Както и идеята, така и рецептата на съседката Денка, която е ненадмината в тестените изделия.
От моя страна няма "творчество" и изменения, както обикновено.
Затова предавам и необходимите продукти и начина на изпълнението буквално, както съм си ги записал.
Необходими продукти:
За тестото:
5 яйца, на едното от които жълтъкът се отделя за намазване
1 кубче прясна мая
1 ч.л. захар за маята
1 ч.л. сол с връх (около 10 грама)
2 с.л. с връх мас, която се разтопява и загрява
500 мл прясно мляко затоплено до около 40С (това от мен - иначе според нея проба с кутрето и да издържало 5 сек.)
1 кг (пакет) брашно
За намазняване:
разтопена мас - около 100 грама (толкова разтопих, но остана малко)
За плънка (ако се правят с плънка):
около 300 грама натрошено сирене, разбъркано с едно яйце
по желание - сусам за поръсване
Начин на приготвяне:
В купичка маята се натрошава на ситно и засипва със захарта и се оставя така да се активира, докато шупне, а в това време се замесва тестото.
(Е, тук направих първото отклонение. Не ползвам прясна мая, а само суха. Знам, че прясната мая се активира с малко хладка вода и захар. Но след като казва, методът й на активиране на маята явно работи.
Просто замених прясната мая със суха 2 ч.л. - около 12 грама. Ползвам от т.нар. бързодействаща, която направо се слага в брашното и не е необходимо да се активира предварително).
Брашното се пресява в подходяща купа (желателно емайлирана) и в средата му се прави кладенче в което се изсипват 4-те яйца и белтъка на 5-тото. С вилица започва леко да се разбърква докато яйцата се поемат от брашното.
Топлата мас се изсипва и тя и бъркането с вилицата продължава.
Следва сипване на 4/5 от прясното топло мляко (значи 400 мл) и бъркането с вилицата продължава.
Следва най-интересната част: в друга доста по-голяма купа се налива топла вода (около 50-60С) и в нея се поставя купата с тестото.
В чашката, където е втасвала маята се сипва останалото прясно мляко, размива се и се сипва при тестото. Вече се меси с ръце докато стане меко тесто, което се оформя като топка, поръсва с брашно или намазнява и оставя така да втасва. Ако водата в голямата купа поизстине, се отлива част и долива пак топла вода.
За около 25 минути тестото удвоява обема си (това според нея, на мен ми отне 35 мин. и стана дори два пъти и повече).
Докато тестото втасва, йенските купички, се намазват с разтопена мас, слагат в тава и заминават във фурната на 50-60С да се загреят добре.
Втасалото тесто внимателно (без премесване) се разделя на 6 равни части, които се оформят като топки и се овалват в разтопената мас.
Ако ще се правят с плънка, във всяка топка се слага по средата от нея и затваря. Тази част я пропуснах и в послеписа ще обясня защо.
Всяка топка се поставя в йенска купичка и тавата с тях се връща във фурната на същата температура - 50С за допълнително втасване.
А тука е най-забавната част - през стъклото на фурничката се вижда как буквално напират да излезнат навън. Е това е моментът да се намажат с разбития жълтък с малко прясно мляко и да се поръсят със сусама.
Веднага след връщането им фурната, температурата се усилва на 150С и се пекат около 45 минути.
Е, пекох на 180С по средата на фурната и преди да ги извадя като видях че добре се зачервиха (по-скоро взеха да стават леко кафеникави), пробвах с клечка, която излезе суха. Печенето ми отне 40 минути.
(все пак времето за печене зависи и от фурната и куп работи).
След изваждането се мажат с масло, пръскат с малко вода и завиват с кърпа. Момента с мазането с масло биде прескочен. Задоволих се само с пръскането и задушаването.
Ето и няколко снимки:
Вижда се как станаха не само 10-а и повече сантима високи, ами и с шапчица като гъбки ...
Вътре са пухкави, мекички с леко твърда, но приятно хрупкава коричка.
В интерес на истината, издържат поне три, без да изсъхнат.
(една оставих за проба).
П.П. Направих ги без плънка, защото исках да са най-близки до хляб. Ами защо? защото преди много време бях чел за хляб печен в саксия ... и идеята много ми хареса. Доста търсих подходяща саксия, която да е глежосана отвътре и да издържи на поне 200С във фурната, без да се пръсне. Един единствен път намерих подобна, но не съобразих, че по средата е леко изтумбена и отворът идва малко по-тесен. Просто нямаше вадене на изделието от вътре.
А идеята с йенските купички за печене на индивидуални питки е направо чудесна. Каквато имаш, такава става - една по-висока, една по-широка. Важен е ефектът.
Струва си да се направят тези питки. От обясненията ми изглежда сложно и трудоемко, а не е така. Може би, защото за пръв път правя нещо по изцяло чужда рецепта и исках да обясня всичко да е ясно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар