Питки от извара

Преди няколко дни едно форумско другарче - Кро, беше фотнала една рецепта от някаква брошурка от Нощта на музеите - не знам дали мога да я покажа тука, без да я питам и докато не получа отговора й, няма да я покажа.

Самата рецептичка е изключително простичка, но ме заинтригува и реших да я ползувам като основа на моите експериментални питки с извара:

Продукти: 450 грама обикновена извара; 150 гр. брашно; 1 яйце; 1 ч.л. захар; 1 ч.л. суха мая, 1-2 с.л. олио.

Сол се слага само при необходимост (зависи от изварата).

Приготвянето също е простичко:

В пресятото брашно се добавя маята и захарта. В голяма купа се слага изварата, чуква се яйцето и се изсипва брашното и започва да се меси с ръка. Става едно такова малко по-особено тесто - леко ронливо някак си. Меси си няколко минути като през цялото време ръката се намазнява с олиото, докато и то се поеме от тестото. Всъщност месено е повече необходимо, за да се намачка добре изварата и да се получи хубава еднородна консистенция (че моята извара беше по-скоро на бучки).

Оставя се да втасва покрито и на топло място - за около 1 час. За разлика от другите теста не набухва много осезаемо.

Фурната се загрява на 200 С. Оформят се питки - направих едни продълговати, други - кръгли, които резнах с ножа на няколко места.

Намазах ги с малко мед размит във водичка. Продълговатите посипах със сусам.

След 25 минути печене във фурната из цялата къща се носеше неустоим аромат, а питките бяха станали фантастични.

Оставят се да поизстинат малко върху решетка.

Пухкави и невероятно вкусни.

А тук слагам рецептата от Брошурката след като получих съгласието за това:

Мързеливо печено агнешко бутче

 Това е наистина един мързелив и сравнително бърз начин да се опече агнешко - в случая бутче.

 За моите разбирания си е грехота при печенето на агнешко да се търси бърз и мързелив начин, но и той си има своите предимства. Не всеки ден човек има време, наистина бърза или пък в последния момент му е хрумнало да го направи.

 И така - необходимо ни е едно агнешко бутче (конкретното беше 1,8 кг) или друго агнешко месо.

Около 1 - 1,5 кг  по-едри картофи. 

 За подправяне - 1-2 стръка розмарин и джоджен, а за овкусяване на месото - 1-2 ч.л. червен пипер (поне 1/3 от това количество предпочитам да е лютив); 1 ч.л. млян розмарин (при липса - сух и начукан); черен пипер и сол на вкус (аз предпочитам да е по-соленко и слагам повече от 1 ч.л.) и 2-3 с.л. зехтин. Всичко се смесва в купичка.

 Приготвянето е изключително лесно:

 

 

Бутчето се срязва до костта и се разрязва, както е показано на снимката- да стане като една огромна пържола.

 Със сместта от подправките се намазва месото от двете страни - прави се ръка да се втрият в него добре. 

(може и с четка да се намаже)

  

 Докато месото се овкусява,  картофите се обелват, сплакват и цели се нареждат на дъното на съда за печене (ползувам чугунена тенджера - при липса на такава глинен гювеч, или йенска тенджера). Върху тях се слагат клонките розмарин и част от джоджена и цялото парче месо, а върху му се хвърлят още няколко стръка джоджен.

  Сипва се малко течност (вода, бира, бяло вино) - горе долу един пръст (т.е. 1-1 1/2  ч.ч.)

  Похлупената съдинка се слага във фурната, която се включва на 180 С с вентилатор (или 200-210 С без вентилатор);

 В зависимост от фурната след час, час и малко, съдината се вади - проверява се месото и вече се връща да се доопече без капака - колкото да хване хубав загар. Преди връщането може да се намаже с малко масло и червен пипер.

 При мен цялата процедура (подготовка и печене) отне точно 1 час и 45 мин. Месото се беше "разкапало". Пресипах с подходяща съдина, нарязох картофите на половинки и чак тогава ги осолих леко. Бяха поели всички аромати и станали приказни...

 

"Халва" от фурми, сини сливи и .....

 Че не е халва, определено не е.

 Че си е десерт, при това вкусен си е така ... 

 Ама като не й измислих някакво име на тази импровизирана сладост ... па и при първо опитване асоциирах с вкуса на халва (на второ - няма нищо общо).

 Та ще си кажа какво направих: Просто ми се подмятаха из къщи поизостанали фурми без костилки (15 броя) и сини сливи без костилки(6 броя); няколко сушени кайсии (3 броя); две лъжички бадемово брашно...

 Па ми се прииска някакво десерче ?! Напена се планината и роди мишка:

 Две чаени чаши прясно се загряват в съдинка, слагат се сушените плодове и бадемовото брашно и се варят на тих огън около 10-а минутки. Добавих и 1 ч.л. кантен (агар-агар) и една ванилия в края на вареното и бях с идеята така да го разсипя по купичките. Ама взех че всичко това го пасирах и му добавих и 2 с.л. мед.

 Излезнаха 6 ей такива купички, които отидоха в хладилника за няколко часа.

 

 Сервирах с малко сок от сладко от зелени орехчета ...

 Желира се страхотно ...

 Брррр! Страхотна вкуснотия