Уникално сладко от череши

 Както казах в предишната публикация за сладко от череши с тахан и мед, просто имам заявка от Чедата да понаправя малко сладко от череши, че това е едно от малкото сладка дет си ги хапват с кеф. 

 В момента пазара ни е залят с череши от хубави по-хубави, и от скъпи по -скъпи. Ама има и такива дето могат да се купят на 3,00 лв за кило и са направо фантастични за сладко.

 Правил съм сладко от череши по какъв ли не начин - с дълго варене, с печене във фурната, с изваждане на част от сока от тенджерата, че и преди ден с тахан и мед...

 Нейде из руските кулинарни сайтове ми се беше мярнал някакъв начин да правене на сладко по шведски - метод силт или нещо такова, ама като съм изкуфял и не се сетих и не тръгнах да го търся, реших да си го направя по моя начин - както най-често процедирам...

 Днес купих 2 кг череши и след почистването и претеглянето се оказаха 1,500. Голяма фира, голямо чудо, но го преживях ... Значи захар наполовина - 750 грама.

В тенджерата сложих захарта и около 150 мл вода и включих на най-силната степен - хубаво да заври. 

Резнах и 1/2 лимон и сока и сърцевината ги бухнах вътре, както и изрезките от черешите.

Нека да заври хубаво, ама направо да кипне.

Почистените череши сложих в една емейлирана купа и залях със заврелия захарен сироп.

Оставих ги така до почти до пълно изстиване.

Постояха си така 10-а минути и ги оставих добре да се изцедях.

След 10 минути отцеденият сок отново го пратих да се вари да се сгъстява максимално и отново залях черешите с него

Цялата тази процедура е повторих цели четири пъти.

 За последния път върнах соса в тенджерата и го оставих да се вари - почти до карамелизиране.

  Попарените до този момент череши се сипват в тенджерата,  варят се максимум 5 минути, разбъркват се и веднага се пълнят в бурканчета.

 Оставят се върху капачките да изстинат.

От това количеството излезнаха 5 бурканчета по 280 мл и все още не мога да си обясня как стана така... обикновено са 3 броя.

И една бележка - стана много сладко. Ако го правя втори път - няма да слагам толкова захар, а само 600 грама.
И все пак да напомня - всеки път сокът трябва да се сгъстява максимално - иначе сладкото може да стане и малко рядко.

Пробвайте и ще остане очаровани - черешите са крехки, а не разварени като след 1 час варене ... А вкусът не мога да обясня - ако бях Шекспир, може би ...

Сладко от череши с тахан и мед а ла Ути

 Тези дни имам "заявка" от Чедото да понаправя по няколко бурканчета сладко от череши и от ягоди.

 Та вчера 2 кг череши бяха измити, почистени от костилките и посипани с 800 грама захар. Идеята беше да пренощуват и днес сладкото да бъде сварено когато ми дойде мерака за него.

 Със сутрешното кафе Половинката ме подсети, че днес на площада Ути Бъчваров ще готви и ще прави шоу, така че не е зле да отидем. Нали не всеки ден идва Ути...

 Речено, сторено. Да, ама докато се натуткам и докато събера морални сили за пешеходното пътешествие до площада, стана 12,30 часа. Та позакъсняхме и като отидохме Ути вече беше направил сладкото си от череши.

 Все пак успяхме да се видим и с него, за да вземем автограф от него.

За който не знае, проф. Николай Овчаров и Ути Бъчваров са издали доста отдавна едно просто уникална и много интересна книжка.

Написана е много, много добре и е много увлекателна.

Та ето го и самият Ути, преди полагането на автографа в книжката.

Стори ми се доста приятно изненадан.

Въпреки "тарапаната" от мераклии за снимка и селфи, успяхме малко да си поговорим...

Ето го и него до огромния тиган от локомотивно чело.

От една позната разбрахме, че неговите момчета и той са започнали още около 8,00 (?!) и са почистили 100-а кила череши. Голям зор ще да е било. Сварили са сладкото като са сложили кофа мед, сусамов тахан (според нея 10 кг), натрошени орехи и крокан.

За желаещите имаше и възможност да опитат сладкото, което и направихме с кеф.

Беше много много добро и не толкова сладко.

Опитано и идеята на Ути бе "открадната".

Дручко щеше да е, ако бях видял как го правят, но на мен идеята ми стига.

След като се прибрахме, сложих тенджерата с черешите на котлона. Като завряха, последва отпенване и намаляване силата на котлона от 9-та на 3-та степен и оставяне да си покъкри 30-а минути.

Този път си бяха пуснали доста сок и както винаги,  отделих един буркан от сока. Бурканът се затваря с винтова капачка и оставя върху капачката до изстиване. Така през зимата имам чудесен сироп за разреждане или за някакъв сладкиш и т.н.

Като се посгъсти сложих 1 равна ч.л. лимонтозу, изключих котлона и добавих една огромна супена лъжица сусамов тахан и две такива мед. Последва хубаво разбъркване почти до хомогенност и пълнена в бурканите.

Само да вметна, не е желателно медът да се слага да се вари, а следва да се слага след като сладкото се охлади до под 60С. Иначе губи полезните си свойства.

Естествено, беше опитан и одобрен с оценка "отличен  6", т.е. почти като това, което опитахме.

Нарочно не сложих ядки, тъй като ...

Получи се с невероятен, балансиран вкус и не толкова сладко като обикновено сладко.
Бих го сравнил с моя шоколадов мармалад.

П.П. Позволих си да пусна и снимките на Ути, без да съм му искал разрешение - нали изявата му беше публична. Дано не се разсърди , но за това, което прави, си заслужава да го спомена. Все пак е родният ни най-добър шоумен в кулинарията - бих казал, и по-добър от Джейми Оливър.

Джинджифилов мармалад

   Тези дни покрай направата на сладката от ягоди и череши, нещо ме обзе вдъхновението и реших да направя мармалад от .... джинджифил.

   Звучи малко странно, но джинджифилът е много полезен, а рядко го ползваме в къщи - слагаме го в разни ястия или от време на чай, но реших, че може и по друг начин да се консумира.

   Ползите от джинджифила са твърде много. За тях съвсем накратко:

-помага при лечение на стомашно-чревни неразположения

-подпомага правилото обработване на храната и чревната проходимост. 

-има противовъзпалителен ефект. 

-бил мощно средство за превенция на рака на яйчниците, дебелото черво и ректума,  помагал за убиването на раковите клетки и потискал растежа им.

-помага за подсилването на сърцето, намалява холестерола и предотвратява тромбозите. Има и ролята да служи за предотвратяване на сърдечен удар. 

-полезен е и при респираторни заболявания като настинка, грип, кашлица, бронхит, астма и задух. 

-подпомага метаболизма и дори способства за намаляване на излишни килограми.

След това отклонение, нека да кажа какво е необходимо:

поне 350 грама корен джинджифил, един по-големичък лимон, три банана и три ябълки.

Около 500 мл вода и поне 400 грама кафява или обикновена захар.

В моя вариант 400 мл ягодов сладък сироп и около 100 грама мед.

По-надолу ще обясня моя вариант на направия и сетне ще дам и по-лесния.

Джинджифилът се почиства с тъпата страна на ножче за белене на заленчуци. Всички съветват с чаена лъжичка, но на мен така ми е по-лесно и мисля, че става по бързо. Сетне се нарязва на ситно.

Лимонът се измива много добре и нарязва на парченца, без да се бели. Само се отстраняват семките.За бананите и ябълките е ясно.В купата на нутриблендера се слагат част от плодовете и малко от ягодовия сок и се смилат на каша. Това става на два-три пъти.

Вари се в тенджера на слаб котлон - горе долу на 5-та от 9-те степени - до готовност - сгъстяване по желание. Малко като поизстине, в тенджерата се слага и меда и се разбърква. Лимонтозу не е необходимо да са слага, нали има лимон.

Готовият мармалад се сипва с сухи бурканчета, затварят се и оставят до пълно изстиване обърнати върху капачката.

Тука е мястото да обясня и за ягодовия сироп: Много често като се прави сладко по традиционния начин от ягоди или череши те пущат много сок и се налага дълго варене. Е те това дълго варене си го спестявам - с черпак се изгребва част от сиропа, пълни се в бутилки с винтова капачка или в буркани. Върху капачките - до изстиване. Сетне имаш разкошен сироп за разреждане и т.н. 

Като се отнеме по този начин от сиропа, така и сладкото се сварява доста по-бързо и се запазват плодовете, без да се разкашкват от дългото варене.

Не мога да опиша колко ароматен и леко пикантен става този мармалад.

Върху препечена филийка с масло - разкош. За палачинки - да не говорим.

А и този червен цвят - от ягодовия сироп просто яко го маскира.

Впрочем, пробвах го като "подправка" към печено месо - просто уникално вкусно.

А сега и за по-лесният вариант: В тенджерата се налива водата, слага се захарта и се вари до разтапяне на захарта и леко сгъстяване. Слагат се всички нарязани плодове и се варят до пълното им омекване. Сетне се пасират с пасатора както са си в тенджерата. Количеството захар -- 400 гр., което съм дал е по мой вкус и предвид сладостта на бананите и ябълките. Но всеки може да пробва и да добави захар по свой вкус. Или ако леко лютият и остър вкус на джинджифила му идва в повече, може да добави още банан или ябълка...

Шоколадов мармалад и пикантен вариант

 Това не е само мармалад, а е шоколадов и неустоимо вкусен. Направо си е за любителите на шоколадовите изкушения.

 Имах налични 2 кг зрели сини сливи, 2 праскови и един банан. Просто ги измих и пасирах с нутриблендера направо до кашеобразно състояне.

 Сложих всичко в тенджерата без захар и след като включих котлона на втора степен (от 9 ), направо го забравих за 3 часа. Само на 30-а минути хвърляне на едно око и леко разбъркване.

Просто си къкреше и лекичко изпаряваше. Никакво пенене, никакво пръскане.

В интерес на истината, докато мармаладчето си къкреше свърших сума ти друга работа - нарязох и смелих месо за поредната експериментална домашна шунка (и за нея ще споделя) и още куп други неща.

Наложи се едно излизане и котлонът бе изключен и тенджерата оставена върху него.

След прибирането установих, че количеството се е редуцирало почти наполовина. 

Мармаладът бе опитан за сладост и прецених, че няма да му слагам захар. Беше с леко сладко тръпчив вкус. Затова му сложих само 1 ч.л. ванилена захар и в този момент се сетих, че из някакви руски сайтове бях чел, че една дама се хвалеше със сладко от смокини с какао.

Акълът ми не е много и реших да пробвам с три супени лъжици какао, които без да се колебая му ги ръснах.

Включих котлона на почти най-силната степен и се започна едно яко бъркане. Иначе, оставиш ли го и пръска до тавана на бокса.

За около 30-а минути се сгъсти достатъчно и прецених, че  готов моят мармалад.

  Когато махнах тенджерата от котлона, добавих и две големи супени лъжици с мед и разбърках.

 Веднага биде напълнено в бурканчета, капачките стегнати и оставено да изстива върху тях.

 От това количество се получиха 3 бурканчета по 400 грама и остана една купичка за пробване.

 Просто невероятно ароматно - на топъл шоколад и страхотно вкусно.

  Опитваш и почваш да се чудиш - мармалад ли е, плодов шоколад ли е?

  И при това напълно здравословно - без каквато и да е захар, а количеството на какаото всеки може да си регулира по собствен вкус.

   Най-важното е, че е неустоимо вкусно и си струва да се направи.

П.П. 23.09.2018 год.
Реших да направя втора доза от този мармалад.
Продуктите, всичко е същото, но се сетих, че най-интересният и вкусен шоколад е горчивият шоколад с чили.
Та заедно със сливите смелих и само едно червено просто много люто чушле.
Който иска, може и да заложи на по-голямо количество - 2-3 чушлета. Най-доброто е, че може в процеса на приготвенето да се пробва и да се регулира по собствен вкус.
Лелей, какво с получи ?! Невероятен вкус ... вкус на леко пикантен шоколад. 
Това може и да го поднесеш не само с палачинки, но и дори със сирена, че и патешко мегре или нещо подобно.
Дзверска вкуснотия!

Сладко от бяло грозде и не само

  То за сладката няма какво толкова да се пише  почти всичко е ясно, но за мене сладкото от бяло грозде е свързано с детството и ми беше любимо.

  Край града имахме лозе - цял декар и нещо и основно Баба си го обработваше. Откак имам някакви спомени, все пред очите ми е да нарамва мотичката с вързопчето с нещо хапваше и аз пред нея да препущам на "кончето" (демек яхнал една пръчка) ... Само че спомените - друг път, сега само за сладкото. Имахме един ароматен сорт бяло десертно грозде с много малко семки - по една на зърно, и такова едно едро - като фурма. На мен ми се възлагаше отговорната задача по измиването и почистването на гроздето от чепките.

 Огнището се зареждаше с дърва, Баба вадеше от дама голямата медна тава, старателно я изтъркваше и следваше варенето. Ако бях "заслужил" получавах и  бъркалката и високата чест да бъркам тавата, да регулирам огъня ... Лелей сетне как всички хлапета завиждаха на филията с уханно сладко.

 На мен си ми остана слабостта към сладкото от грозде, но не и желанието да го правя - именно заради семките в него.
 Тази година асмата дава много хубаво бяло грозде, а половинката имаше страхотното търпение да почисти семките. Наистина героизъм, защото се чистят с фиба и отнема сума ти време.
Другият вариант е да се търси грозде без семки, каквото много трудно се намира.

 Та за самото сладко - един килограм почистено от семките бяло грозде се наръсва с 600 грама захар направо в съдината, в която ще се вари и оставя така за няколко часа. Сетне котлонът се включва и се изчаква да заври и веднага силата му се намаля на 1/3 (от 9 степени - на трета), отпенва се и ако се появи някоя случайна семчица, се издебва и изважда. Просто си се оставя да къкри бавничко.

От нямане на какво да се прави в това време, взех, че обелих и нарязах на четвъртинки около кило праскови и ги пратих вътре при гроздето да си къкрят.
Турнах и едно по-едричко клонче индрише, което сетне се изхвърля.
Тъй като се вари бавно, няма опасност от превиране, кипване, пръскане и т.н. Няма и нужда от постоянен надзор и разбъркване.

През 10-15 мин. може и да бъде нагледано как се сгъстява.

Вари се до желаната гъстота.
Когато е готово двата вида плод условно се разделят и си се пълнят в отделни бурканчета.
Лимонтузу от години не слагам и не е имало проблем. Просто се оставят да изстинат върху капачките си.
Вкусовете леко са се смесили - и всяко сладко е станало страхотно.
Гледаш и хапваш сладко от грозде - леко розовее, грозде е, а има един такъв аромат на плодове и съвсем лекичко се усеща индришето.
Абе, с един зор - два вида сладко и всяко е спечелило вкусово от смесеното им варене.
Предполагам, че няма да се наложи да убеждавам когото и да е, че се получава страхотно сладко.
Е, да Ви е сладко, ако се престрашите да пробвате.

Мед от коприва

 За копривата - само добри думи. Страхотно природно лекарство за толкова много неща, че няма да ми стигне времето да изброявам. Обикновено изсушавам за зимата (става за чай и дори като подправка към някоя супа), замразявам по малко във фризера за готвене и т.н.

 Коприва има от ранна пролет до късна есен. Естествено най-крехка е пролетната и най-подходяща за готвене. Лятната коприва просто е по-твърда и по-груба, но това обаче не означава, че  е загубила полезните си свойства.

 След като миналата година експериментирах с мармалад от коприва, който стана чудесен (освен полезен), тази година реших да пробвам и нещо по-различно - мед от коприва. 

 То, на практика, няма и какво толкова да обяснявам:

 Взема се коприва (примерно килограм), измива се добре и се слага в тенджера с вода, колкото да я покрива. Може да се сложат 1-2 нарязани ябълки и се вари на слаб котлон около час. (Понеже я приготвям в мултитенджУрата - точно 25 минути). Като поизстине, копривата се изцежда добре и се отстранява, а полученият сироп се прецежда добре и отново в тенджерата. Вари се също на слаб котлон, докато се редуцира наполовина.

 В зависимост от количеството на сока се слага и захарта. Примерно на 1 л сок - 1 кг захар. Само че не слагам 1 кг, а около половината количество. В захарта се смесва и 1 с.л. пектин.

 Вари се още 15-20 минути до леко сгъстяване. Готовността се проверява като при сладко. 

 Тенджерата се отстранява от котлона, изчаквам да поизстине и се слага захаросан мед - поне 1/2 буркан. Разбърква се добре - до разтваряне на меда.

 Пълни се в загряти бурканчета, които след затварянето се обръщат върху капачката.

 Не съм слагал лимонтузу, не се захаросва.

 Става страхотно вкусен. Може да се хапва така, да се слага върху палачинки. Смесен с тахан и масло е направо неустоим.

 Направете си мед от коприва и няма да съжалявате.

 Хем е вкусен, хем е много полезен.

****************

За меда не ме критикувайте. При температура около 50С не губи нищо от свойствата си и е в пъти за предпочитане от захарта.

*****************

На който му е интересно да прочете за ползите от копривата, давам два линка:

Коприва – с какво е полезна за нашето здраве

Как е най-полезна копривата 

"Фалшив" конфитюр от смокини

 Веднага започвам с това, че в този конфитюр заглавието е малко подвеждащо и в него няма нищо фалшиво.

 Онзи ден започнах да правя за пръв път тази година сок от смокинови листа, който много ми харесва. Досега все съм го правил в края на август, началото на септември, но след толкова дъждове едни смокинови листа ми се видяха толкова свежи и сочни, че ...

 Впрочем, във ФБ получих забележка от една дама, че листата били най-подходящи за тази цел само до края на месец май. Не знам дали е така, ще проверя по-подробно (до днес не съм попаднал на подобна информация) и ако открия нещо, ще го споделя.

 Тъй като листата бяха 75 броя се наложи да ги варя на три партиди. Първите две ги направих, както съм писал в рецептата, но за третата направо ми омръзна и реших да попроменя нещо. Не може така цял ден да правя едно и също я ?!

 Тъкмо бях сложил сокът да се извари и да си къкри и преди да сложа захарта, (просто вече я слагам като се е редуцирал с 1/3, защото тогава може да се опита на вкус, горчивина и да се регулира количеството захар по-точно), ми дойде една хрумка да пусна 3-4 ябълки само цепнати на няколко места да се варят в сока. 

Речено, сторено.

Голяма грешка, отворих си доста работа. 

След като сложих и захарта и започна да се сгъстява, реших да извадя ябълките и да си довърша сока. Опитах малко от една ябълките и ахнах - никаква ябълка. Направо смокиня - силен смокинов вкус.

Питайте как се чистят ябълките от обелките, от сърцевината и т.н. Справих се, но всичко доста се разкашка. Върнах почистените ябълки в сиропа и като го доварих, се получи един чуден и невероятен конфитюр. 

Смело мога да кажа, че на вкус и на вид прилича изцяло на конфитюр от смокини, на които са извадени семките и обелени кожичките.

След толкова приказки:

Сваряват се 30 смокинови листа в два литра вода - да си поврят около 30-а минути.

Изваждат се листата, получения сок се прецежда и връща в тенджерата да си къкри.

4-5 ябълки се обелват, почистват от сърцевината и нарязани на произволни парчета се пущат да се варят заедно със сока.

Когато течността се редуцира наполовина, се слагат 600 грама захар и се разбърква до разтапянето й. 

Ябълките се намачкват с оная джаджа за пюриране на картофи и се оставя на слаб огън - на половина силата на котлона. При намачкването - леко, без престаряване, за да останат парченца. Иначе няма да е конфитюр, а ще стане мармалад.

Ако случайно се получи пяна, се отпенва (при мен нямаше такава). 

Като почне да се сгъстява се проверява на сладост, ако е необходимо, може да се добави още захар (зависи от сладостта на ябълките). Не ми се наложи да слагам допълнително захар.

Вари се до готовност.

Веднага се слага в бурканчета, които се обръщат до пълно изстиване върху капачките.

Не е необходимо да се слага лимонтузу.

П.П. Ако не обясниш какво е, трудно ще се познае, че вътре няма смокини.

Мармалад от череши и сливи

 След като се хванах да експериментирам със сладката в търсене на най-лесния начин за направията им и много много успешния опит с бавноготвещия уред (слоукукъра), този път заложих на мултитенджерата (т.е. мултикукъра).
 Старият си имаше някаква програма за сладко (за съжаление се счупи закопчалката на капака и не може да се ползва), то новият няма такава. И в книжката му нищо не се споменава за правене на сладко. Е това ли ще ме спре?

В купата се слагат по един килограм изчистени  от костилките череши и сливи (тези много приличаха на едри розови джанки), слага се захарта - около 800 грама, сипва се 1 к.ч. вода и сокът на един лимон. Уредът се включва на програма яхния - 25 минути, със затворен капак.
Никога не съм правил сладко, както пишат 1 кг плод и толкова захар - за мене това си е чиста отрова или нещо захарно. Ако не ми е толкова сладко, преди пълненето в бурканчетата добавям по малко мед. 

След тези 25 минути плодовете са се разварили яко.
Както са си в купата на мултито, се пасират яко.

Този път заложих и на варианта след пасирането да ги прекарам през цедка, за да отделя по едрите частици.
Голяма играчка и цапория - не препоръчвам подобно прецеждане.
Отново се включва на същата програма, без да се затваря и се вари до нужното сгъстяване.
Налага се обаче да си уреда и да разбъркваш от време на време, защото почва да пръска.

Стана страхотен мармалад, то си вижда.
Като време за изпълнение - доста по-бързо отколкото в тенджерата или друга съдина с много по-малко усилия.

Но все пак иска за известно време да си до него, което при бавноготвещото уредче не е така. А и тука рискът да загори е по-голям, защото забелязах, че при отворен капак нещо времето, за което работи програмата е доста по-дълго. Поне за моята мултитенджера е така.
Така че всеки може да избира как да си приготвя сладкото, а аз май ще заложа на слоукукъра.

Най-лесното сладко от вишни (череши ...)

  Разните му там сладка, конфитюри, мармалади ги хапвам само като добавка на палачинки, мекичета или бухти, но направо мразя направията им с това висене около печката, отпенване и т.н. Затова най-често ги правя във фурната - описвал съм как. Но и този метод си има минусите, че сетне трябва да се чисти яко фурната или тавата (ако запече).

 За тазгодишните вишни и череши реших съвсем да се изхитря и да пробвам онзи бавноготвещия уред (слоукукъра демек) как ще се справи.

За първата проба - две кила вишни се почистват и за да не се цапат много съдини почистените плодове се пускат направо в купата му. Слагат се 800 грама захар и един много добре измит лимон, разрязан на две и семките махнати.

 Оставят се така да си постоят час-два.

 Сетне уредът се наглася на по-силната степен и времето - 4 часа.

 Няма какво повече да му правиш. Можеш да се изметеш от къщи на кафе с приятели, да отидеш на работа или да си легнеш да нанкаш. Абе правиш каквото си искаш.

 Като се сетиш за сладкото, вдигаш капака и проверяваш какво е станало:  Вишните и черешите имат тая особеност, че пущат много сок, който в този уред няма как да изври. Това дори е още по-добре. С черпак сокът се отделя и прехвърля в някаква съдина - от посоченото количество се отдели почти литър сок. В съдината остават плодовете и може би 1/3 от сока. Маха се капака и уредът се включва на същата програма, а таймерът се наглася на 3 часа. След втория час се проверя гъстотата. На мен ми хареса около втория час и половина. Махат се половинките лимон и сладкото веднага се пълни в бурканчета и с капачката надолу се оставят до пълно изстиване.

 Ето го. Само това не влезе в бурканчетата.

 Без да се мие съдината (има си хас я) в нея се налива отделеният сок и процедурата се повтаря. Също към втория час и половина ми се видя добре сгъстен и направо го напълних в бутилчета с винтови капачки. Ще има вишнов сок за разреждане или за заливка.

 Ако се продължи с варенето, ще стане хубаво желе.

 Нарочно тук не казвам нищо за слагане на разни ванилии, индришета, канели и др.п., които са въпрос на предпочитание.

 Важен е принципът и че става много лесно. Не иска по какъвто и да е начин да му баеш, да се въртиш около него, да разбъркваш, отпенваш и т.н. и т.н. А и купата на бавноготвещия уред се мие много лесно за разлика от други съдини.

 Вторият път правих череши и направо ми се видя като песен, защото включих уредчето на първа степен, казах му "лека нощ" и сутринта между другото го довърших.

 Е това е - по-лесен и по-мързелив начин за направата на домашно сладко не можах да измисля.

 Пробвайте смело - става.

Сладко от смокини - пореден експеримент

 Сладкото от смокини е едно от любимите ми сладка. Обичам да го правя и хапвам, както и да експериментирам различни варианти, за да извлека най-добри вкусови усещания.

 След уникалното сладко с шампанизирано вино, направих поредния експеримент. 

 В общи линии нищо особено: два кг смокини, 1 кг захар, 1 малък лимон. Вари се на четири-пет пъти - завира и се изключва, изстива и сетне отново. При третото включване направих място в средата на тенджерата и сложих една метална мрежичка (от тези, в които се пържат картофи), а в нея пуснах 10-а почистени кайсии и една круша на две половинки.

 Вари се всичко до готовност - желаната гъстота.

Сварените кайсии се вадят с мрежичката и пълнят в отделен буркан, а смокините - в други буркани.

С едно правене - два вида сладко.

Кайсиите са просто уникални на вкус, а смокините имат един леко различен и много приятен вкус.

Мармалад "Асорти" - полезно предложение

Заминаваме на почивка на следващия ден и се оглеждаме из къщи и хоп изненада: мъдрят се 2-3 праскови, десетина кайсии, шепа сини сливи, два три банана, един  два портокала, ябълки, че и лимони. Ха сега де - нито да се изядат, нито да се вземат, с изключение на лимоните и ябълките за 10-а дни ще станат на петмез. И при тази мисъл ми хрумва да взема да спретна на бърза ръка един мармалад. 

Речено и сторено: кайсиите, прасковите и сливите се заливат с вряла вода за 3о-а секунди, веднага се заливат със студена вода и сетне се белят лесно. 
Останалите плодове също се обелват и почистват. Всичко се нарязва на произволни късчета. Теглят се и на кг плод се слага минимум 0,5 кг захар - въпрос на предпочитание.
Нарочно не давам количества - те зависят от желанието и вкуса (или от наличните плодове, както бе в момента).

След престой от час два в тенджерата се варят до пълно омекване на плодовете.
Може при варенето да се сложи един нарязан лимон на две. Сетне се изцежда и вади преди пасирането.

Следва пасиране до желана консистенция. И проба на захар - може да се добави още малко.
вари се до сгъстяване и в края на варенето се добавя 1/2 лъжичка лимонтозу. Не се слага, ако е варено с лимон.

Още топъл готовият мармалад се пълни в бурканчета, която се охлаждат обърнати върху капачките.
Получава се невероятно вкусен мармалад - с леко тръпчиво-сладък вкус на цитруси.
Не сме яли такава вкуснотия досега.

Уникално сладко (конфитюр) от смокини

 Със сладко или конфитюр от смокини няма да изненадам никого. Всеки си има негова рецепта от време оно и рядко експериментира.

 Обичам сладкото от смокини и горе долу от Баба знам - 60 смокини, 1 кг захар и задължително престой в разтвор на вар т.нар. "варова вода". Е те това последното не го правя.

 В момента на пазара има доста смокини, но какво съм гледал като ги купувах, не знам, но в къщи се оказаха, че са доста зрели. Наложи се да ги понарежа на парчета и малко от тях да оставя цели. Та затова хем сладко, хем конфитюр - две в едно.

 То си вижда от снимката.

Както си бяха в тенджерата за варене, бидоха заляти с 1/2 бутилка газирано вино и оставени да постоят така около час.

 След това се засипват със захарта, която доста бързо се разтапя.

  Пристъпва се към варенето, което става на цели четири етапа. Щом заври, се изчаква 5-6 минути и тенджерата се маха от котлона и се изчаква да изстине.

  Това се повтаря цели четири пъти като при последното варене се изцежда вътре сока на един малък лимон. (Може да се сложи лимонтузу).

 По този начин на варене се  контролира и гъстотата на сиропа.

По време на варенето изплуват ей тези ситни семчици и трябва да се отстраняват с решетъчна лъжица много старателно. 

Заради толковата много семчици, щях да го нарека "провал в кухнята", но с търпение се почистиха, а невероятният и уникален вкус компенсира това неудобство.

Е и сего някой ще ме попита какво толкова му е уникалното на това сладко-конфитюр? 

Ами какво наистина? Просто уникалният и неповторим вкус, който му придава виното. 

В случая ползвах "шампанизирано" (газирано демек) "Магарешко мляко" с плодов вкус на ябълка, круша, горски плодове, както пишеше на етикета. А защо такова - ами такова имах под ръка.

Сигурен съм, че едно бяло шардоне или траминер също са подходящи. Важното е виното да е качествено.

На 1 кг зрели смокини се слага 1/2 бутилка вино (от 0,7 л) и 500 грама захар, както и сока на 1 малък лимон или лимета. А ако захарта е кафява или фруктова, става още по по най... :)

Още топло се затваря в бурканчета и до изстиването им стоят върху капачките си.

От 1 кг смокини излезнаха 1 буркан от 0,5 л и 1 бурканче от 0,280 л и една купичка за проба.

Споко! Става и за малки деца. Алкохолът е изцяло изпарен - остава само неповторимият вкус.

Повярвайте, а той наистина е уникален!

Сладко и мармалад от пъпеш - полезно

 В интерес на истината никога не ми е идвало на ум да правя сладко от пъпеш - до онзи ден. Пътувах си с автомобила и по радиото говореха за производството на пъпеши. Питаха една жена, която отглеждала няколко декара пъпеши дали само ги продава или ги ползва за нещо друго? И тя отговори, че правела сладко и било много вкусно.... Е щом може от динени кори да стане, защо и да не стане от пъпеш?!

 Само това ми трябваше. Купих още по пътя два ароматни пъпеша и като се прибрах веднага се подхванах. 

 Да се направи сладко от пъпеш не по-различно от направията на сладко от други плодове.

 Пъпешът се измива, разрязва на две и почиства от семките. Обелват се корите. Ако ще се прави сладко, се нарязва на сравнително еднакви кубчета - около 2х2 см, а за мармалад - просто на произволни парчета.

 Количеството се претегля и взема захар наполовина от теглото на пъпеша.

 Парчетата се нареждат в тавичка и засипват със захарта. Нека да престоят така поне 3-4 часа. Пущат доста сок и захарта направо се разтапя.

 Тавата се слага в загрята фурна на 150С и се пече до готовност - около час и половина. Проверява се готовността и в края на печеното, когато е почнало да се сгъстява се слага 1 л. лимонена киселина. Може да се овкуси леко с ванилия или индрише.

 Ако се прави мармалад, процедурата е същата, но когато пъпеша се е пекъл около час, тавата се вади и всичко се пасира с пасатора до желана консистенция и връща във фурната да се пече до готовност. В този случай се получава много добър резултат, ако се добавят една две ябълки при пъпеша.

 Това е мързеливият начин и затова го предпочитам.

 Другият е с варене в тенджера. Трябва да се отпенва и разбърква.
 Бележка: При печенето сладкото потъмнява доста докато при варенето на по-слаб котлон ще запази доста по-светъл цвят.

Сладко от череши - по различен начин

 Сладко от череши, прави се лесно и единственото досадно нещо е почистването на костилките.

 Всеки си има рецепта, но моята е малко по-различна и затова я споделям.

 На кг добре узрели и почистени череши са необходими 700 грама захар. Обикновено препоръчват колкото плод, толкова захар, но според мене става артък сладко.

 Черешите се измиват и почистват от костилките. Слагат се направо в тенджерата, в която ще вари сладкото и се насипват със захарта - череши, захар, череши, захар.

 Оставя се да престоят така една нощ. Пущат всички сокове и част от захарта се разтваря. Никакво доливане на вода.

 Тенджерата се поставя на средно загрят котлон (т.е. на половината му мощност). Когато захарта се разтопи изцяло, с решетъчна лъжица черешите се прехвърлят в друга съдина и силата на котлона се намаля до 1/3 от мощността на котлона (при девет степени, на трета или четвърта).

 Оставя се сосът да си къкри бавно докато се сгъсти добре - почти с консистенция на мед. Отнема горе долу 2 часа (на 4 л тенджера със соса на 3 кг череши и 2 кг захар). Хубавото е, че през цялото това време сосът си къкри, почти не се пени и не се налага да го наглеждаш и разбъркваш.  Ако случайно се запени, пяната се отделя, но е около 1-2 с.л.

 Когато сосът се сгъсти като мед, внимателно се сипват отделените череши вътре. Самите те имат още сос и са меки и сладкото в този момент е рядко. 

 Слага се и 1/2 лимон или няколко резена от него и се оставя сладкото да си къкри. Може и съвсем слабо да се усили котлона с една степен.

 Сладкото не завира, а бавно се вари. Също почти не се отделя пяна.

 Когато се сгъсти до желаната гъстота, се вади лимона, добавя се 1/2 ч.л. лимонена киселина и още топло се пълни в сухи бурканчета.

 Обръщат се с капачките надолу до изстиването им.

 От снимките всичко се вижда:

Престояват така - спокойно може една нощ, че и повече ако са в хладилника.

 

Захарта вече е разтопена.

Плодовете са отделени и сосът е започнал да се сгъстява.

Вижда се, че няма пяна, която да се отстранява.

Готово си е да чака зимата и палачинките. В едно две бурканчета съм добавиш орехи и бадеми. Въпрос на вкус.

П.П. Хубавото на този начин на приготвяне е, че не се налага постоянно да му висиш на сладкото. Не се налага да се бърка често. Плодовете се запазват цели и здрави. 

На пръв поглед е много трудоемко - заради сложните обяснения, но в действителност не е така.