Най-невероятната лека майонеза

  Това е най-невероятната лека майонеза, която съм правил и нямам търпение да я споделя.

   Много пъти съм разказвал как правя майонеза, дори съм отделил специална страничка за тях.

   Днешният ми експеримент надмина всякакви очаквания.

   Правих рибно филе на пара в мултитенджерата (т.нар. мултикукър) и ми се прищя някакво сосче към нея ... Е па защо да не направя майонеза, да и сложа още нещо и готово сосче.

  Да ама не ... Гребнах 2 черпачета от течността в мултитенджерата, която правеше парата за филенцата - демек гола водица с малко рибен вкус и хоп в купата на пасатора (т.е. около 120 мл).

Долях 300 мл олио, една лъжичка горчица, малко сол и черен пипер и сборих половин лимон - каквото пусна.

  

        На снимката се вижда.

 Бух пасатора вътре и след 30 секунди сме готови.

Просто не мога да опиша колко дзверски вкусна и лека майонеза стана ... Вижда се от снимката консистенцията, а за вкуса нямам думи. Щом зарязох всичко и бързам да я споделя ... Дзверска майонеза.

П.П. Сигурно ще стане и с друг бульон (пилешки и т.н.) - ще пробвам....

Филе от нилски сом на тиган

  Вчера при едно пътуване се отбих в хипермаркет на една верига. По принцип в тези магазини влизам за нещо екзотично (в никакъв случай за месо) или алкохол, или нещо подобно. Преди време от такъв си бях купил патешките езичета и месо от щраус.

  Този път попаднах на ... пържоли от крокодилска опашка. Пооблизах им се малко, поогледох ги и като лисицата реших, че ще ми киселеят ...Все пак не са за пенсионер човек.

  Затова пък си купих филе от нилски сом, което направо ми се видя без пари. 

  Точно над хладилните витрина с рибоците имаше една табелка с нещо ситно изписано и то доста - почти цяла страница. Взех, че се зачетох. Някой много подробно обясняваше за ползата от глазирането на рибата при замразяването и как да установим дали пък някой не е прекалил. Но не това ме заинтригува, а един пасаж в края, в който се казваше, че замразената риба трябва да се подлага на термична обработка ей така, както си е замразена, защото при размразяването ледените кристалчета нарушавали текстурата на месото, губело от вкусовите си качества и т.н. 

  Действително, доста често ми се е случвало при приготвяне на замразена риба, която съм оставил да се размрази (макар и в хладилник) почти изцяло, да имам някакви проблеми - я да се троши, да се разпада, да не иска да се панира като хората и какво ли не.  (Истината е и друга - прясна риба, нашенска си - ей от тази от реки и язовири, макар и замразена, не ми е правила такива номера и съм го отдавал на качеството на рибата от магазина). 

  Като имах предвид това, реших филетата от нилски сом да приготвя съвсем по различен начин, който ще опиша накратко:

  Тиган с дебело дъно се слага да се загрява на котлона като дъното леко се намазнява. Докато тигана загрява двете филета се вадят от опаковката, както са си замразени, измиват се на течаща вода, колкото да опада леда по тях, режат на по две по средата и веднага се подсушават с кухненска хартия. В зависимост от тигана, се поставят в него (моят е по-широк и хвана и четирите парчета) и веднага се намаля силата на котлона (при мен от 9-та - на 6-та степен).  Почти веднага течността от филетата започна да излиза и в този момент изсипах една с.л. зехтин в тигана. След 2-3 минути отгоре ги полят с по няколко капки светъл соев сос и поистисках сока от лимон. В процеса на печенето се появяват едни такива "съсиреци" от течността, които е хубаво да се отстранят. В момента, в който филетата останат "на мазнина", се обръщат от другата страна. Отново се повтаря процедурата с леко капване върху тях на соев сос и лимонов сок. Леко се опиперяват. Обърнатите филета се пекат не повече от 2-3 минути.

   Сервират се като се заливат с мазнинката от печенето, която може да се деглазира леко с бяло вино (бира или просто 2-3 с.л. водичка).

 

  Резултатът беше зашеметяващ- невероятно вкусни филета от сом, опечени на тиган. 

  За времето дето това го писах, щях да опека филета поне за 10 човека.

 

"Сандвичи" от тиквички и сирена ....

     Всъщност, това изобщо не е рецепта, а е начин по който може да се направи едно ефектно предястие (а и защо не ястие - зависи от количеството). 

       Подобни из нета има в изобилие, дори и аз съм показвал на друго място (от патладжан кули) и т.н. - важна е идеята и малко въображение.

     Нарочно няма да давам количества, а само ще изброя продуктите, които ползвах: тиквички, домати, пушено пилешко филе, сирене, кашкавал, резени гауда; сол, ч.п. - на вкус, малко зехтин. Могат да се ползват всякакви други продукти (патладжан, шунка и т.н.).

      Приготвянето е изключително лесно и затова направо ще го онагледя със снимки.

нарязваме тиквичките и ги овкусяваме - сол, черен пипер и зехтин

режем и доматите на кръгчета

печем тиквичките и доматите на скара

- тиквичките почти до готовност, а доматите - колкото да ги "грабне"  огъня 

който иска може да ги запече във фурната - върху хартия за печене

докато те се пекат, нарязваме останалите продукти:

пушеното пилешко филе
  сиренето и кашкавала

 Застиламе дъното на тавичка с хартия за печене и започваме да нареждаме продуктите

 

След като сме направили няколко реда от продуктите, и кръстосваме по две лентички от гауда и сме готови.

Слага се във фурната на 180 С максимум за 10-а - 15-а минути, доколкото гаудата се разтопи. 

(Моята много бързо се разтече, явно трябва друга или по-твърд кашкавал).

Не е необходимо печене, защото всички продукти са предварително готови.

изчаква се леко да се поохлади и се "сандвичите" се сервират леко наръсени с магданоз или друга зелентийка.

В разрез

Оказа се, че като изстинат са много по-вкусни и стават страхотно мезе към питието.