вторник, 26 април 2016 г.

Просто Козунак - лесен и на конци



























Нямах намерение да пиша за козунаците, че се правят единствено по Великден и то в неголяма партида - 3-4-5 броя. Ама като гледам каква дискусия се е развихрила, че били трудни за изпълнение и т.н., че не знам какво си ... може би и моят опит ще е полза на някого.
От детството нямам спомени козунаците да се правели в къщи и то по една много проста причина - доста близо до нас имаше фурна, в която правеха наистина истински козунаци и направо се купуваха от фурната. Можеше да занесеш и продуктите и да ти ги приготвят срещу символична цена. 
Сега просто няма такива фурни и със свещ да ги търсиш изчезнаха яко дим. Тогава носехме и тавите с месото, с гювеча и какво ли не и фурнаджията само казваше кога да отидем да си ги приберем. 
Моят личен опит с козунаците е от 1996 год., когато си купих „Готварски календар” 1200 изпитани рецепти от училище „Мария Луиза” 1996 год. издателство „АРКУС”.


Прочетох си рецептата, пробвах се и от тогава с козунаците нямам проблем - стават лесно и сравнително бързо...




Възпроизвеждам дословно текста от 109 стр.:

Продукти: 1 кг брашно, 30 - 40 г мая, 200 г масло (или 150 г мас) 1/2 л мляко, 200 г захар, лимонова кора, ванилия, 4 - яйца
Приготовление: Пресяваме брашното в дълбок съд и го оставяме на топло. В една чаша натрошаваме маята, заливаме хладкото мляко, прибавяме и 1 с. л. захар и разбъркваме леко. Оставяме чашата да поседи на топло, за да шупне маята. В брашното правим вдлъбнатина, в която изсипваме през цедка маята, и така получаваме квасеца. Оставяме съда на топло, за да може квасецът да втаса. През това време приготвяме следната смес: в по-висока тенджера разбиваме яйцата на пяна, прибавяме млякото, маслото, ванилията, захарта и бием на сняг. Щом квасецът се надигне, размесваме го бавно с брашното, като наливаме по малко от горната смес, която трябва да е хладка. (Размесването на тестото става с дървена лъжица или с ръце.) То се меси дотогава, докато не започне да се отделя от съда. Добре измесеното тесто събираме, наръсваме с брашно, покриваме с топла кърпа и поставяме съда на топло, за да втаса. След като тестото нарастне, поставяме го върху маса или дъска за месене, която сме наръсили с брашно, Размесваме тестото, като добавяме и стафиди. Оформяме козунаците - гладки, на плитки и ги поставяме във форми и тавички. Нареждаме ги отново до топла печка, за да може тестото още един път да втаса. След това намазваме повърхността с разбито яйце и печем в умерена фурна. Козунакът се поднася изстинал.
 

 Първоначалното правене донесе промени в рецептата и съм си я адаптирал по мой начин, защото поначало ползвам единствено суха мая и то от тази която се слага направо в брашното и не се налага предварителното й активиране; мазнината ми се вижда много (200 гр. масло), а само с мас не ми харесва (прилича ми на масленица); посоченото количество прясно мляко идва в повечко и отива повече брашно и т.н. ... Не пресявам брашното - не виждам съществена разлика (поне аз - че и да се пресява по три пъти); Слагам 5 яйца (като на едното отделям жълтъка за намазване) и т.н. Па и всеки път променям по нещо - слагам и квасена сметана в последните години и малко алкохол за аромат и т.н. Вместо с бъркалка ползвам миксера и т.н.

Та след толкова приказки:
Необходими продукти: 1 кг брашно; 5 яйца (жълтъка на едното се отделя за намазване); настърганата кора на един среден лимон (или 1 с.л. готови сушени кори на лимон); 1 ч.ч. захар (като малко се отделя за поръсване); разтопени мас и масло - около 100 грама; олио 50 мл; 2 ванилии; 2 пакетчета по 7 гр. суха мая (1 п. е за около 500 гр. брашно) или 2 1/2 пълни ч.л. (моята е в разфасовки от по 100 грама); 1 ч.ч. прясно мляко и горе долу толкова заквасена сметана.

Изпълнението ми се вижда лесно: 
Като първо условие е желателно всички продукти да са на стайна температура, дори маслото и маста не е необходимо да са разтопени, а е достатъчно да са омекнали добре.


В голяма емайлирана купа се изсипва брашното (това дори не е пресято, но може и да се пресее).
С лъжицата се прави кладенче в средата, слага се сухата мая, налива се малко около 50 мл прясно мляко и леко се разбърква с лъжица. И се оставя така за 10-а минути, докато се приготвят останалите неща.





В друга купа се слагат яйцата (без единия жълтък) и захарта и се разбиват с миксера до разтапяне на захарта. Слагат се останалото прясно мляко, заквасена сметана, масло, мас и олио и се разбиват за кратко. В брашното се слагат лимоновите кори и ванилията и започва да се сипва по малко от течността и да се разбърква с лъжица.

Като се посгъсти, започва да се меси с миксера с бъркалките за тесто - за няколко минути (на почивки да не прегрее миксера) е готово и съвсем на края набърко с ръце се доомесва и придобива ей този хубав вид.
Покрива се с дом.фолио и кърпа и заминава да втасва до двойно увеличаване на обема. На топло, във фурната на 50С и т.н. - всеки си има трик за това.



 Формичките за печене се застилат с хартия за печене.
Втасалото тесто се разделя на три части, всяка - от тях на още три или две части, в зависимост от плетката.
 Разточват се с леко намаслени ръце на фитили, сплитат се и се поставят във формичките.
 И пак на топло да втасат още веднъж, мажат се с рабитото яйци и ръсят със захар.



 От това количество излизат три козунака в продълговатите тавички за хляб (10х25 см) или 2 броя от тези за кекс със сваляемото дъно.
  Не ги ръся с бадеми, не слагам добавки (стафиди и др.п.), защото не се възприемат ... Харесва ни най-обикновения козунак.





 Фурната се загрява на 160 - 170С, скарата се премества на по-долно ниво и се пекат до готовност като в процеса на печенето сякаш бухват още повече.
 Най-добре се проверява дали са готови с дървено шишче - ако излиза сухо, значи са готови. 
 Ако вземат много да се зачервяват, за да не прегорят, може да се покрият с хартия за печене за кратко.





Готовите козунаци се вадят от формичките и се оставят да изстиват върху метална скаричка.












ето един готов козунак!








 




И кръглите са готови. 
















направо са разкошни. 

Приготвят се бързо, единствено се изисква търпение при втасването, но пък през това време може да се свърши още сума ти работа.










И парче ...

неделя, 24 април 2016 г.

Печено свинско на късчета (като пица)


























Бях се настроил да правя шишчета на тиган по "селски" предвид наличието на свински врат, малко свински бузи, и малко от плешката. 
Месото, общо около 1 кг, биде нарязано на малки кубчета 2Х2 см и сложено да се "маринова" по любимия начин - в ледено студена вода, за около 2 часа. След това оцедено, подсушено и отново за 5-6 часа в смес от  1 с.л. горчица, 2 с.л. соев сос, 2 с.л. бърбън, по 1 ч.л. черен и червен пипер, 1/4 ч.л. кимион, 1/2 ч.л. смлян кориандър и 1 ч.л. арабска подправка - "седем подправки".
За покупката на тези "седем подправки" от арабски магазин в София мога да разкажа цяла история, но определено не е за кулинарен блог по обясними причини.
Само ще споделя, че изживях цял вътрешен потрес в София като видях в какво са се превърнали любимата от студентството "Цар Симеон" и живописните улички около нея.
Поради силния аромат на тези "седем подправки" щях да кръстя публикацията "свинско по арабски", но все е твърде неуместно ...
Месото се беше мариновало, бакърената тавичка извадена, намаслена и загрята на котлона, когато се оказа, че липсва най-важното за шишчетата по селски - липсва лука - само 2-3 главички като шикалки... Дори и сушения лук изчезнал някъде, а за чесъните във всички видове - пълна липса.
Пълен провал за идеята, а отскачането до пазарЯ ми се видя непосилно...
Е, тогава ще се изимпровизира с наличните продукти - по 2-3 стръка пресен лук и чесън, 2-3 хилави зелени чушки и доста домати и други неща ...
В загрятата тавичка се запържва нарязания лук, зеления лук и чесън, добавя се месото и чушките и се пържи около 10-а минути.
Налива му се малко около 3/4 ч.ч. вино (бяло в случая), но може бира, червено или просто водичка и се оставя да къкри докато течността се поизпари. Не повече от 15-а мин.


Отгоре му се нареждат резенчета домати на кръгчета - за препоръчване е обелени (домързя ме и го отчетох като грешка), както и резенчета кашкавал.
Пропуснах - след виното се пущат по няколко зрънца черен пипер и хвойна.
Хвойната дава невероятен аромат ...
Така подготвената тавичка заминава във фурната на 220С - максимум за 30-а минути.
Като се зачерви добре отгоре е готово.

На аромата трудно може да се устои.
Дзверска вкуснотия.
Наздраве!

Кюфтета и картофени питки на сач


Ако някой очаква рецепта, жестоко се лъже - просто това е начин да се направи нещо вкусно и то без много усилия.
Тези дни са ме притиснали разни задължения и време за готвене почти няма, а все пак трябва да се приготви нещо вкусно и на бърза ръка... 
За мене сачът се оказа много удобен за бързото готвене - забъркваш, хвърляш във фурната и за 30-а минута някаква вкуснотия.
Този път на дневен ред бяха кюфтета - каймата е готова, омесена с подправки и си чака реда във фризера точно за такива екстрени случаи. До тук добре, но Чедото заяви, че искало нещо постничко - не можело само на мръФки и месища. След като е така - за нас кюфтета, а за него - картофени кюфтета.
Глиненият сач добре се омазнява и с мазни ръце от каймата се оформят кюфтета. Дотук добре - три минути.
За картофените кюфтета - имаше няколко сварени картофа, които бяха настъргани набързо, бяха им чукнати две (?) яйца, сол, черен пипер и индийско орехче и хоп ударих на дърво - стана толкова рядка смес, че никакво кюфте не може да се оформи. Сложих 1 с.л. царевично брашно - същата работа.
Последва кратък размисъл с чашка питие и се появи идеята за картофените питки:
3 големи сварени картофа, обелени и настъргани на рендето; 2 яйца; 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. черен пипер и толкова индийско орехче; 5 с.л. царевично брашно и 2 с.л. обикновено брашно; 1 ч.л. сода, загасена с оцет и зелената част от перата на 1 връзка зелен лук, попарени с вряла вода и нарязани на суперситно.
Всичко се омесва като трябва да се получи твърдо тесто, което спокойно да се оформя на питки като топки.
Дотук добре, ама като наредих кюфтетата в сача, остана място само за четири питки и сума ти тесто, а не ми се цапа и втория сач.



 Вижда се на снимката. Е като е така, кюфтета се извадиха от сача. За 3 от тях направих "кошнички" от картофеното тесто и вътре "полегнаха" кюфтетата, по-малките кюфтета бидоха облепени изцяло в тесто.

 Стана доста интересно положението в сача, който замина във фурната на 230С за около 40 мин.







След 40 минути от включването на фурната е налице резултата:

Дзверски вкусни кюфтета и картофено-царевични питки.



Сервирани с подходяща салата, се хапнаха на ура.

Дори и от Чедото, което не искаше мЕсо...


Наздраве!

Струва си да се опита...