"Бухти" от телешки мозък

 Просто уникално лесен начин да се приготви телешки или свински мозък.  
 Обикновено купувам пресен и го приготвям или паниран или в масло. Този път попаднах на един замразен телешки и разбира се, не го подминах.
 Като го размразих, направо ахнах - вместо цяло мозъче, пакетът беше пълен с парчета. Е няма страшно, и на това му има цаката - така се получиха тези изключително вкусни "бухтички" от телешки мозък.

 Необходими продукти: поне 500 грама мозък, сол и черен пипер на вкус (но 1 ч.л. сол е достатъчна и поне 1/2 ч.л. черен пипер); риган и/или ситно нарязан магданоз (един два стръка); щипка мляно индийско орехче; едно яйце (може и две по-малки); 2-3 с.л. брашно (2 с.л. обикновено и 1 с.л. царевично в случая); 1/2 ч.л. сода. Добавих и 1 ч.л. горчица.
За пърженето - бучка масло и 1 с.л. олио. И по желание 2-3 скилидки чесън.
 Изпълнението е простичко: 
Мозъкът се нарязва на произволни парченца и се изкисва в студена вода. Водата се сменя на няколко пъти, докато престане да пуща кръв.

 В купа се смесват всички продукти и добре се разбъркват.

 Оставят се да си починат малко.

 Гъстотата трябва да е достатъчна, че да може да гребва с лъжицата. Регулира се с количеството брашно.

 В тиган се загряват маслото и олиото, пущат се скилидките чесън.
 Със супена лъжица се взема от сместа и пуща в мазнината. Оформят се горе долу да имат еднаква форма, но може в произволна форма.

С лопатка се обръщат и се пържат до хубаво зачервяване от двете страни. 

Изпържените "бухтички" се вадят и слагат върху домакинска хартия - да се отцеди излишната мазнина.

Сервират се с гарнитура по желание.

 Стават много сполучливи и бих казал, че са доста по-вкусни от обикновения паниран мозък. 


 Наздраве!

Боб с печени свинска кожа и ушички

 От печеното свинско си артисаха кожичките и ушичките - кой ще ги яде кат` има дзверски вкусно печено прасенце.
 Ама няма да се изхвърлят я ... какво по-хубаво да се сготвят с фасулец ... ама по най-мързеливия начин.
 То няма и много да се разказва:

Поизостаналите кожички и ушички се нарязват на ивички.

 В подходяща съдина се слага малко мазнина и се запържват 1 главичка лук и 3-4 скилидки чесън. Добавят се нарязаните кожички и ушички, заливат се с водичка (ако има изостанал бульон от печенето още по-добре) и се варят до пълното им омекване. По някое време в съдината се хвърлят една - две сушени чушки и 1/2 буркан нарязани консервирани домати.

 Сипва се един буркан готов сварен фасул, овкусява се с малко черен пипер и джоджен.
 Ястието е готово - бързо и лесно.




 П.П. Ако ги няма готови, не е проблем да се купят, да се подварят и леко запекат и след това да се сготвят по този начин.

Дзверски вкусно и любимо.

"Икономично" печено прасенце на фурна

Често по празници изколешна традиция е да се опече малко прасенце.

Само че в модерните ни времена има няколко "Но" ...

Първо, малко прасенце - сукалче да се намери е мисия направо невъзможна (освен ако не си отглеждаш или пък се направиш на луд да си купиш такова за отглеждане и да си го колиш). 

Второ, за малко прасенце мисията е доста трудна. На нашия пазар се продават единствено вносни (от Испания, Холандия и т.н.). Теглото им е над 10 кг (обикновено от 12 нагоре). Те са едни такива избелени, чистички, добре замразени и т.н. Подозирам, че са третирани с нещо. Честно казано, на мен не ми харесват.

Трето, българско малко прасенце може да се купи единствено от производител със собствена свинеферма и собствена лицензирана кланица. Или пък от техен фирмен магазин по предварителна заявка. Теглото на такова прасенце също задължително е над 10 кг.

(Просто имало някаква забрана, която не съм проверявал точно каква е, но е вероятно нещо за хуманно отношение към животинките. Не си спомням преди години да сме имали подобни забрани ...)

Четвърто, дори и да сме го намерили подобно над 10 кг прасенце, да се опече в домашни условия цяло със стандартните ни печки и фурни, си е наистина мисия невъзможна. Просто идва много голямо ... Па и не всеки разполага с огромен конвектомат или пък домашна пещ.

Е, в този случай идва на помощ предлаганият "икономичен вариант". Прасенце все пак може да се намери с малко усилия или в краен случай да се купи замразено вносно...

За тържествената вечеря (обяд) е необходима предната половинка на такова малко прасенце (задната може да се прибере за следващо печене).

И така:

Необходими са  предната половинка на малко прасенце - излиза около 6-7 кг; подправки - сол (шепа - поне 50 гр), едно пакетче смлян черен пипер, риган, червен пипер 1-2 с.л. (добре и една чаена лъжичка лютив); 5-6 скилидки обелен и намачкан чесън; мазнина (за предпочитане е масло, а не олио) като ползвам гъша мас (винаги имам под ръка буркан два от нея).

От там нататък си вървят няколко цели глави обелен лук; 2-3 цели глави чесън; почистени ябълки на половинки; по един два портокала и лимона, нарязани на половинки; може и дюля на парчета ...

Изпълнението не е трудно, но изисква търпение:

 Прасенцето се измива много добре и се подсушава.

 Разполага се удобно в дълбоката тава на печката.

 С остър нож се цепва под предните бутчета - почти до коста.

(на снимката се вижда добре) .

Това се прави с цел добре да проникнат подправките в него.

В купа се смесват гъшата мас и всички подправки.

С ръка се омазва добре и отвън и отвътре, както и цепката под предните крачета.

Оставя се така да си почине на студено за час-два.

Нека противозагарното "кремче" добре да го хване и да го поовкуси.

След като си е отдъхнало, в тавата около него и вътре в самото прасенце, се слагат лука, чесъна, плодовете и т.н.

Колкото повече, толкова по-добре ....

Дори във вътрешността му може да се пъхне едно задно бутче (овкусено по същия начин). На снимката не му е дошъл реда.

Сега идва ред на "най-тънката" и деликатна част - да го завием във алуминиево фолио.

Може и директно да се завие, но фолиото ще залепне.

Затова се набождат 4-5 шишчета (от онези дето са плоски отгоре) и внимателно се поставя фолиото - така стои далече от месото и няма как да залепне.

Долива се малко вода на дъното на тавата и заминава във фурната.

Пече се около 4 часа на 150С във фурната.

След това се вади, маха се фолиото и се връща във фурната като дозапича поне още час на 170С с вентилатор.

Нека хубавичко да се зачерви кожичката, а месото направо почва да се разкапва.

То си се вижда от снимката.

 Оказа се, че все пак може да се изпече и в къщи, макар и в "икономичен вариант".

От соса от печеното се прави сос грейви и се сервира отделно.

 След изпичането, нека да си почине от фурната поне 15-а минути.

 След това се нарязва на парчета и прехвърля в друга тава за сервиране.

 И нека историята свърши дотук ...

Наздраве за двете годинки на блога!