Носталгични придобивки

Преди известно време пътувах до Видин.

По пътя на няколко места попадах на сергии, на които продаваха якета, камуфлажни униформи и др.п., но на едната видях и съдове.

Моето поколение все още е носталгично към Казармата и спомените от нея. И болшинството от нас споделят мнението, че младежът става мъж само ако е минал през казарма.

Ненапразно навремето бабите ни съветваха младите моми да не се женят за мъж, който не е бил в казарма. Ами защото не бил научен на ред и дисциплина, както и да се оправя сам...

Та идеята ми бе само да покажа какво си купих, а не да философствам:

истинска манерка 

2 канчета за чай     - 3 лв

два комплекта за хранене

голяма купа за ядене, купа и саханче, които се събират като една съдина - общо 7 лв

манерката - 4, 00 лв

трудно се вижда на снимката, но щемпела на купата е "Хром".

явно са от последните години, когато замениха алуминиевите..

И последната въведена на "въоръжение" кашишка или десантна сгъваема многофункционална лопатка.

Става за много неща.

 И е компакна.

 За 15 лв си е направо попадение...

 Съжалявам само, че не си купих противогаз, кожен планшет и някои други полезни нещица.

 А един ловец или рибар може да се оборудва с куп полезни и сравнително еФтини нещица ...

Тарама хайвер от скумрия

 Вече на всички е ясно, че сме фенове на хайвера и не само на тарамата де ...

 Правя си такъв основно от шаран, от каракуда - описвал съм как си го намирам (иначе с рибарлъка съм скаран) ...

 Тази публикация правя, защото съм случайно попаднах преди време в един магазин на морето точно на този хайвер за разбиване ... Пробвах да го направя и не ми се получи, дори изхвърлих кутийката след първия опит. И направо си го бях забравил.

 Чедото, обаче, видяло хайвера и решило да ме изненада приятно - та нали непрекъснато рИва, че трудно се намира.

 И купило цели две кутийки:

Като си пристигна в къщи, беше в паника - целият и аУтомобил се бил Усмърдял от моя хайвер (да не казвам, че тя го яде с лъжицата!, че ще се сърди...)

 Значииии наистина си смърдеше направо от затворените кутийки па произведен преди има няма десет дни и в пълен срок на годност ... Предишният ми беше същия и то на същата фирма... 

 Оказа се, че нищо му няма, а май хайверът от скумрия е непознат за нас ...

 Отделих две супени лъжици от него за приготвяне на момента, а останалото в кутийката залях с хубав зехтин (впрочем два дни след това - гадната миризма изчезна почти изцяло).

 Приготвянето е простичко като при обикновения тарама хайвер, който съм описвал и подобрявал ... 

 Особеното е, че първоначално този хайвер като се отдели трябва да се остави в цедка и потопи във вода, в която има една две с.л. изцеден лимонов сок. След половин час водата се сменя и отново се накисва. Миризмата изчезва изцяло...

 Необходими са ни: 2 с.л. хайвер от скумрия, 1 малка скилидка чесън, 1 средна глава лук, около 400 мл олио, по 1-2 с.б. топла вода и прясно изцеден лимонов сок.

 После измитият хайвер се слага в купата на пасатора, добавя му се 1 средна глава лук и една малка скилидка чесън и започва да се пасира като постепенно му се добавя на тънка струйка олиото.

 Като се разбие добре, се добавят 1-2 с.л. топла вода и толкова лимонов сок. Не съм слагал хляб или галета и стана прекрасен ... пухкав и вкусен.
 Задължително се пробва на вкус - може да се наложи добавка на малко сол, тъй като хайверът предварително доста се обезсолява.

 П.П. 
 Ако обикновеният лук се замени с червен лук, получава доста интересен цвят-леко червеникав.

 Може би заради хайвера от скумрия леко се усещат зрънца, което му придава още по-интересен вкус.

 Всичко това пиша, защото доста хора могат да намерят хайвер от скумрия в магазините и да не могат да се справят ... 

 200 грама тарама хайвер за 2,50 лв и могат да се направят поне 8 порции тарама хайвер- направо без пари ... Само да не ни е жал за олиото и лимоновия сок.

 Така че това може да влезе в графата - "полезни съвети" ! 

Картофени топки с кюфтета

Това не е рецепта, а поредният начин да разнообразим трапезата и да вдъхнем нов живот на яденето от вчера.

В интерес на истината от предната вечер бяха останали малко сварени картофи (за салата, до направата на която не се стигна) и няколко кюфтета от пуешко.

Затова няма и количества, освен ориентировъчни.

3-4 сварени картофа и един морков се обелват и настъргват на рендето. Смесват се с 1 яйце, добавя им се индийско орехче, джоджен или риган, сол и черен пипер и се омесва на тесто.

С намазнени ръце се взема от картофеното тесто, оформя се като плоска питка и по средата се поставя едно кюфте и от всички страни се затваря с картофеното тесто.

Получава се една хубавааа голяма картофена топка, в която е скрито кюфтето.

Достатъчен е тънък пласт.

Получените картофени топки се увиват в бекон (ама поради липса на такъв - в прошуто) и нареждат в намаслена тавичка.

 Запичат се в загрята на 200С фурна за 20-а минути.
 Тавата се вади, върху всяка топка се слага по резенче някакво сирене (гауда, ементал, кашкавал).  

  Допичат се за още 15-а минути, докато кашкавалът се разтопи и леко зачерви.

  Изчаква се леко да се охладят и се сервират. Вървят си с лютеница, кисели краставички и най-вече с цървено винце.

 Минимум усилия с резултат едно изцяло ново ястие и при това Дзверски вкусно.