Кюфтета от ...печена червена капия

Тези необичайни, доста необикновени, но за сметка на това Дзверски вкусни кюфтета (признавам си, макар и без месо), се появиха съвсем случайно.

Бях се засилил да си правя любимата разядка от печени червени капии със сирене.

Няма да споменавам колко ми е любима (почти колкото мръФките), а и при това е невероятно мезе за питието.

Впрочем май само с нея мога да пия ракия ракия с удоволствие и да "изневеря" на бърбъна си.

Изтърбуших чушките и вместо да ги сложа на скарата да се пекат като друг път (с тавичка с вода отдолу), ги нъхнат в една тава, хакнах 1 1/2 глава обелен лук, 1 лютивичко чушле, няколко чери доматчета, че и дори 2 филийки хляб (да поемат соковете). Леко осолих и ръснах със зехтинче.

Направих го, защото ме домързя да вадя голямата тава и да ги пека по обичайния начин.

Опекоха се на 230С за около 35 минути до пълна готовност. 

Бегло почистване на люспите на чушките и още всичко топло в блендера.

Смляха се чудесно и им бухнах една бучка сирене около 100 грама с идеята да бъде размачкано.

Само че нещо се поувлякох.

След натрошаването на сиренето последва и едно яйце.

(И досега не ми е ясно защо го сложих - май ми беше подръка).

 по 1 ч.л. кимион, риган и черен пипер.

 

последва 1/2 връзка магданоз на ситно

2 скилидки пресован чесън и 1 глава лук на ситно.

едно изостанало парче почти втвърден кашкавал - около 50 грама на ситно.

и още една бучка сирене - около 50 грама.

 В крайна сметка стана нещо, на което му казах "Сбогом разядка!". 

 Па и беше се получило доста гъсто и в този момент ми хрупна, че ако го сгъстя още малко, ще мога да оформя .... КЮФТЕТА.

 Последваха две супени лъжици брашно - да сгъсти и с омазнени ръце да се късат топчета, които оваляни в брашно станаха точно Кюфтета.

Речено и сторено:

Бяха оформени и запържени на среден котлон до хубаво зачервяване от двете страни.

Красавци - кюфтета.



 Нарочно не давам количества - всичко е описано по-горе, а и всеки може да го направи по свой вкус.

 

Разчупено - стегнато кюфте, пухкаво отвътре ...

Последва сервиране с кисело мляко (и пресовано чесънче).

Дзверски вкусни и пак невероятно мезе за питието.

Струва си да се опита....

полезен съвет - да запазим хляба свеж

Не е нещо ново, може би всеки го знае, но все пак...

Понякога ще пътуваме или ще отсъстваме по-дълго време, а в къщи има доста хляб, който няма как да бъде изяден, а си е грехота да бъде изхвърлен.

Просто решение е хлябът да се сложи в хартиен плик (сетне в найлонов) и да се постави във фризера. И камерата на хладилника върши същата работа.

След това - вади се от фризера, прехвърля се в хладилника до размразяването му. И опаа - хлябът се оказва напълно пресен и страшно вкусен, без да е загубил каквото и да е от вкусовите си качества.

 Ето го: след 14 дни във фризера, а на първата снимка - вече размразен и нарязан.

Невероятно картофено пюре

 Картофено пюре - какво толкова? Вариш картофите, мачкаш, слагаш масло и пюрето е готово. Да, ама не, както казваше един наш известен журналист и публицист.

 Това не е рецепта е просто един хитър съвет как да се направи наистина уникално и неустоимо картофено пюре.

 За картофеното пюре съм писал тук и тук - и двата случая става страхотно,  но точно това се получи направо трепач. Правих го няколко пъти, за да се убедя в резултата и затова го споделям.

 Правих го и в лесния вариант и по-бавния - все става уникално.

 До сега щях да съм го направил.
 Нарочно не давам количества,но поне до кг картофи.

 В тенджера се сваряват пилешки кости, изрезки и др.п. Слага им се малко сол, една цяла глава лук (необелен), няколко скилидки чесън, един морков, дафинов лист, зрънца черен пипер и бахар и т.н. Полученият бульон се прецежда. Костите и т.н. се изхвърлят ...
 Мързеливият начин е костите да се варят едновременно с картофите - като са повряли 30-а минутки да се пуснат картофите и да се вари до готовността им.

 

Картофите се белят, нарязват на произволни - е все пак горе долу еднакви, парчета и се варят в бульона - той трябва да покрива картофите. Варят се буквално "до разкапване".

 

  Отделя се една чаша от бульона и както са си в подходяща купа, се намачкват с онази хитра "джаджа" като от време на време им се долива по малко бульон.

  
Овкусява се със сол, черен пипер, индийско орехче - всичко на вкус и се добавя масло - поне 1 с.л. на 300 гр. картофи.

 Нека се има предвид, че като поизстине, се сгъстява.

 Особено си върви със задушен в гъша мас грах.

 Става страхотно и Дзверски вкусно.