Картофени топчета

 Бях се засилил да правя картофени кюфтета. За целта бяха сварени около 1 кг картофи и два моркова, съответно обелени и старателно намачкани с пресата. В тази смес добавих 50 грама масло, 200 грама натрошено сирене и 150 грама настърган кашкавал, малко черен пипер, щипка индийско орехче и няколко стръка ситно нарязан копър.

 Омесих яко и започнах да оформям малки кюфтенца като топчета.

 В този момент констатирах, че не съм сложил яйце, но след проба толкова ми харесаха, че просто си ги оставих така и сервирах поръсени с още копър и ситно нарязан пресен лук.

 Ами това си е - нито кюфтета, нито картофено пюре с добавки, а просто много вкусни картофени топчета.

 Бързо, лесно и много вкусно.

 Впрочем, вървят си и като мезе за питието.

 НАЗДРАВЕ!

Картофено пюре по Дзверски

 Това в никакъв случай не е рецепта, а по-скоро е нещо в графата "полезно и вкусно". Няколко пъти в блога съм показвал как се правят различни картофени пюрета, които стават много вкусни.

 Срещал съм на много места, че е спорно как трябва да се варят картофите за пюре - дали обелени или не? със сол или без сол и т.н.

Моят опит ме е научил, че за пюре е най-добре картофите да се варят обелени с малко сол. Но в последно време се изтарикатих съвсем - варя картофите в мултикукъра (сваряват се страшно бързо) и обикновено от икономична гледна точка с тях варя още нещо. Най-често, пуешки маншони или крила (пилешко в къщи не се Потребява, освен ако е от домашно хвъркато). Пуешкото е хем полезно, хем много икономично като цена (при нас е около 3 лв за кило).

 Този път сварих в мултикукъра 1 кило обелени картофи с 1 кило пуешки маншон с добавка на малко сол. 

 Половината картофи отделих за пюре, а останалите - за друга цел. Не успях да си намеря пресата на картофи - с нея става най-хубавото пюре, и затова ги намачках с онази джаджа дет не и знам името. Докато слагах маслото и подправките в картофеното пюре, ми хрумна да сложа и ситно накъсано пуешко. Бях щедър и го жалих...

 Стана направо дзверското картофено пюре.

 Та така да обобщим: около 500 грама сварени картофи, 50-60 грама масло, 50-60 мл от бульона от варенето, 200 грама ситно накъсано пуешко, 3-4 стръка пресен ситно нарязан копър копър, щипка индийско орехче и кимион, черен пипер на вкус и за любителите на пикантното - чили на вкус.

 Получи се невероятно вкусно пюре като гарнитура на основното печено.

 Ако артиса от пюрето, ще го пробвам в нещо тестено печено - винаги добавката на картофено пюре към тестото дава невероятен резултат.

 Пробвайте смело - става наистина нещо уникално.

 Наздраве!

Печени картофи на фурна вариации по темата

 Отдавна не съм писал нещо, което да влезе в графата полезни предложения, та затова искам да споделя един два трика за печенето на картофи.

Какво толкова - режеш, слагаш в тавата, печеш ? 

 Е, има и някои неща, които ги правят по-вкусни.
Както са си в тавата се заливат с малко мазнина (олио, зехтин, гъша мас), поръсват се със сол, черен пипер, смлян розмарин, щипка индийско орехче, сух чесън. Подправките са на вкус, но задължително трябва да се поръсят с галета. Следва хубаво разбъркване на ръка, завиване във фолио и във фурната на 180С за около 40 мин.

След това фолиото се маха и се дозапичат до готовност - хубаво зачервяване като един два пъти се разбъркват.

Бързо лесно и невероятно вкусно.

Вторият ми вариант го намирам за по-практичен:
Нарязаните картофи се слагат направо в плик са печене. Сипва се олиото и подправките и поне 1 ч.л. с връх брашно. Добре се разбърква в плика и се наливат около  100 мл течност (вода или бира). В друг плик се слага овкусеното месо и двата плика в тавата и на 180С във фурната. Печене до готовност.
Картофите стават меки, вкусни и със сос. Страхотна гарнитура към опеченото месо.

Уникални картофени кюфтета

 Темата за картофените кюфтета за някои може да изглежда направо изтъркана, но те са много благодатни в безкрайните и разнообразни възможности за различните начини на приготвянето им.
 За картофените кюфтета в различни варианти съм писал доста в блога си, за кюфтета от извара - също или пък кюфтенцатата - чудо.
 Само че тези са направо уникално вкусни и си струват направията.

Необходими са: около 800 грама картофи, които се сваряват в подсолена вода и още топли се обелват; шепа - около 100 грама неподсладена варена царевица; 400 грама извара; 150 грама колбас (в случая шунка), който се нарязва на ситно; 2 яйца (моите и двете се оказаха с по 2 жълтъка - домашни); 1 ч.л. сода; сол и черен пипер на вкус; 1/4 ч.л. индийско орехче; сух риган - 1 ч.л., но в моя случай тези подправки бяха заменени от 1 с.л. от домашната ми "вегета". Носи и ситно нарязан лук, 1 ск. чесън и магданоз, но този път предпочетох да не слагам.
Естествено и мазнина за пържене. За брашното за овалване ще спомена отделно.

Изпълнението не е трудно:
В подходяща купа се слагат картофите и царевицата и се намачкват добре с оная джаджа за мачкане на картофи, добавят се яйцата, подправките, нарязания на ситно колбас и всичко се омесва с лъжица много добре - да се получи еднородна смес.
Дори и да е леко рядка, не бива да се слага брашно. Не е страшно.
По-добре да се настърже още варен картоф или да се сложи лъжичка сухо картофено пюре.
Готовата смес нека си почине малко.

Тука се вижда: с намазнени ръце се оформят кюфтета в желана големина и се оставят на дъската да си чакат реда за пърженето.
Някои от подготвените бяха оваляни в смес от пълнозърнесто и обикновено брашно.
Желателно е преди пърженето да бъдат подготвени максимален брой кюфтета, че иначе става цапория.
В името на експеримента когато остана малко от "каймата", добавих от това брашно вътре в нея и оформих цели 3 кюфтета.

В тигана се загрява мазнината - 4-5 с.л. олио с бучка масло, и сетне като се пуснат първите кюфтета, се намаля силата на котлона с 1/3.
Това са първите кюфтета - загребвани с намазнена лъжица от купата и оформяни при поставянето им в мазнината.
Още първото слагане на кюфтетата подсказа, че моят вариант не е удачен - да се напълни тигана. Най-лесно се пържат като за по 4-5, за да има място да се обръщат. Като са повече, това става доста трудно и понеже са меки, рискът да се натрошат е голям.

Пържат се от двете страни до хубаво зачервяване.
И тука се вижда, че бързането да се опържат повече кюфтета наведнъж не е най-удачното поведение.
Следващите наистина бяха само по 4-ри в тигана и всичко си вървеше като по ноти.
Важното е да се пържат на умерена температура и да се изчаква от едната страна да са почти готови и тогава да се обръщат. Проверката- леко се повдигат и става ясно. При този начин на пържене няма опасност от евентуално разпадане.

Тука най-добре си личи: 
най-отпред са кюфтетата, в които сложих брашно в сместа - идеална форма, но в интерес на истината степани и не толкова вкусни.
По средата са тези, които бяха оваляни леко в брашно. Добра форма, хубав цвят и на вкус много добри.
Най-отгоре са тези, които се загребваха с лъжицата или оформяха с намазнени ръце.
Единствен недостатък - откъм форма и стоят леко "рошави", но пък бяха най-жълто златистите и най-вкусните.

От това количество продукти се получиха 14 броя големки кюфтаци 

На вкус (като изключа тези с брашно в тестото) направо уникални - толкова вкусни картофено-изварени кюфтета не съм ял. Пък и досега не бях правил.

Правете смело. Това е само идея, а някои подправки и съставки - по собствения вкус.
Могат да се поднесат със сезонна салата, с млечно-чесново сосче и т.н. 
Само студеното питие е задължително.

Да Ви е сладко и наистина НАЗДРАВЕ!

Постна "мусака" със сирене

 Това е едно напълно лятно (пък и не само) ястие, което се прави с минимум продукти- картофи, моркови, сирене и яйца, а става много вкусно.

 За 4-6 порции са необходими 1 кг картофи (става много вкусно със ситнички от пресните), 2 моркова, около 300 грама сирене (може да се замени с извара, да се смеси с нея, или да се добавят и други сирена), 100-а мл прясно мляко (може и сметана) и 5 яйца, както и малко подправки.

 Изпълнението е много много простичко:

Картофките се измиват и сваряват заедно с морковите. Обелват се като картофките се намачкват с вилица - съвсем грубо, а морковите - нарязват.

Подправят се с черен пипер, малко магданоз или пресен копър; може и няколко пера зелен лук.

Може и съвсем малко сол - зависи колко е солено сиренето.

Сиренето се натрошава с вилица, смесва с млякото и яйцата и тази смес се заливат картофите като се разбъркват много добре.

Пече се в предварително загрята на 180С фурна - до хубаво зачервяване отгоре, т.е. около 40-45 минути.

Най-добре е леко да изстине преди да се нареже и сервира.

Впрочем, когато изстине е още по-вкусна.

Прави се бързо и лесно, а е много вкусна.

На някое месоядно като мене представлява страхотна гарнитура към мръФката.

Насладете се на нещо простичко и вкусно.

Наздраве!

Мезе от картофени бухти рошковци

 След като направих панираните тиквички, се оказах с почти половин купа панировка - то не винаги разчитам количествата, все приготвям като за рота гладници.
 Позачудих се какво да я правя - можеше да стане на едни странни палачинки, ама от една страна панирани тиквички като предястие за питието, от другата страна пържени конски кюфтета, за които бях приготвих като гарнитура варени пресни картофчета с идеята да ги пръжна леко в масълце с гъша мас.
 То т`ва хубаво - ама варени картофи, пържени картофи как на човек да не му омръзне. Направо може и да ги намрази.

Та реших да импровизирам:
Картофките ги нарязох като за куче и бухнах в панировката - едно яйце (две и т.н.) се разбива със суп.л. кисело мляко, в което е загасена 1/2 ч.л. сода, брашно и прясно мляко и 1-2 с.л. олио колкото да се получи смес малко по-гъста от палачинкова смес. Овкусява се със сол и бял пипер като може да се добави малко сушен риган и чесън на прах и индийско орехче.
Разбърках, ама ми се видяха много едри и затова с онази хитрата джаджа за пресоване на картофи за пюре леко ги притиснах тук таме и пак разбърках.

Мазнината в тигана от тиквичките беше още загрята и затова яко загребване с голямата лъжица и в тигана с леко притискане, за да се оформят.

Пържат се от двете страни до хубаво зачервяване.

Само какви страхотни рошковци стават.

Вадят се върху домакинска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Станаха страхотна гарнитура към пържените кюфтета.

Изобщо не очаквах.

А и самостоятелно са страхотно мезе - невероятно вкусни. Може да им се прибави чесново-млечно сосче; заквасена сметана и т.н.

Ако имах, щях в панировката да добавя и малко ситно нарязан копър, ефектът щеше да е още по-вкусен.
Бързо, лесно, вкусно. 
Носи всякакви импровизации и дори добавки- като например и ситно нарязан колбас, сирена, кашкавал и т.н.
В случая важната е идеята, а не конкретната ми импровизация.
Правете, наслаждавайте се тези различни картофени рошковци и не забравяйте за наздравицата!

Картофени банички

 Нямаше да се сетя да направя тези картофени банички (рулца или там каквото станаха), ако не бях видял в една баничарница да продават картофени банички, които на външен вид приличаха на тези със сирене. И си припомних вкуса на родопския клин с картофи и ...

 Ама нямаше да съм си Я, ако не пробвам нещо по-различно. И ето го резултатът - нещо страхотно вкусно.

 Точно за тези са необходими:

5 големи картофа - около 500-600 грама

за подправянето им - сол и черен пипер на вкус; 1/4 к.л. индийско орехче, 1/2 ч.л. риган (или чубрица- въпрос на предпочитание), няколко стръкчета пресен копър и магданоз, както и масло около 25 грама

100-а грама кашкавал (гауда, ементал или друго твърдо сирене, може и моцарела. Със синьо сирене ще стане трепач)

150-а грама шунка или колбас какъвто има

кори за баница. Най-добре е триъгълни печени на сач. Или обикновени пак на сач, защото са по-дебели. Ако са обикновени, трябва да се слепват две по-две и да се нарежат в подходящ вид.

Количеството на корите зависи от количеството на плънката и колко ще се слага. При мене излезнаха 12 парчета.

Необходими са също така поне 2 яйца, олио за мазане на корите и олио за пърженето.

Изпълнението е изключително лесно:

Картофите се сваряват, обелват и пасират на пюре - могат да се намачкат и с вилица. Слагат се всички подправки и маслото, както и ситно нарязания копър и магданоз. От колбаса се отделя едно парче - около половината от него, което се нарязва на много ситно и се добавя към пюрето. Всичко се омесва много добре.

С четка кората леко се намаслява. В широкия край се слага малко картофено пюре, отгоре резенче от кашкавала и резенчета от колбаса и отново пюре.

Количеството е по желание, но горе долу са 2-3 с.л.

Кората се навива на хубаво стегнато руло - завива се все едно се правят сарми.

Така се процедира докато плънката свърши.

Нареждат се с "шева" надолу - така по-добре ще запазят формата си.

След това яйцата се разбиват в подходяща купа. Може да им се добавят и 2-3 с.л. прясно мляко.

Всяка баничка се потапя добре в яйцето, но съвсем леко да попие от него и е готова за пържене. След потапянето се оставят буквално за 20-30 секунди да го попият.

В подходяща касеролка се сипва олио (около 2 пръста), загрява се добре и сетне силата на котлона се намаля с 1/3, т.е. пържат се на 6-та степен от 9.

Пържат се по 2-3 броя, като се обръщат до леко зачервяване.

Ето ги в разрез - кашкавалчето се е поразтекло.

По-вкусни са като поизстинат малко, но нямаше кой да ги чака.

Могат да се поднесат с някакво млечно-майонезено сосче или млечно чесново такова и да се топват в него.

Въпрос на предпочитания.

Дзверска вкуснотия.

П.П. Сега и втория начин на направията - за тези, които не са любители на пърженото.

Тавата за печене се застила хартия за печене и оваляните в яйчната смес банички се нареждат в нея на малко разстояние една от друга. Могат дори леко да се притиснат с ръка - да придобият леко плосък вид.

Могат да се ръснат и със сусам.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна - до зачервяване.

П.П. Най-доброто на тези банички е, че носят всякакви вариации в зависимост от наличните продукти. Само наблягам на това, че със сирене или моцарела ще бъдат просто невероятни.

Още по-добро е, че могат да се поднесат като предястие, че дори и като гарнитура - на едни пържоли като мене.

Картофенички или картофени "минипалачинки"

Нещо за закуска, нещо много здравословно, нещо много лесно и то само с два продукта.

На практика това не е и рецепта.

За направията на закуска за двама са необходими два средни картофа и едно яйце и малко сол за овкусяване.

За по-голямо количество, се увеличава количеството на продуктите, напр. 4 картофа и 2 яйца и т.н.

Изпълнението е елементарно:

Картофите се обелват и настъргват на ситно ренде. Смесват се с разбитото яйце и леко осоляват - на вкус.

Получава се ето такава смес - доста е редичка, но това не й пречи. Позачудих се дали да я пасирам набързо с пасатора, но се отказах.

Пекат се в тиган с буквално две три капки мазнина, на средна сила на котлона. Сместа се изсипва с голяма супена лъжица в тигана. Отначало при сипването, течната част тръгва "да бяга", но с лъжицата се връща обратно към гъстата част.

Пекат се буквално 2-3 минути от едната страна и внимателно се обръщат с шпатула. Достатъчно е леко да се зачервят. И са готови.

Със сирене са страхотно вкусни.

А с петмеза от дуди са направо неустоими. Разбира се, вървят си със сладко, с мед и т.н.

Хубавото е, че може да се направят в най-различни форми - по-големи, по-дебели и т.н.

Наистина стават невероятно вкусни и не отнемат кой знае какво време за направата, а насладата от закуската е страхотна.

Сигурен съм, че ще се харесат дори и на капризни и злояди малчугани.

Опитайте ги, без да се притеснявате.

Безглутенови картофени "катми"

Изобщо не ме интересува, че някой може да ме критикува и да каже, че това не са катми. Възможно е да е така, но и на външен вид са като катми, че и на вкус почти ...

По-скоро бих ги нарекъл "картофени катми" две по две, защото в тях всичко е по два броя и дори стават в количество, което е достатъчно за закуска на двама човека.

В интерес на истината бях решил да направя едни картофени бухти, но докато се мислех в движение промених намеренията си.

Необходими са: два сварени средни картофа, две яйца, по две супени лъжици царевично нишесте и кисело мляко, по 1 ч.л. сода и сол.

Изпълнението е лесничко и сравнително бързо:

 Картофите се настъргват на ситно ренде, добавят се останалите продукти като содата се загасява в киселото мляко с малко лимонов сок.

Разбърква се добре като трябва да се получи консистенция с гъстотата на кексово тесто. 

Получената смес се оставя да си почине 10-а минути.

При нужда може да се добави малко мляко и нишесте.

Пекат се на силно загрят тефлонов тиган (с дебело дъно) като силата на котлона се намаля с 1/3. 

С черпака се разстила тестото с желана големина (тези са d прибл.15-17 см).

Появяват се хубави пуканчета по тях.

Като побелеят отгоре са готови за обръщане.

Вадят се и се нареждат една върху друга като могат леко да се намажат с масло.

От това количество се получиха 7 броя с посочената големина.

Лично на мен ми харесаха, въпреки че бях попрекалил със солта, т.е. бяха изцяло по мой вкус (но аз поначало соля в повече и се налага да се съобразявам).

В интерес на истината, Чедото (което забравих да предупредя, че съм ги попресолил) нападна първата и я намаза обилно с мед и направо я хвърли като заяви, че по-гадно нещо не била яла. Сетне пробва без сладко и установи, че са вкусни, но много солени за нея.

(Количеството сол съм го коригирал, но внимателно с нея, особено ако картофите са сварени  подсолена вода).

Точно в този ми вариант с малко повечко сол, се оказа, че не вървят с мед или със сладко.
Тъй като на мен ми харесаха, пробвах и варианта с идея сол и се получиха много по-вкусни (иначе не бих си позволил публикация). В този случай си вървят и със сладко, и със сирене. А за вкуса вече казах,  наистина са вкусни. Подходящи са за хора с глутенова непоносимост, а им се хапват катми.

Картофени тиганици

Този месец по едни или други причини "позабравих" блога, но това не означава, че не е готвено. Снимането не  е проблем, защото телефонът е все до мен. Проблем е времето. Оказва се, че именно публикуването е най-трудоемко. И пак поради недостиг на време в последно време се правят само бързи, лесни неща. Да си се трупат материалите, а сега за нещо много бързо, лесно и изключително вкусно - картофени тиганици.

Необходими са за един човек - по 2 средни картофа и по 1 яйце и малка глава лук; сол и черен пипер на вкус; сирене и кашкавал по 30-50 грама. За овкусяване - риган и олио за пържене.

Изпълнението е страшно лесно и бързо:

Картофите се измиват, обелват и настъргват на едро ренде. Лукът се настъргва.

Получената маса се изцежда добре и в нея се чукват яйцата.

Добавят се настъргания кашкавал и натрошеното сирене.

Овкусява се с подправките и добре се разбърква.

В това време се загрява малко олио в тиган.

Силата на котлона се намаля с 1/3.

С голяма лъжица се гребва от сместа и се оформят по желание. Големината също по желание.

Пържат се до зачервяване. Когато отстрани се полручи леко зачервяване, се обръщат от другата страна.

Вадят се върху кухненска хартия за да се отцеди излишната мазнина.

Могат да се поднесат със салата (домати), млечно-чесново сосче. На който както му харесва.

Приготвят се много бързо - цялата процедура отнема максимум 20-25 минути.

Не излиза скъпо - за около 4 лв могат да хапнат 4-ма човека.

Изстинали са още по-вкусни.

Могат да се поднесат като самостоятелно ястие или като гарнитура за някаква мръФка.

Универсални питки с картофи

 Доста често като правя тестени изделия добавям в тестото по малко сварени пасирани картофи или картофено пюре. Скоро не ми се беше случвало, но този път нещата се оказаха направо принудителни.

 И без това в къщи малко се консумира хляб, но снощи направо бяхме прекалили - оказа се, че има само едно краищниче. На никого не му се излизаше до кварталния магазин за един хляб. Какво по-лесно от това да направя на бърза ръка едни питки. И тука го ударих на камък - налично брашно почти две чаени чаши. Пък картофите бяха сварени за гарнитура към печеното.

 Необходими са:

3 средно големи сварени и обелени картофа; 300 грама брашно; 1 яйце; по 1 ч.л. сол и захар; 1 ч.л. с връх суха мая; 3 с.л. олио и около 3/4 ч.ч. хладка вода (зависи все пак и от картофите) - затова се добавя на части; няколко бучки масло, както и чери доматчета.

 Нека и да разкажа как бяха направени:

Три сварени и обелени картофа се намачкват с малко сол и с.л. олио с онази хитра джаджа или се пресоват през преса. Добавя се едно яйце и се мачкат до максимална гладкост.

Слагат се и две ч.ч. брашно, 1 ч.л. захар и 1 ч.л. с връх суха мая.

Долива се 3/4 ч.ч. марна вода.

С намазнена ръка се меси няколко минути.

Меси се докато стане меко и еластично тесто като се употребява цялата мазнина - общо 3 с.л.

Покрива се и се оставя на топло да втасва.

За 30-40 минути е готово.

След това се оформят топки с големи по желание и нареждат в намаслена тавичка (за срамотиите, оказа се, че и хартия за печене липсва).

В средата на всяка топка се бучва по бучка масълце и слага по 1/2 чери доматче.

Поръсват се с брашно и се пекат в загрятата на 180 С фурна до готовност - т.е. до хубаво зачервяване.

Стават невероятно пухкави, не се степват.

Запазват се поне два дни без да изсъхнат.

Отделно от това са много вкусни.

Стават и за сандвичи и просто като хлебче.

И за закуска стават със сирене или сладко.

Направо универсални!