вторник, 19 юли 2016 г.

Домашен сладолед с две съставки

  
Признавам си без бой изобщо, ама изобщо не съм фен на сладките неща, пък за сладоледите да не говорим. Дори и в детството си много рядко ми е теквало да хапна сладолед - предпочитах да икономисам стотинките си за някоя книга.... 

 Някакво ей такова предубеждение към продавания ни сладолед... Преди години бях чел какви съставки има в него, колко са вредни и бях до там.
 Направих си труда да снимам вчера един такъв и се вижда какво има има в него. Уж не са вредни, но много се съмнявам колко са полезни съставките...
 Па и производителят е сбъркал температурата на съхранение 18С ? ХА ха... 


  
 Съвсем наскоро една приятелка -Аля, ме съблазни с един разкошен сладолед и реших, че ще си направя - колко му е.Първият ми опит беше с цедено кисело мляко, кондензирано подсладено мляко и някои други неща. 

 Получи се, но не ми хареса като консистенция - стоеше по-скоро като замразени млека, без да е кремообразно. Направих няколко опита с различни съставки като автоматично отхвърлих тези с яйцата, тези с варенето и въобще тези с врътнята.

Така стигнах до този вариант и от постигнатото съм напълно доволен. 




При това се употребяват само две съставки - сладкарска сметана и подсладено кондензирано мляко. То е достатъчно сладко и за моя вкус не се налага допълнително подслаждане.

В краен случай може да се добавят и няколко лъжички пчелен мед - въпрос на вкус.





Необходими са: 1 кутия подсладено кондензирано мляко (397 мл), 2 опаковки по 200 мл сладкарска сметана.
Евентуално и пчелен мед на вкус -  2-3 с.л.
Количествата са по моя вкус, но могат да варират - например и само с 200 мл сметана пак става страхотен, но по-сладък...

 Изпълнението е толкова лесно, че просто няма какво да описвам. 




В подходяща купа се изсипват сметаната и кондензираното мляко и с миксер се разбиват до получаването на хубав пухкав и гъст крем. 

Ако се добавя и мед, разбива се още 30-а секунди.









Пресипва се в подходящ съд и заминава във фризера. Може да се извади съдинката и да се разбърка с лъжица.

 (на снимката е с какао - шоколадов)






 Ако се сложи ванилия, става ванилов сладолед.

 Ако се сложат 2-3 с.л. какао, става шоколадов сладолед.

 Може получената смес да се раздели на две - и да се направят и двата сладоледа.

 А от тук нататък носи всякаква фантазия - ядки, плодове, натрошени вафли, натрошен шоколад, разни заливки и т.н., все се получава и е невероятно вкусен





Това е поредното изпълнение - този път с тук таме натрошен шоколад.












 Ами това е ... Бързо, лесно, вкусно и здравословно.

 П.П. Прави се за 5 минути и излиза омалко над 7,00 лв при положение, че кондензираното мляко е около 3,50 лв, а сметаната е по 2,00 лв/кут.

Впрочем има и доста по-евтин вариант:

сметаната е по 1,29 лв/кут.
кондензираното неподсладено мляко е 1,39 лв

Може и да се ползва кокосово мляко


И в двата варианта не става толкова сладък.















П.П. Има и други вариации на този сладолед от две съставки:

вместо кондензирано мляко може да се ползват добре намачкани или пасирани плодове:
банан
пъпеш
праскова
кайсия
и т.н. и т.н., които се смесват с разбитата сметана и ако не е достатъчно сладко, може да се добави малко мед.






Това  е с добре намачкан банан.



















 Това е с праскови и залят със сока от сладко праскови









  П.П. Правих и един особен - кондензирано мляко, сметана и вместо подсладител - натрошена сусамова халва, която се разби с миксера.
Стана невероятен.


П.П.
Пробвах и с готовата суха смес - сметана за разбиване, чиято цена на пакетче е под 1,00 лв.
Пак се получава и става също вкусно, но лично мен ме смущават достата Е-та в тази суха смес.





19.VІІ.2016 год.
П.П. Получих бележка, че същия сладолед и със същите съставки е публикувала в БГ-мама Гуинет (която много уважавам) и то на 3.VІІ.
Пропуснал съм тази публикация и констатирам, че по едно и също време сме го правили, но публикувам с голямо закъснение.
И за да няма сърдити ето линк към рецептата на Гуинет - можем само да се учим от нея.
Па и това е потвръждение, че наистина вкусните неща се правят най-лесно.

понеделник, 18 юли 2016 г.

Тесто с тиквички



 Не, няма никаква шега - действително става дума за едно разкошно тесто, каквото правя за пръв, но в никакъв случай за последен път.
 Имах идеята да направя нещо в събота за вечеря, но реших да е постно - за пръв път от сто години. Та се спрях на варианта - вегетарианска пица. Е па щом ще е вегетарианска, нека и тестото да е по-различно.
 Когато започнах да правя тестото, вече бях настъргал доста тиквички и в този момент, когато брашното, маята, солта и захарта бяха смесени и посягах прясното мляко, видях сока на прясно изцедените тиквички. Първата хрумка беше да изсипя него за замесване на тестото, но ми дойде друга идея. Сипах в купата на пасатора настъргани тиквички, добавих малко от сока и едно яйце и пасирах - до получаване на еднородна смес.



 Добавих пасираните тиквички в тестото и омесих с добавяне на малко олио - до получаване на хубава еластична топка.
  Купата се покрива с домакинско фолио и да си престои на топло - до удвояване на обема. 
 На първата снимка се вижда, че за около 2 часа е бухнало тройно.
 Получи се невероятно ароматно тесто.


П.П. С това тесто направих вегетарианската си пица.
       Пекох пърленки.
       Правих и мекици за закуска.
       Невероятен вкус.
       Просто неописуемо.

Сега да дам и конкретните пропорции:

Брашно около 600 грама, 1 ч.л. суха мая, 1 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар, около 50 мл олио, 1 яйце и една средна тиквичка.
Изпълнението вече съм описал, но не е необходимо да настъргва тиквичката, а е достатъчно да се нареже на ситно - тъй и тъй ще се пасира.
При пасирането се слага и яйцето.
Сухите продукти се смесват и при тях се изсипват пасираните тиквички и олиото. 

Заслужава си да пробва ... 

 




Ето едни невероятно вкусни пърленки от това тесто....























19.VІІ.2016 год.  Мекици:


С част от тестото правих вегетарианска пица. Самото то е много подходящо за подобно ястие.


 




Друга част оставих в хладилника в найлонов плик. Когато реших да го ползвам, го извадих, оставих на плота, докато в касеролата олиото се загряваше.












С много намазнени ръце от тестото се касат топчета, разтягат се на мекичета и се пържат в силно загрята мазнина.

Пържат се до леко зачервяване. 







Готовите мекичета се оцеждат върху кухненска хартия и са готови за закуска.

Просто не мога да опиша какъв вкус и аромат имат.

В пъти по-вкусни от обикновените.

Абе, Дзверска вкуснотия. 

Полезен съвет - сушени тиквички

 Сушените тиквички изобщо не са популярни в сравнение със сушените домати.
  Незаслужено пренебрегван начин на съхранение на тиквичките, защото при сушените тиквички се запазват текстурата им, както и всички полезни в тях неща.
 Най-изпитаният метод е сушене на слънце, но откак са измислени сушилните за плодове и зеленчуци с тях става изключително лесно.
 Тиквичките не е необходимо да се бланшират предварително, а е достатъчно да бъдат нарязани в предпочитаната форма - на кубчета, на резенчета или на кръгчета. Важно е да не се режат на съвсем тънки парчета или на ситно. Например, ако на кръгчета не по-тясни от 0,5 см, ако са кубчета - поне 1,5 на 1,5 см.


 Ами това е - леко се осоляват, слагат се в машинката и се сушат до готовност. 

 Тука се готови и изсушени.

  Чакат си пакетирането.







 




Могат да се съхраняват в хартиен пакет или пък вакумирани, което повишава значително срока им на годност.

Желателно е пакетчето да е надписано. 





П.П. ако са нарязани на тънки кръгчета, могат да се хапват и като чипс.