Джинджифилов мармалад

   Тези дни покрай направата на сладката от ягоди и череши, нещо ме обзе вдъхновението и реших да направя мармалад от .... джинджифил.

   Звучи малко странно, но джинджифилът е много полезен, а рядко го ползваме в къщи - слагаме го в разни ястия или от време на чай, но реших, че може и по друг начин да се консумира.

   Ползите от джинджифила са твърде много. За тях съвсем накратко:

-помага при лечение на стомашно-чревни неразположения

-подпомага правилото обработване на храната и чревната проходимост. 

-има противовъзпалителен ефект. 

-бил мощно средство за превенция на рака на яйчниците, дебелото черво и ректума,  помагал за убиването на раковите клетки и потискал растежа им.

-помага за подсилването на сърцето, намалява холестерола и предотвратява тромбозите. Има и ролята да служи за предотвратяване на сърдечен удар. 

-полезен е и при респираторни заболявания като настинка, грип, кашлица, бронхит, астма и задух. 

-подпомага метаболизма и дори способства за намаляване на излишни килограми.

След това отклонение, нека да кажа какво е необходимо:

поне 350 грама корен джинджифил, един по-големичък лимон, три банана и три ябълки.

Около 500 мл вода и поне 400 грама кафява или обикновена захар.

В моя вариант 400 мл ягодов сладък сироп и около 100 грама мед.

По-надолу ще обясня моя вариант на направия и сетне ще дам и по-лесния.

Джинджифилът се почиства с тъпата страна на ножче за белене на заленчуци. Всички съветват с чаена лъжичка, но на мен така ми е по-лесно и мисля, че става по бързо. Сетне се нарязва на ситно.

Лимонът се измива много добре и нарязва на парченца, без да се бели. Само се отстраняват семките.За бананите и ябълките е ясно.В купата на нутриблендера се слагат част от плодовете и малко от ягодовия сок и се смилат на каша. Това става на два-три пъти.

Вари се в тенджера на слаб котлон - горе долу на 5-та от 9-те степени - до готовност - сгъстяване по желание. Малко като поизстине, в тенджерата се слага и меда и се разбърква. Лимонтозу не е необходимо да са слага, нали има лимон.

Готовият мармалад се сипва с сухи бурканчета, затварят се и оставят до пълно изстиване обърнати върху капачката.

Тука е мястото да обясня и за ягодовия сироп: Много често като се прави сладко по традиционния начин от ягоди или череши те пущат много сок и се налага дълго варене. Е те това дълго варене си го спестявам - с черпак се изгребва част от сиропа, пълни се в бутилки с винтова капачка или в буркани. Върху капачките - до изстиване. Сетне имаш разкошен сироп за разреждане и т.н. 

Като се отнеме по този начин от сиропа, така и сладкото се сварява доста по-бързо и се запазват плодовете, без да се разкашкват от дългото варене.

Не мога да опиша колко ароматен и леко пикантен става този мармалад.

Върху препечена филийка с масло - разкош. За палачинки - да не говорим.

А и този червен цвят - от ягодовия сироп просто яко го маскира.

Впрочем, пробвах го като "подправка" към печено месо - просто уникално вкусно.

А сега и за по-лесният вариант: В тенджерата се налива водата, слага се захарта и се вари до разтапяне на захарта и леко сгъстяване. Слагат се всички нарязани плодове и се варят до пълното им омекване. Сетне се пасират с пасатора както са си в тенджерата. Количеството захар -- 400 гр., което съм дал е по мой вкус и предвид сладостта на бананите и ябълките. Но всеки може да пробва и да добави захар по свой вкус. Или ако леко лютият и остър вкус на джинджифила му идва в повече, може да добави още банан или ябълка...

Мармалад "Асорти" - полезно предложение

Заминаваме на почивка на следващия ден и се оглеждаме из къщи и хоп изненада: мъдрят се 2-3 праскови, десетина кайсии, шепа сини сливи, два три банана, един  два портокала, ябълки, че и лимони. Ха сега де - нито да се изядат, нито да се вземат, с изключение на лимоните и ябълките за 10-а дни ще станат на петмез. И при тази мисъл ми хрумва да взема да спретна на бърза ръка един мармалад. 

Речено и сторено: кайсиите, прасковите и сливите се заливат с вряла вода за 3о-а секунди, веднага се заливат със студена вода и сетне се белят лесно. 
Останалите плодове също се обелват и почистват. Всичко се нарязва на произволни късчета. Теглят се и на кг плод се слага минимум 0,5 кг захар - въпрос на предпочитание.
Нарочно не давам количества - те зависят от желанието и вкуса (или от наличните плодове, както бе в момента).

След престой от час два в тенджерата се варят до пълно омекване на плодовете.
Може при варенето да се сложи един нарязан лимон на две. Сетне се изцежда и вади преди пасирането.

Следва пасиране до желана консистенция. И проба на захар - може да се добави още малко.
вари се до сгъстяване и в края на варенето се добавя 1/2 лъжичка лимонтозу. Не се слага, ако е варено с лимон.

Още топъл готовият мармалад се пълни в бурканчета, която се охлаждат обърнати върху капачките.
Получава се невероятно вкусен мармалад - с леко тръпчиво-сладък вкус на цитруси.
Не сме яли такава вкуснотия досега.

Сладко и мармалад от пъпеш - полезно

 В интерес на истината никога не ми е идвало на ум да правя сладко от пъпеш - до онзи ден. Пътувах си с автомобила и по радиото говореха за производството на пъпеши. Питаха една жена, която отглеждала няколко декара пъпеши дали само ги продава или ги ползва за нещо друго? И тя отговори, че правела сладко и било много вкусно.... Е щом може от динени кори да стане, защо и да не стане от пъпеш?!

 Само това ми трябваше. Купих още по пътя два ароматни пъпеша и като се прибрах веднага се подхванах. 

 Да се направи сладко от пъпеш не по-различно от направията на сладко от други плодове.

 Пъпешът се измива, разрязва на две и почиства от семките. Обелват се корите. Ако ще се прави сладко, се нарязва на сравнително еднакви кубчета - около 2х2 см, а за мармалад - просто на произволни парчета.

 Количеството се претегля и взема захар наполовина от теглото на пъпеша.

 Парчетата се нареждат в тавичка и засипват със захарта. Нека да престоят така поне 3-4 часа. Пущат доста сок и захарта направо се разтапя.

 Тавата се слага в загрята фурна на 150С и се пече до готовност - около час и половина. Проверява се готовността и в края на печеното, когато е почнало да се сгъстява се слага 1 л. лимонена киселина. Може да се овкуси леко с ванилия или индрише.

 Ако се прави мармалад, процедурата е същата, но когато пъпеша се е пекъл около час, тавата се вади и всичко се пасира с пасатора до желана консистенция и връща във фурната да се пече до готовност. В този случай се получава много добър резултат, ако се добавят една две ябълки при пъпеша.

 Това е мързеливият начин и затова го предпочитам.

 Другият е с варене в тенджера. Трябва да се отпенва и разбърква.
 Бележка: При печенето сладкото потъмнява доста докато при варенето на по-слаб котлон ще запази доста по-светъл цвят.

"Пиян" мармалад (пестил) асорти

 Ако някой очаква рецепта как се прави домашен мармалад или пестил, това не е точно неговата рецепта.
 По-скоро е един експеримент, който се оказа адски успешен. Съмнявам се, че някой ще изпробва точно този вариант за направа, но все пак не мога да не го споделя.
 Вече съм писал как да се подобри вкуса на домашната ракия със слагане в нея на сушени плодове.
  Този път "подобрявах" две дамаджанки - в едната бях сложил сушени кайсии и ябълки, а в другата - стафиди, сини сливи и фурми. След като ракията бе прецедена и налята в бутилки, се оказа, че останах с голямо количество "пияни" плодове: ароматни и бухнали от ракията. Честно казано, направо ми дожаля да ги изхвърлям (както досега). Оставих ги да си "отдъхват" докато измисля каква да им е съдбата...
 Като резултат на това се появи идеята за този пиян мармалад. Все пак са си плодове и то в невероятно състояние. Затова бидоха измити и бухнати в една голяма тенджера с вода колкото да ги покрие малко повече и на бавен огън бяха варени до пълното им омекване. 

 След това на фурмите бяха почистени костилките и цялото това количество пасирано на части до каша и прекарано през сито. 
 Получи се прецедена маса от плодовете асорти цели 2 кг. На вкус сладка и приятна, а на аромат - е, в първия момент, ми миреше на джибри. Който е варил ракия, знае за какво иде реч.
 Сетне отново в тенджерата и на части слагах захар. Разбъркване, опитване - докато получа приятен сладък вкус. "Глътнаха" точно 1 кг захар. Когато се сгъсти достатъчно и започна да се стича по лъжицата, прецених, че като за мармалад е идеално и сложих 1 ч.л. лимонтузу. Добавих и 2 ванилии и 2-3 стръка индрише (които сетне бидоха изхвърлени).
  

 Тенджерата с мармалада бе махната от огъня и веднага напълних 5 бурканчета горе долу с половината от съдържанието. Естествено обърнати с капачките надолу до изстиването им.
 Останалата част бе върната отново на котлона и варена на бавен огън до пълното сгъстяване. 

 Който е правил пестил, знае - по дъното на тенджерата като се "драсне" с лъжицата, то бавно бавно да се покрива или пък едвам да пада от лъжицата.
 В подходяща съдина (квадратна, правоъгълна) се слага стреч фолио или хартия печене и пестила се излива в нея. 

 Не прецених големината на съда и моят стана тънък като калъп - около 2,5 см дебелина, но след изстиването много добре запази формата си.
 Веднага обяснявам, готовият продукт няма никакъв аромат на алкохол, ракия или нещо подобно. На вкус е невероятно, може би защото е смес от кайсии, ябълки, стафиди, фурми, сини сливи, но наистина е невероятно.
 Биде пробвано с несведущ човек, който не знаеше от какво е и заяви, че мармалад като онзи от преди години, но с лек привкус на коняк. Е точно този привкус не го усетих, но определено ми се понрави и ми допадна адски много.
 Навярно, някой ще си помисли, че има алкохол в крайния продукт - споко, няма такъв. Всичкият алкохол при термичната обработка се е изпарил, а е оставил един такъв особен и малко странен, но за сметка на това приятен привкус.

 П.П. Предполагам, че ако един или пет човека, ще повторят този ми експеримент, ще бъда доволен, защото резултатът е невероятен.
Това за моето изпълнение.
Но като идея мога да направя една подсказка:
Много хора правят при домашни условия ликьори и др.п. напитки. 
За овкусяване във водката (или ракията) слагат различни пресни плодове - боровинки, ягоди, вишни, череши и др.п.
Вместо да изхвърлят пресните плодове, които са изкисвани в алкохола, могат да подходят именно по този начин и да си направят "пияно" сладко или мармалад - въпрос на желание.
Гарантирам им невероятен вкусен резултат, който дори може да бъде даван и на деца без притеснение.

Мармалад от черен бъз

Август е - черният бъз всеки момент ще се появи.
Изобщо няма да говоря за ползата от него и лечебните му качества.
Има доста начини на съхранение, на употреба и т.н. Просто ще споделя, че един от тях е под формата на мармалад и как го правя поне от две-три години.

Най-разпространеният начин, който съм срещал е, че зърната без се изцеждат яко и изцеденият сок се вари до готовност. В много от описанията дори и липсва добавянето на захар.
Независимо от това, го правя по-различно и все на някого ще му допадне...
Необходими са 2 кг черен бъз зърна, 1 кг захар и малко усилия ...
Бъзът се поставя в съдената, в която ще се вари и се посипва със захарта и оставя да престои една нощ. Вари се почти до готовност и както е топъл, на порции се пасира с пасатора и прецежда през голяма цедка като се разбърква с лъжичка.

 По този начин, се отделят единствено твърдите зрънца и остава една хубава маса, която бързо става на мармалад.

Това е така прецедената маса, която се връща на котлона, вари се малко, добавя се една идея лимонтузу и още топъл мармалада се разлива в бурканчетата, които изстиват обърнати върху капачката.

Страхотен мармалад, но все пак не трябва да се забравя, че е основно с лечебна цел и се хапва по-малко - 1-2 лъжички (предимно на гладно).













П.П. по същия начин правя и мармалад от боровинки и къпини, тъй като и те имат едни такива семенца дето ме дразнят.

П.П.А най-хубавия мармалад от боровинки съм правил като на кг боровинки съм слагал по 150 гр. черен бъз.