Кефал, попчета и зеленчуци на фурна

 Този невероятно вкусен кефал с попчета бе направен веднага след краткото "отскачане" до морето това лято в края на август и докато още рибките си бяха пресни пресни. Само че чак сега им дойде реда за публикация ...

  Тъй като се очакваха малко повече хапващи, а кефалът бе едничък - около 0,8 кг, добавих при изпълнението и три големи попчета (но може и без тях).

 Необходими са:

1 кефал (за попчетата вече стана ясно);

зеленчуци по избор: в случая около 400 гр. пресни печурки (обелени и нарязани на шайби); 1-2 скилидки чесън и 2-3 глави лук (обелен и нарязан на по едро - на полумесеци); 1-2 моркова (също обелени и нарязани на кубчета); поне 1 чушка; също така и 1 лютивичка чушка (почистена от семенцата); 1 тиквичка, нарязана кубчета; 1-2 домата (обелени и нарязани на кубчета); няколко стръка керевиз (целина) - само зелената част; 

за подправяне - сол и черен пипер на вкус; поне 1 ч.л. риган и толкова дивисил; разбира се и поне един лимон ( в случая, нарязан на кубчета), както и поне 250 мл бира или бяло вино.

 Изпълнението е лесничко:

Най-трудоемката и бавна част е не самото почистване на рибките, а чистенето на люспите на кефала.

Това нещо го правя в голям найлонов плик с тъпото на ножа. Рибата се хваща с няколко слоя хартиена салфетка и не се изплъзва от ръката.

Така се избягва хвърчането на люспи из цялата кухня...

Почистената риба се осолява отвътре и отвън с ръка. Вътре се ръсва и малко черен пиперец и по щипка дивисил. Слагат се и по няколко кубчета от лимона и докато тя си се овкусява, се подготвят зеленчуците:

миене, белене, рязане и т.н.

 Рибките са готови и си почиват...

 Кефалчето беше разкошно и затова ми дожаля да го нарежа на по-големи шайби и да му отстраня главата.

Това се оказа грешка, тъй като сетне след печенето загуби фотогеничния си вид. Рибката омеква и докато е топла трудно се реже дори с остър нож и става леко разкъсана. Ако беше на шайби и подредени една до друга, нямаше да е така.

В тиган се загрява малко мазнина и на среден огън последователно се задушават чесъна, лука, моркова, гъбките и накрая доматите. 

Слагат се подправките и бирата.

 Нека буквално да покъкри 5 минутки.

Зеленчуците се прехвърлят с подходяща продълговата тава.

Отгоре се слагат рибоците и заминават във фурната на 180С. 

След 20 - 25 минутки тавата се вади и рибките се обръщат от другата страна.

Допича се на вентилатор вече на 170 С за още 7-10 минутки, докато рибките хванат зачервена и хрупкава коричка.

 Страхотна вкуснотия - върви си с изстуденото питие.

 Заб.: Следващия път рибата ще е нарязана на шайби...

 

Крем тарама хайвер със скариди

Тарама хайверът е любим и се прави доста често. 
Страхотно предястие е - еле с препечени филийки и добре изстудено питие. 
В хладилника винаги поне бурканчета най-различен хайвер, който зрее, а другият си седи дежурен във фризера.
Писал съм няколко пъти как го правя - например тарама хайвер от каракуда или пък тарама хайвер - ново, като определено предпочитам приготвянето във втория вариант (без хляб) и с добавка на вряла вода за пухкавост. 
Е, човек като си подхване една и съща рецепта, горе долу все си я приготвя горе долу по един и същи начин с малки вариации.
До този нов начин на правене стигнах след една реклама по телевизията - рекламираха "икорный крем" със скариди - 190 гр. само 1,99 евро. Много ме заинтригува и влезнах на сайта на производителя:
Естествено имаше само цена, снимка на буркана и изписано съдържание, което бе: Капелин, олио, питейна вода, скариди, хайвер треска, захар, сол, оцет, подправки, мляко на прах, E330, E296, E334, E300, E200, E211, 412.

Тихо и кротко изпаднах в потрес - не обичам Е-тата и разни съмнителни добавки в домашната храна. Ясно ми, че за производителите Е-тата са жизнено необходими заради трайността на продукта, но в къщи са изцяло излишни, защото се прави и докато го видим и опитаме, свършва.

Та така реших да направя същото "хайверен крем" - още повече, че имах в къщи коктейлни скариди и всичко останало.
Направих го по един начин, но наистина стана крем, а не целях точно това. Затова ще дам накрая и бележки.

Необходимите продукти за една доза тарама хайвер съм дал ей тука и затова няма да се повтарям. Освен това са необходими около 50-70 грама скариди (зависи колко наситен скариден вкус се цели), буквално едно резенче пушена сьомга и 1-2 с.л. майонеза (разбира се домашна).

 Всичко това бе сложено в един буркан, т.е. нарязаните лук и чесън, хайвера, скаридите и пушената сьомга и започва пасирането с постепенно наливане на олиото, както съм го описал. 
  Ясно е как се прави.







Получи се невероятен крем - пухкав и с ненатрапчив вкус на скариди и с лек отглас от пушената сьомга.

Сега и забележките: скаридите е за предпочитане да се пасират отделно в блендер така, че все пак да останат някакви парченца от тях така че да се усещат. 
Едва след както се направи хайвера и е готов изцяло в буркана да се добавят скаридите и майонезата и тогава да се разбъркат по хубаво смесване.

 Ето и една закуска с крем хайвер върху леко запечени филийки.










 П.П. И един полезен съвет:
Установих, че за домашната майонеза или тарамата е най-добре да не се ползва купата на пасатора, а направо да се приготвят в буркан с винтова капачка. Не се цапат съдове, а само бъркалката на пасатора. Директно се затваря буркана с капачката и отива в хладилника. Практично и удобно.

Картофени кюфтета - просто уникални

Оказва се, че май досега не съм показвал картофени кюфтета - ама наистина само от картофи. Показвал съм специални картофени кюфтета, правил съм картофени кюфтета с филе от бяла риба, както и други видове картофени кюфтета - като с кайма и т.н., но обикновените нещо съм ги прескачал. 

Може би, защото все ми се струват много лесни и не съм им обръщал внимание - та кой ли не може да ги направи?! - Варени картофи, яйце, омесване и пържене... Но тези този път се оказаха много различни и много по-вкусни от обикновените картофени кюфтета, които правя и затова ще споделя начина на направията им.

 Бях се засилил да си варя картофи, около 1 кг, за картофено пюре по моя си начин, но този път заедно с тях се варяха едни пушени кокали...Тъкмо се бяха посварили и реших, че този път не ми се яде пюре, а нещо малко по-различно - или картофена салата, или картофени кюфтета... Последната идея надделя и така се стигна до тези уникални Кюфтаци ....
 Необходими продукти - 1 кг сварени (обелени и почистени) картофи, 1/2 връзка магданоз;1-2 скилидки чесън и 1-2 главички лук (обелени, почистени и нарязани на ситно); поне 200 грама натрошено сирене, но носи и повече; сол и черен пипер на вкус; около 1/2 ч.л. индийско орехче; 1 (или два моркова), сварени и нарязани на много ситно (не са задължителни може и без тях);  1 ч.л. риган и поне три яйца. Трябва и малко брашно - 2-3 с.л.

 Изпълнението е простичко:
Половината или малко повече от картофите се намачкват на пюре, а останалите картофи се нарязват на произволни парченца (не много едри, но все пак да се усещат).

 Докато се води битката с картофите в тиганче без мазнина, но с малко водичка се задушават чесънчето и лука и то до омекването им и изпаряването на течността.
 Магданозът се нарязва произволно, но нека не е на много ситно.
 В една голяма подходяща купа се смесват картофите (пюре и кубчета), омекналите чесън и лук, магданоза, сиренето, подправките и две от яйцата.
Омесват се и се получава кайма. Оставя се да постои в хладилника около 30-а минути - хем ще стегне, хем ще си поеме от подправките (Тука е мястото да кажа, че слагам и чили - лютив червен пипер на люспи, но това си е за нас и затова по-горе липсва. Който иска, може и да го сложи.) Ако "каймата" стои по-рядка, може да й се добавят 1-2 с.л. брашно (не ми се наложи - беше си достатъчно стегната да се оформят кюфтета).

  С намазнени ръце от картофената кайма се откъсват огромни топчета - от цялото количество 6-8 броя.
 Оформят се като големи кюфтета, които се овалват в третото разбито яйце и в малко брашно.
 Пържат се в олио, което да им стига до средата поне (в малка касерола - две по две, икономисва се мазнина) - слагам и гъша мас поравно с олиото.

 

 Мазнината първоначално се загрява силно, сетне се намаля силата на котлона наполовина и се пържат от двете страни до хубаво зачервяване.
  На снимката се виждат структурата на Кюфтака.

 Дзверски вкусен - върви със салатка, с чесново-млечно сосче и най-вече с питието.

 И при това си е сериозно хапване....