Пуешкото може да бъде евтино

 Отдавна не бях писал нищо в графата "как да поевтиним храната си?". Не че нямам идеи и опит, но сякаш не забелязвам интерес точно към този вид публикации...

 Въпреки това нямам намерение да се отказвам и ще продължавам да давам идеи как може да спестим едни парички, които в последно време не стигат... Данъци, такси смет, цени на водата, тока, парното, на свинското и на какво ли не хвърчат нагоре като полудели ... А за пенсиите ни увеличението ще е след цели 6 месеца с някакъв мизерен процент, който няма дори до покрие 1/10 от скока в цените.

 Не че се оревавам, но наистина става все по-трудно да поднесем на трапезата си нещо вкусно и на прилична цена.

 Днес ще дам една идея за евтино пуешко.

Цената на обезкостения пуешки бут надхвърля вече 15 лв за кило, гърдите са още по-скъпи. Обикновено пуешко много много трудно се намира.

За щастие продават пуешки маншони на нашия пазар по 2,90 лв килото.

Е, какъв е проблемът?

Днес купих 1,6 кила от тях.

Сипах си в чашката едно питие, наточих ножа и се подхванах.

Първо се отстранява кожата, а сетне с остър нож месото се обезкостява старателно като целта е да се запазят възможно най-големи парчето чисто месо.

Обзкостяването се извършва без голямо усърдие - нека по костите остане и нещичко. Няма да ги оглозгваме, а да си има и нещичко по тях.

Като резултат - 0,8 кг чисто пуешко месо, което ако го сметнеш излиза 6,00 лв за кило с оглед покупната цена.

Значи остатъкът от 0,8 кг кости с месо и кожа остава за 0,00 лв цена.

От тези кости и кожа, сварени с много подправки и зеленчуци става става невероятен бульон - поне 2 л, с невероятен вкус и доста месца за супа. Поне ние кожата я изхвърляме, но ако се отдели става невероятна с ориз.

От снимката се вижда, че не съм се престаравал с обезкостяването.

Крайният резултат за 4,70 лв (по-малко от една кутия цигари ..) имаме 0,8 кг невероятно пуешко, поне 2 л концентриран пуешки бульон с доста месце за супа.
Месото става за готвене, става и дори за влагане в суджук. Суджукът свинско с пуешко става направо уникален, а само от пуешко - дзверска вкуснотия.

Е, не трябва да сте математици, за да изчислите колко ястия за семейството ще приготвим за 4,70 лв. Ако турнем и 1,50 лв за зеленчуци, ядене за няколко поне 4-5 дни за двама пенсионери...

Пилешко-пуешки салам, лесен и без обвивки

 Продължавам с някои експерименти в приготвянето на домашните колбаси и салами. Толкова вкусни стават, когато се спазва технологията на приготвянето и най-важното нямат каквито да са вредни добавки и овкусители.

 Много хора се страхуват дори и да направят опит да си направят домашен салам:

 -Изпадат в паника при мисълта, че ще трябва да търсят естествени черва, да ги обработват, пълнят, връзват.  Или пък изкуствени.

 -Мислят си, че ще им трябват специални шприцове, машинки, фунийки и др.п. 

 -Стресират се, че има специална технология, която трябва да спазват и която е някаква невероятна тайна, достъпна на малко специалисти...

 -На други пък проблемът е в месото - какво по-специално месо да си изберат, къде да го купят и т.н.

 Мога да изброя хиляди причини, поради които почти всеки си казва няма по-вкусно от домашното и именно поради тях дори и не помислЮва да се пробва.

 За себе си съм решил да направя всичко възможно, но популяризирам домашното правене на салами и колбаси и да обясня на всички, които имат поне искрица мерак, колко лесно се правят и че не е необходимо нито специално оборудване или опаковки, нито някакви особени умения. Достатъчно е съвсем малко - съвсем малко мерак и да се отдели почти нищожно време - не повече от времето за сготвянето на едно по-засукано ястие.

 За подправките няма да говоря - има всякакви по магазините, има и готови миксове, които се продават почти навсякъде. А и човек може да си ги комбинира по собствен вкус. Класическите са черен пипер, млян кориандър, идея индийско орехче. Могат да се добавят червени пипери, смляна хвойна и т.н. ... като сушен лук и или чесън. Няма да изброявам повече.

 От уредите - ами достатъчно е да имаш остър нож.

 Дори и не е необходимо да се търсят черва - естествени, колагенови, фибрузни и т.н.

 Предлагам да направим това лесно и Дзверски вкусно саламче заедно, като заедно със снимките ще обяснявам и какво ни е необходимо и какво трябва да се направи.

 Значи решихме, че ще правим пуешко-пилешки салам и то за проба. Затова ще се ограничим с малко количество - именно заради пробата - общо не повече от 1,5 кг максимум два килограма.

 Първа стъпка: да си набавим месото. Пуешките бутчета - при нас ги продават в месарницата замразени или почни замразени, на цена 3,00 лв килото. Едно бутче е около 400 грама. Значи две ни трябват. Да ама греда - този път няма бутчета, а има само маншони (горната част на крилото) - по 2,80 лв килото. Купувам 900 грама за 2,50 лв. 
Следват пилешките бутчета с част от гърба - 3 броя, 1 кг за 3,50 лв.

Втора стъпка: месото заминава в камерата на хладилника за 30-а минути, време през което измиваме добре дъската за рязане, за всеки случай наточваме ножа и се подготвяме 2-3 купи. Една за костите и изрезките и една за месото.

Трета стъпка: вадят се от камерата на хладилника по две три парчета и обезкостяваме без особено престараване. Нека по костите си остане малко месце. Костите и кожата заминават в една купа. Обезкостеното месо в друга купа.
Желателно е всичко да се прави на части, защото температурата на месото не трябва да надвиши в никакъв случай 12С. Оптимално е по-добре да е около 8С.
В купата с месото двата вида се отделят - пуешкото от едната страна, пилешкото - от другата. От пуешкото излезнаха 550 грама, а от пилешкото малко повече от 650 грама.

Костите и кожата се слагат в тенджера, заливат се със студена вода. Слага се малко сол, морков, глава лук, черен пипер, бахар, дафинов лист и просто на много слаб котлон се сваряват до готовност. Ха сега как се прави бульон няма да обяснявам.
Докато те си къкрят, двата вида месо се разделят на три части. Едната се нарязва на по-едри кубчета - примерно 2х2 или 2х3 см, другата на ситни парчета, а третата се накълцва с ножа - почти като кайма.

Четвърто: Претегля се полученото месо, което излезе 1,200 кила.
Важно е, за да се изчисли количеството сол и подправки, които по принцип се смятат на килограм.
Значи на килограм:
-18 грама сол (половината нитритна и половината обикновена). В случай приемаме, че нямаме нитритна и затова само обикновена. По принцип солта трябва да е 20 или 22 грама, но нали правим диетично саламче - затова и по-малко.
-5 грама прясно смлян черен пипер;
-1,5 грама индийско орехче
-2 грама кафява захар - може и обикновена
Като знаем, че месото е 1,2 кг умножаваме по 1,2 и сме готови с подправките.
Добавя се и 1 с.л. царевично нишесте, тъй като месото е сухо и му трябва нещо за спойка.

Подправките се добавят при месото като се добавят около 150 грама лед на кубчета или ледено студена вода и се разбърква с дървена лъжица много добре - в рамките на няколко минути, докато ледът (или водата) се абсорбират напълно.
Купата се завива със стреч фолио и заминава в хладилника поне за 10-12 часа. В случая приемаме, че 3 часа са напълно достатъчно, за да се овкуси месото.

Това бяха първите стъпки. 
Следва "пълненото" на саламчетата:
Сега сме в лесен вариант Първи:

Тъй като правим всичко лесно и с подръчни материали, от снимката се вижда какво е необходимо: ролка кухненска хартия, хартия за печене, буталото от хаванчето, лъжица и да не забравим купата с месото, което предвидливо вече сме разбъркали старателно.

От хартията за печене се откъсва едно достатъчно дълго парче - около 30-а см и се навива като ролка и пъхва в отвора на ролката кухненска хартия. Самата ролка е достатъчно стабилна и няма да ни бяга. Долният край на "тръбичката" от хартия се защипва и започва пълненето й с месото като от време на време се притиска с буталото от хаванчето с цел уплътняване.

Като се напълни "червото от хартия", се вади и от двата края се стяга яко като бонбон.
това не е трудно.

С цел по-добро уплътняване, яко се овързва с кухненски конец или канап, както е показано на снимката.
Нека да си почине малко, докато продължим по-нататък.

А сега още по-лесният вариант ВТОРИ:
Трудно ни е да пълним "червото" в кухненската ролка.
Реже се парче от кухненската хартия, леко се намазнява (да не залепне месото) и в единия край се слага от месото.
Процедурата по старателното оформяне на "саламения бонбон" е ясна - стягане, овързване и т.н.

Тука са моите четири варианта на същия салам в различни видове опаковки и с различни добавки на подправки.
В този с бомбичката има и много ситни късчета телешко месо.

Почти последна стъпка:
на дъното на фурната се застила алуминиево фолио, слага се тавичка с вряла вода, на решетката се нареждат нашите саламчета. Забива се в едно от тях, най-дебелото, термометъра и фурната се включва на 50С с вентилатор и температурата се увеличава през 30-а минути до 80С.
Пекат се докато температурата в салама стигне 70 или 72С. По-тънките парчета стигат тази температура по-рано и могат да се извадят докато дебелото е на 65С.
Нашите "хартиени саламчета" трябва шоково да се охладят и затова заминават в камерата на хладилника за около час и сетне се прехвърлят за поне 20-а часа в самия хладилник. Това е най-дългата и неприятна част от процедурата - чакането да се опита изделието.

Идва и този момент:
Неверояна консистенция, запазва си формата и при тънкофайско рязане. Дзверски вкус.
Просто нямам какво да кажа повече, освен едно НАЗДРАВЕ!

Впрочем, налага се да обобщя - видя се какво е необходимо - дъска, нож, термометър и домакинско кантарче - все неща, които се намират в едно домакинство. 
Крайният резултат - почти шунков пуешко-пилешки салам, с изцяло чисти продукти и рандеман 1,050 кила за почти 6,00 лв.

Е сега вече мога да кажа - правете смело. 
Надявам се, че стана ясно колко лесно може да се направи и преди да завърша, ще спомена, че за вкус добавих и 50 мл коняк, но той не е задължителен.
Насладете се на нещо истинско направено със собствените ръце и проверени от Вас продукти и НАЗДРАВЕ!


БОНУС за търпеливите:
По абсолютно същия начин може да се ползва хартията за печене вместо обвивка (черво) за направа на сушена луканка, суджук или наденица.
Увива се, прави се клупче и се увисва на проветриво, сенчесто, хладно място. За около две седмици изсъхва.
Предварително хартията може леко да се навлажни, да се поръси обилно с подправки и тогава да се сложи каймата. 
След изсъхване, може да се съхраняват като останалите домашни суджуци. 

Руло от пуешко бутче

   Това е поредната ми лесна и вкусна рецепта за едно невероятно пуешко руло, което се прави много лесно, а става дзверски вкусно.
 И поради тази причина нямам намерение да Ви давам някакви точни количества, но който се заинтересува от описанието по-долу ще има възможност да си го направи и да импровизира по собствен мерак.

Започвам с това, че едно пуешко обезкостено и изчистено от ония прословути жили е достатъчно за четирима. Може, впрочем да се направи с патешко бутче, от което е изчистена излишвата мазнина.
Бутчето внимателно се нарязва да стане като лист, овкусява се със сол, черен пипер и се намазва със смес от горчица с майонеза. Нареждат се резенчета кашкавал (или твърдо сирене - най-добре синьо), резенчета шунка или пушено месо. Може и кисела краставичка - абе каквото ти душата ти сака...- може и консервирани гъбки. Само въображение и мерак да са налични.

Бутчето се навива на руло и се овързва с яка хортума - демек домакински конец и за се запържва от всички страни в малко мазнина до хубаво зачервяване.
Така хубаво се запечатва и ще стане по-сочно.
В същата мазнина се пущат цели пресни картофи - да ги грабне огъня. Не е необходимо да се белят, ако са пресни. Пък и да не са пресни, достатъчно е да се измият и почистят добре...

Всичко се бухва в една тавичка заедно с мазнината от пърженето и с добавка на една чаша бяло вино. Може и бира. Може и просто водичка.
Тука нямам идея - на кой каквото му харесва.
Овива се с алуминиево фолио плътно и заминава във фурната на 200С за около 30-а минути и сетне на 180С за още толкова. 
Колкото и да ме боли, фолиото се отстранява и се дозапича до готовност още за 20-а минути.
Понякога като махна фолиото, старателно го измивам и го ползвам за втори път ... Абе, икономията е майка на бедността.

Изчаква се рулото да се охлади малко и се нарязва тънкофайски. Да не забравите конците да ги махнете, че в стомаха ще стане непоносимо.
Сосът от печенето заедно с картофите се прави на пюре и всичко е готово за сервиране.
Е, не чакайте красива снимка от сервирането.
У нас си е така - като не направи и заминава на масата. Красивите снимки за са онези дето не се Ранят, а си снимат манджите и чакат лайковете.
 нас се турга на масата и на масата и напада яко от гладниците като не забравяме да си напълниме чашите с хубаво питие.
Затова, правете смело и НАЗДРАВЕ!

Как да приготвим Пуйка, Фитка или Мисирка

 Странна птица е това Мисирът - върви си, тресе си гребена и гушата и едно такова ми ти басово си гълчи. Стадото върви ей така някакси на ян, все си търсят тревичките и са колектив - не се делят. Приличат на стари Баби дет са се събрали на раздумка ама ей тъй пътьом, но разговарят някак си ей тъй леко сърдито и на малко по-висок глас от общо приетото и при това се поклащат едно такова странно и някак си умно.

 Е, просто става дума за най-обикновената пуйка. Да ама има райони, в които като кажеш пуйка ще те гледат като извънземно и няма да те разберат. На таз ми ти птица обикновено при нас се казва Фитка, а на мъжкия - Фитарок. В други региони - мисирка и мисир, а в трети - Биба и Бибок. Ама най-готино ми звучи Пипа и Пипок. Ако някой друг знае друго име на тази ми ти птица, да каже ...

 Та думата ми е не да обяснявам колко е полезно и здравословно пуешкото... всеки си го знае.

 Традиционно е прието за Коледа в някои страни да има печена цяла пуйка, макар че побеснявам, когато ни го налагат и като нашенска традиция. Пуйката си е някаква му Хамериканска. При нас е рядкост. Няма я в сериозно промишлено производство - основно е в селските ни дворове, защото е не толкова претенциозна. Доколкото знам, внасят ни от Унгария.

 Само за информация - женската Фитка става до 9 кила, а мъката може да стигне цели 25 кила. Направо Дзвер, а не птица. Пуешките бройлери за няколко месеца достигат 5 кила и са много вкусни и крехки.

 За да продължа нататък само ще кажа, че традиционната цяла печена не ни харесва. В какъвто и вариант да е - не я възприемаме.

Ето тази на снимката - 7 кг, купена от района на Крумовград за 5 лв живо тегло.

Няма да коментирам, ще замълча. 

Въпросът за цените ми е болезнен. Пуешка пържола на унгарска, гледана промишлено, е около 15 лв. Филето гони 20 лв и то ако го намериш...

Имаш цяла пуйка, но как да я разфасоваш  правилно?

Необходим е остър нож. Първо се отрязва шийката из основата. Сетне крайчетата на крилата. Птицата се поставя върху дъската с гърба надолу. После се хваща всяко крило и леко за зачупва и се отрязва цялото. Може да се раздели на две - на крилцето и т.н. маншон. Следват краката - с натиск настрани - до прекършване от ставата и отрязване. Крачето също се разделя на две по средата през ставата - на долно и горно бутче.
Както си е притисната по гръб с ножа внимателно отгоре и надолу и настрани към крилцата се отрязва едното филе, а след това и другото. На практика, вече е разфасовано. Остава скелетът т.нар. фенер, който се разделя на две по средата. Така е по-удобен за варене. Не е необходимо голямо престаряване при почистване на фенера - нека да си остане по него месце - за супата.

СУПА

Фенерът заедно с шийката и изрезките от крилцата след измиване се слагат в тенджера със студена вода колкото да ги покрива два пръста, леко се осолява и се вари докато месото започне да се отделя от костите. В този процес на варене не е необходимо да се добавя каквото и да е друго. Така бульонът може да се ползва и за друго ястие. Впрочем става доста мазничък и който не го харесва такъв може внимателно да отстрани мазнината.
Докато бульонът се вари, дреболиите се нарязват на едро и изкисват в студена вода. Само черният дроб се отделя - става за печене.
След като поизстине, бульонът се прецежда, а месото старателно се отделя от костите.В малко масло смесено с олио (по 1 с.л.) се запържва една голяма глава лук, нарязан на ситно, 2-3 ск. чесън, следват 1-2 средни моркова, обелени и настъргани на ситното ренде.

Тук вариантите са два - или да се сложи кафена чаша измит и накиснат предварително ориз, или 1-2 средни картофа,нарязани на ситно. Добавя се и ситно нарязан стрък целина (кервиз - зелената част от стъблото). Налива се бульон, който може да се поразреди с топла вода (ако е много силен) - общо около 1,8 - 2 л. И се оставя да си покъкри поне 20-а минути. 
Слага се и отделеното месо, както и една шепичка натрошено фиде. Добавя се и 1 с.л. сушени зеленчуци. Вари се още максимум 10-а минути. В това време от 2 яйца се отделят само жълтъците и разбиват с 3/4 или цяла кофичка кисело мляко. От супата с черпака се взема малко от течността и се темперира с яйчената смес. След това застройката се връща при супата. Сега е моментът да се провери за сол.
Супата е готова и може да се поднася обилно поръсена с магданоз или на вкус.

Панирани шницели от гърдите

Гърдите, почистени от кожата се нарязват на филенца с желана големина и дебелина и леко се начукват. Съвсем леко се овкусяват със сол и черен пипер и буквално по 2-3 капки лимонов сок. Овалват се в брашно, в разбито яйце и галета и се пържат на средно загрят котлон до леко зачервяване. 
От тук нататък е въпрос на желание: могат да се поръсят с настъргана кора на лимон и да се поднесат с картофено пюре, варени картофи (или салата от тях) или зелена зелена салата ...

Пропуснах нещо: Кожата може да се свари заедно с фенера и сетне да се нареже на ситно и да се ползва за супата. А на който не му харесва, след сваряването може да я даде на домашния любимец.


ПЕЧЕНО

Отделените бутчета и крилца се овкусяват много добре със сол, черен и червен (желателно и опушен и лютив) пипер, риган и се оставят да престоят така поне 2-3 часа. Нареждат се в тава, сипва се малко вода на дъното. Тавата се завива с фолио и се пече във фурната на 220С за около 20-а минути, сетне - 30-а минути на 180С. Проверява се готовността - вилицата да влиза в месото с лекота, маха се фолиото и се запича за кратко на вентилатор - до хващане на лек загар.
Вместо вода в тавата може да се сложи бяло вино или бира, въпрос на вкус. Пробвал съм и с кока кола. Все става. Много хубав аромат придобива, ако при овкусяването се ползва смлян розмарин, но той не на всеки се харесва. Риганът може да се замени с мащерка. Въпрос на предпочитание.


Дроб на грил тиган

Дробът на Мисира е доста и при това много вкусен. Грехота е да се ползва за супа.
Затова леко се изкисва в студена вода. Подсушава се.
Пече се в силно загрят грил тиган буквално 2 минути от едната страна и една от другата. Осолява се и опиперява и остава да му се насладим със студена водка.
Ха, на снимката някой вече е успял да си крадне едното парче ...








ДРЕБОЛИИТЕ

Ха сега, някой по наблюдателен ще ме запита ами какво стана с дреболиите? Ами нищо - бидоха измити и замразени. Когато се прави супата от пуешко месо, слагането на дреболиите е във вреда на вкуса й. Затова просто се отделят и сетне ще станат на супа, но само от дреболии.
Това не пречи да се направи супа от половината месо и половината дреболии, а другата част - след време пак на супа. Но определено предпочитам супата да е само от месото или само от дреболиите. Въпрос на предпочитание.

Вау, какво се получи? Май поизчерпах темата за готвене на фитката.
Ами какво друго да кажа, освен едно смело гответе си фитката както ви харесва и НАЗДРАВЕ!

Сушена наденица (суджук) от пуешко

 

 В средата на януари се оревах, че са ми донесли един огромен Джебелски фитарок (пуйка) и дори исках съвет какво да го правя, че идеята за печен не ми харесва. Някои хора ми дадоха съвет за печен със зеле, а един майтапчия от ФБ предложи да направя суджук от него.

 Та половинката отиде за печене със зеле, а другата половинка биде обезкостена и предвидена за направа на суджук ?! Та колко ми е акъла, щом на някого му е хрумнало, защото пък и да не пробвам. Пък и преди време правих суджук с пуешко, но съотношението бе свинско-пуешко 70:30 %. Е този път, реших да е наобратно и направо да си се получи изделие основно с пуешко.

 Първо ще разкажа какво направих, а сетне ще дам и конкретните подправки.

 И така обезкостеното пуешко (почти поравно от гърдите и бута) бе претеглено (е  добавих и един бут още) и излезе 3 кг. Значи за добавка 1 кг свинска плешка.

 След като ще да е експеримент, едновременно правих две изделия - месото бе разделено на две еднакви части. Едната половина бе нарязана и накълцана, а другата половина смляна на най-едрата решетка на машинката.

  

Съответно заложих и на два вида допълнителни подправки - смлени семена от копър и от резене.

В накълцаното месо, освен стандартните подправки бе добавено смляното семе от резене. 

В мляното месо - семената от копър. 

Следват стандартните процедури по месене, зреене и пълнене на червата.

Достатъчно пъти съм писал как се прави, за да се повтарям и сега.

Готовите наденици бидоха провесени на остъклената тераса към 24 януари.

Последва сушене. Нарочно не ги пресовах, а ги оставих да си съхнат така като наденици.

Ако бях ги пресовал, щяха да станат като суджуци, на както и да е ... Идеята беше да ги сравня в готов вариант и минимално да се различават.

След 4-5 дни висене на терасата, сърцето юнашко не издържа и отмъкна една наденичка (от кълцаните) и съвсем леко я пекна на скарата.

И биде хапната на ура с хубавото питие.

Страхотен вкус и невероятен аромат.

Едвам устисках до 20-я ден, когато прецених, че са готови. 

 Това е кълцаната, със семена резене.

 Невероятна, с лек аромат от резенето наподобяващ лек дъх на анасон, но не съвсем ... на нещо средиземноморско.

Това е мляната - със семена копър.

Също много вкусна, но без този особен аромат...

Оказа се, че макар и почти еднакви, двете подправки дават съвсем различен вкус ...

Тази с резенето ми хареса повече.

След всички обяснения, нека да дам и количествата подправки на кг/месо:

сол - 20 грама (за кълцаната 8 грама нитритна сол и 12 грама обикновена), а за мляната - само обикновена сол

захар - 3 грама

черен пипер - 5 грама

кимион - 2 грама

индийско орехче - 1 грам

и както писах по-горе: за кълцаната 6 грама смлени семена от резене

за другата - 6 грама, смлени семена от копър

Определено, препоръчвам варианта със семената от резене. 

Е, и дано някой се престраши да пробва. За вкуса и здравословността гарантирам.

НАЗДРАВЕ!

Домашна пуешка шунка - "фалшиво пуешко бутче"

 Реално на днешния ден блогът ми става на цели три годинки, въпреки че първата публикация е от 8-ми януари, но поради "уменията" ми цяла седмица беше "невидим" за всички.

 За тези три годинки съм публикувал около 770 най-различни рецепти, основно месни - нали съм си Дзвер и без мЕсо не мога. Голяма изненада за мен е броят посетители и броят на любителите на домашната мръФка, които ми се доверят за някои неща и се осмеляват да ги пробват...

 Както и да е... Доста се чудих какво да посветя на тези 3 годинки и реших да е нещо уникално, което не съм правил досега, но е Дзверски уникално - "пуешка шунка". И без това единствено извън шунката от свински бут, единствената друга призната е тази от пуешко (и то първо в САЩ).

 Пък и се мисля, че съм един от пионерите, които писаха как се прави домашна шунка и употребиха думата "шунковар" и го популяризираха.

 Лелей, Умре циганката дет` ма Фалеше, та ...

 Да се върна на новия си и то, по моя скромна преценка, уникално вкусен експеримент:

 За направията му са необходими:

две пуешки бутчета - стандартните са по около 500 грама, като след обезкостяването остават чисто месо около 450 грама.

около 50 грама кашкавал (или някакво твърдо сирене от рода на гауда, ементал и т.н.) като се гледа да не е повече от 8-10 % от теглото на месото

За подправяне на кг/месо:

18 грама сол като задължително 1/2 трябва да е нитритна сол и другата - обикновена. За съжаление, без нитритната няма как да се получи шунковия вкус

5 грама черен пипер

1 грам кимион

2 грама захар

50 мл хубав ароматен коняк (при липса - може и бърбън)

Изпълнението не е трудно, макар че изглежда пипкаво:

Пуешките бутчета с остър нож се обезкостяват като кожата внимателно се отделя, за да се запази цяла. Месото се почиства от ципите, ония сухожилия и нарязва на произволни късчета като поне 1/3 се накълцва на съвсем ситно.

Полученото месо се тегли, за да се прецени количеството на солта (като се има предвид, че и кашкавала е солен, та затова солта е малко по-малко).

За отделената кожа се влиза в ролята на шивач като внимателно се зашива, направо се избродирва и се получава нещо като "чорапче"- оставя се малък отвор откъм най-тесния край - за да може да се пълни от там през фунийката.

Нарязаното пуешко месо се омесва с подправките и солта и оставя за 24 часа да ги поеме. След това се смесва със ситно нарязания кашкавал.

"Чорапчето" от кожата на бутчето се накисва за 15-а мин. в солена вода с 1 с.л. лимонов сок, нанизва на фунийката и през нея се пълни максимално плътно. Може дори да се надупчи с игла тук таме.

Напълнената кожа се овързва с канап яко, тегли (за целта на блога) и заминава за една нощ в хладилника.

Сетне се вади и оставя на стайна температура за около 3-4 часа.

На така оформеното бутче се бучва термометъра и се слага във фурната (отдолу съдинка с вода) и се "пече" на 50С на долен вентилатор с вдигане на температурата с по 10С на всеки 30 мин. 

За 2 часа и половина  температурата става 70С и нашата шунка е готова. 

Следва охлаждане в ледена вода и съхранение в хладилника поне за 24 часа.

След това режем тънкофайски, обелваме кожичката и се наслаждаваме на Дзверски вкусната шунка.

Разбира се в компанията на едно, че и повече хубави питиета.

Само да допълня, губи единствено около 10 % от първоначалното тегло. Става невероятно вкусно.Реже се лесно тънкофайски, запазва форма.
Става и като мезе и като за сандвичи.

Отчитам и грешки - прекалих с кашкавала, който е 20 % от месото - някъде с разчет около 8-10 % става суперска. И второ - трябва да е на по-ситни парчета, а ги сложих едрички - кат` за куче, а от месото поне 1/3 трябва да е ситно скълцано или направо смляно. То и затова не е съвсем плътна консистенцията. Но грешките ги коригирах по-горе.

И за финал - да си самочеститя 3 годинки и още веднъж НАЗДРАВЕ!

Суджук с пуешко

 Експериментите ми с направията на различни домашни деликатесни колбаси продължават упорито и то най-вече в употребата на различни видове месо и подправки.

 След като направих суджук и салам с патешки сърца (за суджука друг път, ако остане време...), и след като попаднах на пресни пуешки бутчета в магазина изобщо не им се мислих. Луканка с пуешко съм правил, но този път реших да е суджук и то с използването на една малко по-различна подправка. 
 Въобще няма да говоря за ползата от пуешкото месо - на всеки е известна.

 За направата на този суджук са необходими пуешко месо от бутчето и свинска плешка в съотношение 40:60 % (т.е. 400 грама пуешко и 600 грама плешка), както и подправки, които давам за кг месо:

 сол - 20 грама

 черен пипер - 5 грама

 кимион - 3 грама

 бахар млян - 1 грам

 захар - 2 грама

 Фенфел (резене) добре счукан в хаванчето - 2 грама

както и свински черва за пълнене

 В изпълнението няма нищо по-различно от направата и на другите видове домашни деликатеси, освен че месото не се мели, а се нарязва на ситно и начуква.

Пуешките бутчета се обезкостяват (как се прави съм писал тука), нарязват на ситно и начукват с дървеното чукче.

По същия начин се процедира и със свинската плешка.

Двата вида месо се смесват с подправките и оставят на хладно поне за 24 часа.

Готовата смес се пълни в свинските черва, които се оформят по познатия начин. След като се пооветрят на саръка два-три дни, се пресоват, за да получат сплескана форма.

Сушенето продължава докато загубят 30 % от теглото си. В случая точно 11 дни. 

Беше поднесена нарязана тънкофайски в компанията на едни пълнени с маслини малки питки. 

Заедно с леко екзотичния вкус на суджука - направо по средиземноморски.

Готова нарязана и пробвана.

От фенхела има един съвсем леко уловим аромат на анасон, на мастика, но нещо екзотично ...

Следващия път ще му увелича количеството с 1 грам или ще добавя в месото 50 мл узо.

Дзверска вкуснотия и не се плашете от фенхела в суджука.

Наздраве на всички!