За ефекта на магистралата

Това в действителност не е публикация на кулинарна тема, но въпреки това има някаква връзка.

От няколко години не бях пътувал по Е-80 (бившият главен път за Турция) в участъка му от Харманли до Свиленград и затова вместо по "автомагистрала" Марица (скучна - без отбивки, без отклонения и т.н.) предпочетох да мина по Стария път.И тези 40-а км ми се видяха страшно тъжни.

От многобройните крайпътни сергии за плодове и зеленчуци, произведени от градините край пътя, беше останало това.

Впрочем и нито един човек да предлага прословутите любимешки плодове, дини или пък кауни... 





На паркинга веднага след Любимец имаше едно крайпътно капанче, в което продаваха съвсем истинска овча и телешка създърма. Сега мястото е изоставено, виждат се някакви найлони и дори ми се отщя да направя снимка.

Паркинга на Малката Гергана или "Бисерската Гергана" -
някога оживено място, с множество павилиони, заведения с вкусно хапване и цял пазар.

Пустош

Всичко е изоставено.


Навремето беше "война" да заемеш местенце за търговия. 

Само саксиите с цветята подсказват, че доскоро е имало някакъв живот.

Пък и цветята са жилави и по-упорити от хората ... 

Е, поне все още всичко си е цяло. Няма изпочупени стъкла, разбити врати ...

Явно и на циганите им идва далечко ... 

Култовият на времето ресторант е обраснал  с буйна растителност.

Някакви работници изнасят нещо си и явно освобождават място на природата да настъпва ...

 Някога оживеният и претоварен от автомобили път пустее - с километри пред мен и от зад се не види автомобил.

 Само пек и настъпление на крайпътните храсталаци към асфалта.

 Наближаваме другото култово място - Голямата "Гергана" и огромния ТИР паркинг (някога място на много "войни" за територия и ...)

И тука е пустош ...

 един самотен ТИР се разположил в близост до две три изоставени ремаркета

Самият ресторант е станал тъжна гледка

Без да описвам какво е било, но сегашното е ...

 На всичко това му казвам "ефекта на магистралата".

Тя е бърза, удобна и убиец на красивите и хубави неща по Стария и вече изоставен път.

 Да не говоря за загубената възможност пътьом да се снабдиш с хубави зеленчуци и плодове, да похапнеш нещо вкусно в крайпътно капанче ...

Уникална вкусна пица

Както наскоро едно форумно другарче -Пеп-4о, писа "Батето, тя пицата винаги е простичка, тесто и плънка. Нищо друго, обаче любима почти на всички." - констатация, с която не мога да не се съглася.
Въпреки това, по моя преценка най-важно е тестото и то пак си зависи кой как я харесва - един тънка и хрупкава, друг - дебела и пръхкава. Преди доста години, демек преди "демокрацията" при нас се предлагаше почти един и същи вид пица - дебела питка, намазана с лютеница и с кръгчета нарязан кремвирш. Е, нещо се отплеснах-това е друга тема и друг път за това.
Та да се върна на точно на тази пица, защото в нея най-различното е тестото: изключително лесно и бързо за правене, с още по-лесни за помнене пропорции и т.н.
Ама няма как да не направя едно отклонение - този вид тесто за пица от доста време (поне няколко години) се "подвизава" из разни руски кулинарни сайтове и не се знае кой го е пуснал първи - в общи линии всеки пише видях го в Интернет или при еди кой си, но той пише, че го видял еди къде си. Най-често се среща като "пица минутка" с обяснението, че е минутка, защото се изяжда за минутка, а не се прави за минутка, макар че наистина става за минутка.
В оригиналните руски сайтове тестото е:

4 с.л. сметана, 4 с.л. майонеза, едно яйце и 9 с.л. брашно. 
Всичко това се разбърква, изсипва в тава за печене и отгоре се нарежда плънката по желание.

Правил съм по оригиналната рецепта още като я видях за пръв път. Сетне във времето започнах да я променям лека по-лека, за да стигна до мой вариант, който най-много ми харесва.

Бях решил да издиря поне два три руски линка, но "Чичко Гугъл" за пръв резултат ми показа "пица аламинут" в нашенски блог, където руската рецепта е преведена едно към едно, включително и с плънката. 
Това ме отказа от всякакви опити за издирване на някоя по-стара версия и затова си пущам моя вариант, без да се смущавам и притеснявам:

За тестото:
равни количества гъсто кисело мляко и домашна майонеза, едно яйце, сода и брашно.
Всичко се измерва в с.л. като ако млякото и майонезата по 3 с.л., то брашното е седем, т.е. увеличава се с 1 с.л. заради яйцето.
В моя случай за тава 36 см бяха по 5 с.л. кисело мляко, майонеза, едно яйце, 1/2 ч.л. сода, загасена в киселото мляко и 11 с.л. брашно.
В зависимост от големината на съдината може да се прави в пропорция от по 3 с.л. и т.н., но при по 6 - вече си е направо за два броя.
Домашната ми майонеза е млечна с няколко пасирани маслини в нея.

За плънката в случая:
3-4 с.л. домашен кетчуп, около 150 грама сварено пилешко месо от гърдите и нарязано на произволни парченца, около 150 гр. моцарела, нарязана на тънки резенчета, 1 домат, нарязан на тънки шайби, около 70 гр. настърган кашкавал и за подправяне по 1 ч.л. риган и чубрица.

Изпълнението си е елементарно:

В купа се слагат всички продукти за тестото и с лъжица се разбиват (по-скоро разбъркват) добре до получаване на еднородна маса. 

Тавата, в която ще  печем леко се намазнява и пак с лъжицата тестото се разстила по нея на тънък пласт.
Следва намазването с кетчупа, разхвърлянето на пилешките късчета равномерно от горе.

 Нареждат се резенчетата домат, отгоре моцарелата.

 Поръсва се с подправките и с една идея зехтин.

 Завършва се с разпределяне на настъргания кашкавал.

Оформената пица се пъха в предварително загрята на 220 С фурна.

Пече се 25, максимум 30-а минути (зависи от фурната), но то си става ясно кога е готова.

 Оставя се малко да поизстине, реже се на парчета и ...
 Хоп, някой си е отмъкнал парченце докато се мотам ...

Блатът се получава леко хрупкав.
Дебелината му зависи от количеството тесто.
Запазва се мека и приятна и за другия ден.

 Страхотна пица.

Наистина се прави страшно бързо и лесно, а се получава уникално вкусна.
 

 

Млечен гювеч

Правих един постен млечен гювеч, който се оказа изключително вкусен.

За 3-4 порции са необходими 3-4 средни картофа - нарязани на четвъртинки, по 1 червена и зелена капия - нарязани на шайби, 1-2 чорбаджийски чушки на ситно, 2-3 глави лук - нарязан на осминки, 3-4 скилидки чесън, шепичка зелен грах (замразен или консерва), 2-3 с.л. ориз, 1 кофичка кисело мляко, сол и черен пипер на вкус, 1 ч.л. риган и малко пресен магданоз - за наръсване.

 Изпълнението е простичко:

В тиган с малко мазнина се запържват последователно лука и чесъна, картофите, чушките, зеления грах и ориза като си сипва съвсем малко вода.

 Осолява се и опиперява. Слага се и ригана.

 Нека да покъкри 10-а минутки.

Прехвърля се всичко от тигана в тавичка, в която ще се пече.

(при мене това не е необходимо, тъй като съдината става и за печене).

Залива се с кофичката кисело мляко.

За разкош може да се сложат и едно две лютиви чушлета и заминава в загрятата на 180С фурна за 30-а минути (е може и малко повече) - то си личи кога е готов гювеча.

При сервирането се посипва с нарязания на ситно магданоз като отделно се слага и купичка кисело мляко.

Просто и много вкусно.

Лично го възприемам като гарнитура за нещо печено на скарата, но си е цяло основно ястие...