Палачинки от овесени ядки

 В последно време често правя овесено мляко (ползите от него са повече отколкото мога да изпиша). След пасирането и прецеждането остава известно количество от овесените ядки, които са придобили вид на овесена кашичка.

От 100 грама овесени ядки за млякото остават 3-4 с.л.

Не е необходимо да се изхвърлят и първият опит за оползотворяване беше неделната закуска с овесени палачинки.

В тази смес се сипват 100 мл от овесеното мляко, слага се 1 с.л. царевично нишесте, 1 яйце (може и 2), щипка сол и се разбива добре.

Пекат се стандартно като обикновени палачинки на загрят тиган (6-та от 9-те степени).

В този им вид стават малко по - дебели от обикновените палачинки - по-скоро са като катми.

Като се извадят се намазват с масло.

Ние си ги хапнахме с мармалад от пъпеш.

Голяма вкуснотия.

Напълно здравословни палачинки и много много вкусни.

При това са лесни и за изпълнение.

Могат да се направят и от смлени на брашно овесени ядки.

На моите овесени ядки пишеше без глутен - та така, че палачинките са подходящи и за хора с глутенова непоносимост.

Ами това е ... лесна, вкусна и здравославна закуска.

Мексиканско сомбреро или омлетена палачинка

  Не знам от къде съм го видял, но е от много отдавна - може би от преди 10-а и повече години. И много често като ме мързи да правя закуска, това ми е спасителният вариант. Не знам защо до сега не съм я споделял, но впрочем, това е съдбата на още поне над 1000 рецепти от личните ми тефтери. Готвя от повече от 40 години, а публикувам съвсем от скоро. Нормално е. Даже по едно време започнах да пущам само снимки на моите си писани рецепти, но се оказа, че към този вид неща интерес. Хората искат да видят снимки, да получат някакви обяснения ...Ама нека не се отклонявам, че ще се само санкционирам.

 Прави се толкова лесно, че направо нямам какво да обяснявам, но все пак да си кажа как я правя:

Ползвам тефлонова тавичка с d=28 см, в която се слага бучка масло около 25-30 гр. и се пъха във фурната поне на 230С да загрява.

В това се разбиват 4 яйца с 4 равни с.л. брашно, щипка сол и щипка ванилова захар. (Понякога слагам и 3-4 с.л. прясно мляко).

В това време маслото се е разтопило, тавичката е загряла.

Вади се с ръкохватката, маслото с четка се размазва по цялата тавичка и стените й и се сипва яйчената смес. Действа се бързо.

Тавичката се връща във фурната и се пече 5-6 минути на 250С.

Много красиво се издува като на първата снимка - става си направо като истинско мексиканско сомбреро.

Пече се всъщност до зачервяване.

Като се извади на дъската, бързо спада, но това изобщо не се отразява на вкуса.

Тъй като си я възприемам като бърза закуска, на която направията отнема не повече от 10-12 минути, често си я разнообразявам.

Понякога настъргвам кашкавал, понякога го смесвам с настъргана шунка, понякога добавям и малко чубрица и като я извадя поръсвам с тази смес и връщам буквално за минутка.

Носи и други добавки...

Сетне като спадне се навива на руло и реже на парчета.

С две думи казано си е нещо като омлет, ама заради мънинкото брашънце вътре - омлетена палачинка, която се прави адски бързи и лесно.

Изглежда ефектно, но и е много вкусна.

Пробвах и веднъж дваж да я направя без масло, направо в силно загрята на 250С тефлонова тавичка. Става уж здравословно и по същия начин, но определено не ми харесва без масълцето.

С него си е дручко.

Пробвайте и няма да съжалите. И тъй като става дума за закуска, няма да кажа НАЗДРАВЕ!

Въпреки това си обещавам, да я пробвам някой път за лека вечеря с разни добавки и ще си кажа какво е станало...

Закуска "петминутка"

 Заявката за съботна закуска беше палачинки. Да, ама нещо сутринта бях малко нефел и не ми се висеше до котлона, та реших да направя т.нар. немска палачинка или мексиканска шапка. Тавата се намазнява, загрява и палачинковата смес се излиза вътре. Пече се бързо и се надува по средата и става направо като мексиканска шапка.

 Извадих тавата, сложих в нея по 1-2 с.л. масло и олио и във фурната да загрява на 200С.

В купа чукнах 4 яйца и хоп първата изненада - кутията с прясно мляко в хладилника се оказа с по-малко от 50 мл в нея. 

Та вместо с прясно мляко яйцата разбих с кофичка кисело мляко и това промени изцяло плана ми за палачинката, тъй като се присетих за една тънка питка дето Баба ни я правеше преди доста години. Само че вместо сирене като нея, добавих 250 грама извара и 1 ч.л. сода, както и брашно - колкото да стане тесто доста по-гъсто от палачинково, но да може да се изсипва. Бъркането става с лъжица.

Всичко това отнема има няма 3 минути. Настъргах и около 100 грама кашкавал.

Тавата се вади от фурната, естествено с ръкавица, тестяната смес се изсипва в нея на равен пласт и отгоре се наръсва с настъргания кашкавал и обратно във фурната.

Пече се на 200С до хубаво зачервяване за около 20-25 минути - все пак си зависи от фурната.

След като се извади тавата от фурната се нарязва на парчета и направо на масата за закуска.

Става много бързо - всичко на всичко със забъркването и печенето, кажи речи половин час.

Невероятно вкусна и лесна закуска.

27.01.2020 г.
П.П. Баба я правеше често в печката с дърва - яйца, мляко, овче сирене, брашно - всичко домашно. Само содата купуваше. Като се опечеше, я мажеше обилно с домашно масло и ръсеше с чубрица. Беше тънка около един пръст и от тавата я слагаше направо на синията. Нямам спомен да я наричала с някакво име.  Само казваше, днес сме на сиренката.
Синията вече изчезна от нашия бит. Беше една ниска масичка с кръгла форма обикновено на три крачета, рядко на четири или пък върху две дъговидни дъски с височина около 20-а см. Около нея се сядаше направо върху чергата.

"Пържени" филийки за закуска

 Пържените филийки за закуска са си направо класика и любими на мало и голямо. В същото време и най-лесното - сух хляб на филийки, потопени в разбити яйца (къде с мляко или с нещо друго) и пържене.

 Е, този път направих почти същото, но в различен вариант и то несравнимо по-вкусни.

 Няма количества, но все пак ориентировъчно - половин суха франзела, нарязана на филийки; две яйца разбити с малко прясно мляко; по 100-я грама кашкавал и салам, нарязани на кубчета.

 Филийките се потапят в яйцата добре да попият и омекнат и се нареждат в тавичка - за предпочитане върху хартия за печене.

 Нарязаните на кубчета кашкавал и колбас се смесват с остатъка от яйцата, ръсва се малко самардала (сминдух или чубрица) и с лъжица внимателно се поставят върху всяка филийка.

 Пекат се в предварително загрята фурна - на 170С с вентилатор - около 10-а минути.

  Носят на всякакви вариации - само кашкавал, или сирене, абе въобще каквото има ...

 Няма излишна мазнина. Направо 100% здравословни. Па и стават по-бързо и лесно от пържените филийки.

 А за вкусът не мога да опиша - направо правете двойна доза на обичайните си пържени филийки.

  Толкова е лесно, че няма какво повече да обяснявам. Веднъж като ги опитате и няма да Ви се приискат тривиалните пържени.

  Има само един кусур - не можах да им измисля подходящо име...

Палачинки с айрян

 По принцип за палачинки се бях зарекъл да не пиша в блога си - рецепти и начини на направия бол. 

 Този път правя изключение, защото за мен са нещо ново и нестандартно.

  След вчерашния ден на бърбъна, днес сутрешната закуска беше наложителна и получих заявка за палачинки. Какво по-лесно от това - да ама не: оказа се, че няма прясно мляко, няма и кисело, а в хладилника се мъдри една шишичка айрян и то просрочена с 4-5 дни.

 Та да си дойдем на думата 500 мл айрян (най-добре е леко киселичък), 1 ч.л. сода, която се загася в него, чукват му се 2 яйца, 1 ч.л. сол и толкова захар, като се разбива в бъркалката на части се сипват 200 грама брашно. Завършва се с 2 с.л. разтопено масло или олио.

 Сместа се оставя да си почине 10-а минути. Печенето е ясно.

Готовите палачинки се мажат с масло.

Вървят си и със сладко и солено, а моята е с конфитюр от сушени смокини и сирене.

Оказа се, че палачинките с айрян стават невероятно вкусни и пухкави.

Пробвайте.

Дебеланки изненада

  Съботно-неделно все предпочитаме нещо тестяно за закуска - я палачинки, я бухти, я нещо подобно, а като се понатрупа стар хляб - пържени филийки.

 Та и сега, половин питки и две три филийки - тъкмо за пържене. Докато отварях хладилника мернах парче кашкавал и парче бекон и веднага се сетих, че някъде бях гледал едни рулца от тостер филийки с шунка и сирене.

Резнах филийка от питката, хубаво я пресовах с ръце (може с точилка, с бутилка ...) - отгоре по парченца бекон и тънко нарязан кашкавал.

Навива се на руло.

Така се процедира с всички.

В интерес на истината, ще станат много по-лесно с пресен мек хляб, защото ще държи форма.

Поизсъхналият хляб трудно се навива на руло и се рони леко.

Ама това да е проблема...

Разбиват се две яйца с две-три с.л. прясно мляко и в тази смес рулцата се потапят - да поемат хубаво от яйцата.

Пърженето става в поне два пръста олио на средно силен котлон (на 6-та от 9 степени) - до леко покафеняване.

Моите станаха доста направо дебеланки, а не рулца.

Една от филийките бе намазана с тънък слой кайма - за опит и стана разкошна.

Получиха се невероятни дебеланки за закуска.

Вместо кашкавал и бекон, може да се сложи всякакво друго твърдо жълто сирене, моцарела, вместо бекон - шунка или някакво саламче; дори резен серене и резен домат.

Изобщо всичко е въпрос на налични продукти.

Важното е, че става невероятно вкусна закуска с дебеланки - изненада, защото след като ги изпържиш, не знаеш каква плънка има апетитно ухаещото рулце...

Питки с ементал и зелен лук

 Още едни невероятни, бързи и много лесни, при това дзверски вкусни питки.

  Правят се буквално за няколко минути и общо с печенето за 30-а минути на масата има ухаещи хлебчета.

За направата са необходими 1 ч.ч. гъст кефир (или кисело мляко), 1 ч.л. сода, приблизително 2 ч.ч. брашно; около 100 грама натрошен или настърган на едро ементал.

Също така перата на два три стръка зелен лук, които се нарязват на ситно.

Необходимо е и малко масло за намазване на питките след опичането.

В кефира се гаси содата, слага се сиренето и на части брашното, като се разбърква с вилица или лъжица докато се получи гъсто тесто, което да държи формата.

От част от тестото се оформят с намазнени ръце питки и нареждат в тава, покрита с хартия за печене.

В останалото тесто се слага ситно нарязаният зелен лук.

Нищо не пречи да се сложи в цялото количество, но така с един ход има поне два вида питки.

Отново се оформят питки.

Докато се занимаваме с тези процедури фурната се включва на 180- 200С да загрява.

Пекат се 20-а минути - до хубаво зачервяване.

След ваденето се намазват с масло и покриват с кърпа.

Стават хрупкави отвън и мекички отвътре.

За аромата да не говорим.

Ако се сложат в хартиен плик, омекват и стават много приятни.

Запазват вкусовите си качества поне два дни, без да изсъхнат.

Макар че толкова дълго няма кой да ги остави...

Стават и за закуска и за мезе ... и за сандвичи.

Питките за закуска на Дзвера

 Задават се почивни и е време да споделя едни просто уникални и дзверски вкусни питки. Това са ми любимите и винаги кат се присетя, не пропущам да ги направя още повече, че не отнемат много време.

 За тестото ползвам една почти универсална моя рецепта, която леко се различава от лесните ми теста, за които доста съм писал в блога.

За тестото:

1 яйце, 50 грама разтопено масло или 3 с.л. олио (но с масло е по-добре); 300 грама топло прясно мляко; по 1 ч.л. захар и сол; 15 грама суха мая и приблизително 500 гр. или малко повече брашно.

Още са необходими около 80 грама настърган кашкавал (но може и повече), както и толкова бекон (или шунка), нарязан на много ситни кубчета.

Първо се замесва тестото от всички съставки и оставя на топло да удвоява обема си, а в това се настъргва кашкавала и нарязва бекона.

След това се добавят към тестото и се след омесването отново се оставя за 10-а минути да си почине.

Лично аз ползвам купички, които намазнявам, след което слагам в тях тестото и изчаквам да втаса отново.

Може да се направят направо питки и да се наредят върху хартия за печене в тавата.

Не ги мажа с жълтък, а с мляко и разтопено масло.

След втасването като тръгнат да излизат от купичката (то затова и се пълни до половината), заминават във фурната, която е загрята на 180С.

Пекат се до готовност, което става за около 30-а минути.

Следва леко охлаждане, изваждане, намазване пак с масло и малко търпение преди се нападнат.

Ароматът е просто непредаваем.

То си става цяло ястие с тези питки.

Замислил съм следващия път да опитам с добавка на още съставки - като кисели краставички и още нещо от типа - "почисти" хладилника.

А сега си представете тези ухаещи на масло, на бекон питки, поднесени за закуска, какъв тремор в ръцете предизвикват !?

И какво изкушение за изгладнелите ни рано сутринта души...

Хубавото е, че тестото може да се приготви от вечерта, да си престои в хладилника и сутринта след 15-20 мин. направо  във фурната.

Писах повече време отколкото е необходимо да се направят.

Не казвам този път Наздраве, а само Пробвайте и да Ви е сладко.

Яйчена баница

  За баниците нямам какво толкова да пиша - то си е направо ясно, а и всеки поне малко умеещ може да спретне една баница.

 Само че тази неделна яйчена баница се получи като плод на мерака - баница за закуска и наличните продукти: почти 2/3 пакет кори за баница, яйца бол - че даже и две сварени; кисело мляко в наличност и изостанало парченце сирене колкото кибритена кутийка (е малко по-голямо, де).

Е, след като това са наличностите, това няма да ме спре да правя баница я.

Двете сварени яйца бидоха нарязани на ситно и смесени с малкото сирене. В една кофичка кисело мляко загасих 1 ч.л. сода и всичко това бе смесено със 7 яйца и 2-3 с.л. олио и още почти 1/2 кофичка кисело мляко, както и 1 ч.л. сол.

От тука нататък е ясно. Намасляване на тавичката, две кори, заливане с яйчено-млечната смес, пак кори, пак смес и накрая се залива с останалата смес.

Нарязва се на парчета, тавичката се разтръсква добре и заминава във вече загрятата на 180С фурна.

Пече се около 45-50 минути - по-вярно до хубаво зачервяване.

В интерес на истината, тъй като течността е много и вероятността отдолу да остане сурова, я проверих с повдигане. Наложи се отгоре да я покрия с фолио и да я дозапека още 10-а минути.

Получи се невероятна баница - направо трепач.

Много голяма вкуснотия стана. При печенето се надигна доста, но като поистина се посъбра малко, но това да й е дефекта.

Важното е, че бе много много вкусна.

Па и неделната закуска бе спасена.

Палачинки от овесени ядки

 Продължавам с палачинките и направо съм възторг от тези, защото станаха великолепни на вкус, меки и пухкави като катми и в същото време са адски здравословни и при това без глутен. Само за Чедото. Жалко, че този път няма да ги опита.

 Днес е петък и имах доста задачки за вършене. Само че сутринта се събудих още в ранни зори и при това гладен. А се събудих, защото нагъвах една палачинка обилно намазана с крем мед (от този дето си правя редовно) и при това с течен шоколад. Е те това с шоколада ме стресна и събуди. Шоколад по принцип ям малко и то само като мезе за бърбъна. И сега изведнъж - нагъвам яко палачинка и то с течен шоколад.

 Добре де, както и да е събудих се и се стреснах втори път - че ще правя палачинки беше ясно, ама кат знам, че в къщи няма обикновено брашно, що да правя? Има брашно от елда (правя си го), има от ориз, има от нахут (също си го правя), ама инак - само едно брашно за кекс, което нападнах и пробвах преди дни за катми, но това е друга история ... И докато ровех из шкафа, мернах един пакет овесени ядки.

 Е те това беше истината.

Сипах на око от овесените ядки в купата на нутриблендера и за 30 секунди, овесените ядки станаха на финно брашно.

До там ми стигна ума, че да го претегля преди да продължа. Нъль кат готвя, 3/4 от мисълта ми е за блога. Оказа се, че са точно 120 грама.

Това ми беше достатъчно за ориентир.

Две яйца, чаена чаша прясно мляко заедно с 1/2 ч.л. сода и толкова ванилова захар и 1 ч.л. сол бидоха разбъркани старателно и размесени с овесеното брашно.

Тъй като овесеното брашно има нужда да поеме влагата и да си получи консистенцията, оставих тази смес да си почива, а аз се заех с останалите си сутришни занимания.

След 20-а минути проверих какво е станало, стори ми се гъстичко и добавих в сместа още около 50 мл мляко и 2 с.л. олио. Нямах разтопено масло, та затова ...

Получи се една ей така консистенция - като на боза.

Загрях си тигана с дебелото дъно добре, намазах го един единствен път с идея масло и след това намалих силата на котлона с 1/3 и сипвах по един черпак направо в тигана и леко разстилах с черпака.

Печат се сравнително бързо - за около 3 минути от едната страна и минута, две от другата ---

Правят си пуканчетата идеално.

След ваденето се намазват с масло.

Станаха страхотни, меки пухкави и невероятно вкусни.

Вървят си със сладко със солено- с една дума кой как ги обича.

За търпелите да прочетат до тук:

120 грама смлени в блендера овесени ядки

2 яйца

по 1/2 ч.л. сода и ванилена захар

1 ч.л. сол

около 1 ч.ч. и 1/3 прясно мляко

2 с.л. олио

Вместо да се мели в блендера, всичко може да се сложи в купата на пасатора и да се пасира добре.

Впрочем, след като ги направих и докато си ги хапвахме с кеф, потърсих из Нета - оказа се, че има подобни варианти. Така, че съм спокоен - не съм открил топлата вода.

Мини питки или хапки

  В последно време рядко пущам публикации за тестени изделия, но тези мини питки или хапки- питки са просто уникални на вкус и дават страхотно разнообразие при приготвянето им и затова не мога да ги подмина.

 Започвам направо с необходимите продукти:

2 яйца (жълтъкът на едното се отделя за намазване), 1 кофичка кисело мляко (400 мл); 2 ч.ч. брашно (може и малко повече да отиде), 1 ч.л. сода бикарбонат и 1 ч.л. бакпулвер, по 1 ч.л. сол и захар, 1-2 с.л. олио или разтопено масло (по-добре).

В изпълнението няма нещо сложно:

Содата се загасява в киселото мляко (може и с капка лимонов сос), добавят се солта, захарта, олиото и яйцата и се разбърква добре.

Бакпулверът се смесва с брашното и сипва при течните съставки.

Омесва се меко тесто, което да може да се разточва. В зависимост от това може да се наложи да се добави и още малко брашно.

Оставя се да си "почине" поне 15-20 минути.

Върху намазнена или поръсена с брашно повърхност, тестото се разточва на кора с дебелина около 1 см и с чашка за ракия се изрязват кръгчета с диаметър около 4 см. Подреждат се в тава върху хартия за печене на разстояние едно от друго. Тестото от изрезките отново се премесва и процедурата се повтаря с направата на кръгчетата.

Намазват се с разбития жълтък с 1 с.л. прясно мляко или олио. В средата на някои от тях се бучва по малко парченце сирене с масло, други си се оставят така, а на трети - с пръста по средата се прави дупка.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 25 минути- до хубаво зачервяване. 

Оставят се да поизстинат малко и са готови за нападане.

Буквално са за по една, максимум две хапки.

Тези без сиренето могат да се разрежат на две и да се ползват за мини сандвичи.

Тези с дупката могат да се напълнят със смес от сирена или някаква друга плънка като крем и т.н.

Дори могат да се напълнят със сладко и стават невероятни за закуска.

Иначе си стават невероятни мини пухкавелки.

Една забележка:

Внимание, неустоимо вкусни са и като се подхване човек, може да омете доста бройки, без да се усети.

П.П. Могат да се направят в този вариант и с мързеливото ми универсално тесто, което може да се приготви няколко дни предварително.