Баница с коприва, ориз и сирене

Първа пролет и с нея първата крехка коприва. Особено подходяща за супа, за ... и най - вече за баница с коприва и сирене в неделната утрин. Каква по-хубава закуска, па и хапване на целия ден (в кутийката и за неделната разходка - вместо някакви ужасни кебапчета - това аз ли го казах???).
Та тази неделя "изневерих" на другите видове закуски и направих баница с коприва (и тя може да бъде закуска я)...

Нещо се отплеснах - по-добре към продуктите и изпълнението

Необходимо са пакет одрински кори на сач (продават ги по 3 големи кръгли кори в пакет - при нас ги вкарват направо от Турция), но има и нашенски на сач, които стават за тази цел; една кафена чашка ориз - сварен в леко подсолена вода;една връзка коприва (нарочно я претеглих 150 грама), около 250 грама сирене и поне 4 яйца, както и олио за намазване и масло около 35 грама.
Изпълнението е лесно:

 Оризът се сварява в подсолена вода. Копривата се попарва с вряла вода за 4-5 минути, изцежда се и нарязва на ситно. Изчаква се да изстинат и се смесват.
 Тавичката се намазнява и се слагат два реда кори така че да значителна част от тях да е отвън (да виси). Слага се обилно от плънката и натрошено на ситни бучки сирене.

Слагат се пак два реда кори, които се намазняват леко и процедурата се повтаря с плънката. На втория ред сложих само от сместа коприва-ориз без сирене.
Отново кори, намасляване помежду им и на третия ред единствено натрошено сирене.

 Накрая с висящите навън кори се затваря баницата. Нарязва се на квадрати. Тук таме се слагат ситни бучици масло.
 Яйцата се разбиват с 1 ч.ч. газирана минерална вода и с тази смес се полива баницата.
 На мен останаха малко кори и плънка и направих в едно саханче една баничка, която освен това и поръсих с настърган кашкавал.

  В това време фурната се загрява на 180С с долен вентилатор и баницата се пече около 40 минути (все пак си зависи от фурната) - но то се вижда кога е готова - при хубаво зачервяване. А аромата, който се разнася при печенето няма как да говоря...

Баницата в саханчето - готова и опечена.
Порция за един по-ящен или двама по-скромни.
Май следващия път вместо да правя една баница в тавата, ще направя поне 4 в саханчета. 
 И поръсена с кашкавал е направо Дзверска...

Голямата баница след изваждането от фурната -

напръсква се със студена вода и завива с кърпа - да си почине за 15-20 минути и е готова за масата. 

Баничката в саханчето пък инсталирах върху две чаши - надупена обратно и се получи т.н. "надупена" баница.
Така си се поохлади и не изпадна.
Просто не съм се сещал да покажа подобна (но из нета има  много).

Докато се усетя и саханчето изчезна, а баницата за отрицателно време бъде ометена. Все едно че някакви огладнели лами се бяха появили незнайно отде...
И снимков материал повече няма.

Дзверски вкусна...  

Палачинки от ръжено пълнозърнесто брашно

 Пак ще се повторя - за съботата и неделята закуската е палачинки, бухти и изобщо нещо тестено и непременно вкусно.

 Този път идеята беше за палачинки, но възможно "най-здравословни". Е като ще да е така, нека да бъдат с пълнозърнесто ръжено брашно. При това наличното се оказа и с маково семе в него.

 Без да искам, но доста палачинки съм показвал тука и то най-различни (сиренени, морковени, с банан и т.н.) и може би затова подходих малко лекомислено и към тези. Какво толкова хоп-троп и палачинките са готови: докато тигана загряваше, забърках сместа и воаля - изненада - първата се скапа и стана на топка, втората - след нея. Ха сега де ... Установих грешката, поправих се и станаха перфектни.

Необходими са: за 10-а палачинки - 4 големи с.л. с връх пълнозърнесто ръжено брашно с ленено семе (така го продават), 2 с.л. обикновено брашно, две яйца, по 1 ч.л. захар и сол, поне 2 с.л. олио, както и прясно мляко...

Само че в случая не ползвах прясно мляко, а суроватка (от прясното сирене, което правих преди два дни - много е подходяща за тази цел).

Изпълнението е простичко: в голяма купа брашната се смесват със захарта и солта, яйцата леко се разбиват и добавят към тях и едната ръка се налива от суроватката, а в другата с бъркалката се бърка. Налива се толкова течност, че да се получи консистенция на гъста боза. Оставя се да престои и да си почине поне 20-а минути и пак се разбърква. Посгъстило се е и трябва да му се добави още малко от суроватката, както и двете с.л. олио. Вече е готово.

Тигана за палачинки се загрява добре, намазва с малко масло или няколко капки олио и силата на котлона се намаля с 1/3. 

Пекат се като обикновените палачинки, но трябва да се налива малко повече от сместа - да са по- дебелички (като катми), че тънките са склонни към накъсване.

 При печенето имат склонност да се "надуват" като арабски питки.

 Готовите палачинки обилно се нареждат на купчина и намазват с масло обилно.

  Невероятно ароматни и дзверски вкусни.

  Най-вкусните бяха намазаните със смес от тахан, мед и масло.

  Истинска съботна закуска.

Черноморска лястовица

В магазина обикновено се оглеждам за нови непознати продукти, но в рибния магазин в Созопол, докато се мотках около лихнуса, половинката откри тази невероятна риба с още по-невероятно име "черноморска лястовица". Признавам си, дори и не бях чувал за нея.

Без никакво колебание я купихме (без значение, че се оказа и скъпичка - 18 лв/кг) и разпитахме продавача как се приготвя (и друг път ми е давал добри съвети за приготвянето на някоя риба или нещо друго морско). Е, веднага се намериха и други съветници, та ни затрупаха с всякаква информация ... Обобщено ни стана ясно, че това е много рядка красива и вкусна риба с бяло месо, както и че съветниците не ми дадоха кой знае какви идеи за приготвянето й: дране, нарязване на шайби и пържене; варене на главата на рибена чорба с още други риби; евентуално печена на скара, но ставала суха ...

Вездесъщият Гугъл ми даде само изображения за нея, но не открих никаква подсказка за приготвянето й. Но след като стана ясно, че е бяла риба с твърдо месо, ми се оформи идеята за пълнена и печена на фурна.

Нека преди да продължа да покажа 2-3 снимчици на рибочето:

 Тука все едно плува в мивката докато се размразява.

Докато се подсушава -

Перките са досущ като криле и наистина не само прилича, а сякаш е направо лястовица.

Тази е доста сива на цвят, но има и разновидност с шарени перки.

Още по-красива е...




Та да се върнем на рибата и приготвянето й:

Необходими са ни за почти 4 - 6 порции - една риба "черноморска лястовица" (нормално е между 1,6 и 2,00 кг); 2-3 скилидки чесън и 1 главичка червен лук; (2-3 стръка пресен лук и поне 1 стрък пресен чесън); 1 голям и обелен домат; 1 (може и повече) лимон; дивисил (около 1/2 ч.л.), сол и черен пипер на вкус; поне 3-4 с.л. мазнина (олио или зехтин).
В моя случай и 1 кг  обелени и нарязани на едри парчета картофи (след като ще се пече във фурната защо пък да не е и с гарнитурата си?)

Изпълнението е много лесничко:
Рибата се измива, подсушава и се почиства от вътрешностите и отново измива и подсушава. След подсушаването отвън и отвътре се рибата леко се намазва с мазнинката и осолява със сол, в която е сложен малко черен пипер.
В това време чесъна,лука  и домата се нарязват на ситно. Лимонът се се разделя на две половинки - едната се нарязва на ситни парчета заедно с кората. Всичко се смесва в една купа с дивисила, малко сол и черен пипер.

С плънката се напълва коремчето на рибата

  и "зашива" с две шишчета

Каквото артиса се от плънката се нарежда в намазнената тава като подложка на рибата

върху която се се слага рибока, а върху нея се нареждат резенчета от другата част на лимона. Около рибката се нареждат и резените картоф, леко овкусени с мазнинка, сол, черен пипер и риган (може и друга подправка).
Тавата се завива с алуминиево фолио и заминава във фурната за 40-а минути на 180 С.

След тези 40 минути се маха фолиото, включва се вентилатора на фурната и се пече до хубаво зачервяване за около 10-15 минути.

 И порция от готовата опечена риба.

 Хапвали сме доста вида рибоци - и екзотични и не дотам, но тази е ...

 Дзверска вкуснотия.

 И си носи яко на пийването...



П.П. предупреждавам: трябва да се сервира доста поизстинала, защото топла при рязането доста "затруднява" и губи формата си, ама като няма търпение ...

Впрочем рибочето наистина е с бяло месо, кожата му не е толкова твърда, както ми описваха, а леко запечена е страхотно вкусна... и освен централната кост и костиците по перките и гърба няма други.
Много крехко и вкусно месце ...

Заслужава си приготвянето и не само този път

П.П. и друг път ще я правя по този начин, но главата и перките ще ги отделя предварително за рибена чорба ..., защото главата е огромна - поне 1/5 от рибочето и със страшно много месце по нея. 
Уф, направо не ми се мисли каква чорбица щеше да стане с две три попчета и ...поне няколко скаридки ...