петък, 22 април 2016 г.

КАТМИ по родопски



Такива катми пробвах и ядох за пръв път в едно малко селце над Мадан по време на един поход в Родопите (като студент).
Жената ги печеше на сач на огън. Гребеше с един черпак от една огромна очукана тенджера едно такова тесто като шупнала боза … Мажеше сача със смес жълтък от яйце и разтопена мас с един разрязан на две картоф и набучен на двузъба вилка.
И мажеше всяка катма обилно с домашно бяло масло.
Щедро сподели с нас катмите и изобщо не й струваше труд да ни каже как ги прави.
Бях толкова впечатлен, че си записах продуктите и как ги прави в едно тефтерче дето си го сурнех с мене и в което си записвах разни неща.
Не че не бях ял катми (Баба на село ни ги правеше едва ли не през ден, но по друг начин).
Преди години си открих тефтерчето, направих ги и се върнах в младите луди години.
От тогава си ги правя, когато имам повече време и ми е кеф за нещо по-различно. Задължително предварително си купувам и домашно масло…
Този път ги правих заради новата придобивка – чугунения сач.
Все пак моя вариант е леко адаптиран по отношение на маята (предпочитам сухата бързодействуваща мая)

Продукти:

Около 1 кг пресято брашно
2 пакетчета (по 7 гр.) суха мая
1 ч.л. сол
1 с.л. захар
1 кофичка кисело мляко
1 ч.л. сода бикарбонат
1-2 с.л. разтопено масло (или олио)
Вода – около 800 мл (но това зависи от качеството на брашното и куп неща)

Жълтъка на едно яйце и три четири с.л. разтопена мас – за намазване на сача

Масло – за намазване на катмите (количеството зависи от вкуса)

Приготвяне:

Брашното се разделя на две части – едната около 700 гр., другата около 300 грама (грубо казано 2:1).

В една голяма купа се изсипва брашното, слагат се маята, солта, захарта и водата като се разбърква – ползувам тел за разбиване на яйца.
Захлупва се с капак и се оставя да втасва на топло място – след поне 40 мин. сместта е бухнала, има пуканчета и е увеличила обема си.

В друга съдинка се прави същото с останалото брашно, което се разбърква по същия начин с киселото мляко, в което с малко оцет е загасена содата като там се слага и разтопеното масло.
И тази смес се покрива и оставя да си почива.

След около 40 мин. двете смеси се  събират заедно и разбъркват. Трябва да се получи гъста каша (по-гъста от палачинково тесто). В този момент ако е много гъсто, може да се поразреди малко с вода или да се добави малко брашно, ако е рядко.

Пак се оставя за около до час да втасва – пак се появяват пуканчетата и наново бухва (дори сякаш увеличава обема си двойно).





Следва печенето:

Сачът се загрява добре и сетне се намаля силата на котлона (моят е на 9 степени, намаля се на 5-6-та).
Сачът се намазва с яйцето и мазнината и се сипва тестото с черпак – трябва да е по дебеличко налято – около 3 мм.
Кагато се появят дупчиците и леко стегне, значи е опечена, обръща се от другата страна за около минута.

Изглежда ей така:




Подреждат се в чиния и се мажат с домашното масло – малко или повече, зависи от вкуса.

Горе долу това е. Защо се процедира по този начин – да се разделят двата вида смеси, не ми е ясно, но резултатът е превъзходен.

Никакви пресни млека, никакви яйца в тестото. Тогава това не било катма, а било марудник или нещо друго.







За изяждането няма да давам съвети – кой както иска: със сирена, със сладка или с двете, или с мръФки, заляти с бульон и т.н.

Мусака с месо в гювечета

Всъщност това не е мусака, не е и рецепта за мусака...
Пак е нещо от сорта на полезните съвети - как да вдъхнем втори живот на изостаналото от вчера печено месо.
Напоследък нещо пак ме "завъртя шайбата" и не остава време за готвене - все нещо на бърза ръка - я скара, я печено и към него някаква салатка - поне пресни зеленчуци бол.
Ама кат` не си знам мярката - все приготвям кат` за цяла рота гладници - хеле печеното и все ми артисва. Па на другия ден вече не ми е вкусно и се налага да импровизирам, за да ми хареса пак ...
В случая "мусаката" е приготвена с печено телешко - около 300 грама - напълно достатъчно за 3-4 порции.
Освен месото са необходими 4-5 картофа, 1-2 главички лук,1-2 скилидки чесън, 1 голям морков, сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. сушен риган.
За заливката - кисело мляко, яйца и брашно. Количество - в зависимост от купичките, които ще се правят: за 4 купички - 3/4 коф.кисело мляко, две яйца и 1 с.л. брашно и малко сол.
Изпълнението е елементарно:
Лукът и чесънът се нарязват на ситно, моркова се настъргва на едро ренде, а обелените картофи се нарязват на ситни кубчета.
В малко мазнина се запържват последователно чесъна, лука, морковите и картофите, долива се около 1 ч.ч. топла вода (бульон) и като закъкри се добавя накъсаното на парченца месо. Добавят се подправките и се оставя за 15-а минутки на бавен огън.
След това готовата смес се разпределя в 3-4 гювечета - купички (в зависимост от броя на човеците) и заминава във фурната на 180 С за около 20-а минути.
Подготвя се заливката като се разбиват в купа всички продукти.
Вадят се купичките от фурната, слага им се заливката и си допичат до лекото й зачервяване.

 При сервирането може да се поръси с магданоз, да се поднесе с купичка кисело мляко и т.н.
 Хубавото е, че всеки получава индивидуална порция ...
  Може да се направи с всякакво месо - свинско, пилешко и т.н.

Фасулени колачета




















Тези фасулени колачета са от стария тефтер и са правени през месец май 2010 год.
Необходими са: 300 грама сварен фасул, 150 гр брашно, 2 яйца, 50 мл прясно мляко, по 1 ч.л. сол, захар и суха мая.
В купа брашното се смесва със солта, захарта и маята, добавят се пасирания фасул, прясното мляко и яйцата. Така всички продукти се омесват на тесто, което се покрива и оставя на топло да втасва докато удвои обема си.
С намазнени ръце се оформят колачета, които се пържат до зачервяване.
Готовите и топли колачета се сервират като обикновените - със сирене, с пудра захар или сладко. Въпрос на вкус. 

П.П. от такова тесто съм правил и хляб, но като го направя отново - тогава повече.