Наденица (суджук) от конско, пуешко и свинско

 Тази наденица (суджук) с е чист плод на един експеримент, плод на случайно попадане в магазина на едно пуешко месо, почистено и готово и то на съвсем приличната цена от 7 лв/кг.  Награбих се с едно кило и чак тогава се усетих, че ми е много за едно готвене, а и не ми се замразяваше. Точно мисълта за замразяването ме подсети, че от доста време във фризера пък се мъдри едно парче конско (което се оказа почти 1 кг). От там до покупката на 1 кг свински врат и 2 кг плешка изобщо не беше проблем.

  И така необходими продукти (за количеството което бе направено): по 1 кг конско и пуешко, 1 кг обезкостен свински врат и 2 кг обезкостена свинска плешка.

  Подправки за кг/смес: 20-22 грама сол; 1 ч.л. с връх захар; и по 1 ч.л. черен и червен пипер, 1/2 ч.л. смлян кимион и по 1/4 ч.л. смлян бахар, кардамон и сух чесън.

 Приготвянето е лесно:

 

Месото се нарязва на произволни парчета. Овкусява се с всички подправки, хубаво се разбърква и както си е в тенджерата, се оставя на хладно за 24 часа.

 На следващия ден се смила на едрата решетка на месомелачката. И пак се разбърква добре.

Отделих 1/3 от цялото количество и премелих втори път - на ситната решетка.

(Това пак заради експеримента - за сравнение как ще се получи по-добре).

Към смляното месо се добавят по 50 мл бърбън на кг месо. Това по желание, но резултатът винаги и потресающ.

 С фунийка се пълнят червата и се гледа да не остава въздух в тях.

 Тези най-отгоре са с двойно смляната смес (личат си - по плътно стоят и дори сякаш цветово се отличават).

Готовите наденици висват на терасата.

 

  

Докато съхнат, няколко пъти се валират с точилка, за да станат плоски.

 Готови са (е поне почти изцяло, но вече могат да се ядат).

 Дзверско мезе - толкова вкусни наденици не бях правил.

П.П. на 26-ти ХІ. месото бе купено и нарязано, на 27-ми смляно и напълнено. Прекара на терасата от 28-ми нататък и точно 5-ти декември бе пробвано. Иска още няколко дни, но вече е страхотно.

 По-добър резултат даде два пъти смляното месо. За предпочитане е този вариант.

 Ако парчетата се направят по-дълги и завържат като петала, ще се получи суджук, а така са си само наденици.

полезен съвет - за канелата и холестирола

В чаша поставете две лъжици мед и три канела. Най-добре е този микс да се приема всяка сутрин.

Консумацията на тази смес ще намали нивото на холестерола с 10 на сто в рамките на два часа.

Сутрин за закуска, вместо конфитюр поставете тази смес на парче хляб. Ако редовно консумирате, това ще ви помогне трайно да намалите нивото на холестерола и да намалите риска от сърдечен удар и мозъчен инсулт .

по интернет

Веян паламуд (лакерда)

След като показах как правя маринован паламуд, дойде ред и на веяния.

Забелязах, че и преди и в тази публикация съвсем нищо не съм писал за паламуда, а май се налага малко информация:

Паламудът е от семейство Scombridae, род Sarda. Среща се в северните части на Атлантическия океан, Средиземно море и Черно море. Край българските брегове идва от Мраморно и Бяло море напролет и си расте на воля и то доста бързичко - на около тримесечна възраст рибата тежи 300 - 500 грама, а след три години може да достигне до 2,5 - 3 килограма. Паламуд под 500 грама на жаргон се нарича "Циганка", от около 500 грама до 2 кг - Паламуд, а над 2 кг - Торук или Турук. Другото име, под което е известен е Лакерда.
 На хранителните му качества няма да се спирам, само маркирам, че не е високо калориен - около 150 кал./100 грама.
  Много е вкусен печен на скара. Става и на фурна. Не препоръчвам пържен - все ми се струва, че става доста мазен.
  Паламудът може да се консервира с марината, чрез опушване, изсушаване и/или сушене.
  Та ей така си дойдохме на думата за веяния паламуд:

  Най-подходящ за тази цел е именно паламудът и то с тегло между 1 и 1,3 кг.
 

  Необходими са ни поне 4-ри хубави черноморски паламуда (имах такива от Чедото), 1 кг едра морска сол, 1 с.л. захар, по 10-а зърна черен пипер и бахар, няколко листчета дафинов лист.

  Забележка: по принцип, когато се соли риба, не се слага захар, но аз слагам съвсем малко и съм забелязал, че не вреди. Затова я споменавам. Който има предубеждения, нека не я слага. 
 Подправките в солта проникват в рибата и променят вкуса като го правят по-изтънчен.

Паламудите се почистват от вътрешностите като се премахва и кръвоносния съд откъм гръбнака; махат се хрилете; измива се добре и се подсушава.

Морската сол се смесва със захарта и подправките и с тази смес се напълват коремите на рибките. Насипва се малко от нея в съдина с капак - ползвам една такава пластмасова, слагат се рибочетата и засипват с останалата сол.

 Затваря се и се забравя за 24 часа. След 24 часа рибочетата се обръщат и отново засипват със солта и пак да си престоят още 24 часа.

 Отделилата се точност може да се отлее, но този път не го правих.

  При желание -процедурата се повтаря още още един път, става по-солен.
 По принцип общо 48 часа съм забелязал, че са достатъчни.

След този престой в солта, се вадят измиват и слагат пак в съдина със студена вода - поне за толкова часа, колкото дни са стояли в солта. Водата се сменя на всеки час. Добавя се последния път и една ч.ч. оцет.

Подсушават се добре, връзват се с канап на опашките и висват на сенчесто и проветриво място за 5-7 дни. Желателно е да бъдат покрити с марля или нещо подобно - да не ги наплюват мухите и други насекоми.

 Рибките добре изсъхват - то си личи.

 Прибират се в хартия в хладилника и след това - тънкофайско резване и прекарване с хубаво питие.

В интерес на истината, поради известни битови проблеми, моите рибки преседяха в солта цели 5 дни и 3 часа във вода, която смених 5-6 пъти.

И на терасата престояха цели 10 дни.

Станаха дзверски вкусни. Просто не е истина.

В името на експеримента, едното паламудче нарязох и сложих в буркан със зехтин с няколко зрънца черен пипер и едно дафиново листче.

След два-три дни : просто  да си олижеш пръстите.



Наздраве! Паламудът най си върви с бяло охладено вино, но защо не и с розе, бира или пък водка! Кой както му харесва.