Показват се публикациите с етикет хайвер. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет хайвер. Показване на всички публикации

понеделник, 17 септември 2018 г.

Крем тарама хайвер от скариди


 Обичам тарама хайвера - правил съм го в най-различни варианти и от най-различни хайвери.
 Този път искам да споделя изненадата си от този хайвер от скариди.
 За няколко дни - за пръв път от една година успяхме да "откъснем колчето" и да отскочим до любимия Созопол за четири дни. За Созополските перипетии - поредна серия, съм предвидил друга публикация при наличие на време.
 Обикновено при такова отскачане се зареждаме с разни рибоци и др.п. за дълго време. За съжаление, паламуд от таз годишния имаше - нещо като мънички скумрийки на фантастична цена. Па и рибният магазин вече не е същият - цените са за 100 грама, очевидно за да не избягаме още при влизането.
 Единственото по джоба ми се оказаха някакви замразени скандинавски скариди и си купих цяло кило. При това варени.

Пътьом се бяха поразмразили и реших да ги приготвя веднага.
При чистенето им се оказа, че болшинството са пълни с хайвер, но много късно се усетих да започна да го отделям и затова събрах само около 1 с.л.
Доста му се позачудих и реших да направя тарама хайвер. Речено, сторено.
Бух в купата на пасатора с една мънинка главичка лук нарязана на ситно, малко сол и черен пипер и няколко капки олио. 
Добре като идея, но количеството се оказа малко и пасатора взе да работи на празни обороти. Долях още малко олио да "захапе", ама не ... още малко олио и взе гадината, че се пресече.
Ами от тук нататък ... много лесно - 50 мл прясно мляко и отново с пасатора и с бавно добавяне на олио-общо около 250 мл и 1 с.л. прясно изцеден лимонов сок.
А и да не забравя - вътре се слагат и две три почистени скаридки.
Споделям, защото и някой друг може да попадне на скариди с хайвер и вместо да го изхвърля при почистването, да си направи нещо невероятно вкусно.
Лелей каква дзверска вкуснотия се получи - направо не е истина.

понеделник, 19 февруари 2018 г.

Тарама хайвер от лаврак


 Който си е с късмет, гладен няма да остане.



Да ти донесат пресен пресен лаврак и при чистенето в него да откриеш ... какво ли може да се открие в един лаврак ?









Ами ей това - истинско съкровище - хайвер.

Хем си имаш риба, хем си имаш деликатес ...















Първият ми порив бе за мезе от пържен (паниран) хайвер, но това количество за четирима? То няма да има дори за запълване на някоя дупка в зъб, та камо ли да му се усети вкуса.
Е, значи ще се прави тарама хайвер. Ама не можело от пресен неузрял ... Нека да проверим.
Хайверът (2 с.л.) внимателно се почиства от ципите и обилно осолява с 3-4 с.л. сол и оставя на стайна температура. Поне за 6-7 часа. 
Сетне се измива под течаща вода през цедка и заминава в купата на пасатора. Добавят му се 2-3 с.л. олио и една нарязана на кубчета средна глава лук. Може да се добавят 2-3 щипки бял смлян пипер (примерно 1/4 ч.л.). 
Пасаторът се потапя до дъното и започва да се пасира на най-силна мощност. За около 30-а секунди става почти еднородна маса и започва по малко да се налива олио. В един момент, след наливането на около 150 мл олио, започва много да се сгъстява. Тогава се наливат 2-3 с.л. много топла вода и оставя малко да си почине (че пасаторът вече е позагрял).  Разбиването продължава като се доливат бавно още 150 мл олио. В края на пасирането се добавя поне 1 с.л. лимонов сок. 
Ако е много гъст, може леко да се разреди с още малко топла вода.
Налага се да се опита и на сол.
Следва кратък престой в хладилника и вече може да му се насладим.
Признавам си, правил съм тарама хайвер от много видове риби, но този за сега ми хареса най-много. 
Получи се много пухкав, бял и ароматен.
А вкусът просто не мога да опиша.
Печена филийка и студена водка - какво повече може да се иска?

вторник, 20 септември 2016 г.

Крем тарама хайвер със скариди





Тарама хайверът е любим и се прави доста често. 
Страхотно предястие е - еле с препечени филийки и добре изстудено питие. 
В хладилника винаги поне бурканчета най-различен хайвер, който зрее, а другият си седи дежурен във фризера.
Писал съм няколко пъти как го правя - например тарама хайвер от каракуда или пък тарама хайвер - ново, като определено предпочитам приготвянето във втория вариант (без хляб) и с добавка на вряла вода за пухкавост. 
Е, човек като си подхване една и съща рецепта, горе долу все си я приготвя горе долу по един и същи начин с малки вариации.
До този нов начин на правене стигнах след една реклама по телевизията - рекламираха "икорный крем" със скариди - 190 гр. само 1,99 евро. Много ме заинтригува и влезнах на сайта на производителя:
Естествено имаше само цена, снимка на буркана и изписано съдържание, което бе: Капелин, олио, питейна вода, скариди, хайвер треска, захар, сол, оцет, подправки, мляко на прах, E330, E296, E334, E300, E200, E211, 412.

Тихо и кротко изпаднах в потрес - не обичам Е-тата и разни съмнителни добавки в домашната храна. Ясно ми, че за производителите Е-тата са жизнено необходими заради трайността на продукта, но в къщи са изцяло излишни, защото се прави и докато го видим и опитаме, свършва.

Та така реших да направя същото "хайверен крем" - още повече, че имах в къщи коктейлни скариди и всичко останало.
Направих го по един начин, но наистина стана крем, а не целях точно това. Затова ще дам накрая и бележки.

Необходимите продукти за една доза тарама хайвер съм дал ей тука и затова няма да се повтарям. Освен това са необходими около 50-70 грама скариди (зависи колко наситен скариден вкус се цели), буквално едно резенче пушена сьомга и 1-2 с.л. майонеза (разбира се домашна).




 Всичко това бе сложено в един буркан, т.е. нарязаните лук и чесън, хайвера, скаридите и пушената сьомга и започва пасирането с постепенно наливане на олиото, както съм го описал. 
  Ясно е как се прави.







Получи се невероятен крем - пухкав и с ненатрапчив вкус на скариди и с лек отглас от пушената сьомга.

Сега и забележките: скаридите е за предпочитане да се пасират отделно в блендер така, че все пак да останат някакви парченца от тях така че да се усещат. 
Едва след както се направи хайвера и е готов изцяло в буркана да се добавят скаридите и майонезата и тогава да се разбъркат по хубаво смесване.






 Ето и една закуска с крем хайвер върху леко запечени филийки.










 П.П. И един полезен съвет:
Установих, че за домашната майонеза или тарамата е най-добре да не се ползва купата на пасатора, а направо да се приготвят в буркан с винтова капачка. Не се цапат съдове, а само бъркалката на пасатора. Директно се затваря буркана с капачката и отива в хладилника. Практично и удобно.

събота, 30 януари 2016 г.

Тарама хайвер (ново)


























 Досега съм писал за тарама хайвера и различни начини на приготвяне, но тази публикация се явява някак си корекция на предишните две - за тарама хайвер от каракуда и хайвер от скумрия.
  Скромното ми мнение, че това е най-сполучливият начин за направата му.
  Излишно е да споменавам, че домашния хайвер в къщи е на почит и се прави често - ако не е домашна майонеза, ще да е хайвер, но често са на трапезата ни.
 Днешният тарама хайвер е резултат, на нещо, което ще разкажа в края на публикацията.

 Необходими са ни: 
2 с.л. хайвер (от каракуда, шаран, бяла риба, скумрия или каквато и да е риба) - по-добре да е узрял в сол и олио за 20-а дни (но се оказва, че може и за няколко часа, за което - пак по-късно);
около 450-500 мл олио; 
1 главичка средна лук (обелен и резнат на 5-6); 
1 скилидка чесън; 
1/3 ч.л. бял пипер - за предпочитане прясно смлян, 
1-2 с.л. сок от лимон прясно изцеден 
1-2 с.л. вряла вода(може да поеме и 3 с.л.).

 Приготвянето е стандартно:
В пасатора се слагат хайвера, чесъна, лука и 1-2 с.л. олио. Започва да се разбива и като стане на каша лека полека се добавя на тънка струйка останалото олио. Постепенно се сгъстява и става доста доста плътно. Добавя се белия пипер и врялата вода - първоначално 1-2 с.л. В този момент се преценява дали се иска по-плътен или малко по-рядък и се добавя още малко вряла вода. С добавянето й става някак си по-пухкав. Накрая се добавя лимоновия сок.
Всичко се прехвърля в съдинка с капак и в хладилника - до хубаво изстудяване - така става някак по-стегнат и по-вкусен.

N.B. В никакъв случай добавяне на хляб, било то накиснат или не, на мляко (скъсява срока на трайност) и каквото и да е ...

Резултатът е перфектен! Дзверска вкуснотия ...

А сега повода за тази публикация:

От два-три месеца всяка събота в рибния магазин на пазара питам имат ли хайвер за разбиване. Продавачката ми отговаря - "За съжаление, не са доставили."
Днес си купувам едни рибоци сайра и си задавам дежурния въпрос.
Жената ми отговаря дежурно "За съжаление ...", след което ми се усмихва и допълва - "Ама за Вас има - събрала съм Ви."
Само дето не припаднах - оказа се, че имало клиенти, които искали рибата да им се почисти и тя отделяла хайвера и го замразила.
Категорично отказа каквото и да е заплащане - едно благодаря й стигало. Освен казано благодаря, то си ми и личеше ..
Просто нямам думи да изразя емоцията си ... 
Май докато има такива хора, ще има и добро по света...

Подареният ми хайвер бе от шаран и от бяла риба, разделен съответно.
Оказа се 1,1 кг !!!!!????
Жената го събирала, замразявала от 3 седмици и тъй като не знаела колко искам, ми събрала толкова ...
Размразих, почистих от ципи, кръв и т.н., разфасофах на пакетчета по 200 грама; една част заложих да зрее в морска сол ...
Отделих 2 с.л., които осолих с 1 с.л. едра морска сол за около 5 часа, леко промих и приготвих показания по-горе.
Дзверска вкуснотия.

П.П. Докато носим Добрината в себе си, май няма да загинем като народ!

четвъртък, 21 януари 2016 г.

Тарама хайвер от скумрия


























 Вече на всички е ясно, че сме фенове на хайвера и не само на тарамата де ...
 Правя си такъв основно от шаран, от каракуда - описвал съм как си го намирам (иначе с рибарлъка съм скаран) ...
 Тази публикация правя, защото съм случайно попаднах преди време в един магазин на морето точно на този хайвер за разбиване ... Пробвах да го направя и не ми се получи, дори изхвърлих кутийката след първия опит. И направо си го бях забравил.
 Чедото, обаче, видяло хайвера и решило да ме изненада приятно - та нали непрекъснато рИва, че трудно се намира.
 И купило цели две кутийки:

Като си пристигна в къщи, беше в паника - целият и аУтомобил се бил Усмърдял от моя хайвер (да не казвам, че тя го яде с лъжицата!, че ще се сърди...)
 Значииии наистина си смърдеше направо от затворените кутийки па произведен преди има няма десет дни и в пълен срок на годност ... Предишният ми беше същия и то на същата фирма... 
 Оказа се, че нищо му няма, а май хайверът от скумрия е непознат за нас ...
 Отделих две супени лъжици от него за приготвяне на момента, а останалото в кутийката залях с хубав зехтин (впрочем два дни след това - гадната миризма изчезна почти изцяло).
 Приготвянето е простичко като при обикновения тарама хайвер, който съм описвал и подобрявал ... 
 Особеното е, че първоначално този хайвер като се отдели трябва да се остави в цедка и потопи във вода, в която има една две с.л. изцеден лимонов сок. След половин час водата се сменя и отново се накисва. Миризмата изчезва изцяло...
 Необходими са ни: 2 с.л. хайвер от скумрия, 1 малка скилидка чесън, 1 средна глава лук, около 400 мл олио, по 1-2 с.б. топла вода и прясно изцеден лимонов сок.
 После измитият хайвер се слага в купата на пасатора, добавя му се 1 средна глава лук и една малка скилидка чесън и започва да се пасира като постепенно му се добавя на тънка струйка олиото.
 Като се разбие добре, се добавят 1-2 с.л. топла вода и толкова лимонов сок. Не съм слагал хляб или галета и стана прекрасен ... пухкав и вкусен.
 Задължително се пробва на вкус - може да се наложи добавка на малко сол, тъй като хайверът предварително доста се обезсолява.

 П.П. 
 Ако обикновеният лук се замени с червен лук, получава доста интересен цвят-леко червеникав.

 Може би заради хайвера от скумрия леко се усещат зрънца, което му придава още по-интересен вкус.
 Всичко това пиша, защото доста хора могат да намерят хайвер от скумрия в магазините и да не могат да се справят ... 
 200 грама тарама хайвер за 2,50 лв и могат да се направят поне 8 порции тарама хайвер- направо без пари ... Само да не ни е жал за олиото и лимоновия сок.
 Така че това може да влезе в графата - "полезни съвети" ! 

събота, 25 април 2015 г.

Домашен тарама хайвер (от каракуда)



 Този домашен хайвер се появи съвсем изневиделица и непредвидено.
 В рибарския магазин влезнах съвсем случайно и едни каракудки направо ми се примолиха да ги купя и като невидял се награбих цяло кило и половина. Тази риба хич, ама хич не я обичам заради многото кости, ама като ги гледах такива дебеланки и мънички, си ги представих добре препържени и хрупкави, та със студена биричка ... И се прежалих...
 При чистенето се изненадах приятно - почти всички криеха хайверчето си. 
 Какво по-хубаво от това, хем рибки за пържене, хем и хайвер ... И при това пълна евтинийка!
 Направих се една допълнителна играчка - чистене от ципи, миене. 
 Напълних едно бурканче - ред сол, ред хайвер и т.н., от горе малко зехтинец - за 30 дни в хладилника ще "узрее" и ще стане чудесен.
 Да ама не - кой да го чака цели 30 дни? Преди малко отделих 2 с.л. от него и си отпретнах едно тарама хайверче от каракудите.

 Необходими са ни - 1-2 с.л. хайвер; 1 средна глава лук; 2-3 с.л. сок от лимон; около 450-500 мл олио (смесих поравно зехтин и олио) и 2-3 препечени филии бял хляб ...

 Приготвянето е лесно, ама иска по-държелив пасатор:
 В купата на пасатора се слага хайвера, нарязания на едро лук. На хляба се махат коричките и се запичат филийките в тостера. Желателно е да са добре препечени - да бият леко на загоряло. Докато са топли се бухват във водичка и се веднага се изстискват, ама да си останат леко влажни и се добавят в пасатора. Разбива се за около 20-30 секунди и започва малко по малко да се налива мазнотийката - или на лека струйка при постоянно разбиване, или по малко - разбиване, почивка; пак малко захтинец- разбиване; Максимум за 7-8 минути всичко е готово. В края на разбиването може да се добавят 1-2-3 с.л. топла вода (или прясно мляко) - става по-пухкав. Чак накрая се добавя лимоновият сок и се разбърква. 
 И в хладилника - да се изстуди добре. Ако има нужда, леко се досолява (само че в случая пресния ми хайвер беше доста солен и не се наложи). Е признавам си, добавих и малко черен пипер ... фен съм му.
 Страхотна разядка! 


П.П.
5.І.2016 год.

 Тогавашният отделен хайвер стигна за три-четири приготвяния.
След това на два три пъти купувах - готов, осолен, 200 грама на различна цена, но все някъде около 3-3,50 лв. И от два три месеца вече никъде не намирам. А за готов тарама хайвер пари нямам намерение да давам - като си представя какво има вътре...
 Е затова сега започнах съвсем целенасочено да се оглеждам по рибните магазини за каракуда: 
 И изненадващо попаднах на особено едри екземпляри - средно по 800 гр/бр и то при цена 2,50 лв за кило. 






Двете рибочета излезнаха като цена 3,70 лв.















От тях внимателно извадих половин купичка хайвер, който внимателно почистих от ципи и какво и да е.











Получи се точно 250 грама хайвер, който биде осолен с 1 с.л. и оставен в хладилника да зрее.

 След седмица ще му бъде добавен зехтин и да си се съхранява., но преди това пак ще бъде пробван.







Като краен извод: имам хайвер за разбиване цели 250 гр. на  цената на 200 гр. от магазин и като остатък две рибки за препържване, което биде сторено в олио и гъша мас. Дет не обичам риба с кости, едвам се спрях ... 



Ето и самата опържена рибка, преди да стане на мезе към питието ....














5.І.2016 год.
П.П.  Това е базова рецепта. В зависимост от вкуса и желанието подлежи на промени:  
     - вместо във вода, филийките хляб могат да се изкиснат в прясно мляко. 
     - може да се ползва не само бял, но и типов, ръжен или пълнозърнест хляб;
     - може и изобщо да не се слага хляб, а в края на разбиването да се добави галета;
     - може да се добави скилидка или две чесън.
     - може да се добавят и късчета пушена риба;
     - носи и кисела краставичка;
Вариациите са безброй....




Ето тука при приготвянето на хайвера и когато е почти готов, ме се добавя малко пушена сьомга.

Става невероятен хайвер с пушена сьомга.












Ето го!

Вече е спомен ... и само на снимка