Патешки езичета

Това ако не е екзотика, не знам кое ще да е .. Станал съм на преклонна възраст, някои й казват "третата", но не бях попадал на патешки езичета.

Преди няколко дни пътувах в посока Македония и на връщане се отбих в един магазин на голяма верига. И изпаднах в пълна изненада, когато открих в него патешки езичета. Е те на такова чудо не се бях натъквал - имам приятел, който е един от големите паткари в България, яли сме какво ли не от патицата, но не и езичета. Интересното, че производителят им има голяма база до града ни, има и фирмен магазин, в който често си пазаря вкуснотиики от 10-на години и досега не бях попадал на такова чудо.

(Наред с патешките езичета се продаваха и месо от щраус, от кенгуру и други екзотики, но се нахвърлих на езичетата).

Купих си две опаковки по 0,250 кг на екзотична цена с идеята да се пробвам какво ще се получи.

Всезнаещият Чичко Гугъл взе, че ми даде един единствен производител производител в България и нито една една рецепта. (Направо не може да бъде, но .... толкова....) Ами сега? Имам езичета, моят приятел ми каза, че са деликатни и с костици, но бил ги пробвал - в патките имало куп други по-вкусни неща ... демек, оправяй се сам, след като си купил нещо дето не е популярно.

Докато си стигна до нас, пакетчетата взеха, че се размразиха и нямаше начин да ги оставя на мира, а трябваше да правя нещо .... Все пак 0,5 кг някаква екзотика ...

Ей ги на как изглеждат:

Измих ги хубавата и ги бухнах в тенджерата с водичка колкото да ги покрие, добавих 2 дафинови листа, едно карамфилче, 3-4 зърна бахар и 10 зърна черен пипер и мънинко солчица.

Варих ги около час на бавен огън (на 6-та степен от 9 на котлона).

Прехвърлих ги в друга купа и се започна изчистването - в задната част имат една цяла костица, а в предната около 1 см хрущялче.

Като се изчисти с малко остро ножче се получава ей това:

Направих си труда ги сброя - 250 гр., 35 парчетата.

Пробвах ги в този вариант - не бяха вкусни, нито сол, нито вкус ...

От тук нататък трябваше да ги направя съедоподобни , защото просто сварени не ставаха. Честно си признавам, направо взех да съжалявам, че съм ги купил и съм си играл два часа с тях ...

От тука нататък реших да действам като с обикновен език:

Загрях в тигана масло с една две скилидки чесън и бухнах в тях част от езичетата. Като леко промениха цвета си, добавих и малко черен пипер и още масло:

 

Тези станаха фантастични ...

За другата част от 250 грама се замислих как да я направя? Открих в "склада" едно бурканче гъби Вулвария.

Запържих в масло малко чесън, добавих нарязаните на ситно гъби и сетне езичетата. Размих 1 ч.л. царевично нишесте с малко водичка от варените езичета, добавих му сол и черен и пипер и в тигана.

Е те това не беше дзверски, а божествено вкусно .... И изпи сума ти от последната водка, която открих ...

ПП: Преди време, когото публикувах рецептата за конско, получих въпрос - т`ва защо го публикуваш? И сега е същото - след като се продава, все някой ще си купи и ще се чуди като на дървен камък как да го приготви, а аз му давам два варианта за приготвяне  - и то па начин, по който няма да се засрами и ще поднесе едно чудесно мезе за питието ...
Па за щраусово ще напиша като имам време ...

Банички с козе сирене и пресен лук

Отдавна не ги бях правил и за пореден път сме очаровани. Не е нещо ново, но все пак ...

Необходими са ни кори - за предпочитане е от тези триъгълните,печени на сач, но ако няма от тях може и с обикновени, които се нарязват; две яйца, половин кофичка кисело мляко, около 250 грама козе сирене; една връзка зелен лук (само зелената част); един стрък пресен чесън (само няколко пера); половин връзка магданоз; черен пипер. Е и малко олио за намазване.

Да ги направим изобщо не е трудно: сиренето се намачква, смесва с останалите продукти като зелентиите се нарязват на ситно.

 

Както си е кората откъм широкия край се слага 1 препълнена супена лъжица от плънката.

Леко се намазнява по ръбовете и се навива на пуричка.

Подготвените банички се прехвърлят в тава, покрита с хартия за печене и обилно се намазват с разбито яйце.

Може да се намажат и с прясно мляко и с друго - въпрос на предпочитание.

Може да се наръсят със сусам - също въпрос на предпочитание.

Пекат се в предварително загрята фурна на 200 С - за около 25 минути.

 

Страхотно вкусни - и топли, и след като изстинат ...

Стават и закуска и за предястие

(е не съм убеден, че са най-доброто мезе за бърбъна).

Гювеч от свинско в гърне

Преди два дни ми подариха ей това гърне:

истинско, ръчна изработка, печено в пещ на дърва ....

страхотно подходящо и за фурната, и за всички видове котлони (без индукционни)

Нямах търпение и реших да отпретна в него един бърз гювеч и то по най-мързеливия начин и това си му е най-доброто на гърнето, че всичко се слага в него в суров вид и просто се забравя за няколко часа във фурната.

И така: необходими са около 1 кг свинско месо (от плешката, от бута, а и защо не от гърдите), нарязано на няколко (4-5) едри парчета ; 300 грама гъби печурки; 4-5 глави лук; 1-2 домата; 5-6 скилидки чесън; около 1 кг картофи (обелени и нарязани на половинки или четвъртинки, ако са много големи); 1-2 с.л. олио; сол, черен пипер - на вкус. Носи и сухи подправки - предпочитам риган около 1 ч.л.

Изпълнението е изключително просто: в гърнето се сипва мазнината, слагат се месото и върху него започват да се нареждат всички продукти.

без да се соли и без картофите.

добавих и малко зелен лук и нахут - ей така за разкош. Капва се съвсем малко вода - не повече от 50 мл и гърнето се слага в студената фурна, която се включва на 150 С, като след около 20-а минути се усилва до 200 С.

След един час гърнето се вади от фурната, нарязаните картофи се слагат отгоре, леко се осолява и гърнето се връща за още един час - да си се пече.

След този един час имаме един разкошен дзверски вкусен гювеч. 

Сервира се направо с гърнето на масата и Наздраве ..