Често по празници изколешна традиция е да се опече малко прасенце.
Само че в модерните ни времена има няколко "Но" ...
Първо, малко прасенце - сукалче да се намери е мисия направо невъзможна (освен ако не си отглеждаш или пък се направиш на луд да си купиш такова за отглеждане и да си го колиш).
Второ, за малко прасенце мисията е доста трудна. На нашия пазар се продават единствено вносни (от Испания, Холандия и т.н.). Теглото им е над 10 кг (обикновено от 12 нагоре). Те са едни такива избелени, чистички, добре замразени и т.н. Подозирам, че са третирани с нещо. Честно казано, на мен не ми харесват.
Трето, българско малко прасенце може да се купи единствено от производител със собствена свинеферма и собствена лицензирана кланица. Или пък от техен фирмен магазин по предварителна заявка. Теглото на такова прасенце също задължително е над 10 кг.
(Просто имало някаква забрана, която не съм проверявал точно каква е, но е вероятно нещо за хуманно отношение към животинките. Не си спомням преди години да сме имали подобни забрани ...)
Четвърто, дори и да сме го намерили подобно над 10 кг прасенце, да се опече в домашни условия цяло със стандартните ни печки и фурни, си е наистина мисия невъзможна. Просто идва много голямо ... Па и не всеки разполага с огромен конвектомат или пък домашна пещ.
Е, в този случай идва на помощ предлаганият "икономичен вариант". Прасенце все пак може да се намери с малко усилия или в краен случай да се купи замразено вносно...
За тържествената вечеря (обяд) е необходима предната половинка на такова малко прасенце (задната може да се прибере за следващо печене).
И така:
Необходими са предната половинка на малко прасенце - излиза около 6-7 кг; подправки - сол (шепа - поне 50 гр), едно пакетче смлян черен пипер, риган, червен пипер 1-2 с.л. (добре и една чаена лъжичка лютив); 5-6 скилидки обелен и намачкан чесън; мазнина (за предпочитане е масло, а не олио) като ползвам гъша мас (винаги имам под ръка буркан два от нея).
От там нататък си вървят няколко цели глави обелен лук; 2-3 цели глави чесън; почистени ябълки на половинки; по един два портокала и лимона, нарязани на половинки; може и дюля на парчета ...
Изпълнението не е трудно, но изисква търпение:
Прасенцето се измива много добре и се подсушава.
Разполага се удобно в дълбоката тава на печката.
С остър нож се цепва под предните бутчета - почти до коста.
(на снимката се вижда добре) .
Това се прави с цел добре да проникнат подправките в него.
В купа се смесват гъшата мас и всички подправки.
С ръка се омазва добре и отвън и отвътре, както и цепката под предните крачета.
Оставя се така да си почине на студено за час-два.
Нека противозагарното "кремче" добре да го хване и да го поовкуси.
След като си е отдъхнало, в тавата около него и вътре в самото прасенце, се слагат лука, чесъна, плодовете и т.н.
Колкото повече, толкова по-добре ....
Дори във вътрешността му може да се пъхне едно задно бутче (овкусено по същия начин). На снимката не му е дошъл реда.
Сега идва ред на "най-тънката" и деликатна част - да го завием във алуминиево фолио.
Може и директно да се завие, но фолиото ще залепне.
Затова се набождат 4-5 шишчета (от онези дето са плоски отгоре) и внимателно се поставя фолиото - така стои далече от месото и няма как да залепне.
Долива се малко вода на дъното на тавата и заминава във фурната.
Пече се около 4 часа на 150С във фурната.
След това се вади, маха се фолиото и се връща във фурната като дозапича поне още час на 170С с вентилатор.
Нека хубавичко да се зачерви кожичката, а месото направо почва да се разкапва.
То си се вижда от снимката.
Оказа се, че все пак може да се изпече и в къщи, макар и в "икономичен вариант".
От соса от печеното се прави сос грейви и се сервира отделно.
След изпичането, нека да си почине от фурната поне 15-а минути.
След това се нарязва на парчета и прехвърля в друга тава за сервиране.
И нека историята свърши дотук ...
Наздраве за двете годинки на блога!