Телешки суджук "Ятаган"

  Този суджук "Ятаган" се появи като резултат на един експеримент с доста налучкване на подправките. 

  В интерес на истината едвам дочаках да стане. Вече е опитан и оценен с 9,9 от 10 възможни.

Всичко се започна, че от една турска месарница купувах телешко и овче месо и видях едни такива хубави суджуци. Доста ги разпитвах какво има вътре и как са направени. Отговориха ми, че това е ориенталски суджук само от телешко и че само Майсторът знае какво има вътре, а те знаят, че има чесън, червен пипер, лютив пипер и още много други ...

В Турция съм го виждал в продажба и съм купувал. В доста заведения го сервират леко запържен с много гарнитури или го слагат в разни ястия. 

Купих, пробвах и много ми хареса.

Реших да направя такъв или поне нещо подобно, та нали току що бях купил и достатъчно хубаво телешко за експеримента.

Вездесъщият Гугльо не ми даде каквато и да е информация нито за ориенталски, нито за турски суджук. Горе долу на вкус се ориентирах какво има. А от магазина с турски стоки на пазара купих т.нар. Седем подправки - лютив пипер, сладък червен пипер,кимион, мента (нане), чимен, сумак и черен пипер.

Та да си дойдем на думата:

Телешкото месо се нарязва на подходящи за месомелачката парчета като се почиства от ципи и др.п.

Месото се смила заедно с 5 скилидки чесън (на кило месо).

В получената кайма на кило се слагат 20 гр обикновена сол и около 30 грама от  седемте подправки. От тук насетне се започва надграждане на подправките: още 5 грама прясно смлян черен пипер, 5 грама захар, по 3 грама сумак и кимион, 5 грама чубрица, 25 грама сладък червен пипер (от тях 5 грама пушен) и за последно още 15 грама лютив червен пипер.

Следва хубаво омесване и оставяне на хладно да си почине за 24 часа.

За пълненето се оказа, че нямам телешки черва, а само телешки чоз, който е по-широк. Но това не е проблем.

Чозът се слага в купа с марна вода (демек с телесна температура). Половин лимон се изцежда в купата и се пуща и самият лимон вътре.

Колкото повече престои, толкова по-добре. Поне 2 часа. Лимонът убива всякакви миризми, а червата придобиват лек цитрусов аромат.

За пълненето на малки количества ползвам пистолет за силикон - страшно удобна и полезна джаджа.

Този път реших, че ще напълня всичкото количество в едно черво и се получи едно голямо лепезе точно 75 см с тегло 1,300 кг.

Естествено, оглежда се дали има някъде въздух и червото се надупчва с игла без голямо престараване.

Та както си беше такова дълго го закачих от двата края на простора да си се суши така.

Времето се оказа благосклонно - хладно и с лек ветрец и на остъклената тераса много добре му пасна.

За 14 дни си изсъхна идеално и остана точно 60 % от първоначалното си тегло.

Може би можеше да повиси още ден два, но нямах търпение да го пробвам и вчера биде нападнато.

Трудно ми е да обясня колко ароматно и вкусно се получи.

Направо режеш, рИвеш и викаш НАЗДРАВЕ!

Единствената забележка - малко по-силен аромат на чесън и една идея по-лютиво отколкото се възприема в къщи. Макар че за мене, лютивичкото дори ми се вижда, че можеше да е малко повечко.

Значи 5-те скилидки чесън (бяха големи) на кило идват в повечко - може би 4 щеше да е по-добре.

Вижда се - не без основание го нарекох "суджук ятаган" и то на снимката е "съкратен" вече с 20-а сантима за пробата.

Па и ако го бях пресовал на няколко пъти по време на сушенето, щеше да си стане направо истинска сабя.

Наистина голяма вкуснотия.

Не съм и предполагал, че с толкова много подправки ще стане такава дзверска вкуснотия.

Обикновено 5 грама черен пипер и 3 грама кимион, а тука са почти 100-а.

Мислех, че това няма да може да се яде..., а то просто стана Уникално.

Този път го правих с обикновена сол - в името на експеримента. Реших, че толкова много подправки, ще играят някаква по-значима роля и така се оказа.

Впрочем, това не е онзи "ориенталски суджук". За него получих от ФБ приятелка цели две рецепти като по едната вече съм направил пробната партида.

Какво друго да кажа, освен едно НАЗДРАВЕ!

То днес си е и Трифон Зарезан, та ЧЕСТИТ ПРАЗНИК и  още веднъж НАЗДРАВЕ!

Пилешки "пушен" сушен салам

 Напоследък ми става все по-трудно да измислЮвам имена на разните му там домашни салами или деликатеси. Ето и сега - на никой нищо няма да му стане ясно с това заглавие. Ама както и да е. Все ще намеря някакво решение. Па и нека това да ми е основният проблем.

 При тези цени на свинското реших да си направя експеримент с направата на сурово сушен деликатес от пилешко месо. Правил съм салами и шунка с пилешко и резултатът винаги е бил много добър. Наскоро правих сушена наденица (суджук) с патешко и беше направо върховна. Преди това съм правил суджук с пуешко и също беше дзверска вкуснотия.

 Та да се върна на същината не експеримента:

В кварталния магазин попаднах на едни пилешки бутчета без кожа и на цена от 3,20 лв, че нямали търговски вид и хората не ги купували.

Та се награбих с цели 2,5 кг като реших, че от тях ще направя поне два вида изделия. Долната част ще обезкостя и ползвам като цяло парче, а горната - за направата на наденицата, суджука, салама или там каквото стане. 

Понеже пилешкото си е месо без всякакви мазнини, си приготвих и около 200 грама прясна сланина. За нея няма какво да обяснявам - полузамразява се и се реже много лесно на кубчета и т.н.

Цялото бутче се резва напречно през ставата и се получават двете парчета. 

Горното се обезкостява много лесно и нарязва на парчета с произволна големина - поне 2х2 см. Около 1/3 от месото леко  се понакълцва на по-ситно, ама без много престараване - хем да е ситно, хем да не стане съвсем на кайма.

На долното бутче ставата при разделянето е отсечена и много лесно се обезкостява като с ползва онази хитра джаджа за чистене на ябълки от сърцевината. Напъхва се вътре костта и с леко завъртане и натиск към горната става и хоп цялата кост е извадена без зор. Долното бутче е запазено цяло с една красива дупка по средата, която впоследствие може да бъде напълнена с нещо (но сега не пиша за долните бутчета - те са за друга история).

Естествено, изрезките и костите не се изхвърлят. От тях с малко зеленчуци става разкошен бульон, с която може да се сготви, да се направи супа или свари ориз, т.е. пълно оползотворяване на материала и безотпадъчно производство.

Нарязаното и скълцаното пилешко месо се смесва със сланината и подправките и солта и оставя да си се овкуси 12-24 часа. Заради сигурността и салмонелата ползвах 2/3 нитритна сол и 1/3 обикновена.

Май вече е ред и дам конкретните количества, както бяха претеглени:

едно кило, от което 850 пилешко и 150 грама сланина;

22 сол, от които 14 грама нитритна и 8 грама обикновена;

5 грама едро смлян черен пипер;

3 грама пушен червен пипер;

около 5 грама чубрица.

Съвсем обрано откъм подправки, но реших да заложа именно на това - нали е експеримент.

Пълненето е ясно: направо през фунийка - три парчета по около 300 грама в колагеново черво и две парчета в сухо свинско черво.

Саламчетата бидоха провесени на терасата след претегляне и етикетиране.

В експеримента не се предвижда пресоване - нека така си висят и си  се сушат.

Тези дни понеже навън си е студено и палим камината, едното парче го окачих отстрани - колкото да си се опушва и суши от толинката.

Изкара ей така една нощ и сетне още два дни на терасата.

Останалите парчета си се сушат още на терасата.

Но това беше нападнато.

За мой късмет се оказа именно онова експериментално парче, в което освен подправките, бях сложих и съвсем малко ситно натрошени орехи - почти до смляно състояние. Като количество - на 300 грама - около 1,5 с.л. смлени орехи.

Ето го резнато - на сол идеално. Подправките съвсем леко се усещат - можело е да се сложат още малко.

Съвсем лек вкус на пушено - дали от пушения червен пипер или от дима на камината, не знам...

А за слагането на орехите вътре няма да коментирам - направо придават съвсем друго измерение на вкуса. 

За следващия път ще знам - слагам ли орехи, задължително и малко коняк ...

Много добра консистенция - държи страхотна форма.

Беше сервирано на гостите и посрещната "на Ура" ... 

Като резултат - много успешен експеримент - получи се наистина невероятен домашен деликатес. И ако не знаех, че е от пилешко, почти не може да се познае...

Върви си и с питието и най-важното, вкуснотия е и страхотно мезе.

Правете, наслаждавайте се на вкуса и НАЗДРАВЕ!

Сурово сушен салам от конско месо

  Тази публикация ще бъде нещо вариации на темата за сурово сушени домашни колбаси (салами), направени с участието на конско месо. 

  Нямам за цел да разяснявам каква е разликата между сурово-сушен салам, луканка или суджук. Все са сурово-сушени като основните разлики са в подправките и различната форма, а и българският език е достатъчно богат и не е като романските, където всичко е салам.

  Няма и да обяснявам, че конското месо е едно от най-полезните и здравословни и че при нас е незаслужено подценявано.  

Започвам директно с това, че приятел ми осигури директно от производител 6 кг смляно конско месо смесено с 20 % мляно от младо теле. 

От тази гледна точка бях облегчен от почистване и мелене.

На мен ми остана да купя 3 кг свински гърди, добре да ги изстудя и да ги смеля на 4 мм решетка на машинката.

Първоначалната идея да правя конска луканка или суджук в процеса на меленето ме напусна и реших да направя поне три варианта на различни домашни колбаси.

За целта разделих конската кайма на три равни части и се подхванах бавно и спокойно.

Първи вариант: Само конското месо с 20% телешко.

За подправяне на 1 кг:

сол - по 11 грама нитритна и обикновена

черен пипер - 5 грама

червен пипер - 8 грама, от които 3 грама сладък и 5 грама лютив

резене - смляно 4 грама, за да придаде малко италиански аромат 

захар - 3 грама

Втори вариант: 

75 % конско и 25 % свинско, което ще рече на 2 кг конско около 800 грама свинско

За подправяне:

сол - по 10 грама нитритна и обикновена

черен пипер - 5 грама

кимион - 3 грама

чубрица и захар - по 3 грама

бахар - 1 грам

Трети вариант:

На 2,00 кг конско добавка на 2,2 кг свинско, което ще да рече почти 47:53.

За подправяне:

сол - по 11 грама нитритна и обикновена

черен пипер - 5 грама

захар - 3 грама

кимион - 3 грама

пушен червен пипер - 3 грама

парче праз - смляно около 20 см - само зелената част

О тука нататък е ясно: хубаво месене, слагане в подходящи съдини, отлежаване поне за 24 часа и сетне пълнене. 

Всеки вид - с отделно означаване, за да си ги знам.

Теглене преди увисването за сушене.

Средно около 350 грама, тъй като колагеновото черво предварително го бях нарязал на еднакви парчета почти по 30 см.

Готовите саламчета виснаха на двата саръка на остъклената тераса.

Впрочем единият тях е дръжката на знамето, което развявах през зимата на 1997 год. и която биде счупена на гърбината ми, но съм запазил парчето за спомен и ми служи вярно като сарък.

Провисването се случи на 11-ти ноември и така стояха на терасата до 16-ти, когато се прибрахме.

 На 16-ти сложих под пресата от две дъски и стяги плътно наредени парчетата с преобладаващо свинско. След 24 часа бяха станали направо квадратни.

След повторното им пресоване след няколко дни, квадратната форма беше вече перфектна.

Само че времето взе, че ми изигра голям номер - стана топло и много влажно.

Тука се вижда - през нощта температурата е почти 16С и влажността 81%.

Да не говорим, че през деня ставаше още по-топло.

Подцених този момент и не ги прибирах за през деня в хладилника.

Както си бяха почнали да хващат благородната плесен, изведнъж сякаш взеха да избиват отвътре навън с влага - на снимката се вижда. И не само да избива, ама направо да олива по тях.

От десетилетия правя домашни колбаси и за пръв път виждам подобно нещо.

Свалих всичко от саръците и старателно всяко парче промих направо до чисто с гъба, напоена в ракия. Естествено след всяко парче, измиване на гъбата. Последва лудо подсушаване и повторно измиване.

Всяко парче завих с кухненска хартия, вързах с конец да не пада.

Два дни стояха в къщи - в една необитаема стая и чак след това бидоха изнесени на терасата.

Времето добре че се позастуди.

На 21-я ден, вчера, всички изглеждаха ей така. Целите покрити с благородна плесен.

Да не говоря за "аромата" - на истински непрани поне два месеца чорапи. Точно какъвто трябва да бъде.

От първоначалното тегло бяха загубили направо 40 % и на пипане изглеждаха доста твърди.

Остана всяка партида бъде пробвана и нарязана.

Само конското саламче - много хубава форма, добре се реже.

За вкуса и аромата няма да говоря - невероятно. Съвсем лекинко съм прекалил с лютивичкото.

Просто една идея малко по-пикантен, макар че за моя вкус - идеален.

Дефект: твърдата коричка, вижда се - около 2 мм под обвивката.

След малко ще я коментирам.

Вторият вариант - конско със свинско - много по-добър от първия откъм начин на съхнене и съвсем лека коричка откъм обвивката.

За вкуса - с една дума - да си оближеш пръстите.

Режеш, слагаш питието и се наслаждаваш.

Третият вариант - за праза, изчезнал е, но е оставил вкус.

За аромата и вкуса - само Наздраве!

Този вариант направо ме покори.

Дефект - същото като при другите.

Очевиден извод - много е важно условията на сушене да са по-добри. 

Температура: между 12-16С, влажност около 70-75%. Съвсем леко оветряне - както пишат по дебелите книги - 1 м/с. 

Не спазих условията - може ми от мързел- топло и влажно, трябваше да се прибира в хладилника, за да компенсира, тъй като при ниската температура в хладилника - до 4С, ефектът е съвсем друг.

И всичко това, че сушилнята ми камера се развали и в момента е на ремонт.

Като за завършек - дефектите от трите вида салам не са толкова големи, съвсем спокойно могат да бъдат пренебрегнати  (ама нали търсим най-добрия резултат).

Цялото количество саламчета биде почистено и вакумирано.

След престой във вакуума поне 10-а дни влагата в тях ще се разпредели равномерно и "дефектът" направо ще изчезне - само някой капризник като мене ще вземе да се назлъндисва. Ама до първото питие....

Правете смело и внимавайте при сушенето. За останалото като вкус гарантирам.

НАЗДРАВЕ!

Домашен салам "Петрохан"

 В интерес на истината преди доста години "Петроханът" ми беше един от любимите колбаси. После стана ужасен и от години не съм купувал с едно две изключения, които окончателно ме отказаха от него.

 Преди 10-а години се бях ентусиазирал да си го направя сам и започнах да издирвам оригиналната рецепта по БДС - за вид на месото и количество на подправките. Намерих, записах и си остана така, защото в оригинал трябва да се опуши. Признавам си и до днешна дата не съм се захванал с опушването. Дори имам и нужното оборудване  барбекю-пушилня тип "локомотив". Ама нещо все не ми идва "от вътре", та още не съм се пробвал ... Сигурен съм, че и това ще стане някой ден.

 Преди известно време във ФБ групата Как да си направим домашни колбаси и мезета се коментираше направията на домашен "петрохан", та издирих стария тефтер с рецептата, както съм си я записал.

В първия вариант е оригиналното, а във втория с по 10 грама от подправките явно съм го прочел някъде и съм си го записал. Отбелязал съм, че в доста и-нетовски рецепти се прави само от свинско.

Та тогава взех, че се отпретнах да направя една пробна партида само от кило и малко - колкото да пробвам и то по записаното.

Експериментирах и при сушенето - една част на терасата, че вечер е хладно, част в хладилника върху кухненска хартия.

Не го пълних и в нормални осолени свински черва, а в тези сухите на шпула, които бях купил наскоро.

Изобщо много експериментално, но възнамерявам да опиша всичко, защото наистина по разни блогове и сайтове могат да се намерят разни рецепти.

И от сега казвам, на когото не му е интересно да спре дотук или да прескочи всичко до рецептата.

 Който често е влизал в блога ми, знае, че като се захвана с нещо, обичам хубавичко да го проуча като проблем, история и т.н. и да дам максимално информация.

 Реших да подходя по същия начин спрямо "петрохана", който много обичат и все търсят онзи му вкус от преди години, а не сегашният му доста странен вкус.

 Е след като е така, напълно нормално бе да потърся първоизточника - БДС и се подхванах из търсачките.

 С "БДС и петрохан" ударих на голям камък, но с "БДС сурово сушени пушени салами" уцелих направо 10-ката.

 Оказа се, че има такъв БДС 2589-83 (демек 1983 год.) със заглавие "Салами трайни сурово сушени и сурово сушени и пушени. Общи изисквания."

 Толкова се зарадвах, радостта ми трая много малко и търсенето на БДС ме хвърли направо извън тъча и сега ще обясня защо.

 Първото което намерих бе, че в Държавен вестник бр.106 от 3 Декември 1999 г. е публикувано Решение на Министерския съвет, с което се Утвърждава Списъка на българските държавни стандарти, утвърдени до влизането в сила на Закона за националната стандартизация, които съдържат технически изисквания към продуктите, имащи отношение към безопасността, опазването на живота и здравето на хората, защитата на потребителите и опазването на околната среда, и задължителни за прилагане в срок до една година от влизането в сила на закона съгласно § 2, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за националната стандартизация съгласно приложението и в него фигурира под № 243:

243

БДС 2589-83

Салами трайни сурово сушени и сурово сушени и пушени. Общи изисквания

  Та този Закон за националната стандартизация е приет през 1999 год. и според § 2 от ПЗР, приетите БДС до влизането му в сила важат за една година след като влезнат в Списъка на МС. И до тук. След изтичането на тази една година - 6. декември 2000 год. същите престават да действат и да са задължителни.

Този закон е отменен с нов Закон за националната стандартизация от 2005 год., който нищо не урежда по този въпрос, но за сметка на това създава Български институт по стандартизация.

Последва търсене на сайта на БИС и се оказа, че посоченият БДС 2589-1983 го има с всички му изменения през годините.

Само че да получиш достъп, трябва да си го купиш.

Реших да проверя и вариант за четене.

Но гредата се оказа голяма - за да го четеш, трябва да си платиш и то повече отколкото да го купиш.

И при това доста яко плашат, че на съответния БДС авторските права принадлежат на БИС и че е абсолютно забранено съхраняването, копирането, разпространяването и т.н. на стандарта.

Направо ми се взе УмЪт. Нещо, което не действа, не е задължително, обаче не е и отменено, си има собственик на авторските права - БИС и е недостъпно.

Да не говорим, че към Стандарта има и технически условия, които са най-важните, а за тях изобщо няма данни в достъпната поне за мен информация.

Добре, че паметта ми е доста услужлива все още и въпреки годинките, та се сетих, че преди доста време бях попадал на една книга за направа на колбаси - нещо като учебник или ръководство и си бях направил доста снимки с телефона от нея.

Няма да разказвам какво ровене падна из купища стари снимки, колко питиета преминаха покрай PC-то, но в резултат се появи ей те това:

Сравних го със записката си и се оказва, че май от тука съм си го записал преди тези 10-а години. Единствено съм прескочил селитрата. 

Налага се да направя и едно уточнение - количествата са дадени в килограми и обикновено се работи с количество от 100 кг.

Та сега да обърна рецептата на напълно разбираем език и то за един килограм:

Необходими са:

говеждо едносортно - 300 грама, смляно на решетка 4 мм

свинско едносортно - 700 грама, смляно на решетка 10 мм

сол - 25 грама (идеалният вариант 12 грама нитритна сол и 13 грама обикновена сол или морска смляна)

захар - 2 грама

черен или бял прясно смлян пипер - 3 грама

лют червен пипер - 4 грама

чубрица - 3 грама

Малко и за направията, демек за технологията:

По принцип с двата вида месо са работи поотделно, като всяко поотделно се нарязва на късове, подходящи за месомелачката му и се осолява с половината сол. Оставя се на наклонена повърхност за 24 часа, за да се отече.

Следва смилането, смесването на двата вида кайма и омесване с останалата сол и подправките. 

Отново престой на хладно за 24 часа и пълнене в свински черва, които се вързват с дължина 30-35 см.

Отново престой, но вече увисени, на около 20 С за около 24 часа и след това студено опушване. Мисля, че трябва да е за около 24 часа, но знаете че не тук ми е силата.

За сушенето всичко е ясно - докато загуби около 35 % от първоначалното тегло.

А сега какво направих - ясно е, че вървях по рецептата:

Ползвах телешко (от това за готвене), което почистих от всичко и накълцах на ситно.

Свинското е от плешка, което нарязох на кубчета малко по-големи от 1х1 см и леко начуках.

Вместо 4 грама лютив червен пипер сложих 6 грама.

Вместо да опушвам, ползвах течен дим - буквално една капка.

Мнението ми за течния дим го знаете и не възприемам критики. Толкова нищожно количество не може да причини каквато и да е вреда, а и придава съвсем леко аромат на опушено.

Сушенето - на терасата през нощта, през по-топлите дни - в хладилника.

Едно парче изцяло в хладилника.

На началната снимка е пробвано на 6-я ден. Беше идеално, но искаше още ден два.

На тази е на 10-я. Просто пътувах и забравих да го прибера в хладилника.

Разликата е очевидна: бързо съхнене отвън и лека коричка, отвътре - леко меко и не съвсем плътно. Така става и при по-ниска влажност. Ей затова се налага да се ползва сушилната камера, която поддържа постоянна температура и влажност. Но за толкова малко количество не си струваше зора.

П.П.
А ето го и този, сушен в пладилника - на 21-я ден. Направо няма нищо общо с онзи от терасата- равен, гладък с хубава консистенция и дали не е внушение? - много по-вкусен.
Като краен извод - не е важно само как ще го направиш, какви подправки ще сложиш, но и самият процес на сушене ... 
Бавно сушене при правече влажност... просто прекрасен резултат.
Доволен съм от изделието си.

Впрочем вкусът си е точно като на истински "петрохан".

Правете смело, внимавайте с опушването и сушенето.

НАЗДРАВЕ!

Домашен "кълцан" салам

  Както много пъти съм казвал, обичам да експериментирам с направията на различни домашни колбаси. Който е чел в блога ми за саламите, знае, че подробно съм описал технологията и затова няма да се повтарям.

 Сега правя експерименти с различен начин на приготвяне на месото, комбиниране на подправките и т.н.

 За направата на този "кълцан" салам ползвах 1,100 кг свинска плешка, 0,7 кг телешко от плешката и 0,3 кг сурова сланина.

 За базовото подправяне на кг месна маса:

сол - 8 грама нитритна и 10 грама обикновена

черен пипер прясно млян - 5 грама

индийско орехче - 1,5 грама

В интерес на истината, тези които обичат по-соленкото, трябва да увеличат количеството на солта.

 Изпълнението:

От свинското се отделят около 500 грама, нарязват се на ситно и с по няколко бучки лед се смилат в блендера до състояние на каша.
Моят е слабичък и смилането правя на партиди по около 150 гр.
Смляното месо се прибира в хладилника.

Добре изстуденото телешко, се почиства от ципи и др.п., нарязва се на ситно и сетне със сатъра се накълцва на много ситно. Почти до състояние на кайма.
Също се прибира в хладилника.
Със свинското се процедира почти по същия начин, но се оставя на по-едри парчета.

Сланината се нарязва на кубчета - желателно полузамразена.
Сетне се полива с вряла вода, измива и прибира във фризера.
След като сме готови с кълцането, всичко това се омесва добре в изстудена метална купа.
Много е важно температурата на каймата да не надхвърли 12 С.
На снимката се вижда, че в момента на омесването е 10С.

Сетне се слагат подправките, солта, замразената сланина и кубчета лед от една формичка - 150 грама (този път ги претеглих).
Меси се на ръка до пълното разтапяне на бучките лед и абсорбирането им от каймата.
Купата се покрива със стреч фолио и заминава поне за 12 часа в хладилника. Тъй като се прави едната вечер и продължава на другата, престоят продължава поне 24 часа.

До тук всичко е ясно. Следва пълненето.
В две минипуски напълних от сместа, както си е в базовия вид.
В две от тях добавих пушен червен пипер и лютив такъв, а в третото - тиквени семки.
След пълненето престой на топло за около 3-4 часа и сетне във фурната като в едната бомбичка се забива иглата на термометъра:
На 50С с вентилатор, постепенно вдигане на температурата с по 10С -през 30-а минути, до 80С.
На дъното на фурничката вместо тава с вода - тава с агнешко.
Когато термометърът пивне на 72С следва вадене, бързо охлаждане в студена вода и сетне в хладилника за една нощ.

От едно и също нещо, три различни вида домашен кълцан салам и при това с три различни вкуса.
Най много ми хареса този с тиквените семки.
От снимките се вижда - идеална консистенция. Подправките не убиват вкуса на месото, а само го подчертават.
След пробването, следва вакумиране и съхраняване в хладилника.
Остава само да се извади парче и да му се насладиш.
Дзверска вкуснотия.