Солени кашкавалени бухти

Традицията за събота не не нарушена - поредната тестена закуска:

Този път уникални солени кашкавалени и не само бухти, тиганици или там каквото и да е ... Да не се затруднявам да измислям име, си останаха просто солени кашкавалени бухти и не само това, но за добавките по-долу.
 Много приличат на Бухтите на Баба, но и се различават малко от тях - все пак принципа е същия...

Продукти:

2 яйца, 1 кофичка кисело мляко (400 мл); 2 ч.ч. брашно (от което 1 1/2 ч.ч. обикновено и 1/2 ч.ч. царевично брашно), 1 ч.л. сода бикарбонат, по 1 ч.л. сол и захар, както и 1 ч.ч. настърган кашкавал.

Приготвянето ще бъде показано изцяло в снимките:

В подходяща купа се сипва брашното, солта и захарта.

"Гаси" се содата в киселото мляко, чукват се при него яйцата и се сипва в брашното.

Разбърква се с лъжица - трябва да се получи много гъста каша - почти лепкаво тесто.

Докато тестото си "почива", кашкавала се настъргва на едро ренде.

Настъргания кашкавал се слага в тестото и разбърква с лъжица.

В това време се загрява олиото в тигана - нека да бъде поне един пръст и повече.

 

Когато олиото загрее добре, с намокрена лъжица се гребва от сместа и разстила леко в тигана - така всяка бухта става уникално различна.

 Още като се сложат първите бухти, силата на котлона с намаля с 1/3 - нека да се пържат на по-слаб огън.

В процеса на пърженето бухват и се пържат до хубаво зачервяване - така и вътре хубаво са изпържени ...

Готовите бухти се вадят и слагат върху кухненска хартия - да им поеме част от мазнината.

Закуската е готова.

До тук добре, но от тук нататък започва интересното:

От половината тесто бидоха изпържени кашкавалените бухти.

След тях дойде ред на канибалските бухти:

Парче около 100-а грама пушен бут ( в случая ) се нарязва на филийки.

Сетне и на кубчета.

Нарязаното пушено месо се смесва с кашкаваленото тесто.

Пърженето продължава, но вече на канибалските бухти.

(Пробвах в по-малко мазнина, но стават някак по-сухи).

Втората част от закуската е готова.

Да ама не - започва приготвянето и на третия вариант - на Дзверските бухти. Горе долу пак като тестото остана на половина, в него биде добавено нарязано на ситни кубчета последното ми домашно произведение - свински гърди за сушене.

 Пърженето продължава по описания начин и след малко и те са готови.

  

 Ето ги и последните:

 Значиии вече успях да интегрирам в една закуска и месо!

  Дзверски вкусна съботна закуска - без да описвам какво  и дали нещо артиса.....

Кайзерован свински врат

Кайзерован свински врат - невероятна вкуснотия, позната на всички ни и в множество магазински изпълнения.

Само че нищо не може да се сравни с домашно приготвения, в който са вложени чисто месо и собствени усилия.

 Предполагам, че всеки си има собствена "рецепта" с тайни съставки, но ще споделя как го правя:

 Купува се пресен свински врат - парчета от 1 до 2 кг.  Слага се във фризера (или камерата на хладилника) за около 40 мин. до час - колкото да се "стегне" (не да замръзне) и да може да се оформя с ножа по-добре. Обикновено разрязвам парчето по дължина и ми се получават две за осоляване - с дължина около 25 см. И с ножа се стремя да им придам правилна правоъгълна форма. Изрезките отиват за готвене, а парчетата - за осоляване.

Най-лесно е количествата да се изчисляват на кг месо и затова ги давам така:

За осоляването: 

сол (готварска, морска на ситни кристали или смляна - последно време ползвам основно нея) - 35 грама; 5 грама захар или 1 ч.л. 

Това са класическите подправки: може по желание да се добави мъничко кимион, 3-4 смачкани зърна хвойна, счукан черен пипер (буквално по грам, два). Може и да се счукат 3-5 хапчета витамин С.

За кайзероването:

40 грама червен пипер,20 грама обелен чесън; 3 грама чимен и 120 мл бяло вино.

Това също е класическата смес. Може да се добави и малко лютив червен пипер и друг аромат по желание.

Приготвянето:

 Смесват се солта и захарта и с ръка хубаво се втрива в месото. Слага се в подходящ съд с капак и отива на хладно (до 4С)  за 10 дни като се обръща всеки ден.

(Препоръчват осоляването да се прави между 7 и 12 дни, но намирам, че 10 дни е перфектно).

 В последно време се изхитрих: ползвам пликове с цип- месото, както е осолено се слага в плика, потапя се внимателно в съд с вода (така се изважда въздуха от плика) и се затваря с ципа. Така пакетираното месо отива в хладилника за 10 дни като пликът се обръща всеки ден.

 На 10-я ден месото се вади и се обезсолява. Предпочитам варианта на обезсоляването да става в бяло вино вместо във вода. В съдина се налива виното и месото се потапя в него за 30-а минути.

 Подсушава се с домакинска хартия, набожда се и му се връзва клуп. Заминава за 24 часа на хладно (не повече от 10-12 С място) - да се подсуши.

 На следващия ден следва кайзероването: виното се смесва с подправките, да стане на кашичка и с четка се нанася плътно върху мръФката. Чименът, макар и смлян, трябва предварително да се накисне в малко вода. Тази процедура може да се повтори при необходимост.

 Виси си на хладно поне 20 -а дни, като първоначално всяка вечер се слага между две дъски за рязане и отгоре се слага тежест (туба в вода). Така се оформя.... Може и да се сложи в стяга (каквато не е трудно да се направи).

П.П. Може да се направи и по малко по-различен начин - първо е престояло в захар 24 часа, сетне е осолявано с подправки, и оваляно в подправки. Слага се в дамски чорап и се суши в него.

Когато се замени част от солта с нитритна - примерно 15 грама и 20 грама обикновена, резултатът е още по-добър.

Просто перфектно и на вкус и на вид.

 Не е сложно ...

 Правя го и през лятото, като процедурата по съхненето се провежда в хладилника.

 Страхотно мезе и яко пиещо при това ...

Наздраве!

полезен съвет - за лесното белене на варени яйца

 Обикновено яйцата се варят в тенджерка или касерола, която има капак. 

 При беленето създават големи затруднения. 

 Споделям личен безотказен метод за лесното им белене:

 Врялата вода се излива, тенджерката се затваря с капака и се разтръсква няколко пъти енергично. Така яйцата се начупват. И веднага им се налива ледено студена вода. Могат още веднъж дваж да се разтръскат. 

 Така с един куршум два заека - хем около жълтъка не се появява онази неприятна зелентия (сярната), хем като поизстинат се белят мигновено.