Руло от скумрия

 Скумрията е една изключително вкусна и полезна риба, но доста подценявана от нас. Не бих я сравнявал с други риби, но на мен ми е по-вкусна от ципурата и някои други "модерни" риби...
 Този път попаднах на охладена норвежка скумрия около 500 грама парчето. Една рибка е достатъчна направо за двама човека.
  Необходими са толкова скумрии, колкото порции ще се правят (ако са с по-малък грамаж, а от тези по-големите : една за двама), сол и черен пипер на вкус, сока на един лимон, кисели краставички, кашкавал, домат нарязан на тънки шайби; дивисил и др.зелентии на вкус...

 Изпълнението не е трудно:

При рязането рибата трябва да е леко замразена. С остър нож за филетиране се отстранява главата и опашката. Прави се един голям дълъг разрез по гърба на рибата и внимателно ножът се плъзга покрай костите до корема. Процедурата се повтаря и от другата страна.
По този начин се отстранява целия гръбнак и костите едновременно с вътрешностите.

 
  Получава се една ей такава цяла голяма "пържола", която леко се опиперява, осолява и напръсква с лимонов сок и оставя да си почине около час в хладилника.

Върху така оформеното филе се нареждат резенчетата домат, кашкавала и краставичките нарязани на ивички. Посипва се със зелентиите...

 Филето се увива на руло като се стремим да запазим формата на рибката и старателно се овързва с памучна връфка.
(вижда се ясно как)

 Така оформените рула рибок последователно се запържват в малко зехтин от двете страни, връщат се в тигана, долива им се една идея бяло вино (около пръст на дъното на съдината) и заминават в предварително загрята фурна на 180 С за около 25 минути.

 След фурната е желателно да се оставят да се охладят 10-15 минути минути, конеца се отстранява внимателно и се сервират целички. Режат се с остър нож да кръгчета. Върви си с карфотено пюре с целина и хубаво питие.
(Тази нямаше кой да я чака да изстива и при рязането се вижда, че разреза не е перфектен).

Па на когото му се вижда сложно изпълнението, просто си я филетира, овкусява както е казано, полива с малко зехтин и си я пече на скарата.

Също става дзверски вкусна...
 

"Кексчета" от кайма с плънка от гъби, кашкавал и ....

В действителност това са си просто кюфтета, но пълнени и печени във фурната по един много лесен начин и като краен резултат дзверска вкуснотия ...

За 4-5 човека са ни необходими:

800 грама мляно месо (кайма по желание) и за овкусяването й една глава лук, нарязана на много ситно (идеалния вариант настъргана), по 1/2 ч.л. кимион и млян кориандър, 1 ч.л. риган и сол и черен пипер на вкус.

(по желание могат да се добавят и други любими подправки, но това е "санитарният" минимум от подправки за каймата);

За плънката - 1 глава лук и 2-3 скилидки чесън ситно нарязани, около 250-300 грама гъби измити и нарязани на не много ситно, 1-2 моркова обелени и нарязани на малки кубчета, както и 100-120 грама кашкавал, нарязан на ситни кубчета.

Нужна е и малко мазнина за омазняване на купичките.

Изпълнението е простичко:

Мляното месо (каймата) се омесва с подправките и прибира на хладно да престои в хладилника поне за два часа. Ако се ползва смляно месо е желателно да му се добави малко лед при месенето (около 150 грама на това количество).

Докато месото се охлажда и си поема миризмичките, в тиган се загрява малко малко мазнина и последователно се задушават лука и чесъна, морковчетата и гъбките. Овкусяват се с идея сол и черен пипер и малко риган.

Когато изстине добре, се добавят и кубчетата нарязан кашкавал (а защо не и подходящо твърдо сирене -по вкус).

 Каймата се разпределя на 10 части по 80 грама (казвал съм че ползвам една изрязана кутийка от доматено пюре за точно количество), намазняват се формички за крем карамел и във всяка се поставят почти 3/4 от отделената кайма и се разпределя по стените на формичката, а останалата кайма от 1/4 се отделя за капаче.

Във всяка купичка се слага от плънката като се стремим да я разпределим поравно.

Отгоре се поставя отделената кайма и се стремим хубаво да "затворим" всяка купичка.

 В това време фурната се загрява на 180 С и купичките, поставени в тавичка заминават "на горещ плаж " - до хубаво зачервяване, т.е. до готовност - при мене за около 40 мин.

При печенето нашите "кексчета" леко са се  свили и след престой - около 10-а мин. от изваждането от фурната, лесно се вадят и слагат в голяма чиния, застлана с листа марулка.

   

 

 В разрез - страхотни са.

Едно максимум две такива "кексчета" са в състояние да заситят дори и ящно месоядно като мене.

С минимум усилия - Дзверска вкуснотия.

Могат да се сервират и някакво набързо спретнато сосче - от това в купичките....

П.П. Вместо в купички могат да се направят във формата за мъфини

Кишолатки (на сач)

Една любима закуска от детството и то в напълно автентичния вариант, както ги правеше Баба и с нейното наименование - "кишолатки".
На някои места за същото им казват "гюзлеми", но това което Баба наричаше "гюзлеми" го правеше по-различно. Затова за мен са си "кишолатки".
Начина на направията го давам с някои съвсем леки изменения, които ще отразя напълно старателно.

Необходими продукти:

за тесто - 500 грама брашно, 1 ч.л. сол и около 300 мл марна вода

(заб. - количеството е примерно, но нямам спомен Баба да е мерила и теглила каквото и да е: пресяваше брашно в нощвата (дървено корито за тесто), слагаше сол и доливаше вода от чайника дет си стоеше на печката встрани)

допълнително в тестото добавям 2-3 с.л. олио

за плънката - натрошено домашно овче сирене - около 200 - 250 грама

(заб. - и сиренето бе на око - натрошаваше го в една купа и слагаше във всеки лист по 2-3 с.л.)

Поради липса на такова ползвам обикновено краве сирене.

И разбира се, масло за намазване (излишно е да споменавам, че маслото също беше домашно овче).

Изпълнението:

От брашното, солта и водата се измесва меко тесто. Меси се докато започне да се отделя от ръцете и стане еластично. В края на месеното ръцете се намазняват и по този този начин олиото се вкарва в тестото.

Получената топка тесто се разделя на 8-10 топчета, покриват се с кърпа и се оставят да си починат поне 20-30 минути.

След това на синията от всяко топче се разточваше тънък лист (като кора за баница, но с диаметър около 30-а см), обилно се наръсваше с натрошеното сирене и сгъваше като плик - първо от едната страна, сетне от другата и така докато стане като квадрат и веднага се хвърляше върху плочата на печката да се пече с дебелия край отдолу... Като се зачерви, се обръща и в този момент Баба ги мажеше с маслото. Като прехвърли готовата кишолатка в пъньцата, я намазваше с масло и от другия край. Обилно при това.

Е вече е ясно как се прави, разточват се, ръси се сиренето и поради липса на печка и т.н., могат да се опекат на сач върху котлона. При липса на сач - печенето става върху сух тефлонов тиган.

Тези са печени на сач върху керамичния котлон в бокса.

Маслото не е жалено.

Често си позволявам да ги ръсна или със сминдух, самардала или шарена сол.

Дзверски са вкусни.

И се правят лесно.

Ами това е: естествено сиренето може да се замени с извара, или да се добави някаква зелентия при него, да се добави дори и настърган кашкавал. Все е вкусно, но горе си е автентичната Бабина рецепта.