необходими са

около 500 грама брашно

по 1 ч.л. сол, захар, суха мая и бакпулвер

около 300 мл вода - по равно от варенето на копривата и чиста вода

3-4 с.л. варена и нарязана на ситно коприва (в случая ползвах вече сварена с добавка на няколко стръка джоджен)

Изпълнението е повече от лесно:

В подходяща купа се сипва брашното. Добавят се солта, захарта, маята и бакпулвера, както и нарязаната коприва.

Налива се водата и се разбърква с лъжица буквално няколко пъти.

Трябва да се получи меко и лепкаво тесто, което все пак да държи форма. 

Фурната се загрява на 180С.

Тавичка се застила с хартия за печене - тъй като липсваше, се намазнява и поръсва с брашно.

В нея се сипва тестото.

Изчаква се фурната добре да загрее.

Тавичката се слага във фурната, включва се вентилатора и се пече за около 25 минути - до хубаво зачервяване.

След изваждането се покрива с кърпа за 10-а минути и питката е готова за хапване - със сиренце, например.

Много пухкава, ароматно дъхава питка.

На другия ден е още по-вкусна.

Прясната коприва и джоджен могат да бъдат заменени със сушени.

Наистина се прави много лесно, а резултатът е изключително вкусен.

Тутманик от стар хляб или страта или както там му казват

Днес е неделя. А в неделя по традиция се пържат филийки...от стария хляб. Докато в събота се правят палачинки или бързи катми (за тертиплийските няма време). През седмицата - бързо кафе и хукване като лудите по задачи, които нямат край. Докато работех активно, бях по-организиран и намирах време за всичко (може освен за Чедата преди доста години, за което сега съжалявам и винаги давам съвети родителите да прекарват повече време с децата, каквото и да им струва, но тогава бяха луди години - изкъртени зъби, пачки и какво ли не още).

Май с възрастта, човек става по-бъбрив и мисълта му се отклонява, та да се върнем на неделните пържени филийки.

В студентските години (кога бяха?) с едно яйце и кофа вода, цял хляб изпържвахме и дори беше основно ястие с картофеното пюре, а сега сме се разглезили. А от Баба знам, че е грехота хляб да се изхвърля или да се дава на животните ... Изхвърлял съм луканка, ама хляб никога. Винаги съм намирал начин да го оползотворявам някак си ... 

Баба, Бог да я прости, правеше за закуска с вчерашния хляб - хлебена каша. Така и не съм запомнил как я правеше, може би защото не съм видял - станеш сутринта, а тя покрай печката (напалила я, запържила хляба и направила кашата) и готованеца се мръщи - маслото му било малко...

За мене стар хляб със сирене, яйца, прясно мляко и масло във фурната, си е бил най- вкусната баница - след онези точените - пак на баба - и редени, и вити, и на рула. И най-вече печените под връшника или в пещта. Пак се отплеснах ...

В Италия за баницата от хляб имат друга дума "страта" и при тях се слагат много други продукти.

Та май ще си дойда най-сетне на думата - загледох се в двата краищника на хляба и двете филии дет бяха по твърди от ножа и реших, че не стават за пържене... И тогава реших да направя нещо различно.

Макар и да го описвам, няма пропорции, няма количества - всеки може да слага каквото си иска и колкото си иска. Важен е принципа.

Хляба го накиснах за 30 мин. в две ч.ч. прясно мляко, в която бидоха разбити и две яйца. Като поомекна малко, го нарязох и пак в сместта, в която този път добавих малко черен пипер и 1 ч.л. сода.

Хляба поотцедих с ръце и прехвърлих в купа. Добавих около 150 грама натрошено сирене (пак такова поизсъхнало в хладилника). Нарязох на много ситно едно парче поизостанал печен свински врат, на много ситни кубчета нещо което е било може би гауда или подобно. И с ръце оформих едни хубави топки.

Наредих ги една до друга в обилно намазнена глинена съденка и включих фурната на 200С да загрява.

Залях с отделената смес от мляко и яйца.

 Обилно се наръсва с настърган кашкавал и бух във фурната за 45 минути.

По едно време се притесниФ, че ще излезе да ме търси, защото така набухна, че двойно увеличи обема си.

След 50 мин. във фурната се получи ей това....

 Разкошна закуска. Дори месцето се беше позагуло малко и се усещаха основно сирената и кашкавала.

   Чудесно си вървеше с айрянчето от домашно кисело мляко, подквасено в крок пота.

(можело и в него да се направи)

Трябваше да го начупя и щеше да си бъде направо тутманик, ама го рязох, че ми пареше...

Довечера ще бъде пробвана останката с бърбън. Няма начин да не си върви ....