неделя, 10 януари 2016 г.

Бърсак от свински врат, Бабек или пуска






 Тази година дойде и ред на БЪРСАКА.
 Също невероятен домашен деликатес, който се приготвя от свинско месо.
 Както съм писал в ПУСКА или ОДА за ПУСКИТЕ, напълненият в сляпо черво деликатес от рязано месо се казва "Бърсак". Ами така се казва и самото сляпо черво, та затова... 
 Е, някой ще пита защо "сляпо"? - ами защото си е такова - единият му край е затворен. Представлява началната част на дебелото черво и е сляпо завършваща торба, към която е придаден апендикса.За предпочитане за домашни колбаси е свинското, което е по-малко и поема от 1,00 до 1,5 кг месо, докато говеждата е значително по-голямо и поема двойно, че е повече месо. За домашни нужди е за предпочитане. В говеждото за предпочитане е да се пълни бабек вместо в шкембе. Както и да е ...
 Бърсак не съм правил в последните няколко години не от мързел, а поради липсата му на пазара. Тази година се оказа, че има в изобилие. Заредих се с няколко парчета - да има: ще се правят различни вкуснотии...
 Тука ще споделя как съм правил и как сега го направих Бърсака, като знам, че не е автентично, защото ползвам единствено свински врат. В оригинал се прави от свинско месо от бута, плешката и шарено месо. Както при пуската, не се слага сланина.
 Няма да влизам в спор дали е бърсак, бабек или вид пуска ...

 Край на приказките, нека да кажа как се прави:

   Необходими са ни:
Свински врат с разчет, че един свински бърсак поема средно по 1,3 кг месо, както и бърсаци със същия разчет.

   Подправки на кг месо:
30 грама сол; 
5 грама черен пипер;
8 грама захар (може и кафява);
2 грама кимион;
5 грама червен пипер
2 грама риган
20 грама нарязан на ситно праз (само зелената част)
50 мл червено вино

Бележка, червеният пипер може да се замени с опушен червен пипер, а виното с уиски или водка, както ригана с чубрица. Въпрос на предпочитание.


 Изпълнението е простичко:





Свинският врат се охлажда във фризера за половин час или малко повече, за да може да се режи по-лесно.



























Нарязва се на произволни парчета с размери горе долу 2 на 2 см.

























Овкусява се с всички подправки като хубаво се разбърква.






























Месото се прехвърля в плик и оставя на хладно за 24 часа - да си дръпне добре...


























На следващия ден бърсака се поставя в купа с марна вода за поне 3 часа. Към водата се добавя и лимонов сок - поне на 1/2 лимон.
 Трябва да отнеме малко от типичната за бърсак миризма, а лимонът му придава лек аромат на цитрус...
















Обикновено бърсаците ги продават в осолено състояние, затова трябва добре да се измият преди накисването. Моят заради експеримента беше изсушен и направо псе премина към накисването.
















Измитият и накиснат бърсак се нанизва на фуния и започва пълненото като месото се натиква през фунията с пръсти или дръжката на дървената лъжица.






















Пълненето става внимателно като се вади през цялото време въздуха от червото. 
 Вече напълнен, се връзва здраво.
 Допуснах невнимание и го спуках - няма страшно, веднага му се лепва кръпка от мокро черво...
 Превързва се като бебче ...




На снимката долу в дясно се вижда "кръпката".
 Претегля се, слага му се надпис - важно е да знаем теглото и датата на приготвяне ....
 Тук тами се надупчва с игла да излезе излишният въздух ... не трябва да го има в червото, че разваля вкуса.












И висва на терасата на студено и проветриво.


 За момента ще прави компания на едни "италиански" колбаси (домашен салам), правени преди 10-а дни (всяко парче е различно) и за които ще пиша след известно време.
  Под него задължително някаква съдинка, че може да прокапе и осръцка балкона.

 Ще съхне поне 30-а дни или докато загуби поне 35-40 % от теглото  си.

 Затова е важно да му се знае теглото.











П.П.  Пущам го сега, защото сега му е момента да се прави. Не се съмнявам в крайния резултат.
Кат` стане, ще го покажа готов моя бърсак, още повече че след ден два пак ще се прави, но в друг вариант... Колкото повече, толкова повече ...

Сега остава да му се надяваме на времето и да точим зъби и трупаме питието ...

8.ІІ.2016 год. - месец по-късно:

малко снимки от крайния продукт:









готов е и заложен на дъската

Направо ми е жал да започвам рязането, но аромата на месо съблазнява ....











Нарязва се на големи парчета - едни ще отидат за съхранение,
друго - ще бъде нападнато














Изглежда разкошно и неустоимо ароматно месо

Празът се е стопил. За съжаление, не съм успял да го уплътня идеално, но на този етап това не е проблем











Идва момента на опитването.




И по-добре историята за остане до тук....

събота, 9 януари 2016 г.

Зеленчуков гювеч

























Това е ней-лесният и мързелив начин да се направи постен зеленчуков гювеч, който става и като самостоятелно ястие, а в моя случай като гарнитура към нещо месно.Понякога е по-добре месото да се сготви отделно, за да се запази натуралния му вкус..., а зеленчуците да се приготвят отделно.
Например, страхотна гарнитура към заека ми на фурна с бекон и вино.

Продуктите са ориентировъчни: 250-300 грама печурки; 2-3 моркова; 1-2 корена пащърнак; една глава чесън; 6-8 главички лук; 2-3 картофа; 1-2 домата; сол и черен пипер на вкус;  риган, джоджен, червен пипер; може и чили и задължително олио или зехтин....

Изпълнението е простичко:


 В голяма тава се слагат нарязаните продукти: 
 картофите на 4-6 парчета, лука или на половинки или на четвъртинки; гъбките на по две; морковите и пащърнака на кръгчета и т.н. 
  Сипва се солта и подправките, залива се с мазнинката и се размесва с ръце. Те са най-подходящи за тази цел.








 Всичко се изсипва в леко намазнен гювеч. 










 

Отгоре се нареждат кръгчетата нарязан домат, затваря се и заминава във фурната.

 Фурната е студена, слага се гювеча и се включва на 200 или 220 С и се забравя почти за 2 часа.
  По някое време може да се махне капака и да се допече отворен, за да хванат зеленчуците отгоре коричка.





Невероятна вкуснотия...  Разкошно ястие или мезе - кой както го възприеме... и при това за 5-6 човека на цена около 4,50 лв от зор ...

Печен заек на фурна с бекон и вино

За първата година от първата публикация в Блога ми реших да почерпя виртуално с едно много вкусно и апетитно зайче.

 Необходими са: 1 заек около 1,5 кг; 250-300 грама гъби печурки; приблизително 250 грама пресен бекон (може и прошуто, може и пушен бекон); сол, черен пипер - на вкус; 1 в.ч. бяло вино (в случая пенливо - просеко). По желание и малко масло, дафинов лист, по няколко зрънца бахар и черен пипер и 1-2 скилидки чесън.

Приготвянето:

 Зайчето се разфасова на порции като главата и вътрешностите се отделят (ще се ползват за една бърза супа).
  Не се маринова предварително, тъй като е питомно и няма нужда.
 Както са си в тавата, се осоляват и овкусяват с черния пипер.
 Може и всяко парче да се намаже с малко масло.








 Всяко парче заешко се пробожда с ножа и около него се навиват лентичките пресен бекон (също овкусен предварително с малко сол, черен пипер (нищо не пречи и друга любима подправка).
 Нареждат се в леко омаслена йенска тенджера с капак, заливат се в виното и се добавят подправките.







 Тавата се пъха във фурната и се пече на 200 С около час.
 Вади се, добавят се нарязаните гъби, леко се разбъркват и съдината се връща във фурната за още 30-а минути без капак.
 Времето е достатъчно за гъбките да се опекат и мръФките да хванат тен.












Опечените мръФки след малка почивка се нареждат в плато и сервират така (всеки да си избира), а гъбките със соса от печенето се сервират отделно.

 По желание сосът може да се сгъсти малко.










 Може и да се сервира със специално направен за целта за гарнитура зеленчуков гювеч.
  (отделно на друго място как го правя).











 


Ето една такава порция.

Дзверски вкусно зайче!

Сочно е и вкусът на месото не е притъпен от множество подправки.





П.П. Зайчето бе на промоция - 6,00 лв/кг  и цялото ястие излезна има няма 10 лв като се има предвид, че виното бе от скъпото.