Този трик може и да е известен на доста ракиджии, но пък го правя от доста години и винаги е със страхотен резултат. Затова ще го споделя и все на някого може да му свърши добра работа - па и блогът е озаглавен и "за табиетлии пиячи", а за тях май нищо няма в него.
Ракията е сварена, че дори и двойно преварена. Направено е необходимото да се отдели метиловия алкохол от нея (как се прави - в друг съвет). Оставена е да си почине известно време - поне седмица, като 2-3 дни са били махнати капачките.
Всеки ракиджия знае, че "прясната" ракия не е най-доброто питие...
И колкото хубаво да ни се струва собственото производство, все нещо отвътре ни чопли, човърка и не ни дава мира да "подобрим" ракията - я откъм аромат, я откъм цвят ...
Способите са най-различни - някои карамелизират захар за оцветяване, други ползват анатолови капки (ако не са сложили анасон при варенето - никога не слагам), трети разни есенции, четвърти - сушени сливи и т.н.
Моят метод е простичък:
На 10 литра ракия един пакет от 500 грама смесен ошав (само че ако сини сливи в него, предварително се махат костилките). Ошавът се слага при ракията и се оставя така поне за 10-а дни, но може и много повече... (Имам приятел, който го държи по една година, но откъде такова търпение?).
След това се прецежда през цедка, в която се слага домакинска хартия (прецежда много финно), разлива по бутилки и ракията е готова.
Идеалният вариант е да се сложи в дъбово буренце (имам две такива по 10 л), което първо добре е закиснато - иначе ракията ще избяга. Буренцето придава собствен аромат и цвят на ракията.
За втора година правя и един друг трик:
на 10 литра ракия - 500 грама обезкостени фурми.
Докато фурмите се обезкостяват с остро ножче и разделят на половинки, задължително се дегустира миналогодишния елексир.
Сетне фурмите се слагат в съдината и се оставят да престояват в ракията - колкото повече толкова по-добре. Но някъде след 10-я ден вече вкуса забележително е променен.
Пробва се и може да се прецежда и пълни в бутилки.
П.П. на първата снимка вляво е тубата с фурмите (придават страхотен аромат и някаква особена сладост), а вдясно - тази с ошава.
П.П. пластмасовите съдини са временно решение - стъклените са заети и кто се освободят, ще бъдат ракиите прехвърлени в тях.
Не ги препоръчвам пластмасовите, но за няколко дни на ракията нищо няма да й стане.
П.П. плодовете не се изхвърлят. След леко изкисване във вода - стават за някакъв "пиян" сладкиш.П.П. Тази година пробвах и нещо по-различно- само за експеримента: В буркан сложих сини сливи без костилките - напълних с ракия и оставих само за една нощ. Оцвети се, промени леко аромата и като смесих след прецеждане с три литра ракия, даде забележителен ефект. Като за бързо действие се оказа ефективно. Поиграх си тези дни и една доста стара и отлежала ракия от 2004 год. я "подобрих" малко. Домакинът на Бачковския манастир ми подари от тяхните вълшебни изсушени плодове, дето ги слагат в ракията и правят прословутата манастирска Бачковска джинджифилова ракия. С моята "джинджифилова" ракия ще канккурирам манастирската :)
