Копривена чорба (супа)

Рядко пиша за супи, тъй като рядко се правят, пък и когато се правят какво толкова има в тях ...

Но тази копривена чорба няма да я подмина, защото е доста по-нестандартна от тези, с които сме свикнали. Впрочем и за първи път я правя по този начин и съм доволен от резултата... 

И само да не забравя - тази година що е сготвено с коприва е благодарение на Баджанака.

Необходими са ни - една торбичка прясно набрана коприва (около 300-350 грама), 1 картоф, 1 морков, 2-3 парченца сушен домат (в зехтин, ако не е такъв-се накисва за малко да омекне); 1-2 ск. чесън или поне 2 стръка пресен, 1 връзка пресен зелен лук, 1 ч.л. брашно, щипка риган или мащерка (предпочитам ригана); сол и черен пипер на вкус.

Изпълнението е лесно:

В тенджерката се сипва малко олио и последователно се запържват чесъна, ситно нарязания лук, ситно нарязания (или настъргания морков), нарязаните сушени домати и картофи.

Докато те се запържват, копривата се измива, попарва с вряла вода, изцежда и нарязва произволно.

При задушените вече зеленчуци се добавя лъжичката брашно, слага се нарязаната коприва и залива с поне 1,5 л топла вода.

Силата на котлона се намалява наполовина и оставя да къкри за 15-а минути. Добавят се солта и черния пипер и една бучка масло и се оставя на котлона поне още 10-а минути.

Ами това е:

Сервира се с лъжичка заквасена сметана, малко лимонов сок.

Ако няма сметана, просто кисело мляко.

Лесно и вкусно.

П.П. Това е нещо като отговор на Русиана - на нейната копривена чорба.

Впрочем досега все съм я правил с ориз, но се оказа, че с картофи също е много вкусна и апетитна. И не съжалявам за това "отклонение от канона". Впрочем, ако се остави малко по-гъста, си става направо основно ястие - яхния от коприва....

Патешки сърца (шишчета) на тиган

Изключително лесни и дзверски вкусни патешки сърчица...

Необходими са 1 кг патешки сърчица (4,20 лв), подправки и търпение.

Изпълнението е простичко:

Патешките сърца се размразяват (ако са замразени), измиват се добре и слагат в подходяща купа (емайлиран съд), като им се добавят 1 ч.л. сода, 2-3 с.л. балсамико; 1 с.л. ябълков оцет, 1 с.л. сос уорчестър, 1 ч.л. кафява захар, 2-3 с.л. бърбън (уиски, водка). 

Всичко това хубаво се обърква с ръка, прехвърля се в найлонов плик и завързано заминава в хладилника за 24 часа.

 След това, върху дъската се вадят сърчице по сърчице и с ножа се отстранява ципата върху сърцето и се изрязват ципата, стърчащите кръвоносни съдове и и част от мастната обвивка на сърчицето.

 Това е най-пипкавата работа и затова казах, че е необходимо търпение.

Тайната е именно в доброто им почистване. 

Вече почистените сърца се цепват по средата - да станат като малко пържолки и се нанизват на шишчетата.

Могат да се нанижат и цели, но е желателно да се повтори процедурата с цепването им на няколко места странично. 

Понеже ми се видяха малко, бях си приготвил и черен дроб - маринован по същия начин и нарязан на ситни парчета.

В тиган с дебело дъно се слага една с.л. гъша мас, като загрява силно и шишчета се запържват от двете страни буквално за по 2-3 минути, колкото да променят цвета си.

В случая бидоха извадени в друга съдина и същата процедура повторена с дроба. Над дроба бе поставена една скаричка и на нея наредени шишчетата. Сега е моментът за леко посоляване и опиперяване.

В тигана се слага една идея алкохол (2-3 с.л. бърбън) и заминава във фурната на 220С точно за 10 минути.

Това време е напълно достатъчно за да се опекат и да останат крехки и вкусни.

 Ако не се готви и дроб, просто тигана със сърчицата се пъха във фурната и никакви скарички...

Поднасят се леко поръсени с магданоз или пера ситно нарязан зелен лук.

 Редуцираният сос от печеното с бучка масло се сервира отделно.

Гарнитурата - по желание ...

Страшно крехки и дзверски вкусни патешки сърчица.

Няма какво повече да се каже, освен едно яко "Наздраве!"

Св.Георги и пълнено агне на пещ

Св. Георги е от малкото светци, обичан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. 

Гергьовден се чества като Ден на храбростта и като празник на Българската армия. 

На иконите Св. Великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страховит змей, победен от него.

За нас това е един от най-големите и тържествени празници, който поставя началото на лятото. Прави се курбан в негова чест, пече се агне и обреден хляб, както и семейството се събира на празничната трапеза.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички, които празнуват днес! както и на тези, които празнуват без повод...

Както винаги Гергьовден по традиция посрещаме с печено агне, макар че Великден и Гергьовден ден тази година и май печеното ще ни дойде в повече. Макар че народът е казал "Ядене връз ядене върви, ама бой - не".

 Вече съм показвал печени агнета на пещ - пълненото агне на Венцо и агне на пещ, и затова много много няма да се повтарям, а ще направя нещо като разказ в картинки. Все пак всеки път по нещо се прави различно - иначе няма да съм си аз, а ще е някой друг...

Най-добре е прясно закланото животинче да бъде провесено на ченгел и да се остави поне 24 часа да се оцежда.

Виси на ченгела над тава и се оцежда. Този път се изхитрих и му сложих една торба - да не цапа.

След това както си е провисено, е и най-удобно за втриване на солта, червения и черния пипер.

За целта са необходими поне 10-15 грама сол на кг, 1 ч.л. червен пипер и 1/2 ч.л. черен пипер, както и толкова смлян сух розмарин.

Подправките се смесват и с ръка хубаво се втриват отвън и отвътре.

В идеалния вариант животинчето се намазва с размекнато масло - поне едно пакетче, но в случая поравно олио и масло.

Оставя се така с подправките поне 6-8 часа.

Прави се и плънката - дреболиите се сваряват и докато изстиват, в тенджерата се задушава поне 1-2 връзки ситно нарязан пресен зелен лук, 1 кг ориз; добавят се поне три литра течност (част от бульона от дреболиите и вода); сол и черен пипер на вкус; добавят се нарязаните на ситно дреболии и връзка пресен гьозум (джоджен). Изчаква се ориза да поеме течността.

Тавата се подготвя като в нея се нареждат като скара увити в алуминиево фолио летви.

Излишно е да споменавам, че този път пещта беше запалена към 21,30 часа с идеята към полунощ или малко по-късно агнето да се намърда в нея и на сутринта да е готово, за да може моабета да започне от обяд, а не в късния следобяд.

Следва най-важната част - пълненото: необходими са поне двама човека, че и трима - един го държи по гръб, втори го разтваря, третият пълни.

И в това време наздравицата върви с пълна сила.

Не е възможно да се прави тази процедура и за майсторите да няма глътка хубаво питие.

Тъй като добичето бе доста голямо и едвам го напъхахме в голямата тава, се наложи да му резнем главата с част от врата и вместо да бъде зашивано, главата замина вътре в агнето - да затвори отвора.

В тавата се наливат по една водна чаша ракия, кока кола и бира.

Направо кощунствено, нали?

След 3 часа пещта е на жар, добре загряла.
И майсторите вече са добре загрели....

 Тавата много добре покрита с няколко ката алуминиево фолио, добре притиснато по ръбовете,

 поляга във фурната.

Затваря се плътно и направо се забравя...

Това действие е било извършено към 3,00 часа (без участието на моя милост, която "предаде фронта " и майсторите отиват да спят.

А този, който се е предал първи, рано рано в 7,00 часа прави "инспекция" на пещта и тавата ...

Това е на сутринта в 8,00 часа.

Красота...

Вижда се резултата от подготовката за агнето за печене и загряване на пещта - изпразнения амбалаж ...

Сега е момента да започне да се полива с отделилия се сос в тавата...

През 30-а минути и да си стои под фолиото...

Красота!

Беден ми е речника да опиша Дзверския аромат, който се носи от тавата ... 

Дзверска красота!

Гладниците са заседнали на масата, но все пак двама се прежалват да домъкнат тавата на масата и баш майстора внимателно отделя горната част на ребрата, разпределя по чиниите плънката и месце ...

Трапезата е заредена, моабета може да започва ...

Май от тук нататък ....

аха остана да се покажат една две - порции ...

порция

По принцип най-вкусната част е за майстора - опашката, но той щедро я остъпи.

Па и се вижда, че ръката му вече е трепнала.

По-добре историята да спре до тук..

Наздраве и Честит празник!