Тарама хайвер (ново)

 Досега съм писал за тарама хайвера и различни начини на приготвяне, но тази публикация се явява някак си корекция на предишните две - за тарама хайвер от каракуда и хайвер от скумрия.

  Скромното ми мнение, че това е най-сполучливият начин за направата му.

  Излишно е да споменавам, че домашния хайвер в къщи е на почит и се прави често - ако не е домашна майонеза, ще да е хайвер, но често са на трапезата ни.

 Днешният тарама хайвер е резултат, на нещо, което ще разкажа в края на публикацията.

 Необходими са ни: 

2 с.л. хайвер (от каракуда, шаран, бяла риба, скумрия или каквато и да е риба) - по-добре да е узрял в сол и олио за 20-а дни (но се оказва, че може и за няколко часа, за което - пак по-късно);

около 450-500 мл олио; 

1 главичка средна лук (обелен и резнат на 5-6); 

1 скилидка чесън; 

1/3 ч.л. бял пипер - за предпочитане прясно смлян, 

1-2 с.л. сок от лимон прясно изцеден 

1-2 с.л. вряла вода(може да поеме и 3 с.л.).

 Приготвянето е стандартно:

В пасатора се слагат хайвера, чесъна, лука и 1-2 с.л. олио. Започва да се разбива и като стане на каша лека полека се добавя на тънка струйка останалото олио. Постепенно се сгъстява и става доста доста плътно. Добавя се белия пипер и врялата вода - първоначално 1-2 с.л. В този момент се преценява дали се иска по-плътен или малко по-рядък и се добавя още малко вряла вода. С добавянето й става някак си по-пухкав. Накрая се добавя лимоновия сок.

Всичко се прехвърля в съдинка с капак и в хладилника - до хубаво изстудяване - така става някак по-стегнат и по-вкусен.

N.B. В никакъв случай добавяне на хляб, било то накиснат или не, на мляко (скъсява срока на трайност) и каквото и да е ...

Резултатът е перфектен! Дзверска вкуснотия ...

А сега повода за тази публикация:

От два-три месеца всяка събота в рибния магазин на пазара питам имат ли хайвер за разбиване. Продавачката ми отговаря - "За съжаление, не са доставили."
Днес си купувам едни рибоци сайра и си задавам дежурния въпрос.
Жената ми отговаря дежурно "За съжаление ...", след което ми се усмихва и допълва - "Ама за Вас има - събрала съм Ви."
Само дето не припаднах - оказа се, че имало клиенти, които искали рибата да им се почисти и тя отделяла хайвера и го замразила.
Категорично отказа каквото и да е заплащане - едно благодаря й стигало. Освен казано благодаря, то си ми и личеше ..

Просто нямам думи да изразя емоцията си ... 

Май докато има такива хора, ще има и добро по света...

Подареният ми хайвер бе от шаран и от бяла риба, разделен съответно.

Оказа се 1,1 кг !!!!!????

Жената го събирала, замразявала от 3 седмици и тъй като не знаела колко искам, ми събрала толкова ...

Размразих, почистих от ципи, кръв и т.н., разфасофах на пакетчета по 200 грама; една част заложих да зрее в морска сол ...

Отделих 2 с.л., които осолих с 1 с.л. едра морска сол за около 5 часа, леко промих и приготвих показания по-горе.

Дзверска вкуснотия.

П.П. Докато носим Добрината в себе си, май няма да загинем като народ!

Домашна сланина (друг вариант)

Преваля януари, но все още не е късно да си направим вкусна домашна сланина - прясна сланина  се намира в момента по месарниците, а и по други магазини, има и на пазара.

За домашната сланинка съм писал и друг път, но този път я направих по друг начин. 

Количества няма да давам, тъй като няма такива - необходими са ни прясно сланина, едра морска сол, разсол (зелева чорба) и подправки.

Сланината се нарязва на късове по желание, като все пак се оформя на парчета до 10-а см на дължина, а на дебелина и широчина в зависимост от самата сланина.

На дъното на емайлирана тенджера се насипва малко морска сол и върху нея се нареждат парчета сланина, обилно се поръсва пак със сол, пак сланина и пак сол. Притиска се с някаква тежест и захлупва с капака.

Оставя се да престои така поне 20 дни. За големите мераклии - може през няколко дни да се разместват парчетата и пак засипват със сол. Отделилата се течност не се изхвърля, а си се оставя в тенджерата.

След 20 дни, парчетата се вадят, почистват се от солта като може леко да се сплакнат.

В тенджера на котлона се слага разсола и се изчаква да заври.

  Ако разсолът е ей такъв - цветен от цЪрвеното цвекло и дюлите в него, още по-добре.

 По принцип в разсола не се добавя каквото и да е, но това не пречи по желание да му се сложи някаква миризмичка (дафинов лист, 1-2 карамфилчета, зрънца бахар и т.н.).

 При завирането, силата котлона леко се намалява и парчетата сланина се пущат по няколко (2-3-4) и се варят докато сланината не започне да става прозрачна (сменя цвета си), но не и повече от 10 мин.

 Вадят се с решетъчна лъжица и се слагат да се оцеждат.

 Процедурата се повтаря до свършване на количеството сланина.

  В това време се подготвя сместа за овалване: червен пипер (може и малко чили), счукан черен пипер, ронена чубрица и задължително зелената част на праза или пресен зелен лук, нарязани на ситно. Всеки има собствена рецепта за овалването.

 Така оваляните парчета сланинка се увиват в домакинско фолио и заминава на съхранение във фризера.

П.П. Ако на някого му е харесала публикацията, може да я сподели с приятели чрез бутоните от долу.

Дръжки от спанак - да ги оползотворим

Нещо, което стана изключително вкусно и полезно и което по-скоро е за графата полезни съвети, ама ...

На пазара при нас вече има изобилие от спанак на цена 3 лв/кг - непочистен, дръжките и коренчетата. 

Обикновено го мием, изрязваме дръжките и ползваме само листата. 

Този път ми дожаля за дръжките и изрязох само коренчетата - останаха ми цели 160 гр. дръжки, които бихоха старателно измити още веднъж и с остър нож наситнени.

Не че не могат дръжките да влезнат в една супа или в нещо друго, но този път се превърнаха в кюфтета на скара и пържени апетитни бухти.

В купата с наситнените дръжки се чуква едно яйце, добавят се 2 с.л. с връх оризово брашно, 1 ч.л. кисело мляко с малко сода, малко сол и ч.п. на вкус и тестото е готово.
Прецених, че 2 яйца ще са му по-добре и добавих още едно.

Всичко това се разбърква и оставя да си почине малко - поне 15-а мин.

Консистенцията на тестото трябва да е гъста.






Приготвих ги в два варианта:

 Част от тях опекох на грил - тигана .

Станаха страхотни кюфтенца.

Дори и без каквато и да е мазнина.

 Другата част изпържих в малко мазнина.

 Станаха страхотни спаначени "бухти"...

И в двата варианта Дзверски вкусни.

Много здравословни и при това без глутен...