Бухти - лесна закуска

За неделния ден получих "заявка" за бухти, но възможно най-простички. Та затова направих тези толкова лесни и бързи бухти.

Продуктите: 4 с.л. с връх гъсто кисело мляко, 1 ч.л. сода, по 1ч.л. сол и захар и 4 (до 5) с.л. брашно и 1-2 с.л. олио.

От това количество се получават около 25 броя в зависимост от големината на лъжицата, с която се налива.

И доста олио за пържене (по-скоро малък по-тесен съд - касерола).

Изпълнението: 

Досега да ги бях направил.

В купа се слага киселото мляко, содата се загася с малко лимонов сок в него, добавят се солта , захарта и олиото и с бъркалката хубаво се разбърква.

Брашното се добавя лъжица по лъжица като всеки път се бърка добре да не става на бучки.

Трябва да се получи консистенция малко по-гъсто от кексово тесто.

Оставя се да почине докато мазнината за пържене загрее силно.

 След като мазнината загрее, с лъжица се взема от сместа и се изсипва в нея.

 Всяка бухта има уникална форма, но бързо се издува като топче и изплува най-отгоре. 

 Просто лекичко се побутват и те сами си се обръщат.

  Пържат се до зачервяване.

Вадят се с решетъчна лъжица или вилица (без да се набождат) и се оставят в чиния върху кухненска хартия - да поеме излишната мазнина.

Получават се едни такива красиви и апетитни топчета.

Вътре са пухкави ....

Някои са кухи като се разчупят и могат да се пълнят със сладко или пък сирене.

Просто невероятни.

В последните няколко лъжички  от сместа добавих още една с.л. кисело мляко и овалят филия и късчета хляб.

 Ами те това е резултата.

 Бърза и изключително лесна закуска.

 Начина на поднасяне - с пудра захар, сладко или сирене и изобщо каквото ти се хапва на закуска.

Джолан със сос на фурна

Свинският джолан е на особена почит у нас - приготвя се доста често, макар че през зимата е по-често. Писал съм за различните му начини на приготвяне - ТУК, ТУК и ТУК и на още доста места.

Само че този бе приготвен малко по-различно и затова споделям как го направих:

Необходими са един или два джолана с кожа, подправки (ще бъдат описани) и любимата чугунена тенджера с капак (ако ли подходяща съдина, която се завива с алуминиево фолио).

Изпълнението е възможно най-лесното и с най-голям ефект за супер крехък и вкусен джолан със сос.

  Джоланчето се оказа, че не е почистено добре - имаше доста четина по него и вместо да го стържа с ножа, го опърлих с горелката за крем брюле...
 След това се пъха в мултитенджерата (демек кукъра) във вече вряща водичка колкото да го покрие, една ч.л. сол, 1 дафинов лист, цяла непочистена главичка чесън (сетне става хубав сос от него), 1 цяла глава лук1 1 морков, по няколко зрънца бахар и черен пипер. 
 Вари се почти до готовност.

 Почти свареният джолан се прехвърля в чугунената тенджера, обилно се намазва с гъша мас, посипва с червен пипер (вкл. и лютив), още малко сол, наръсва се с две с.л. брашно и се залива с чаша червено вино (може и бира или бульон).
Пече се на 200С за около час като температурата постепенно се увелича от 150С до 200С (заради чугунената тенджера).

В последните 10 мин. се пече без капак - на вентилатор.

Преди това на няколко места се шпикова със скилидки чесън, които се "затварят" с парченца кашкавал.
(това по желание).

Поднася се цял, залят със соса.


Дзверски вкусен и яко пийващ си.

Наздраве!  

Може да се поднесе и нарязан, но тук всичко се размаза като реших отделните парчета да ги овалям в соса.

Па и трябваше да го ръса с магданоз (а точно тука не ми харесва с него) - та затова е толкова нефотогениченна снимката.

Е това не се отразява на вкуса или на джолана, който се топи в устата... 

Кьопоолу по Дядовия начин

Достатъчно е да напишеш "кьопоолу" и ще излезнат стотици рецепти и начини на направия. Отделно от това всяко семейство си има и някаква собствена рецепта. Независимо от това, реших да споделя начина, по който го правя. Разбира се, без претенции за оригиналност...

За мен кьопоолуто е с аромат на есен, на зима и на домашен уют. И при това едно чудесно предястие или разядка, както и вкусно мезе към хубавото питие...

Имам едни такива спомени от детството дет` сега направо ме разтапят... Изглежда, че с възрастта човек започва да си спомня някои неща от много отдавна, а сякаш не си спомня какво е правил вчера.

Та малко за спомените: навънка духа, в собата печката на дърва и въглища бумти, на чугунената плоча Баба пече чушки и патладжани. На мен ми е възложено беленето на чесъна, на опечените зеленчуци... Сетне още топли в една дървена хаванка с дървеното чукало ги начукваше и т.н. А Дядо все се сърдеше, защото признаваше единствено накълцаното кьопоолу. И аз така го харесвам ...Не признавам блендери, пасатори, миксери и др.п. - единствено накълцано.

Та да си дойдем на думата:

Необходими продукти:

Поне 2 патладжана и 3-4 печени червени капии (може една да е зелена) - за предпочитане опечени на огън - във фризера са точно такива, обелени и добре отцедени от течността им; 1 -2 средни домата, обелени и почистени от семките; 3-4 скилидки чесън (предпочитам дори повече), 1 малка лютива чушка (почистена от семената); от 1/2  до цяла връзка магданоз.

За овкусяването - сол и черен пипер на вкус, поне 1/2 ч.л. кимион, 1/2 с.л. оцет и поне 1-2 с.л. олио.

За изпълнението е необходима голяма дъска и сатър или поне голям тежък нож.

Започва се с кълцането на патладжана, като едновременно с него с некълцват и скилидките чесън.

Продължава се с кълцането на доматите...

чушките, включая и лютичката и магданоза

Това не пречи на майстора да си сложи едно питие - така работата върви по-спорно

Всички продукти са добре накълцани.

Разстилат се върху дъската, овкусяват се с подправките. Да не се забравят и оцета и олиото...

Опитва се, ако има нужда от нещо в повече, добавя се....

Кьопоолуто е готово.

Нека да си престои на хладно час-два. Така ще си поеме всички вкусове и ще стане неустоимо.

Наистина вкусът на кълцаното кьопоолу няма каквото и да е общо с правеното в блиндера.

Просто уникално.

Наздраве!