Показват се публикациите с етикет сирена. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сирена. Показване на всички публикации

неделя, 5 януари 2020 г.

Сиренада в бон филе по Дзверски


 Това е едно невероятна Дзверска вкуснотия, която правя когато решим да се поглезим с нещо наистина много различно и което си заслужава да се седне около масата с кеф. Това е една феерия за небцето и предизвикателство за хубаво питие.
 Започвам с това, че всъщност не става дума за някаква точна рецепта, а за определен начин на направия. И въпреки ползваните продукти не е толкова скъпо за изпълнение.
 Като за начало обяснявам какво е необходимо:
  - свинско бонфиле, че по-лесно се приготвя и изисква съвсем кратка термична обработка. В интерес на истината, най-вкусно става с телешко бон филе, но то е доста по-скъпо и някои хора се притесняват да го приготвят. За около 4 порции - едно, максимум две парчета свинско бонфиле.
   - няколко парчета (резена) пушен кашкавал или някакво пушено сирене
    - съвсем малко количество сирене бри - примерно една питка от 250 грама
    -черен пипер
   -брашно, яйце и галета за овалване, както и смес от гъша мас и олио за изпържване. 
 Изпълнението е направо елементарно и не вярвам да има някой, който да не може да се справи.
 И за разлика от друг път, сега ще се опитам да направя нещо като фото рецепта със съвсем нагледни обяснения:
Бон филето се нарязва напречно на шайби с дебелина около 1,5 см.
Всяко парче се начуква под найлон до пълно изтъняване.
Получават се едни такива красиви тънки шайбички.




Взема се едно парче от начуканото месо и съвсем леко се ръсва с църно пиперче.
Отгоре се слагат парченца от тънко нарязания пушен кашкавал и съвсем малко от сиренето бри - пак на ситни парченца.



Следва още един ред от тънките парченца пушен кашкавал.
И месото се подгъва, за да се "затвори".








Върху това се слага още едно парченце от месото и се получава нещо като месен плик, в който са скрити сирената.
В интерес на истината, може ръбовете на месото с белтък и сетне като се сложи другото парче, направо залепва.
По този начин се правят всички парчета месо - обикновено пресмятам по две на човек.
В една чиния се слага брашно, в друга се разбива едно или две яйца.
Просто зависи от бройките, които правим.
В брашното смесвам малко прясно смян бял пипер.
Тука няма какво да обяснявам.
Всеки плик се овалва в брашното, сетне в яйцето.
В друга съдина се слага галетата. При нея понякога слагам и ситно смлян розмарин - ама само щипка, че иначе идва много натрапчив.
Месото хубаво се овалва в галетата и с ръце се притиска добре да прилепне.
Малък трик: оставя се 4-5 минути галетата да поеме и сетне се овалва още веднъж. 
В силно загрят тиган се слага малко гъша мас - около 1 ч.л. и толкова олио и "пакетчето" се запържва от двете страни до хубаво зачервяване.
Може би около 3-4 минути на страна.
Не повече.
Вариант с последващо дозапичане във фурната на всички парчета не съм пробвал, защото свинското бонфиле наистина вече е сготвено за това време.
Сервирам ги обилно поръсено с прясно нарязан магданоз, но може и с пера зелен лук наситно или някаква друга любима зелентийка.

Най-добре е да се сложат на масата още топли топли.
Нещо невероятно е, когато ги резнеш и сирената се разтекат в чинията. Вървят си с доматена салата като гарнитура, с картофено пюре и т.н. Тука не давам идеи - кой каквото обича.
Като поизстинат малко пък стават още по-вкусни - държат една такава леко колбасна форма.

Стига съм обяснявал, че вече се окапах и май ще трябва да започвам отново готвя, че взе да ми прималява.

Правете смело, лесно е и при това е Дзверски вкусно.
А колко е ефектно няма да обяснявам.
На тези, които стигнаха до тук НАЗДРАВЕ!

П.П. Промених заглавието по предложение на Лазарина Тотева от ФБ, което най-много ми хареса и затова ще изпълня обещанието за скромно подаръче.

неделя, 7 юли 2019 г.

Бяла пица със сирена


   Не бих казал, че сме  някакви почитатели на пицата, но и не я пренебрегваме съвсем, особено когато ти се ще нещо набързо и от типа почисти хладилника. Пък и в блога съм показал няколко варианта на пици.
  Мярнах в хладилника, че са се понасъбрали различни парченца от четири пет вида сирена и веднага ми хрумна идеята за оползотворяването им на пица, която ще си върви поднесена със салата от пресни домашни домати.
  Това, което направих си е пълна импровизация и няма нищо общо с известната пица Куатро Формаджо, която по принцип се прави с доматен сос, кашкавал, сирене, пармезан, моцарела, топено сирене, пресни домати, босилек.

Как се прави тестото за пица няма да пиша - за различните видове тесто доста съм писал в блога и много от тях са подходящи за пица. 
Тестото се разстила върху хартия за печене, поставена на дъното на подходяща тавичка.
Намазва се с  домашна майонеза, а за по-лек вариант със заквасена сметана. Имах обикновено сирене краве леко втвърдено, което настъргах първо отгоре. Останалите сирена - гауда, кашкавал и бри се нарязват на тънки ивички и се нареждат отгоре. За разкош поръсих с малко слънчогледови семки.
Тъй като сирената си вървят с горчица, сложих доста от онази лютивката и зърнестата.
Поръсих с подправки за пица.
Тука е мястото да кажа, че съм си направил един буркан такава домашна - смес от сушен риган, босилек, черен пипер, чубрица и розмарин. 
Пицата се пече в силно загрята фурна на 230С в рамките на около 15-20 минути.
Става разкошна, макар и не съвсем бяла заради обилното количество горчица, но както и да е ...

Важното е, че е много вкусна.

Впрочем нищо не пречи блатът да се намаже с доматен сос и да се наредят резенчета домати и сетне сирената, но идеята беше в случая да е само с тези продукти. Който не е привърженик на горчицата, просто може да я прескочи.

Най-важното е, че се прави бързо и лесно.
И да не забравим за студеното питие.
Наздраве!

понеделник, 23 юли 2018 г.

Босилекови сармички


 Това лято след толкова дъждове босилекът в двора така се нарои и израстна, че стана направо грамадански.
 Пасирам на песто една част, друга за сушене, трета в салати и т.н. И все няма кратеж.
 Оня ден в една ФБ някой беше подметнал, че само сармички с босилекови листа не били правили и се сетих, че преди години бях завивал в босилекови листа парченца сирене и така ги сервирах.
 Ами горе долу това е:

Босилековите листчета се измиват и подсушават. Резва се крайчето с дръжката.
(Пробвах да ги закрепвам като боцна дръжката в листото, но не става - доста са твърди).
В купа се смесват настъргани сирена - моцарела, гауда, обикновено сирене, кашкавал, крема сирене, маскарпоне и т.н. 
В случая - моцарела, крема сирене, обикновено и малко кашкавал.
Просто с каквото разполагаш в момента. Овкусяват се с черен пипер, може и друга подправка, но черният пипер е достатъчен, а може и без него.
В широкия край се слагат малко сирене, по средата му едно мъничко чери и се навива на рулце. 
Рулцата се набождат на клечки за зъби като се редуват с черита.
Съвсем леко се ръсват със зехтин.
Става страхотно мезенце, особено ако престоят малко в хладилника.
Е, искат и малко търпение, но си заслужава.
Да Ви е вкусно и Наздраве!

понеделник, 3 юли 2017 г.

Домашно "сметаново" сирене


Често правя домашно сирене. Обикновено спазвам упътванията на опаковката мая. Производителят си знае маята и затова му се доверявам. Виж става друга работа, когато тръгна да експериментирам...
Този случай е точно от тези опити и при това много сполучлив.

Започвам с указанията на опаковката за мая. Към маята задължително върви и шишенче калциев двухлорид. - и двете са по 50 мл.
Към 1 л прясно мляко (подразбира се, че домашно) се добавя 1 с.л. подкваска (кисело мляко) и 5 капки калциев двухлорид, които се разбъркват с млякото. То се подгрява до 35С (ако няма термометър - проверява се с пръста - с температурата на тялото, да е приятно на усещане).  Добавят се и 5 капки от маята. Предпочитам да я разтворя в 1 с.л. хладка вода. Разбърква се и тенджерата се отделя от котлона. 
Захлупва се с капака, може да се покрие с някаква кърпа или нещо подобно.
Изчакват се около 90 мин. 
Когато млякото е станало с консистенция на желе и се е отделила суроватката, значи е готово.
Пробвам с пръст, сиреневата маса трябва да пружинира...
След това следва рязане, сипване в цедка, висване и висване над подходяща съдина да се отцеди суроватката, пресоване и т.н.

Това е обичайният начин, по който правя домашното сирене. Често не слагам калциевия двухлорид (служи за сгъстяване и втвърдяване), защото нямам и пак се стига до същия резултат. Поне за прясното не съм забелязал някаква съществена разлика...

Толкова за направата на домашното сирене, а сега за това, което направих:
3,5 л прясно домашно краве мляко; 500 мл 20 % неподсладена сметана; 5 пълни с.л. кисело мляко (почти 1/2 кофичка); 1 равна с.л. сол; по 20 капки калциев двухлорид и мая.

Приготвянето е по описаната по-горе технология: в тенджерата се разбъркват сметаната и прясното мляко, слага се лъжичката сол, киселото мляко и калциевия двухлорид. При разбъркване се загрява до 35-37С, слага се маята размита в малко водичка. Похлупва се и след като стегне, се нарязва и изсипва в купа върху двоен тензух. 
Провисва се да се оцеди добре: 3-4 часа са достатъчни. 
След това както си е в тензуха се слага в някаква съдина (гевгир, голяма цедка, дори пластмасова саксия с дупки), а отгоре някаква тежест (слагам 2 л буркан с вода).
Развива се тензуха, ръсва му се малко солчица и в хладилника. На другия ден може да се консумира като прясно сирене. Може и да се осоли доста по-добре и да се остави да зрее или да се сложи в саламура (200 гр сол на 1 л вода).
До този етап домашното сирене в къщи никога не стига. Харесва се прясно и сравнително мекичко.
От това количество ми се получиха 700 грама отцедено сирене.


Сиренето има леко мека консистенция и леко изразен сметанов вкус като стои по-мазничко от обикновеното домашно сирене.

Определено ни хареса.

Идеята ми бе да сложа поне по 300 мл сметана на 1 л прясно мляко, но имах толкова.
Предполагам, че с овче мляко ще стане още по-вкусно.

сряда, 4 януари 2017 г.

Лесно домашно "сирене" без мая


 Домашно сирене правя доста често и няма за какво да го показвам в блога си - обикновено се прави по рецептата на самата опаковка мая.
 Само че тази сутрин гледах в едно предаване шеф Петров да показва как се прави "тракийско сирене" или сирене по хилядолетна рецепта на старите българи - прясно мляко, сметана и яйца. Показа Човекът как го прави, показа и вече направено. 
 Отначало бях заинтригуван от анонса за домашно сирене по "стара тракийска рецепта" и виснах до го гледам.
 И докато го гледах включих, че преди много години, когато маята за сирене за сирене се намираше с връзки, бях попаднал на подобни рецепти от разни руски сайтове. Беше преди доста години - "творожный сыр" и т.н. Бях пробвал да го правя - прясно мляко, толкова извара, яйца и сметана или кефир. Не ми се получи вкусно - може би заради изварата. А другият им вариант - само със сметана и яйца, така и не го пробвах - очевидно заради другото сирене.
 Та се разрових из старите си записки и намерих подобна рецепта от руски сайт отпреди 10-а години- само прясно мляко, сметана и яйца.
 Ей, тези руснаци, правели домашно сирене по "тракийска рецепта" от години, пък ние да не знаем?!
 Та да си дойдем на думата за сиренето ....
 Необходими са
1 литър прясно мляко (може и пастьоризирано), 
300 грама сметана (незаквасена, а млечна, сладкарска - поне 30 % масленост)
2 яйца 
и 
1 с.л. сол (по рецепта е 1 ч.л.), но така става по-вкусно.
Това е и нищо повече.
В зависимост от количеството мляко са и останалите съставки- въпрос на смятане.
 Изпълнението е елементарно:
 В моя случай млякото е прясно - домашно, 1,5 л и съответно другите количества са увеличени с 1/2.

Млякото се слага в подходяща съдина и му се слага солта.

Вари се почти до кипване ...
  







.
 В това време в друга купа се разбиват яйцата и сметаната.
 Сметаната се слагала за повишаване на маслеността.
 При хубаво домашно мляко сигурно може и без нея - ще пробвам ...







Сипват се в тенджерата при млякото, което е завряло и се разбъркват постоянно.











Бърка се и за около 10-а минути се получава ей това.

Млякото се съсирва и се получават една красива ей такава маса ...







Веднага се прехвърля в цедка, застлана с цедило или сгъната на две или три марля.

След това се увисва да се отцеди за около 30-а минути.

Може леко да се притисне с тежест да се оформи.






След 30-а минути е готово и може да се осоли малко.


Стана страхотно.

Чак съм изненадан от резултата.

Дзверско домашно сирене - просто страхотно и без всякакви врътки.... 




Салатка с това сиренце.

Дзверски вкусно е ...


П.П. Както писах, ползвах 1,5 л домашно прясно мляко. Получиха се точно 500 грама краен продукт. 







П.П. Все пак трябва да се има предвид, че това не е истинско сирене в този смисъл, в който сме свикнали да възприемаме сирената. Какъвто и да е вид сиренето, общото е в начина на коагулация, която се предизвиква от кисело-млечните бактерии или т.т. закваски, ферменти и т.н.
В случая ги няма - за коагулация е използвано яйце. И температурния режим е значително по различен. Поради това в този продукт не протича допълнителна ферментация (зреене). Трайността му е малка заради яйцата и приготвен трябва да се консумира бързо - в рамките на 3-4 дни като се съхранява в хладилник.
 

събота, 3 септември 2016 г.

Кашкавалени "бухти"




























Скоро си преглеждах един от много старите тефтери - от преди повече от 20 години и намирам нещо със заглавие "фалшив паниран кашкавал". Всъщност - настърган кашкавал с едно яйце, оформен с ръце като плоска питка (шницелче) и запържен. Правил съм го във времето, когато панираният кашкавал не ми се получаваше, както трябва.
Та тръгнах от там и реших да променя малко идеята - в последно време избягвам пърженето (няма причини за това, ама ...):
Та продуктите 1 ч.ч.настърган кашкавал, 1/2 ч.ч. натрошено сирене, 1 яйце и 3/4 стръка магданоз и пресен копър, нарязани на ситно, 2-3 с.л. брашно.
За изпълнението направо няма какво да се описва: 




Всички продукти се смесват в една купа и се получава нещо като тестена маса.

(на снимката  същите продукти са с 2 яйца и малко повече брашно, че стана доста течно).










Тиган с незалепващо покритие се загрява силно и сетне се намаля силата на котлона с 1/3 - та.

С лъжица се гребва от сместа и се сипва върху тигана като може да им се придаде форма по желание.









Пекат се от двете страни до зачервяване.
На крайната вдясно се вижда как се стяга и променя цвета си, което значи, че е готова за обръщане. 









 Стават страхотни за предясние.
 Ако се направят по-дебелички, са си направо като паниран кашкавал.

 На поднесени с мармалад и сладко, се оказаха невероятни за закуска...

четвъртък, 18 август 2016 г.

Сиренени шницелчета


























Нещо бързо, елементарно, но за сметка на това страхотно мезе и може да "спаси" положението.
Необходими са 300 грама натрошено сирене, 2-3 пера зелен лук, няколко стръка магданоз, 1 яйце, идея черен пипер и 1 ч.л. куркума (която променя цвета). За пикантност може да се добави и малко лютив пипер.
Разбира се, количествата са ориентировъчни. Може да се добави и малко настърган кашкавал и/или други сирена.
Изпълнението е елементарно:
Натрошеното сирене се смесва с зелентиите, яйцето и подправките. Разбърква се. Ако е много течно, може да се добави лъжичка брашно.

 Със суп.лъжица се гребва от сместа и се разтила в тигана.
 Пържат се в малко мазнина на не много силен котлон - до хубаво зачервяване.
  Обръщат се със шпатула. 

  За 5-10 минути страхотно мезе.
  Поднасят се леко поизстинали с доматена салата.
 Невероятни към студена бира или бяло вино.
Точно за жегите.

понеделник, 1 август 2016 г.

Пържени тиквички "Изненада"




























 Да се нарече тази дзверска вкуснотия просто ей така пържени тиквички, па то и "изненада" си е просто престъпление.
 Тази година дворът щедро ни дарява с тиквички, които бяха готвени поне по 100 различни начина и за поредното им приготвяне се сетих за панираните си пълнени тиквички, но не ми се щеше да са с кайма, а нещо по ей така.
 Нямам търпение и затова в снимки ще покажа какво бе направено, а след това ще се допълвам:
три средни тиквички се измиват, краищата и м се отрязват.
Въоръжаваме се с остър нож и уредчето за почистване на ябълки и това за мачкане на картофи.
Приготвяме си е дна подходяща купа, както и три-четири скилидки чесън.
тиквичките се нарязват на кръгчетата - горе долу с дебелина 0,5 см. 
Всички тиквички се изрязват в средата с уредчето и се получават едни ей такива пръстенчета.
Изрязаните кръгчета се събират в купата.
 
 така се процедира с всички тиквички.

 
 В купата се слага и сиренето и с уреда за пасиране на картофите всичко се намачква много добре - да стане на еднородна маса. 







При размачканото сирене се настъргва и малко кашкавал и се чуква едно яйце и пак се разбърква.
Целта е да се получи възможно най-гъста маса. 
Сега следва "веселата" и забавна част:



 Взема се и едно парче колбас, нарязва се на шайби с дебелината на тиквичките и от всяка шайба се изрязва със същото ножче по едно кръгче, което се поставя в тиквичката.
 Ако случайно са останали шайби от тиквичката, се слагат вътре в колбаса.
 Това не се прави с всички тиквички и колбаси.
 Нека да останат и такива с дупката си по средата - за тях следва друго.





Взема се и плочка по-твърдо краве сирене, отрязана със същата дебелина и пак с чудо-ножчето се изрязват кръгчета, които се поставят в шайбите тиквичка и колбас.

Сега следва малко по-трудната част:
Взема се всяко напълно кръгче и от двете страни се облепва с подготвената смес - сирене, кашкавал и яйце.
При облепването се получава нещо като топче.
 
Всяко получено топче се овалва обилно в брашно и подрежда на набрашнена повърхност. 
 Вече са подготвени. 
Има и най-различни - дори и само оваляни кръгчета тиквичка за пържене.
 Има и такива, които са напълнени с плънката и облепени с нея отвън.

 Понеже се правиха по най-различен начин, артиса голямо количество плънка, но тя отиде за едни картофени кюфтета, за които ще пиша отделно.




Следва пърженето - в тясна касерола с много олио - поне три пръста - да плуват спокойно и да обръщат с едно побутване.

Първоначално олиото се загрява максимално, а сетне силата на котлона се намаля съвсем леко - от 9-та - на 7-ма степен.

По зачервяването се познават.





Изпържените вкуснотии се нареждат върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина. Не че са поели толкова, ама все пак ...









Прехвърляме в друга чиния и сервираме.

Вървят си като самостоятелно ястие, като мезе към питието, носят и някакво млечно-чесново сосче.
Въпрос на предпочитание.







Ето ги и в разрез....

Дзверска вкуснотия!


Наздраве!













Отрупваме масата с вкуснотиите ...

Наливаме си питието и започваме да се наслаждаваме на трапезата...









 Струва си направията...



  Наздраве!


 П.П. Сетих се, че не съм писал необходимите продукти, ама то всичко си е ясно.