Споко, няма да обяснявам как се правят палачинки, ама ще споделя, че направията им винаги е свързана с миене на куп купи, паници, бъркалки, черпаци и какво ли не още.
За тази събота бях решил да правя едни понички, дет видях в блога на една дружка.
Да ама не - младежта поиска от любимите палачинки и пак ме хвърлиха в потрес заради купищата съдини и кавгата за миенето.
Та се сетих за един стар и изпитан трик, който не съм правил от години: правенето на палачинковото тесто в бутилка:
Необходима е една бутилка и фуния.
През фунията пълним в бутилката солта, захарта, яйцата и част от млякото.
От хартия се свива фуния и се слага брашното и сетне се долива останалото мляко.
Бутилката се затваря с капачката и енергично започва да тръска.
Става перфектна смес - ни бучки, ни дявол.
Не са необходими нито купи, нито бъркалки ....
Оставя се до си почине малко и сетне след стръскване сме готови за печене.
Другият трик е маслото, с което ще мажем палачинките да е набучено на вилица и да се държи в хладилника.
Загретия тиган грабваме с лявата ръка, с дясната изливаме в него от бутилката, разклащаме тигана и хоп на котлона.
Като свърши тестото, бутилката се смачква и
заминава в кошчето за пластмаси (демек разделяме боклука).
Нищо за миене, всичко е чисто.
Е с нито една купа не можем да постъпим така...
Ето ги и готовите палачинки....
Поднесени с токущо направено сладко от череши.
Как ли? Ами със замразени череши със захар от фризера...
Дзверски вкусна закуска.
И най-важното без всякакво цапане ...
