Дроб чорба с лапад

Нямам обяснение за себе си, но съвсем доскоро изобщо и не хапвах каквато и да е супа с изключение на шкембе чорба или курбан чорба, а сега изпитвам двойно удоволствие - и при правенето, и при хапването. Особено такива без застройка с яйца. С тях още не мога да свикна.

 Напълно споделям мнението, ако не ме лъже паметта, на Джейми Оливър, че да направиш една супа в къщи става по-бързо отколкото да претоплиш готова консервирана.

 Хубавото  е, че носят всякакви варианти и може да се направи чорба от какво ли не, стига да се комбинират едни с други продуктите. Ненапразно Баба казваше: "И инцери да турнеш да вариш, ако ги подправиш както трябва, пак ще стане".

 Този път става дума за една невероятно вкусна дроб чорба, която се прави невероятно лесно бързо и става още по-невероятно вкусна. Идеята съм заимствал от стара кулинарна книга от 1928 год., а добавката на лапада си е от мене.

За 4-6 порции са необходими:

200-250 грама черен дроб (какъвто и да е); 1 к.ч. ориз или малко повече; 2-3 скилидки чесън; 3-4 стръка пресен лук и връзка пресен лапад (направих си труда да преброя 20 листенца); сол, джоджен - на вкус; 2-3 с.л. мазнина (олио, масло, зехтин).

Изпълнението е толкова лесно, че направо няма какво да се обяснява:

В бързонагряващата кана се затопля около 1,5 л вода;

В подходяща тенджера се загрява мазнината и нарязаният дроб се запържва в нея буквално за 2-3 минути, колкото да побелее и се вади. В същата мазнина се пущат нарязаните чесънчета и ориза. Когато оризът промени цвета си, се налива топлата вода и се оставя да къкри (силата на котлона се намаля с 1/3). В това време лападът се измива и нарязва на, същото се прави и с лука. За около 8-10 мин. оризът е почти готов и при него се добавя нарязаният зелен лук. 

Когато оризът е вече готов, в тенджерата се добавят дроба и лапада, джоджена и солта. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него за кратко.

Лападът няма нужда от много варене - ще се разкашка и ще загуби всичко полезно. А така е все едно попарен и не губи вкусови качества, а само се подсилват. Дробът пък ако се превари, ще стане жилав и неприятен.

При сервирането се подправя с черен пипер и ябълков оцет и по желание се добавя кисело мляко (дори изцедено и за предпочитане пред заквасената сметана).

Това не пречи готовата чорба да се застрои с яйце и мляко - въпрос на предпочитание.

Ами това е - бързо, лесно и вкусно.

ШКЕМБЕ ЧОРБА

 Шкембе чорбата е типично Балканско ястие, а шкембето е типичен продукт за почти всички народи по Средиземноморието. Нямам намерение да пиша възможните варианти на приготвянето му, а само за вкусната шкембе чорба. 

 Шкембе чорбата се прави обичайно от агнешко или телешко (говеждо по-рядко) в Турция, а при нас и от свинско шкембе. За мен най-вкусна е тази от телешко, тъй като то е и най-благодатно за тази чорба. Агнешкото, макар и да се вари по-бързо, е доста хилаво, а свинското има по-особен вкус. Говеждото, особено от по-старо животно, е доста по-жилаво и иска много дълго варене, за да стане меко и съедоподобно.

 Ще се пробвам да дам начина на направията стъпка по стъпка:

Първо, избор на шкембето:

 Най-добре е да се купува прясно шкембе, а не замразено. 

Замразеното най-често е от внос - от Аржентина, Нова Зеландия и т.н. и със сигурност е третирано по някакъв начин. Най-често е и предварително сварено. Има едно такова, хамериканско, беличко и чистичко като лист хартия. Като го видиш, направо ти взема акъла, а в същото време е толкова безвкусно, че няма накъде. Такова шкембе просто не си струва да се готви и да се яде.

 Дали ще купим агнешко, телешко или свинско е въпрос на лично предпочитание.

 В месарските магазини в последните години продават основно добре изчистено шкембе и е желателно да се ориентираме именно към покупката на такова.

 След като пробваш няколко месарници, съвсем спокойно можеш да се ориентираш къде е най-доброто. 

 Тъй като го продават в тави, шкембето си се вижда и е желателно да се избере хем по-чисто, хем такова, което има видимо по-дебели дамари.

Второ, почистване на шкембето:

 Рядко се случва да имаме прясно шкембе от току що заклано животно, но все пак няколко думи: Такова шкембе се измива добре. Оставя се да престои поне 12 часа в студена вода, която се сменя поне един два пъти. Тука има два три трика: или във водата се слага сода или само шкембе се слага във варна вода. И двата са за избелване на шкембето. След това шкембето се залива с вряла вода и оставя да престои в нея поне 30-а минути. Чистенето става под течаща вода с тъпата част на ножа и пада яко остъргване - първо от вътрешната страна и сетне от външната като има и една ципа, която е желателно да се отстрани.

 При купеното в магазина шкембе няма такъв дерт. Просто шкембето се измива на течаща вода. Залива се топла (до вряла) вода и се оставя да престои за кратко в нея. Ако шкембето има силен мирис (случва се понякога) може да се сложи в съдина със студена вода и да му се добави малко винен оцет или сода. Много добър ефект дава и добавянето на сока на някакъв цитрус.

Трето, варенето на самото шкембе: 

Добре измитото шкембе се слага в подходяща тенджера и залива със студена вода. Ако е много голямо, може да се нареже на няколко по-малки парчета.

Първоначално се вари на силен котлон, но за кратко време - да заври и буквално няколко минути. След това се изключва котлона, шкембето се вади, измива, а водата се изхвърля. Това може и да не се прави, но е желателно. Така се "почиства" от остатъчни миризми.

Сетне процедурата се повтаря - отново чиста студена вода, която да го покрива поне два пръста и след завирането, се намаля силата на котлона поне с 1/3 и оставя да си се вари кротко. 

Агнешкото се вари около 30-40 минути, свинското или телешкото - до 2 часа, а говеждото може и доста повече.

Готовността се проверява с боцване с вилица - ако влиза като в масло, значи е готово.

Осоляването е на вкус и се прави към края на варенето.

Сега и една две тънкости:

Ако шкембето все пак е доста "ароматно" (с наситен мирис), при варенето могат да се добавят цяла глава чесън (който сетне се изцежда и влиза в чорбата); глава лук, морков, няколко зърна черен пипер, че и дори един дафинов лист. 

Обикновено се ограничавам до слагането на чесън и на кората на 1/2 лимон.

След сваряването, тенджерата се оставя да изстине и сетне да престои на хладно. Така цялата лой и мазнина изплуват отгоре и хващат коричка. Тази коричка се премахва внимателно и остава вече чист и доста по-здравословен бульон. Ако се остави, просто чорбата ще стане много мазна и дори неприятна на вкус, бързо ще се залоява и т.н.

Четвърто, приготвяне на самата чорба:

Бульонът от варенето се прецежда. Предпочитам след като предварително бъде затоплен, да бъде прецеден през цедка и домакинска хартия.

Така прецеденият бульон се връща в тенджерата и се включва отново да се вари.

В това време свареното шкембе се нарязва на парчета не много на ситно - примерно 2х2 см.

От тук нататък има няколко варианта, но като за начало ще дам предпочитаният от мен:

В тиган се разтапят 1-2 с.л. масло и него се запържват 1-2 с.л. брашно и се разрежда с прясно мляко около 1 ч.ч. - както се прави сос бешамел. Леко се разрежда с бульона и се сипва в тенджерата при бульона.

Слага се шкембето, налива се прясно мляко поне още 3 ч.ч., осолява се на вкус и се оставя да покъкри поне 30-а минути.

Най-доброто съотношение за мен е поравно бульон и прясно мляко.

За около 6 порции са необходими по 1 л. бульон и прясно мляко и около 800 грама, че и повече сварено шкембе.

Нека да има повечко от него - няма само да се сърба чорба, я?

Докато чорбата си къкри, в хаванче се счукват няколко скилидки чесън с малко сол и се разреждат с оцет.

При сервирането чорбата се поднася с чесново-оцетената смес и лютив червен пипер на люспи.

Вариантът със запържване на сладък червен пипер в масло и заливане на чорбата с него не ни допада и затова не го и правя. За сметка на това обилно слагам от чесъна, лютивия пипер и не пропущам и едно смляния черен пипер.

От вдигащата пара шкембе чорба, обилно подлютена, няма какво повече да се иска, освен да й се насладим с кеф и да не забравим и питието. То трябва да е студено и да се пийва с кеф.

Правете смело, никак не е трудно (особено с тенджера под налягане) и

НАЗДРАВЕ!

ЕДИН БОНУС за търпелите, преди да продължа за шкембе чорбата:

От свареното шкембе отделих около 300 грама - колкото за едно мезе за двама и реших да го направя в сос:

В тигана се разтапя бучка масло и в него се задушават ситно нарязани 2-3 скилидки чесън и 1/2 главичка лук, след тях 2-3 ситно нарязани гъбки и де добавят късчетата шкембе.

В чашка се размиват около 100 мл прясно мляко с 1 ч.л. царевично нишесте и сипва при шкембето. Натрошават се буквално 30-40 гр синьо сирене и се добавят в соса. Добавя се и 1 ч.л. чили сос, ръсва се с люспи червен лютив пипер и малко църно пиперче.

Невероятна вкуснотия. Направо по нищо не можеш да познаеш, че иде реч за шкембе. И така си вървеше с водката, че чак съжалих, че не направих повече.

П.П. Това е предпочитаният от мен начин за направията на шкембе чорба.

Вариантите със замяна на прясното мляко с кисело мляко или пък със застройването с яйца, или пък запържването и на червен пипер заедно с брашното просто не ми допадат. Не че не ги знам.

Като всички ястия и обикновената шкембе чорба си има десетки варианти - във всеки регион - различен, че и във всяко семейство - собствен.

Важното е да се направи по най-вкусния и любим начин за близките хора.

А сега и за разнообразие няколко рецепти за шкембе чорба от старите книги.

Първите две рецепти са от тази книга,

третата е от готварска книга от 1953 год., а последната е някъде в началото на 60-те.

Е, те това е - нагледно: свят широк, начини на направия различни като за всеки вкус.

Важното е не рецептата, а като я видиш да си я пригодиш точно както ти харесва.

Крем супа от моркови и червено цвекло

 Както преди няколко месеца писах, т.нар. супи напълно ги недолюбвах и за да направя и хапна някаква супа, пистолетът трябваше да опрян в слепоочието. Изключение - единствено за шкембе и търнак чорба или някаква подобна с много месо като курбан. От миналото лято правя поне 2-3 пъти седмично най-различни супи и направията им я възприемам направо като забавление. Сравнително малко и разнообразни продукти, бърза подготовка на продуктите и за моя изненада приятно хапване за разяждане.

 Супите от спанак, коприва и лапад направо ми станаха любими, та чак се изненадвам от себе си.

  Даже бих казал, че да се направи една супа е едва ли не по-лесно отколкото да се затопли и направи някаква от тези готовите - инстантните, които хич ама хич не ги пущам да прекрачат прага ни.

 Та този път ще споделя една невероятна крем супа от моркови и червено цвекло. Не е необходимо да обяснявам колко здравословни и полезни за здравето са тези два кореноплодни.

За 4 порции са необходими 1 голяма червено цвекло и поне 4-5 големи моркова, 2-3 скилидки чесън.

Без значение е, че приготвям супата в мултикукър - по същия начин се прави и в тенджера.

В бързоварната кана се слага около 1,5 л вода и се включва да загрява.

В съдината се слагат 1-2 с.л. масло и 1 с.л. зехтин и докато се загряват, чесънът се нарязва и пуща при тях. Докато чесънът се запържва, морковите и цвеклото се обелват и нарязват и заминават при чесъна. Всичко това отнема не повече от три-четири минути. Зеленчуците се заливат с врялата вода от каната, колкото да се изравни с тях. За около 20-а минути зеленчуците са се сварили. Леко се осоляват и се добавя 1 с.л. сушени зеленчуци.

Обикновено, вадя 1-2 с.л. от сварените зеленчуци и се нарязват на ситно, а останалото в съдината се пасира направо в нея. Като се връщат ситно нарязаните зеленчуци и се вари буквално 2-3 минути. 

Сервира си се топла топла, ръсната с малко магданозец и крутони с масълце.

Понеже я обичам по-така, добавям натрошено сирене (в случая прясно биволско), чаена лъжичка чили сос и обилно поръсвам с едро смляно църно пиперче.

А на снимката е моето тайно "оръжие" - с него всички зеленчуци се режат фантастично бързо направо в съдината и то във вид в какъвто искаш. Спестява страшно много време, но си има и един кусур - трябва да внимаваш пръста ти да не попадне там, че одма си му отрязал едно парче.

Лелей пак писах повече време, отколкото ми е необходимо да отпретна две такива супички ...

Правете смело- няма правила за продуктите, винаги може да се добави нещо - преди време правих подобна супа, в която сложих кисела ябълка и стана нещо невероятно.

Нека да Ви е вкусно с подобна здравословна крем супа.

Картофена полукрем супа с кюфтенца

  Като се прибереш в къщи от дълго пътуване и когато пътьом не си сетил, че преди тръгването всичко е опразнено!

Няма и работещ магазин, а сте гладни като улични псета ... На терасата в кошницата се мъдрят 3 картофа и 2 моркоФа, поувяхнала глава лук и в камерата 400-500 грама замразена бабекова кайма домашно изделие. И липсва обичайно замразеният хляб ...

 А народонаселението трябва да хапне нещо след цял ден лудо пътуване ...

 Е те това ти е спасението:

В мултикукъра - демек мултитенджУрата, се сипват 2 с.л. олио и бучка масло. 

Докато загряват, главичката лук се обелва и нарязва като за куче и бух вътре заедно с 2-3 скилидки чесън целички - да не губим време.  

От камерата се вади каймата и както си е замразена, се нарязва на кубчета и горе долу оформя като кръгли топчета и бух и тях при лука.

Сега трябва да се действа бързо. В каната се загрява около 1,5 л вода и като многоръкия Шива обелваш картофите и морковите и всичко режеш както ти падне.

В това време един два пъти се разбъркват "кюфтета", а те почват да се засрамват, че са бавни - оти ти по-бързо си се справил с картофите и морковите.

До тука- има няма 4-5 минути. Нали си Многоръкия...

Още по-бързо нарязаните кореноплодни заминават при засрамените кюфтенца, раз два с лъжицата и врялата вода. Подправя се набързо с  щипка от универсалната ми сол (има я в блога), щрак капака и за 10-а минути. Кукърът ще ги разкапе за това време.

За майстора е време да си турне едно бързо питие - слава Богу, не е свършило за отсъствието, а нека домочадието изпразва куфарите ...

Пада едно мислене какво да се сложи вътре в ястието или как да се направи "по-интересно", че така и дори не прилича на супа...

И след малък размисъл, както казват питието подобрява мисленето, направих следното:

Извадих кюфтенцатата, малко от сварените картофчета и моркофчета и ги нарязох на ситно.

Останалото - в купата и прас с онова чудо пасатора, дет ги направи на кашичка.

При пасираните нещица се добавя една шепичка зелентии и обратно кюфтенцата с нарязаните картофки и моркофче.

Следват сол и черен пипер за доовкусяване - да не мислите че съм ги забравил и варене отново максимум 5 минути.

Невероятна вкуснотия, не че защото бяхме изгладнели като улични псета, ама настина стана невероятна картофена полукрем супа с кюфтенца.

С хубаво питие страхотно си върви.

НАЗДРАВЕ!

Чорба от коприва

  Позачудих се дали да направя тази публикация или не? В крайна сметка реших да напиша как направих тази чорба от коприва, въпреки многото публикации за коприва в блога ми, защото просто е много различна.

 За ползите от копривата и че е направо лечебно растение в момента нямам намерение да пиша. 

 Само ще кажа, че съм правил какво ли не от коприва:

 - мед от коприва

 - мармалад от коприва

 - кюфтета от коприва и сирене

 - баница с коприва, ориз и сирене

 както и картофено пюре с коприва, питка с коприва, различни рула, че и даже пълнен заек с коприва и лапад

 Е може да попитате - ами къде ти коприва през лятото? Ами има си я до късна есен - някои растения са стари, други си пущат нови връхчета. Така че може и да се намери съвсем крехка. Е няма я в градинката пред блока де...

 Необходими са ни коприва - ами една найлонова торбичка, 1-2 глави лук, 3-4 скилидки чесън, 2-3 домата обелени и нарязани на кубчета; масло поне 2 с.л. и горе долу това е.

Започваме с копривата - измива се много добре в мивката и се прехвърля в голяма цедка, а цедката в подходяща съдина. В каната се стопля  вряла вода поне 3 л.

С нея се залива копривата и оставя така да си се попарва поне 10-а минути.

В това време лукът и чесънът се почистват, нарязват на ситно и задушават в маслото.

Попарената коприва също се нарязва на ситно и слага при лука, кратко разбъркване и следва добавяне на нарязаните домати. 

Залива се с около 700 мл от водата на копривата и се долива още толкова вряла вода. Следва малко сол - 1 ч.л. и варене около 25-30 мин на средна сила на котлона. Това време е напълно достатъчно да омекне копривата и доматите. Следва ново опитване и добавяне на сол - този път на вкус, но от овкусената ми сол.

На копривата не е необходимо да се слагат някакви подправки - не е нужно да се убива вкуса й. 

Носи само малко черен пипер и ябълков оцет при сервирането.

В момента, в който се изключи котлона, в тенджерата внимателно се чукват четири яйца - за всяка порция по едно и се оставят така в супата. Яйцето от високата температура ще стегне.

Във всяка купичка се слага по едно яйце и от чорбата.

Става много вкусно и ако се добавят няколко бучки сирене (в идеалния вариант прясно овче).

Разбира се, че в самото начало може да се сложи и ориз, или към края на варенето - фиде. Може и да се застрои с яйце и мляко, но в тези случаи няма да е чорба, а ще си е най-обикновена супа.

В какъвто и вариант да се направи, все става вкуснотия.

И накрая бонус: По-горе споменах, че в чорбата отива само част от водата, в която копривата е била попарена. Останалата част се филтрира през кухненска хартия и заминава в хладилника. Може да се подслади с малко мед и става страхотна ободряваща напитка в тези летни жеги - като студен чай.

А ако се напълни във формичките за лед и сетне - във водката, просто си нямате представа за какво иде реч...

Чорба от прясно зеле

   Като стане дума за супа, да не чуя. От чорбите - шкембе чорба, джолан чорба, търнак чорба и някоя друга като рибена. И съм до там.

  Това лято - от жегата ли, от променливото ли време, от месец правя едва ли не всеки ден супи - зеленчукови, с месо, доматени и всякакви крем супи. Не мога да ги опиша и трябва да пусна поне 50 чешита, че гледам да не се повтарям. 

  Правя ги в мултикукъра и стават горе долу за 25 минути - 10-а минути за подготовка и 15-а за варене.

 Няколко от тях станаха просто уникални, сред които тази от прясно зеле, която сега ще споделя.

 Обещавам и да не говоря колко е полезно зелето, а направо да обясня как се прави.

 Необходими са за 4-6 порции:  

-половин средна зелка, може би около 700 грама, която се нарязва не на много ситно.

-1 глава лук (в идеален вариант една връзка пресен лук) и 3-4 скилидки чесън, нарязани на ситно;

-1-2 моркова, почистени и нарязани на ситни кубчета.

-2-3 с.л. масло

-1 ч.л. ким, сол и черен пипер на вкус

-1-2 стръка зелентия - най-вече копър, че си пасва със зелето

 Изпълнението е повече от елементарно:

 В купата на мултикукъра се слага маслото и докато загрява, се нарязват чесъна и лука - сравнително на ситно, но без престараване.

 Докато лукът се запържва, се нарязват и морковите и добавят при него.

 Морковите също отнемат 3-4 минути и в това време се нарязва зелето и добавя при тях. Разбърква се за малко и се налива около 1,2 - 1,5 л бульон или топла вода. Кукърът се затваря и на програма за супи/яхнии чорбата е готова за 10 максимум за 15 минути.

 След отварянето се слагат подправките, разбърква се и се проверява на сол.

 При сервиране много си върви с добавка на 1 ч.л. чили сос във всяка купичка. Но това за любителите на по-пикантното.

 Невероятно вкусна и питателна чорба от прясно зеле. 
 При това студена си е направо по-вкусна. Поне така я възприемам.

 При това е и направо бюджетна - има няма цели 2 леФа.

Варено от телешка глава

 Вареното телешко си е просто класика и се съмнявам, че има българин, който да не се е наслаждавал на тази вкуснотия. Впрочем, това май е единственото ястие с такова простичко име "варено" и което контрастира на фона на безбройните супи, чорби, пачи, курбани и какво ли не.

 Поразрових се из старите кулинарни книги - от 20-те и 30-те години да потърся някаква рецепта и намерих основно бульон от говеждо или бульон от телешко. Пак става дума за същото, но единствено варено месо със сол и поднесено със счукан хрян с оцет.

 Не успях и да намеря кога за пръв се е появило като име "телешко варено".

 Като класика се приема, че за телешкото варено най подходящ е джоланът или телешките гърди, защото имат доста колаген и бульонът от костите става много по-добър. Разбира се, няма пречки да се направи и от друго месо.

 Та след това кратко отклонение, нека да си кажа, че у нас телешкото варено е на особена почит. Прави се доста често - в месеца поне два пъти, макар че до сега не съм писал в блога си за него. Дори и не знам защо - най-вероятно, защото приемам, че едно толкова просто и лесно за приготвяне ястие няма нужда от особени обяснения.

 Е, май съм грешал, щом се захванах с писане... И най-вече защото това наистина е едно различно телешко варено.

 Споко, всичко ще стане ясно след малко:

Първо и основно, ползвам месо от обезкостена телешка глава.

Не искам да влизам в спор с когото и да е, но никой не може да промени мнението ми, че месото от телешката глава е най-вкусното от телето. В сравнение в разните му джолани, гърди и др.п. парчета, то е класи над тях. А за готвене и варене е просто уникално, а да не казвам каква кайма за кебапчета става от него. Бих го сложил дори над бонфилето и вайсбрата, вкусово разбира се, макар че им отстъпва и като вид и като възможности за приготвяне на някои "деликатеси".

Впрочем, от как открих месарницата, в която го продават, всяка сряда я наобикалям, защото само в сряда го доставят и то в малки количества.

Та да продължим нататък - за 6 порции са необходими поне 500 -600 грама месо от главата.

Месото се нарязва на късчета - около 3х3 см, но без престараване. Както си е нарязано, го овкусявам с 1 ч.л. от моята универсална подправка за месо (за нея друг път - сега не е тема, но е смес от пипери и други нещица) и на малки партиди, на няколко пъти го запържвам в силно загрято олио - около 2-3 с.л., до леко покафеняване и прехвърлям в купата на мултитенджУрата заедно с мазнината от пърженето. (От как ползвам мултикукър съм забравил за тенджери, а тази под налягане дори не я знам къде се е завряла.). 

Тиганът от пърженето се замива с топла вода и сипва при месото. Нека течността да е общо около 1,8 л. Добавя се 1 цяла обелена глава лук, 1 глава чесън, 1 дафинов лист, 1-2 карамфилчета. Не се соли. Добичето се включва на програма "яхния" - 25 минути. Това е.

Докато месото се вари, се обелват 6 средни картофа, които се нарязват на половинки или на четвъртинки, ако са по-големи. ако са по-малки, могат да се оставят цели, но все пак поне две картофчета за порция.

Същото се прави и 3 моркова, които се нарязват на колелца. 1/2 връзка магданоз се измива и нарязва на ситно заедно с дръжките, разбира се. Нарязват се и 1/2 стръка целина на парченца по около 1 см, както 2 твърди домата на четвъртинки.

 След свършека на програмата, се маха капака, лукът и чесънът се изваждат, бульонът се прецежда. Месото се пробва за готовност - в нашТо уредче за това време направо се е разкапало. Следва пробва на сол и леко осоляване. Слагат се всички зеленчуци (без магданоза), 10-а зърна черен пипер и отново под капака за 10-а минути, през което време зеленчуците са сварени.

След ваденето, при сервиране обилно се поръсва с магданоза.

И порция без магданоз. Има и такива дет го недолюбват. Може да се овкуси с една идея ябълков домашен оцет или лимонов сок - за любителите на киселичкото, въпреки че има вътре и домат.

Противник съм на всякакви други подправки - някои слагат дивисил (?), други чубрица и т.н.

То и затова си е телешко варено - защото е варено месо, а картофите и другите неща, все пак да е "голо месО".

Ако ще му се слагат други неща, щеше да е супа, чорба, а не простичкото варено.

Само в завършек, запържването на месото предварително дава в пъти по-добър вкус, отколкото варенето му в суров вид. Не се и налага някакво отпенване и т.н.

Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Лесна крем супа от лапад

 "Хванахме" се за зеленото - лапад, коприва, спанак ... Какво разнообразие от зелентии, с които могат да се направят направо стотици вкуснотии.

 Този път ще споделя как правя нашата лесна и мързелива крем супа от лапад. Прави се с минимум продукти и минимум усилия. То няма и какви инградиенти да описвам.

 В тенджерата се слага 1,2 л вода с щипка сол - буквално 1/2 ч.л. Докато водата завира, се измива лапада (ами като количество някъде около 400-500 грама - беше една голяма купа) и се обелват 2-3 три големи моркова. Не е необходимо на лапада се махат дръжки, дебели жили и др.п. 

Морковите се пущат във врялата вода за 5-6 минути, след това и лапада. След три четири минути  се вадят морковите, а котлонът се изключва.

С пасатора лападът се пасира както си е в тенджерката. При това количество вода и лапад се получава крем супа с достатъчна гъстота, но ако не е достатъчно може да се сгъсти с добавка на малко крутони, които пак да се пасират.

Морковите се нарязват на кубчета и връщат при пасирания лапад.

Овкусява се със сол, черен пипер, щипка джоджен или риган. Слага се бучка масло.

Като се сервира в крем супата могат да се пуснат кубчета сирене и да се поръси с тиквени семки. Може де се резне на ситно скилидка чесън - въпрос на вкус, но лимоновият сок или домашният ябълков оцет са задължителни.

Който желае може да добави и картоф заедно с морковите, който да се пасира с лапада - ще стане по-гъста, но на мен си ми харесва чистият вкус на лапада.

По същият начин може да се направи със спанак, с коприва и т.н.  Важното е, че няма запържване, няма някаква особена подготовка, както че се прави страшно лесно и бързо.

Икономична пуешка супа със спанак

 За супи рядко съм писал, защото изобщо не бях техен любител. Само че във времето май започнах да променям отношението си към тях. Оказва се, че са хубаво хапване, което се прави много лесно и при това бързо и не без значение - страшно икономично.

 Бях си подхванал нещо като серия от публикации - как да спестим, но я поизоставих, за което съжалявам. Тази ще бъде в графата "как да спестим" и затова ще давам и цени.

  Започвам със спанака - в момента на нашия пазар се продава на 1,50 лв за 500 грама.

 Спанакът се почиства от дръжките с коренчетата и много добре се измива. На дръжките с коренчетата се изрязват леко мустачетата - не се изхвърлят, разбира се.

 От кварталния магазин  купих 3 пуешки крила около 0,7 кг за 1,90 лв при цена 2,80 лв/кг. Крилата се заливат с около 2 л студена вода с добавка на идея сол (1/2 ч.л.), дръжките от спанака, няколко зърна черен пипер и това е ... Варят се до готовност - докато месото започне да се отделя от костите.

 В мултитенджУрата това става за 20-а минути.

Докато пуешките крила изстиват 3-4 скилидки чесън 2 малки главички лук се нарязват на ситно.

Един голям морков се настъргва на ситното ренде.

В тенджерата се налива малко олио - 1-2 с.л. олио и в него на среден котлон се задушават чесънът, лука и морковите.

Докато те се задушават, от бульона се вадят сварените крила и обезкостяват като се накъсват на ситно.

Бульонът се прецежда и с 1 ч.ч. от него отделените и сварени спаначени дръжки се пасират.

От бульона се отделя половината (за друго ястие).

При задушените зеленчуци се връща накъсаното месо, залива се с пасирания бульон и половината от бульона и се долива с вода - пак да получи около 2 л. И се оставя да си къкри на среден котлон около 10-а минути. 

Сега е моментът да се добави малко фиде или кафена чашка ориз - въпрос на предпочитание. След още 10-15 минути супата е почти готова. Осолява се на вкус и се слага половината от нарязания спанак (може и всичкия, но половината е достатъчно, а остатъкът може да се употреби за друго ястие). На спанака му трябват буквално 2-3 минути. Котлонът се изключва, а в супата се слагат една две малки бучки масло. Любителите на магданоза, могат да добавят и ситно нарязан магданоз.

Ако се прави в мултикукъра, всичко се слага след задушаването на зеленчуците наведнъж и за максимум 20 минути супата е готова.

Може да се сервира с кисело мляко и т.н., но задължително с ябълков домашен оцет и черен пипер.

Сега и да обобщя - 1,80 лв за пуешкото, 0,75 лв за спанака, 0,75 лв за лука и морковите - до тук 3,30 лв. Май най-скъпото в супата е маслото.

В резултат за около 4,00 лв минимум 6 порции хубава месеста и плътна супа, както и почти литър останал бульон за друго ястие и малко останал спанак. Средна цена на порция около 0,70 лв.

Признавам си, че пуешкото месце дойде в малко повече, но не ми се щеше от него да икономисвам.

Направо си е икономично и бюджетно ястие.

Правете смело и да Ви е сладко!

Чорба от свински крачета

 С тази чорба от свински крачета няма кого да изненадам, но ще я споделя, защото е невероятно вкусна и доста различна от традиционната пача от свински крачета. 

Необходим е минимален набор от продукти, и максимално търпение за сваряването на крачетата:

4 свински крачета, около 200 грама месо от джолана, поне 600 мл прясно мляко, 2 с.л. брашно, 1 с.л. масло, 2 жълтъка, сол и черен пипер на вкус. И една цяла глава чесън.

Откак ползвам слоукукър изобщо нямам грижа за сваряването на крачетата: измиват се, слагат се в купата на слоукукъра заедно с месото и с малко сол и студена вода, която да ги покрива. Добавя и главата чесън с отрязани мустаци и отрязан горен край. 

Включва се уредчето за 5 часа на 2-ра степен или на 7 часа на 1-ва и се забравя. Спокойно може да тръгнеш на работа или да си легнеш да се отспиш. Дори и да се прескочи времето, уредчето минава на режим подгряване и толкова. Никаква опасност да изври и да останат на сухо.

Крачетата стават направо на мозък.

Следва обезкостяване на крачетата и нарязването на ситно на месото.

Бульонът се прецежда през филтърна хартия докато е топъл.

От сварения чесън се изцежда сърцевината, а шлюпките изхвърлят.

В тенджера в загрятото масло се запържва брашното, внимателно с разбъркване се налива от бульона около 600 мл и толкова прясно мляко. Връща се обезкостеното месо с изцедения чесън и се вари 15-20 минути на средна степен на котлона. Сол черен пипер и на края застройване с двата жълтъка - разбиват се и малко по малко се темперират с топлата чорба и сетне при разбъркване се връщат обратно в нея.

След 5 минути чорбата е готова.

Може да се сервира със запържен в масло червен пипер, но съвсем ще стане като шкембе чорба. Та затова - обилно поръсена с черен пипер и ситно нарязан или пресован чесън.

Чорба от глава на сом

 

След като направих онази голяма публикация за рибената чорба, където посъбрах доста рецепти от различни източници, си мислех, че повече няма да пиша за рибена чорба.

Само че тази стана направо чудна и затова ще й отделя малко внимание. Често става така - уж готвиш познато ястие, а в хода променяш нещо и се получава друго с изненадващ резултат.

На Никулден се сетих за риба чак в 18,30 часа - просто денят ми беше натоварен с много задачки и бях в ролята на Фигаро тук, Фигаро там. 

Като цъфнах в кварталния рибен магазин, продавачката беше започнала да почиства вече и се готвеше да затваря. На немия въпрос в погледа ми, направо си призна - останало ми е едно малко шаранче и замразена скумрия. Ама нещо друго - имам и пушена скумрия и ... позапъна се малко "и един сом", но него никой не го искаше днес и си артиса. Е, как не го искат. Ами голям е - над 3 кг и идва скъпичък, че е по 10 лв килото. Излезе малко над 3,5 кт. И какво от това - ще има и пържене (най го харесваме пържен), ще има и за филетиране и каквото остане ще го замразя и ще бъде хапнато някой друг ден. Не всеки ден продават сомове при нас.
Тъй като си бях решил да правя от главата чорба, я отрязох зад перките, т.е. оставих доста месце по нея. Турнах в голяма купа с вода, която се сменя пет-шест пъти. Към главата добавих опашката и изрязаните перки.

Изкисването е необходимо, защото по главата има доста кръв и е необходимо да се изчисти.
След измиването, главата и рибните изрезки се слагат в подходяща тенджера, заливат се приблизително с 1,8 - 2 л студена вода, добавят се 1 глава лук, 1 обелен морков и 1 ре­зен целина, нарязани на дребно, както 1 дафинов лист, 4-5 зрънца черен пипер. Посолява се на вкус към края на варенето. Вари се на слаб огън - примерно на половината от мощността на котлона и при необходимост се отпенва.
Когато главата уври напълно, ме­сото й се отделя от костите, както и се отделя месото от опашката и перките.
Бульонът е желателно да се прецеди през цедка с кухненска хартия или марля.

В 50-60 грама масло с 1 с.л. олио се запържват 1 средна глава лук и 1 скилидка чесън, нарязани на ситно. След тях и един настърган на ситно голям морков като се добавя и един среден картоф, нарязан на много ситно. 
Сипва се бульонът и след 5-6 минути се добавя и почистеното месо от рибата.
При необходимост се осолява още малко след като се пробва на вкус.
Единствената добавка е поне 1 ч.л. сушен дивисил.
За 10-а минути чорбата е готова.
Единственото, което направих, че добавих и настъргана кора на 1/2 лимон.
Никакви застройки, никакви яйца, нищо повече. Цветът дойде от ситно нарязания морков.
Сервира се топла с лимон и черен пипер.

Впрочем вляво на снимката е пренощувалата на студено останала супа. Беше се желирала жестоко и направо си се хапваше с вилицата.
Не очаквах такова желиране, признавам си най-честно.
И съм най-доволен, че не се поддадох на първоначалния си порив да добавям към главата някаква друга риба, каквато идея ми се беше завъртяла. Щеше да промени вкуса на сома.
Невероятна дзверска вкуснотия, особено в желирания вариант.

Истинска търнак чорба

 Този път в една публикация - поне два различни начина на приготвяне на истински търнак. Досега съм писал поне два три пъти за търнак чорбата, но от свински крачета, което е съвсем различно от телешкия крак с нокът, който се нарича търнак.

 От доста време насам се каня да направя тази публикация, но все не ми стига времето, както и за много други сготвени ястия, които търпеливо си чакат реда. Сигурно и такаще си чакат.

Ето така изглеждат телешките крака и ги продават точно така удобно нарязани в пакети - около 1,5 кг.

Това е само долната част - доста под коляното, старателно обелена и почистена.

Поне производителят се е постарал да не се мъчим.

Единственото, което трябва да се направи, е доброто измиване и оставяне в хладка вода за 20-а мин.

Впрочем, тука няма рецепта и затова само ще опиша технологията.

Парчетата от телешкия крак (търнак) се варят в тенджера, като се заливат с вода колкото да ги покрие. Слага се малко сол и в добавка по няколко зърна черен пипер и бахар. Добавянето на дафинов лист и други аромати просто ще "убие" вкуса на телешкото.

За варенето най-удачна е тенджера под налягане - като след завирането, се намаля силата на котлона наполовина и се вари поне 3 часа. Зависи, разбира се.

Варенето го правя в мултикукъра - на програма "яхния" - пет пъти по 25 мин. Или до момента на пълно разкапване и отделяне на месото от костите.

След като изстине, костите се отделят, а месото се наситнява и връща при прецедения бульон от варенето. По-скоро не става реч за месо, а за много много добре сварена кожа и жили. 

На снимката се вижда - всичко е омекнало до разкапване. 

Бульонът е много наситен, буквално лепне от отделения колаген.

Всичко се слага отново в купата на мултито, налива се допълнително поне литър вода като се добави малко сол - около 1 - 1 1/2 ч.л.

Отново се сварява - в кукъра - още веднъж за 25 мин.

Вече е налична заготовка за приготвяне на чорбата или супата, кой както го възприема и желае да го направи.

Може и да се хапва така - направо топло в купата. Така организмът получава невероятна доза колаген, което е полезно за ставите и кожата (особено за особи на възраст). Достатъчно е само да се добави малко счукан чесън и оцет.

Вариант първи:

Обикновена чорба.

В малко масло и вода се задушават 1 голяма глава лук, нарязана на ситно, заедно с 4-5 скилидки чесън, 1/4 глава целина на кубчета, 1 картоф - също на кубчета и се заливат с около 1 л от получения бульон и половината месо. (останалото количество ще бъде употребено за друго ястие).

Доливат се поне  500-600 мл вряла вода и се оставя да се вари 20-а минути. Овкусява се с черен пипер и сол на вкус.

Мисля, че добавянето на други подправки не е удачно, но все пак въпрос на вкус. 

При сервирането може се ръсне с пресен магданоз и поднесе с много лимонов сок.

Вариант втори:

Като млечна чорба.

В малко масло и вода се задушават 1 голяма глава лук, нарязана на ситно, заедно с 4-5 скилидки чесън, 2 моркова и  1 картоф - също на кубчета.

След задушаването им се заливат с около 1 л от бульона и месото  като се добавя и поне половин литър прясно мляко.

Вари се 20 - 25-а минути. Овкусява се със сол и черен пипер на вкус. 

Може и да се приготви в друг вариант като супа, с добавка на фиде или ориз и да се застрои с яйце и малко брашно.

Това са само варианти, лично изпробвани и одобрени.

Освен че се получава вкусно ястие, то е и много полезно за организма.

Пък и си носи на питието и затова НАЗДРАВЕ!