Табуле - арабска салата с булгур

Често правя тази салата по мой си начин, но този път се доверих на рецептата на опаковката на булгура:

АРАБСКА САЛАТА ТАБУЛЕ

Необходими продукти: 

2/3 ч. ч. булгур, 3 големи връзки магданоз, 3-4 листа мента, 2 бр. малки домати, 1 връзка зелен лук (или една глава кромид), 1 бр. лимон, зехтин, сол.

Опция: 2-3 скилидки чесън, пресовани и 1/2 ч.л. млян черен пипер

Приготвяне: Булгурът се слага в купа и залива с вряла вода. След половин час водата се излива и отново вряла вода. Нека се кисне така поне 1-2 часа. Булгурът се прецежда през цедка и се оставя хубаво да се отече водата от него. 

 Магданозът, ментата и лука се нарязват на ситно. Вместо прясна мента може да се ползва сушена - около 1 ч.л. 

Доматите се режат, вадят се семенцата и сока и нарязват на ситно.

Всичко се смесва добре и заминава в пладилника за час - два.

Час преди сервирането се овкусява със солта, черния пипер, настърганата кора на лимона. След това лимонът се обелва и нарязва на ситно и добавя в салатата. Полива се със зехтина, разбърква се и пак след кратък престой в хладилника, салатата е готова за сервиране.

П.П. Ако се добави ситно нарязана печена червена чушка, направо ще си стане един вид арменска салата.

Паниран телешки мозък

Нещо невероятно - паниран телешки мозък. 

Дзверска вкуснотия.

Субпродуктите у нас в последно време са адски пренебрегвани, а те са наистина Дзверски вкусни. Явно си забравяме старата българска традиция, че нищо от "животинчето" не се изхвърля и всичко става за хапване и се подвеждаме по разни евроидеи, че били много вредни. 

Затова няма да обяснявам колко полезни вещества се съдържат в тях, а ще разкажа как правя любимия си телешки мозък ...

Необходими са ни един телешки мозък - около 500-600 грама (толкова е), за панировката: 1 ч.л. куркума, 3-4 с.л. брашно, 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. сода, 2 яйца, 1/2 ч.л. черен пипер и 1/2 ч.л. лютив червен пипер - чили (може и без него), 2-3 капки лимонов сос и много мазнина за пържене.

Изпълнението е лесничко.

 Най-важното е мозъкът да се почисти от останалата в него кръв:
 Измива се добре.Накисва се за час в студена (почти ледена) вода. 
 После се нарязва на естествените си три части и отново се накисва в студена вода вече с добавката на 1 с.л. оцет или лимонов сок - пак за около час.

След това се нарязва на филийки и отново се изкисва в студена вода, пак до час, но във водата се слага и поне 1 ч.л. сол.
Готови са като побелеят добре и се подсушават с домакинска хартия до хубаво изсъхване.
 

 

В купа се разбиват всички продукти за панировката като при необходимост се разрежда с малко водичка. Не препоръчвам бульон или бира, защото ще отнемат от натуралния вкус на мозъчето.
Гъстота се регулира по желание - по гъсто - с по-дебела панировка, по редичко - по-малко панировка (предпочитам точно такава).

Нарязаните парчета се прехвърлят в купата с панировката, омесват се добре и нека така да постоят известно време - поне 30-а минути. Така мозъка ще се овкуси допълнително.
Куркумата в панировката да не смущава никого - не променя вкуса, а само цвета към красиво жълто при пърженето.

Парчетата се пържат в силно загрята мазнина, която да е поне два пръста в касеролата - както се казва "да плуват" спокойно в съдинката.

Пърженето - до хубаво зачервяване.

Изпържените парчета се вадят върху домакинска хартия, за да поеме излишната мазнина.





 

 ето едно парченце в разрез - страхотно крехък и вкусен, обвит в хрупкава панировка....

 Как ще се сервира е въпрос на желание, по-важното е хубавото питие да е повечко.

 Дзверско мезе към питието!

 Наздраве! 




П.П. при цена 5 лв/кг, за цели почти 3,00 лв имаме страхотно мезе, с което и гостите могат да бъдат очаровани.

Сочна редена мусака

Мусака? Какво толкова - всяко семейство си има собствен начин да си я приготвя. Харесва се на всеки - поне не познавам човек, който да не я обича, отрастваме с нея от детската градина ... В общи линии картофи, кайма и апетитна заливка - така си е, но има и различни начини на направия. Няма да навлизам в подробности колко вида мусаки има, колко народи претендират тя да е тяхна и т.н.
Като си споменахме, че отдавна не сме правили мусака, странно, но и двамата в къщи се сетихме почти за една и съща мусака от детството (т.е. почти от преди половин век) - редената домашна мусака.

Необходими продукти за 6 порции:
за мусаката:
поне 1 кг картофи, обелени и нарязани на филийки (шайби)
3-4 глави лук, нарязани на шайби
3-4 скилидки чесън
1-2 моркова нарязани на ситни кубчета
100 грама кашкавал
100 грама колбас (по желание)
500 грама кайма (мляно месо)
сол и черен пипер на вкус, риган около 1 ч.л.
3-4 с.л. брашно
около 1, 1 и половина ч.ч. прясно мляко или бульон
1 ч.ч. пасирани домати
мазнина за пържене (излишно е да казвам, че ползвам гъша мас и съвсем малко олио)
За заливката: 
1 кофичка кисело мляко
3 яйца
3 с.л. брашно
щипка сол и черен пипер
1 ч.л. сода бикарбонат

Изпълнението не е трудно, но се цапат доста съдини:
Мазнината се загрява и в нея на партиди се запържват леко шайбите картофи. Вадят се и се слагат в отделна съдина.
След картофите се задушават  чесънчето и лука. Вадят се и се слагат в някаква купа.
Същото се прави и с нарязаните моркови.
Идва ред на каймата (моята е овкусена предварително и затова пропуснат да напиша, че за нея са необходими сол, черен пипер, кимион, млян кориандър). За да се разпадне добре, се прилага един малък трик: предварително се размива с няколко с.л. бульон...
Леко задушената кайма се вади с решетъчна лъжица и заминава в отделна съдина.
В остатъка от същата мазнина се задушават пасираните (настъргани) домати докато леко се сгъстят. И те заминават в друга съдина.
В тигана се загрява още малко малко мазнина, слага се брашното да се запържи докато леко промени цвета си и му се долива затопленото мляко - целта е да се получи нещо като сос бешамел. Внего се добавят и подправките - сол, черен пипер, риган. Готовият сос се разделя на две части - 2:1, като към по-малкото количество се добавят вече задушените домати и добре се обърква.
Кашкавалът и колбасът се нарязват на тънки парчета.
Май вече всичко е готово и идва ред на "сглобяването" на ястието. За целта ползвам тефлонова тавичка с диаметър 28 см и височина 6 см.

 С четка тавичката се намазва с идея мазнина.
 Сипва се малко от бешамела и се нарежда един ред от запържените картофи. Хубаво е леко да се застъпват. Отгоре се слага от каймата, посипва се тук таме с лука и морковчета.
 Отново ред картофи и т.н. като за накрая се оставя сместа с доматите.

   Редуват се продуктите - да се получат различни слоеве.
 За последен слой се оставят колбасчетата, ред картофи и резенчетата кашкавал.
 Залива се с остатъка от доматения сос и заминава да се пече в загрята на 180С фурна.
  Като се има предвид, че всичко е почти готово предварително, за около 45 минути в нашата фурна е готово.

Докато се пече, се подготвя и заливката.
В киселото мляко се слага содата и капка оцет (или лимонов) сок и се разбива. След няколко минути млякото "шупва". Яйцата се разбиват и смесват с млякото и всичко това се излива върху брашното (и солта).
Най-добре е да се разбие с телената бъркалка за яйца.
С тази смес се залива мусаката и се пече още 20-а минути - до хубаво зачервяване.

Е тука мога да допълня, че пека 10-а минути на вентилатор и че заливката така бухва, че те хваща страх да не прелее от тавата.  
 

 Изчаква се съвсем леко да изстине и се поднася направо с тавата на масата.
Който иска да си слага кисело мляко, чушки и т.н. 

В интерес на истината, топла не е много фотогенична.
Все не се прави за снимка, а на вкус е неустоима - сочна и ароматна. 

Е няма да "държи" форма и да се виждат добре слоевете.

Впрочем, когато добре изстине, и слоевете си личат, и при това не е загубила нищо от вкуса си.

По моя преценка, дори е по-вкусна...