четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Бульон по всяко време - полезен съвет



























Направо изпадам в тих потрес когато видя в магазина млади хора да купуват от готовите бульони и супи. Знам им оправданието - става бързо и вкусно, при това винаги с еднакъв вкус.
Като са решили за себе си да се тровят, нека си се тровят, но защо трябва да тровят децата си, да им предизвикват алергии и болести?!
По-вредни от тях с безкрайната си соленост, мононатриев глутамат и консерванти, просто не знам....
А реално да се направи бульон е нещо изключително лесно: просто като се вари месо за някакви нужди, то се пуща в студена вода, слагат се един два моркова, глава лук, чесън (дори дръжките на магданоза - защо да се изхвърлят) и т.н. Сетне част от този бульон се слага в шишета от по 0,5 л или в двойни дебели найлонови пликове и се замразява във фризера.


Ако не ни се харесва мазнината в такъв бульон, просто се оставя да изстине хубаво и се отделя.
Толкова.

Просто и лесно. И винаги под ръка.

Нарочно не обяснявам за по-сложните начини на правене на бульон...

Пържола от заешко бутче на скара



























Заешкото бутче на скара се оказа някаква Дзверска вкуснотия, която надмина очакванията ми, а хапващите просто търсеха още, ама ...
Да се купят само заешки бутчета вече не е проблем.

Необходими са заешки бутчета по едно на човек, но може да се предвидят и едно-две за "спешен резерв", както и подправки - сол, черен и червен пипер (за любителите на лютичкото и малко лютив), смлян кориандър, кимион - количествата зависят от броя на бутчетата. Не бива да се забравят и 1-2 с.л. алкохол (уиски, водка, но не и ракия с аромат), както и 2-3 с.л. олио или зехтин.

В изпълнението няма нищо особено:





Бутчетата се поставят с външната страна към дъската и с много остър нож - само с върха, се разцепват покрай костта по дължина като се оформя една хубава голяма пържола.







Подправките хубаво се втриват с ръка в така оформените пържоли.

Заливат се с алкохола и мазнината и нека да си престоят така поне 2 часа в хладилника.




 Може и повече, но магазинските бутчета са крехки и 2 часа им стигат. 













Пекат се от двете страни на силно загрята скара като от време на време се напръскват с по малко мазнина.
В интерес на истината им стигат по 4-5 минути.








Опечените бутчета се прехвърлят в йенска тенджера с капак. Хем ще се задушат, щем ще си починат.

В този момент може да се направи една малка "магия" - докато са тенджерата да се "залеят" със ситно нарязан лук и идея чесън, леко осолени и смачкани с малко ябълков оцет. Въпрос на желание ...


Сервират се с гарнитура по желание.

Невероятно вкусни и на "първо четене" дори наподобяват пилешки бутчета ...

Остана само питието ...

Наздраве!

вторник, 22 ноември 2016 г.

Деликатес от свински гърди


































С това "деликатес от свински гърди" направо нищо не казвам, но изпитвам затруднения да "кръстя" с някакво име нещо толкова Дзверски вкусно.
И си признавам, че технологията за направията не е моя - видял съм я някъде, отлежавала е в съзнанието ми и просто съм го направил по начина, описан по-долу:
За направата са необходими:
свински гърди- количеството е по желание, но оптимално приемам - около 1 кг. За предпочитане по-дебелички...
подправки - на кг
22 гр. сол, 15 гр. захар, 3-4 гр. прясно смлян черен пипер; 
по желание, добавят се: 5-6 счукани зърна сушена хвойна; 1-2 бахарчета, по една щипка риган или мащерка.

Изпълнението е направо елементарно:




 Гърдите се подсушават, нарязват на правилни правоъгълни парчета и се отделят ребърцата (те ще отидат за мариноване и на скарата).
  Подправките се смесват и с ръка се втриват в месото.







Парчето месо се вакумира като изостаналата част от подправките се слага вътре в плика.
Ако няма вакуум машинка, няма страшно. Взема се дебел найлонов плик, в който се слага месото, потапя се във вода и се получава естествено изтласкване на въздуха и се връзка яко.







 Така пакетираното месо отива в хладилника поне за седмица.

 Това е видът му на шестия ден - не изтраях повече.


 Следва варенето - слага се на дъното на кукъра метална решетка, отгоре плика с месото, залива се вода колкото да го покрие и се притиска с чиния - да не "бяга и да не плува ...
Кукъра се включва на режим подгряване и се "забравя" за около 3 часа - 3 часа и половина.
Моят поддържа точно 74,5С.
Ако се вари в тенджера, на най-ниска степен и се гледа температурата- да е толкова.





Следва охлаждането - в купа със студена вода.

А след това, както си е в плика - в хладилника. Поне за една нощ. 








Идва и върховният момент - пликът се срязва и всичко се изсипва в чиния.
Сосът от варенето се е желирал, а месото е ...
нямам думи.

С ножче се почиства от желето и подправките и...









Режем на тънко и от тук нататък по-добре да замълча и да кажа само едно

Наздраве!

Дзверска вкуснотия - такива свински гърди не съм ял досега ... 






Е, и още няколко снимки:



Само да допълня - приготвяно по този начин и като осоляване, и като варене и изстиване, се постига максимален ефект. Месото не се окислява, запазва всички сокове и аромати.
На практика се вари в собствения си сос и става по-сочно и ароматно.








Засега не мога да кажа колко би издържало - това биде приготвено и ометено почти моменталически.

















Става и за сандвич!














Това вече е от втората партида!



Дзверска вкуснотия.

Сбогом на всякакви подобни месища от магазина.



Наздраве!  







П.П. Докато да стане публикацията и да я пусна, вече е ред на третата партида:
Този път с цели ребра, демек с костите, както и едно парче филе.

  


Вижда се парчето с костите.













Да покажа няколко снимки от филето - едно и също, но изглежда различно - очевидно от светлината и от качеството на снимките (все пак са от телефона или теле-то, както им казвам):

  



































Както и да изглежда на снимките, носи си хубав розов цвят (в никакъв случай червен, какъвто придобива от консервантите).











Все пак да не го оценяме по качеството на снимките.




Още веднъж - не се чудете, правете го и ще забравите за магазинските боклуци.


Наздраве!  


П.П.


Правих и свински врат, но малко по различен начин и най-вероятно за него ще направя отделна публикация.

Вратът стана Дзверски върховно вкусен.

Правете и забравяйте за готовите боклуци....  

Тази публикация посвещам на един специален Човек, който от 30 години не е с нас.