неделя, 24 април 2016 г.

Кюфтета и картофени питки на сач


Ако някой очаква рецепта, жестоко се лъже - просто това е начин да се направи нещо вкусно и то без много усилия.
Тези дни са ме притиснали разни задължения и време за готвене почти няма, а все пак трябва да се приготви нещо вкусно и на бърза ръка... 
За мене сачът се оказа много удобен за бързото готвене - забъркваш, хвърляш във фурната и за 30-а минута някаква вкуснотия.
Този път на дневен ред бяха кюфтета - каймата е готова, омесена с подправки и си чака реда във фризера точно за такива екстрени случаи. До тук добре, но Чедото заяви, че искало нещо постничко - не можело само на мръФки и месища. След като е така - за нас кюфтета, а за него - картофени кюфтета.
Глиненият сач добре се омазнява и с мазни ръце от каймата се оформят кюфтета. Дотук добре - три минути.
За картофените кюфтета - имаше няколко сварени картофа, които бяха настъргани набързо, бяха им чукнати две (?) яйца, сол, черен пипер и индийско орехче и хоп ударих на дърво - стана толкова рядка смес, че никакво кюфте не може да се оформи. Сложих 1 с.л. царевично брашно - същата работа.
Последва кратък размисъл с чашка питие и се появи идеята за картофените питки:
3 големи сварени картофа, обелени и настъргани на рендето; 2 яйца; 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. черен пипер и толкова индийско орехче; 5 с.л. царевично брашно и 2 с.л. обикновено брашно; 1 ч.л. сода, загасена с оцет и зелената част от перата на 1 връзка зелен лук, попарени с вряла вода и нарязани на суперситно.
Всичко се омесва като трябва да се получи твърдо тесто, което спокойно да се оформя на питки като топки.
Дотук добре, ама като наредих кюфтетата в сача, остана място само за четири питки и сума ти тесто, а не ми се цапа и втория сач.



 Вижда се на снимката. Е като е така, кюфтета се извадиха от сача. За 3 от тях направих "кошнички" от картофеното тесто и вътре "полегнаха" кюфтетата, по-малките кюфтета бидоха облепени изцяло в тесто.

 Стана доста интересно положението в сача, който замина във фурната на 230С за около 40 мин.







След 40 минути от включването на фурната е налице резултата:

Дзверски вкусни кюфтета и картофено-царевични питки.



Сервирани с подходяща салата, се хапнаха на ура.

Дори и от Чедото, което не искаше мЕсо...


Наздраве!

Струва си да се опита...
в Няма коментари:
Етикети:

петък, 22 април 2016 г.

КАТМИ по родопски



Такива катми пробвах и ядох за пръв път в едно малко селце над Мадан по време на един поход в Родопите (като студент).
Жената ги печеше на сач на огън. Гребеше с един черпак от една огромна очукана тенджера едно такова тесто като шупнала боза … Мажеше сача със смес жълтък от яйце и разтопена мас с един разрязан на две картоф и набучен на двузъба вилка.
И мажеше всяка катма обилно с домашно бяло масло.
Щедро сподели с нас катмите и изобщо не й струваше труд да ни каже как ги прави.
Бях толкова впечатлен, че си записах продуктите и как ги прави в едно тефтерче дето си го сурнех с мене и в което си записвах разни неща.
Не че не бях ял катми (Баба на село ни ги правеше едва ли не през ден, но по друг начин).
Преди години си открих тефтерчето, направих ги и се върнах в младите луди години.
От тогава си ги правя, когато имам повече време и ми е кеф за нещо по-различно. Задължително предварително си купувам и домашно масло…
Този път ги правих заради новата придобивка – чугунения сач.
Все пак моя вариант е леко адаптиран по отношение на маята (предпочитам сухата бързодействуваща мая)

Продукти:

Около 1 кг пресято брашно
2 пакетчета (по 7 гр.) суха мая
1 ч.л. сол
1 с.л. захар
1 кофичка кисело мляко
1 ч.л. сода бикарбонат
1-2 с.л. разтопено масло (или олио)
Вода – около 800 мл (но това зависи от качеството на брашното и куп неща)

Жълтъка на едно яйце и три четири с.л. разтопена мас – за намазване на сача

Масло – за намазване на катмите (количеството зависи от вкуса)

Приготвяне:

Брашното се разделя на две части – едната около 700 гр., другата около 300 грама (грубо казано 2:1).

В една голяма купа се изсипва брашното, слагат се маята, солта, захарта и водата като се разбърква – ползувам тел за разбиване на яйца.
Захлупва се с капак и се оставя да втасва на топло място – след поне 40 мин. сместта е бухнала, има пуканчета и е увеличила обема си.

В друга съдинка се прави същото с останалото брашно, което се разбърква по същия начин с киселото мляко, в което с малко оцет е загасена содата като там се слага и разтопеното масло.
И тази смес се покрива и оставя да си почива.

След около 40 мин. двете смеси се  събират заедно и разбъркват. Трябва да се получи гъста каша (по-гъста от палачинково тесто). В този момент ако е много гъсто, може да се поразреди малко с вода или да се добави малко брашно, ако е рядко.

Пак се оставя за около до час да втасва – пак се появяват пуканчетата и наново бухва (дори сякаш увеличава обема си двойно).




Следва печенето:

Сачът се загрява добре и сетне се намаля силата на котлона (моят е на 9 степени, намаля се на 5-6-та).
Сачът се намазва с яйцето и мазнината и се сипва тестото с черпак – трябва да е по дебеличко налято – около 3 мм.
Кагато се появят дупчиците и леко стегне, значи е опечена, обръща се от другата страна за около минута.
Изглежда ей така:




Подреждат се в чиния и се мажат с домашното масло – малко или повече, зависи от вкуса.

Горе долу това е. Защо се процедира по този начин – да се разделят двата вида смеси, не ми е ясно, но резултатът е превъзходен.

Никакви пресни млека, никакви яйца в тестото. Тогава това не било катма, а било марудник или нещо друго.






За изяждането няма да давам съвети – кой както иска: със сирена, със сладка или с двете, или с мръФки, заляти с бульон и т.н.
в Няма коментари:
Етикети: , ,

Мусака с месо в гювечета

Всъщност това не е мусака, не е и рецепта за мусака...
Пак е нещо от сорта на полезните съвети - как да вдъхнем втори живот на изостаналото от вчера печено месо.
Напоследък нещо пак ме "завъртя шайбата" и не остава време за готвене - все нещо на бърза ръка - я скара, я печено и към него някаква салатка - поне пресни зеленчуци бол.
Ама кат` не си знам мярката - все приготвям кат` за цяла рота гладници - хеле печеното и все ми артисва. Па на другия ден вече не ми е вкусно и се налага да импровизирам, за да ми хареса пак ...
В случая "мусаката" е приготвена с печено телешко - около 300 грама - напълно достатъчно за 3-4 порции.
Освен месото са необходими 4-5 картофа, 1-2 главички лук,1-2 скилидки чесън, 1 голям морков, сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. сушен риган.
За заливката - кисело мляко, яйца и брашно. Количество - в зависимост от купичките, които ще се правят: за 4 купички - 3/4 коф.кисело мляко, две яйца и 1 с.л. брашно и малко сол.
Изпълнението е елементарно:
Лукът и чесънът се нарязват на ситно, моркова се настъргва на едро ренде, а обелените картофи се нарязват на ситни кубчета.
В малко мазнина се запържват последователно чесъна, лука, морковите и картофите, долива се около 1 ч.ч. топла вода (бульон) и като закъкри се добавя накъсаното на парченца месо. Добавят се подправките и се оставя за 15-а минутки на бавен огън.
След това готовата смес се разпределя в 3-4 гювечета - купички (в зависимост от броя на човеците) и заминава във фурната на 180 С за около 20-а минути.
Подготвя се заливката като се разбиват в купа всички продукти.
Вадят се купичките от фурната, слага им се заливката и си допичат до лекото й зачервяване.

 При сервирането може да се поръси с магданоз, да се поднесе с купичка кисело мляко и т.н.
 Хубавото е, че всеки получава индивидуална порция ...
  Може да се направи с всякакво месо - свинско, пилешко и т.н.
в Няма коментари:
Етикети: , ,
Абонамент за: Публикации (Atom)