Кюфтета от кайма с прясно зеле - ІІ-ри вид

 Кюфтета с прясно зеле често се правят в къщи. Просто ми харесват, имат малко по-особен вкус, та затова. В общи линии все ги правя по един и същи начин, както съм писал по-рано кюфтета с прясно зеле.

 Този път ги направих по-различно и резултатът се оказа изненадващо добър и затова ще споделя и този начин.

 

Продукти
600 грама неовкусена кайма - по желание, но за предпочитане е смес
1/2 връзка магданоз, 1 с.л. кисело мляко и 1 ч.л. сода, загасена в него, 1 ч.л. черен пипер;
1/4 зелка (около 300 грама), нарязана на ивици
1 глава лук, нарязан на по-едро

1-2 скилидки чесън, наситнен максимално

подправки - сол на вкус, 1 ч.л. червен пипер, 1 1/2 ч.л. риган; 1 ч.л. кимион;
олио за пържене

Приготвяне
Каймата се омесва с пипера, киселото мляко и накълцания на ситно магданоз и се оставя в хладилника да си почива.
Буквално в няколко капки мазнина леко се запържват нарязания лук, чесъна и се добавя нарязаното на ивици зеле. Долива се малко вода и се задушава до омекването на зелето. Оставя се да изстива на котлона, за да стане максимум сухо.Като изстине се оцежда пак и се смесва с каймата и останалите подправки. Нека да престои така омесената кайма поне 30-а минути.

 С навлажнени ръце се оформят кюфтетата. В купа се слага малко вода и 1 с.л. оцет и ръцете се навлажняват леко.

 Както съм писал и преди, за оформянето на кюфтета ползувам "ринг" от изрязана от двете страни метална кутийка от доматено пюре (75 гр.). 

 Така всички кюфтета стават еднакви по грамаж и по размер.

 Мазнината се загрява максимално, сетне силата на котлона се намалява с 1/3 - от 9-та на 6-та степен.

 Кюфтетата се пущат едно по едно като след пущането на всяко кюфте буквално след 2 сек. го премествам леко настрани (предотвратява риска от залепване). 

 Пържат се от двете страни до хубаво зачервяване.

 Докато се пържат дори леко бухват...

 От това количество се получават 15-16 разкошни и Дзверски вкусни кюфтета.

   

 Поднасят се със салата или с доматен сок или пък гарнитура по желание.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК 6-ти СЕПТЕМВРИ!

 Днес би трябвало да е ден за гордост за всеки Българин и за празнично настроение заради славната ни история, а дали е така?

 Този надпис стои и на Народното ни събрание, което взе, че стана Парламент, а смисъла му май го изгубихме и все повече се разединяваме и противопоставяме един другиму ... Вероятно докато ни обземе пълна апатия.

 Ентусиазъм, жертвоготовност, патриотизъм - само думички, които постепенно губят смисъла си за болшинството от нас. 

  Децата ни изучават някаква странна история, която се чудя все повече и все повече чия е? получават възпитание в евроатлантически ценности, които не знам какви са? изхвърляме от учебниците български автори и дори правилния български език и "маймуницата" и очевидната неграмотност все повече се налагат в обществото ... Мога да продължа до безкрайност, но не мога да не спомена и пълното безхаберие на измислените ни политици и пълната им дезинтересираност от националния ни интерес.

 Тъжно ми е, а не празнично.

 Днес видях каква е "тържествената" програма в града ни - пълна трагедия и някакво измислено "прабългарско шоу", както и тъп концерт вечерта на площада. Чак да ти се втръсне ...

 Наложи ми се да се разходя по работа из града: магазините си работят като в делничен ден, а пазарЯ - на пълни обороти, но цените са по-високи от вчера... Хората по улицата колкото и малко да са, с едни угрижени физиономии - все едно, че са им потънали гемиите. Като казах на един познат по улицата "Честит празник", отнесох такъв поглед и едно дълго замисляне ... "Аха, честито да ти е!".

 Бая походих и освен на нашата тераса, само на още две три места видях националния ни Флаг да си виси тъжно ...

 И тъй като на мен ми е тъжно, подготвих си продуктите  и ще си направя тържествена вечеря по любима рецепта и с хубавото питие ще си пийнем за България, която си заминава ... но за къде ли? 

Кашкавалени "бухти"

Скоро си преглеждах един от много старите тефтери - от преди повече от 20 години и намирам нещо със заглавие "фалшив паниран кашкавал". Всъщност - настърган кашкавал с едно яйце, оформен с ръце като плоска питка (шницелче) и запържен. Правил съм го във времето, когато панираният кашкавал не ми се получаваше, както трябва.

Та тръгнах от там и реших да променя малко идеята - в последно време избягвам пърженето (няма причини за това, ама ...):

Та продуктите 1 ч.ч.настърган кашкавал, 1/2 ч.ч. натрошено сирене, 1 яйце и 3/4 стръка магданоз и пресен копър, нарязани на ситно, 2-3 с.л. брашно.

За изпълнението направо няма какво да се описва: 

Всички продукти се смесват в една купа и се получава нещо като тестена маса.

(на снимката  същите продукти са с 2 яйца и малко повече брашно, че стана доста течно).

Тиган с незалепващо покритие се загрява силно и сетне се намаля силата на котлона с 1/3 - та.

С лъжица се гребва от сместа и се сипва върху тигана като може да им се придаде форма по желание.

Пекат се от двете страни до зачервяване.

На крайната вдясно се вижда как се стяга и променя цвета си, което значи, че е готова за обръщане. 

 Стават страхотни за предясние.

 Ако се направят по-дебелички, са си направо като паниран кашкавал.

 На поднесени с мармалад и сладко, се оказаха невероятни за закуска...