Телешки суджук "Ятаган"

  Този суджук "Ятаган" се появи като резултат на един експеримент с доста налучкване на подправките. 

  В интерес на истината едвам дочаках да стане. Вече е опитан и оценен с 9,9 от 10 възможни.

Всичко се започна, че от една турска месарница купувах телешко и овче месо и видях едни такива хубави суджуци. Доста ги разпитвах какво има вътре и как са направени. Отговориха ми, че това е ориенталски суджук само от телешко и че само Майсторът знае какво има вътре, а те знаят, че има чесън, червен пипер, лютив пипер и още много други ...

В Турция съм го виждал в продажба и съм купувал. В доста заведения го сервират леко запържен с много гарнитури или го слагат в разни ястия. 

Купих, пробвах и много ми хареса.

Реших да направя такъв или поне нещо подобно, та нали току що бях купил и достатъчно хубаво телешко за експеримента.

Вездесъщият Гугльо не ми даде каквато и да е информация нито за ориенталски, нито за турски суджук. Горе долу на вкус се ориентирах какво има. А от магазина с турски стоки на пазара купих т.нар. Седем подправки - лютив пипер, сладък червен пипер,кимион, мента (нане), чимен, сумак и черен пипер.

Та да си дойдем на думата:

Телешкото месо се нарязва на подходящи за месомелачката парчета като се почиства от ципи и др.п.

Месото се смила заедно с 5 скилидки чесън (на кило месо).

В получената кайма на кило се слагат 20 гр обикновена сол и около 30 грама от  седемте подправки. От тук насетне се започва надграждане на подправките: още 5 грама прясно смлян черен пипер, 5 грама захар, по 3 грама сумак и кимион, 5 грама чубрица, 25 грама сладък червен пипер (от тях 5 грама пушен) и за последно още 15 грама лютив червен пипер.

Следва хубаво омесване и оставяне на хладно да си почине за 24 часа.

За пълненето се оказа, че нямам телешки черва, а само телешки чоз, който е по-широк. Но това не е проблем.

Чозът се слага в купа с марна вода (демек с телесна температура). Половин лимон се изцежда в купата и се пуща и самият лимон вътре.

Колкото повече престои, толкова по-добре. Поне 2 часа. Лимонът убива всякакви миризми, а червата придобиват лек цитрусов аромат.

За пълненето на малки количества ползвам пистолет за силикон - страшно удобна и полезна джаджа.

Този път реших, че ще напълня всичкото количество в едно черво и се получи едно голямо лепезе точно 75 см с тегло 1,300 кг.

Естествено, оглежда се дали има някъде въздух и червото се надупчва с игла без голямо престараване.

Та както си беше такова дълго го закачих от двата края на простора да си се суши така.

Времето се оказа благосклонно - хладно и с лек ветрец и на остъклената тераса много добре му пасна.

За 14 дни си изсъхна идеално и остана точно 60 % от първоначалното си тегло.

Може би можеше да повиси още ден два, но нямах търпение да го пробвам и вчера биде нападнато.

Трудно ми е да обясня колко ароматно и вкусно се получи.

Направо режеш, рИвеш и викаш НАЗДРАВЕ!

Единствената забележка - малко по-силен аромат на чесън и една идея по-лютиво отколкото се възприема в къщи. Макар че за мене, лютивичкото дори ми се вижда, че можеше да е малко повечко.

Значи 5-те скилидки чесън (бяха големи) на кило идват в повечко - може би 4 щеше да е по-добре.

Вижда се - не без основание го нарекох "суджук ятаган" и то на снимката е "съкратен" вече с 20-а сантима за пробата.

Па и ако го бях пресовал на няколко пъти по време на сушенето, щеше да си стане направо истинска сабя.

Наистина голяма вкуснотия.

Не съм и предполагал, че с толкова много подправки ще стане такава дзверска вкуснотия.

Обикновено 5 грама черен пипер и 3 грама кимион, а тука са почти 100-а.

Мислех, че това няма да може да се яде..., а то просто стана Уникално.

Този път го правих с обикновена сол - в името на експеримента. Реших, че толкова много подправки, ще играят някаква по-значима роля и така се оказа.

Впрочем, това не е онзи "ориенталски суджук". За него получих от ФБ приятелка цели две рецепти като по едната вече съм направил пробната партида.

Какво друго да кажа, освен едно НАЗДРАВЕ!

То днес си е и Трифон Зарезан, та ЧЕСТИТ ПРАЗНИК и  още веднъж НАЗДРАВЕ!

Телешки суджук

 При толкова много рецепти за разни салами, наденици, луканки, суджуци и др.п., установих с изненада, че нито дума не съм писал за телешки суджук. Разбира се, при нас и говеждото минава под знаменателя "телешко".

 Това, че не съм писал, не означава и не правил. Напротив даже - правил съм доста варианти - само от телешко, смес от телешко и свинско 70:30 % и т.н. Но точно такъв правя за първи път и затова го споделям.

Всичко беше съвсем експериментално и се започна с това, че намерих едно хубаво телешко в магазина - две парчета общо 2,2 кг. И тъкмо си тръгвах мернах една тъничка сланина за 4,50 лв, но имаше само 800 грама.

Месото нарязох на кубчета и овкусих със солта и подправките и оставих в хладилника за 24 часа.

Нека си кажа и подправките за кило месо:

сол 22 грама (този път само мляна морска сол);

черен пипер - 5 грама и кимион - 3 грама

балканска чубрица - 5 грама

Заради сланината добавих още 2 грама черен пипер и 1 грам кимион

Сланината я замразих и след това я нарязах на много ситно. След нарязването я попарих с вряла вода за 4-5 минути, сплакнах, омесих с 18 грама сол и прибрах в хладилника.

Не гледайте снимката - това е от остатъка след месенето, от който направих кебапчета.

След престоя от 24 часа в хладилника, месото го смлях на по-едрата решетка и омесих много добре със сланината.

Малко почивка за цигара и питие време и сетне пълнене в червата (обикновени свински осолени).

Навързах на около 35-40 см дължина и след връзването направо на саръка.

Парчетата не съм нито пресовал, нито валирал. Просто всеки ден поне на два пъти съм ги притискал с ръка.

За седмица загубиха 30 % от първоначалното тегло, но искат още малко.

След пробното нарязване ще покажа и резултата.

Яхния от телешко с моркови

 От скоро в месарницата, в която най-често пазарувам и имат "дзверска пържола" започнаха да продават и телешко за готвене - на цена около 9,00 лв за кило. И не пропущам поне веднъж седмично да си купя от него.

 Доста хора се страхуват да готвят телешко, защото ставало твърдо и т.н. А то просто си иска малко по-дълга термична обработка. Само че когато готвя в мултикукъра нямам проблеми с него. Има една програма "яхния", на която става разкошно.

 Пак се отплеснах.

Необходими са: 800 грама телешко за готвене, което на нарязано на късове 4х4 см или подобни; 2 глави лук; 3-4 скилидки чесън; 5-6 моркова обелени и нарязани - половината на едро, а другата на ситно.

За овкусяване 1 ч.л. червен пушен пипер, и малко целина, риган и черен пипер.

Изпълнението е лесно: Докато в купата на мултито се загряват 2-3 с.л. олио и 1 с.л. патешка мас, месото се овкусява с готовата ми гурме сол. Месото се запържва до хубаво зачервяване. След това при него се добавят нарязаните скилидки чесън и лука - едната глава на много ситно, другата на полумесеци и червения пипер. Налива се бульон или топла вода, колкото да се покрие месото, затваря се кукъра и се оставя програмата "яхния" да си свърши работата.

Ако се готви в тенджера, се оставя да къкри поне 40-а минути до хубаво омекване на месото.

След като месото омекне, се слагат нарязаните моркови и останалите подправки - целината, ригана, черния пипер и солта.

Доварява се за кратко - колкото морковът да полуомекне - харесвам го леко хрупкав.

Лукът се е разтопил и е станал на сос. 

Става уникално вкусна яхния. 

Остава да си я сервираме с повечко сосче, филийки препечен хляб и обилно поръсена с черен пипер.

А всеки може да си разнообрази подправките по собствен вкус.

В интерес на истината се прави много лесно и не изисква някакви особени усилия. Няколко минути за нарязване на зеленчуците и също толкова да се нагледа яхнията и да се разбърка няколко пъти.

Пробвайте смело и се насладете на вкуса на топящо се телешко и леко хрупкави морковчета.

НАЗДРАВЕ!

Варено от телешка глава

 Вареното телешко си е просто класика и се съмнявам, че има българин, който да не се е наслаждавал на тази вкуснотия. Впрочем, това май е единственото ястие с такова простичко име "варено" и което контрастира на фона на безбройните супи, чорби, пачи, курбани и какво ли не.

 Поразрових се из старите кулинарни книги - от 20-те и 30-те години да потърся някаква рецепта и намерих основно бульон от говеждо или бульон от телешко. Пак става дума за същото, но единствено варено месо със сол и поднесено със счукан хрян с оцет.

 Не успях и да намеря кога за пръв се е появило като име "телешко варено".

 Като класика се приема, че за телешкото варено най подходящ е джоланът или телешките гърди, защото имат доста колаген и бульонът от костите става много по-добър. Разбира се, няма пречки да се направи и от друго месо.

 Та след това кратко отклонение, нека да си кажа, че у нас телешкото варено е на особена почит. Прави се доста често - в месеца поне два пъти, макар че до сега не съм писал в блога си за него. Дори и не знам защо - най-вероятно, защото приемам, че едно толкова просто и лесно за приготвяне ястие няма нужда от особени обяснения.

 Е, май съм грешал, щом се захванах с писане... И най-вече защото това наистина е едно различно телешко варено.

 Споко, всичко ще стане ясно след малко:

Първо и основно, ползвам месо от обезкостена телешка глава.

Не искам да влизам в спор с когото и да е, но никой не може да промени мнението ми, че месото от телешката глава е най-вкусното от телето. В сравнение в разните му джолани, гърди и др.п. парчета, то е класи над тях. А за готвене и варене е просто уникално, а да не казвам каква кайма за кебапчета става от него. Бих го сложил дори над бонфилето и вайсбрата, вкусово разбира се, макар че им отстъпва и като вид и като възможности за приготвяне на някои "деликатеси".

Впрочем, от как открих месарницата, в която го продават, всяка сряда я наобикалям, защото само в сряда го доставят и то в малки количества.

Та да продължим нататък - за 6 порции са необходими поне 500 -600 грама месо от главата.

Месото се нарязва на късчета - около 3х3 см, но без престараване. Както си е нарязано, го овкусявам с 1 ч.л. от моята универсална подправка за месо (за нея друг път - сега не е тема, но е смес от пипери и други нещица) и на малки партиди, на няколко пъти го запържвам в силно загрято олио - около 2-3 с.л., до леко покафеняване и прехвърлям в купата на мултитенджУрата заедно с мазнината от пърженето. (От как ползвам мултикукър съм забравил за тенджери, а тази под налягане дори не я знам къде се е завряла.). 

Тиганът от пърженето се замива с топла вода и сипва при месото. Нека течността да е общо около 1,8 л. Добавя се 1 цяла обелена глава лук, 1 глава чесън, 1 дафинов лист, 1-2 карамфилчета. Не се соли. Добичето се включва на програма "яхния" - 25 минути. Това е.

Докато месото се вари, се обелват 6 средни картофа, които се нарязват на половинки или на четвъртинки, ако са по-големи. ако са по-малки, могат да се оставят цели, но все пак поне две картофчета за порция.

Същото се прави и 3 моркова, които се нарязват на колелца. 1/2 връзка магданоз се измива и нарязва на ситно заедно с дръжките, разбира се. Нарязват се и 1/2 стръка целина на парченца по около 1 см, както 2 твърди домата на четвъртинки.

 След свършека на програмата, се маха капака, лукът и чесънът се изваждат, бульонът се прецежда. Месото се пробва за готовност - в нашТо уредче за това време направо се е разкапало. Следва пробва на сол и леко осоляване. Слагат се всички зеленчуци (без магданоза), 10-а зърна черен пипер и отново под капака за 10-а минути, през което време зеленчуците са сварени.

След ваденето, при сервиране обилно се поръсва с магданоза.

И порция без магданоз. Има и такива дет го недолюбват. Може да се овкуси с една идея ябълков домашен оцет или лимонов сок - за любителите на киселичкото, въпреки че има вътре и домат.

Противник съм на всякакви други подправки - някои слагат дивисил (?), други чубрица и т.н.

То и затова си е телешко варено - защото е варено месо, а картофите и другите неща, все пак да е "голо месО".

Ако ще му се слагат други неща, щеше да е супа, чорба, а не простичкото варено.

Само в завършек, запържването на месото предварително дава в пъти по-добър вкус, отколкото варенето му в суров вид. Не се и налага някакво отпенване и т.н.

Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Телешка опашка с кореноплодни и вино на фурна

Телешката опашка е един от любимите ни деликатеси в къщи. Когато попадна на телешки опашки, че рядко се намират, винаги купувам поне по няколко - да има. 

Този път си бяха пресни, пресни - дето викат хората - "още  топли". 

Малко им се почудих как да ги приготвя, че ми се щеше нещо да излезна извън начините, по които съм ги правил, но се спрях именно на този вариант - едно типично зимно ястие.

За четири порции - две по-малки или една голяма опашка - около 1,2 кг; 10-а скилидки чесън, 3-4 глави лук, 2-3 картофа, 3-4 моркова, един пащърнак, 1/2 глава целина; Сол, червен и черен пипер на вкус; поне 1 ч.ч., че и малко повече хубаво червено вино.

Опашката се нарязва през прешленчетата и парчетата се запържват в малко мазнина до леко зачервяване. След това се задушават за около 30-а минути в съвсем малко вода.

Задушеното месо се прехвърля в тавичката за печене.

Добавям и 1-2 с.л. от моите сушени зеленчуци за довкусяване. Иначе могат да се добавят риган или мащерка.

В това време всички зеленчуци се почистват, нарязват и запържват набързо с добавка на червения пипер и се задушават за десетина минути.

Ако се цели по-гъст сос, може да се добави и с.л. брашно.

Сетне полузадушените зеленчуци заминават при месото, налива се виното и тавата се завива с фолио.

Пека в йенска тава, но под капака й слагам един лист хартия за печене. Така хем капакът не се цапа при печенето, хем се постига по плътно затваряне на съдината.

Излишно е да обяснявам, че когато се ползва йенска тенджера, температурата на фурната трябва да се увеличава постепенно.

Пече се на 180С около 45-50 мин.

В края на печенето са маха капака и се дозапича до хващане на лек загар отгоре.

А това какви аромати се носят из къщата не  подлежи на описание.

Сервира се, без да се забравя чашата хубаво вино.

Специално за мене си ги обезкостявам и сервирам с тънкофайски нарязано чесънче.

НАЗДРАВЕ!

Деликатес от телешко и телешки крачета

 Започвам с това, че наистина не знам как да го нарека тоз ми ти деликатес. Определено не е пача, а още по-малко е саздърма ... В технологията на направията има доста общи елементи, но съществено се различава.

 Впрочем няма и конкретни количества, защото двата вида месо могат да се комбинират по собствен вкус и желание. При мене са почти поравно като количества.

 Просто правих съвсем други неща - и от тях отделих по половин кило, колкото за проба и сега съжалявам, че е толкова малко.

Варих телешко, от което отделих горе долу половин кило, накъсах на късчета и пак варих направо до пълно "разкапване" на месото.

След това последва прецеждане на месото - бульонът не е необходим за деликатеса.

От сварения телешки търнак (крак) също отделих около половин килограм и приблизително 300 мл от бульона от варенето.

Месото нарязох на ситно, добавих и ситно нарязан морков (един голям).

Добавих и телешкото месо, подправките и варенето продължи до почти пълното изпаряване на бульона.

За килото месо: 18 грама сол, 4-5 грама едро смлян черен пипер, около 1 грам смлян бахар; ситно нарязан чесън - поне 5-6 скилидки, по 1 ч.л. червен опушен и лютив пипер, както и 1 -2 дафинови листа, които се вадят; 

Крайният резултат варенето изглежда така.

 както на снимката.

Взема се колагеново черво като за луканка и след леко накисване се нанизва на фунийката и се лъжичка се пълни със сместа.

Червото се привързва на две места, за да се получат по-малки парчета.

Понеже червото поема 700 грама, напълних и една малка бомбичка.

Готовото колбасче заминава на студено (може и на терасата).

За няколко часа е готово и яко стегнало.

И може да се напада.

Реже се тънкофайски, държи формата си идеално.

От естествения колаген се е стегнало, но не стои желирано, няма лой и тлъстини, за да оприличи на саздърма. Не е и пача.

Нямам думи да опиша вкуса.

Невероятен е. Признавам си, изобщо не очаквах такава вкуснотия.

А че е неописуемо мезе към студеното питие или червеното вино, може да не се съмнявате.

Споделям и ще се радвам, ако някой се престраши да го направи.

НАЗДРАВЕ!

Рошави телешки кюфтенца с пушена гауда

 Това е възможно най-лесният и елементарен начин да се приготвят невероятни и апетитни телешки кюфтенца.

 Толкова е просто, че всичко ще обясня нагледно в снимките:

Около 500 грама телешка кайма се овкусява със сол, черен пипер и един настърган среден домат.

Може да се сложи, лук, чесън и др.п., но заложих на вкуса на каймата.

Разбърква се с лъжица в купата и не е необходимо да си цапаме ръцете.

Докато каймата се охлажда в хладилника, една плочка около 80-100 грама твърдо сирене (в случая пушена гауда - това имах, но може чедър, кашкавал или нещо подобно) се нарязва на ситни кубчета.

Формата за мъфини се намаслява с олио и с лъжицата във всяко гнездо се слага по една суп. лъжица от каймата и се притиска да запълни дъното и да стане като кошничка.

Фурната се включва на 200 С да загрява.

Във всяко гнездо се слагат по 5-6 кубчета от гаудата.

Това не пречи да се добави още нещо - като кисела краставичка нарязана на ситно и т.н.

Пак с лъжицата отгоре се слага от каймата и леко се притиска, за да се затвори добре гнездото.

Очевидно не съм ги притиснал добре, защото част от сиренето при печенето "избяга".

Върху всяко кюфтенце се поставя малка бучка масло и формичката заминава за печене във фурната като скарата се премества възможно най-ниско.

Пекат се около 20-25 минути като се проверява готовността.

След като са опечени, трябва да се извадят веднага от фурната ида се оставят да се охладят малко и сетне се вадят лесно от формите.

Направих глупостта да ги оставя във фурната след изключването и леко се поизсушиха.

Станаха едни такива вкусни и рошави.

Най-важното правят се бързо - цялата им направия отнема 10-а минути и след това остава само да им се насладим с питието.

От това количество излизат 6 броя, така че всеки може да си прецени количеството и колко да направи.

Бързо, лесно и много вкусно.

Правете смело като може да комбинирате по собствен вкус.

НАЗДРАВЕ!

Телешки ядки или момици в масло

 Иде реч за един изключителен деликатес, високо ценен от истинските гурме гастрономи.

 Преди да продължа ще кажа, че рядко могат да се открият в продажба, защото от древни времена се твърди, че колячите ги прибират за себе си.

 Казват им телешки момици, но доста често по-благозвучно им наименование е ядки.

 Спокойно не бърчете нос и не започвайте да гледате с отвращение - който не е в час, си мисли, че става дума за тестисите на животното.

 Всъщност, това са тимусните жлези на животното (теле, младо говедо, агне или прасе). Представляват чифтни жлези - една по-продълговата в гърлото и една по-кръгла, по-голяма, която се намира близо до сърцето на животното. Втората минава за по-вкусна. За предпочитане са тези на телето пред агнешките или свинските, защото те са с по-изразен аромат.
  

 Ценят се, защото са не само Дзверски вкусни, но и защото са голяма рядкост - от едно животно може да се получат само два броя и то под килограм.
 Впрочем и Човекът има такива тимусни жлези - същите като при животните и те са отговорни за имунната ни система.

Ценни и зарази друго, но за тази им ценност в П.П. по долу.

Ето така изглежда тази до сърцето - около 450 грама е. Колкото е по-бяла, толкова е по-качествена.

Преди приготвянето задължително трябва да се изкисне в хладна вода за около 2 часа като водата поне един път се смени.

Определено не препоръчвам добавянето на сода, оцет, и други подобни. Може само да се капне малко прясно изцеден лимонов сок. Той дава един леко цитрусов привкус...

Следва варене за кратко (10-15 мин.) в леко подсолена вода с добавяне на един дафинов лист, по няколко зрънца черен пипер и бахар, и едно две карамфилчета.

След сваряването се изчаква леко да се охлади, нарязва се на филийки и тогава ципата около него се отстранява много по-лесно. Опитът да се махне преди варенето не е много удачен.

Препоръчвам и заваряването преди термична обработка, макар че доста хора твърдят, че можело и без нея, а направо да се пристъпва към сотирането му в масло.

Така подготвените филийки трябва да се овалят в царевично нишесте и тогава да се запържат в малко масло смесено с лъжичка олио. 

Поради липсата на нишесте, този момент го пропуснах и съжалих. 

Запържват се от двете страни до леко зачервяване - буквално за по 2-3 минути. След промяната на цвета, в тигана сесипва малко ароматен алкохол - предпочитам бърбън (около 50 мл) или пък хубаво вино като се изчаква алкохолът да се изпари.

Момиците се прехвърлят с топла съдина, а в маслото се пуща ситно нарязан лук - колкото да се сотира и с лъжичка кафява захар (или мед) да се карамелизира.

Сипва се върху момиците и се сервира.

Това е най-разпространеният начин за приготвянето им. Само да кажа, че наподобяват мозък, но са доста по-вкусни.

Остава да се насладим на този деликатес и да не забравяме за питието.

Та затова насладете му се и НАЗДРАВЕ!

П.П.
Ето един много интересен роман, на един известен автор

и в нея на 393 и сл. стр. е разказана една интересна история

А който иска да прочете повече - може да посети поне Уикипедия

Телешка пастърма от вайсбрат във водка

 Вчера както си се прибирах към къщи, леко поогладнял, си се чудех за полуфинала и финала на световното каква глезотия да си спретна. Пооформи се някаква идея за телешко - бях срещнал в един руски сайт нещо за мариновано телешко в коняк. Та в кварталната месарница започнах да си избирам подходящо телешко и се спрях на едно парче шол. Та месарката ме попита какво ще правя и й казах, че засега мисля да го мариновам в коняк и сетне ще му мисля дали да го пекна и как. Оу, хубава идея, но с коняк не били правили, но пък правили нещо като пастърма с водка; малки парчета, сол, захар и водка, за 24 часа, сетне подсушаване и направо на масата за мезе. 

Идеята ми хареса и за изпълнението й, се сдобих с едно хубаво килограмово парче вайсбрат. 

 Днес няма да коментирам що е то вайсбрат и защо ми харесва повече и от шола.

 Прибирайки се в къщи, попитал Гуглюто "телешко водка" и ми показа в три различни сайта, три рецепти абсолютни близначета, където месото трябва да се приготвя три дни в солта, захарта и водката.

Това единодушие не ми хареса и предпочетох да си действам по моя начин.

 Вайсбратът от едната си страна има много нежна ципа, но все пак ципа. Затова ножът за филетиране първо се наточва добре и сетне много внимателно месото се почиства от ципата.

 Срязва се напречно по средата на две парчета; по-дебелото - също на две, но вече по дължината на влакната на месото. 

 Парчетата се оформят с правилна форма като се поизрязват тук таме. 

 В поизрязването бях по-щедър, щот` от изрезките щеше да бъде приготвено едно мезе към питието, за което малко по-късно.

 Двете десни реших да бъдат с водка, а лявото с вино.

 Затова и бяха изтеглени по този начин - първите - общо 500 грама, голямото 300 грама и 175 гр. изрезки за пробното мезе.

В стъклена купичка сложих 1 с.л. мед (реших да заменя захарта с мед), 100 мл водка и 25 грама сол. За застраховка - 9 грама нитритна и 16 грама обикновена.

 С този мед си отворих сума ти работа и дълго дълго бъркане докато се разтопи. Просто забравих, че истинският мед в студена течност почти не се разтваря. Тая ти ми дейност отне повече време отколкото загубих с купуването и разфасоването на месото.

Процесът на разбъркването, естествено бе стимулиран с чашка (и) водка и работата потръгна.

 Та двете парчета бидоха добре опиперени, пъхнати в найлонов плик за фризер, залети с водката (разбирай сместа й с мед и сол) и пликът добре увързан замина за хладилника.

 Това действие биде извършено точно 15,00 часа на 13.07.

 За третото парче процедурата бе повторена, но с ч.ч. хубаво мерло, 1 с.л. мед и 25-те грама сол (в същото съотношение). Естествено и с добро опиперяване.

 От тази смес отделих 2 с.л. и в една купичка накиснах изрезките с добавка и на 1 с.л. соев сос.

 Торбичката замина в хладилника в 15,15 часа. 

 Няколко пъти ги масажирах и обръщах в хладилника.

 Точно 24 часа по-късно, едното парче биде измъкнато от плика с водката, лекичко подсушено и нападнато да се реже и естествено веднага опитано.

 Първи впечатления:

приятен аромат, но твърде меко и при рязането дори и острия нож трудно държи форма, защото е доста влажно.

 На вкус - дзверски вкусно.

В никакъв случай не може да се каже, че е пастърма, защото на външен вид по-скоро прилича на сурово месо, макар че е успяло някак си да "узрее".

 Наистина дзверски вкусно - самият аз не мога да повярвам.

 Тъй като беше постояло известно време увито в домакинска хартия, вече не беше толкова влажно.

 Предполагам, че след една нощ в хладилника ще има съвсем друг вид.

 Толкова ме очарова, че едвам дочаках мачът да свърши - за мое удоволствие с очакваната победа на Белгия, и веднага седнах да пиша. Нещо, което досега не съм правил от как водя блога си.

Естествено, ще пусна публикацията, когато всичко бъде изпробвано.

10-а минути преди мача в 17,00 часа, отрязох доста парченца, за да направя сандвичлета.

 Хапнаха се с кеф.

Два дни по-късно. 
Това е второто парче изкисвано във водката, но не 24 часа, а 48 часа и след като е престояло върху хартия в хладилника - също 24 часа.
Вкусът се потвърждава - сочно, меко, дзверски вкусно и само една идея по-солено.

Това е на петия ден:
Вляво второто парче, т.нар. "ново", а вдясно е първото. Променило е цвета си , потъмняло е и леко се е стегнало.
На вкус - дзверска вкуснотия.
Това с виното съм го оставил нарочно да престои поне една седмица в хладилника и ще бъде отворено утре.

Определено това е най-лесният и бърз начин за направа на този телешки деликатес, който може да се направи не само от вайсбрат, но и от шол или друго хубаво парче телешко.
Заглавието е малко подвеждащо, тъй като това не е пастърма в смисъла, в който я знаем като сурово сушен продукт, но просто не знам как да нарека този деликатес, че да е ясно за какво става дума.

Първо, дал съм количествата на сол малко условно. Това е за нашия вкус- на някой може да му дойде солено, а на друг безсолно. Затова всеки трябва да пробва и да регулира солта по свой вкус.
Второ, задължително парчетата месо трябва да са малки с тегло около 300 - макс. 400 грама, за да се получи искания резултат за 24 часа. Колкото е по-голямо парчето, толкова повече ще да е времето за престой.
Определено това ще е хитът това лято в къщи. Прави се лесно, става невероятно бързо и наистина е дзверски вкусно.

А сега и обещаният бонус:

Това си е направо отделна рецепта:

Изрезките от вайсбрата (основно парчета по дължина влакното на месото) престояха в маринатата около 5 часа.

В тиган загрях бучка масло - 20-а грама с буквално няколко капки олио и пуснах месцата. В момента, в който започнаха да сменят цвета си долях и маринатата и когато завря, изключих котлона, но оставих тигана върху него за още минута две.

Всичко на всичко не повече от пет минути.

Месцето стана невероятно крехко - направо се топеше в устата. Признавам толкова крехко телешко и запържено досега не бях правил. 

Дзверска вкуснотия.

Правете смело и да Ви е вкусно, а и да не забравя НАЗДРАВЕ!