четвъртък, 14 април 2016 г.

полезен съвет - да направим кебапчетата неустоими


























Няма човек, който да не обича кебапчета - аз си признавам основно само моите, домашните, но и не отказвам добре приготвени и другаде.
За тези, които залагат на купените да си опекат в къщи предлагам един изпитан съвет как да станат неустоимо и дзверски вкусни при печенето в грил тиган.
Простичко е: като загрее грил тигана, в него се слага една с.л. мазнина от печен гъши (патешки) дроб и си се пекат по стандартния начин. 
След опичането им, в тигана се запичат и филийките хляб.
Този начин го открих случайно преди години, когато имах парченце дроб и го приготвих в грил тигана, а след него пекох кебапчета, без да изхвърлям мазнината.
Впрочем, казаното е приложимо не само за кебапчета, ами и за кюфтета, за пържола и др.п., които печем в грил тигана.

Как да спестим от гъши дроб?
























Хапва ни се този рядък и скъп деликатес гъши дроб.
Добре, ама е доста скъпичък и не е за всеки джоб.
Какво правим тогава? 
Ами това, което се прави най-често: заменя се скъпия продукт с друг по-евтин, който  не му отстъпва съществено.

Най-простичкото е да се купи патешки дроб - продава се на доста места и неговото първо качество се приближава почти до качеството на продавания у нас гъши дроб. Дори и на външен вид в опаковката може да заблуди непознавача.
Цената му е два пъти по-ниска, а приготвен добре е трудно различим. 
Дори в някои заведения ни предлагат такъв вместо истински гъши.
Разликата в цената за кг е почти 14-15 лв.
Приготвянето му е изцяло по технологията на гъшия дроб. Този е приготвен на грил тиган и беше дзверски вкусен.

вторник, 12 април 2016 г.

полезен съвет за Палачинки от бутилка



























Споко, няма да обяснявам как се правят палачинки, ама ще споделя, че направията им винаги е свързана с миене на куп купи, паници, бъркалки, черпаци и какво ли не още.
За тази събота бях решил да правя едни понички, дет видях в блога на една дружка.
Да ама не - младежта поиска от любимите палачинки и пак ме хвърлиха в потрес заради купищата съдини и кавгата за миенето.


Та се сетих за един стар и изпитан трик, който не съм правил от години: правенето на палачинковото тесто в бутилка:
Необходима е една бутилка и фуния.
През фунията пълним в бутилката солта, захарта, яйцата и част от млякото.
От хартия се свива фуния и се слага брашното и сетне се долива останалото мляко.




 Бутилката се затваря с капачката и енергично започва да тръска.

   Става перфектна смес - ни бучки, ни дявол.

   Не са необходими нито купи, нито бъркалки ....

    Оставя се до си почине малко и сетне след стръскване сме готови за печене.

  Другият трик е маслото, с което ще мажем палачинките да е набучено на вилица и да се държи в хладилника.




  Загретия тиган грабваме с лявата ръка, с дясната изливаме в него от бутилката, разклащаме тигана и хоп на котлона.
  Като свърши тестото, бутилката се смачква и 
заминава в кошчето за пластмаси (демек разделяме боклука).

 Нищо за миене, всичко е чисто.
 Е с нито една купа не можем да постъпим така...







Ето ги и готовите палачинки....












Поднесени с токущо направено сладко от череши.

Как ли? Ами със замразени череши със захар от фризера...

Дзверски вкусна закуска.

И най-важното без всякакво цапане ...