Брюкселско зеле със сметана и сирена

 Случва се и у нас има постни ястия и това е едно такова. Прави се страшно бързо, а става невероятно вкусно. Изисква минимум продукти, т.е. по - скоро е тип "почисти хладилника". Цялото му приготвяне отнема не повече от пет минути и иска малко време да се опече.

 За 4-5 порции е необходимо: 1 буркан консервирано брюкселско зеле (има по магазините), 300-400 мл готварска сметана (вместо сметана може да се ползва кисело или прясно мляко като по желание може да се сложи лъжичка брашно), 2-3 яйца и около 200-250 грама най-различни сирена, каквито има изостанали в хладилника (обикновено сирене, кашкавал, гауда, ементал, пък ако има и малко синьо сирене става направо върховно). Както и сол черен пипер на вкус, но в случая изобщо не слагах сол, че сирената си я имат...

 Изпълнението е направо елементарно:

Фурната се включва да се загрява на 180-200С, ако ще се ползва метална тавичка, ако е керамична или стъклена на 130-150С.

Брюкселското зеле се отцежда, нарязва на половинки или четвъртинки и слата в тавата. Смената се смесва с яйцата и сирената. Овкусява се с черен пипер и налива вътре в тавичката. Разбърква се добре и заминава да се пече като температурата се увеличава на 180С (ако е в керамична).

Пече се около 40 минути - до хубаво зачервяване от горе.

Добре е да се остави малко да изстине и е готово за сервиране.

Не е много фотогенично, но за сметка на това е много вкусно.

При това бързо и лесно.

Точно за 5 минути се "сглобява", а за вечеря има нещо полезно и вкусно.

В топъл вид е вкусно, но изстинало - на другия ден е още по-вкусно.

Честно казано, една много вкусна вечеря.

Върви си с бяло винце или биричка.

Та затова направете го, насладете  му се и НАЗДРАВЕ!

Кюфтета от конско месо или конски кюфтета

 Тази публикация е по-скоро за графата "полезни предложения" или съвети, отколкото да е посветя на кюфтетата, за които колкото майстори, толкова и рецепти.

  В действителност става дума за кюфтета от конско месо.

 Досега съм правил основно луканки и суджуци от конско месо. Не че не съм отделял от каймата за тях по малко за пекване на скарата, но сега случаят е малко по-различен.

 След като открих цели два магазина, където може да се купи конско месо, проблема ми с намирането му биде разрешен. Та затова мога да си позволя и да понаправя няколко експеримента.

 Излишно е да споменавам, че купувам месо (изрезки-така го водят), което си смилам в къщи и си правя каймата.

 Как се прави кайма в домашни условия съм описал много подробно и няма да се повтарям изобщо.

 Проблемът ми всъщност беше как да комбинирам конското смляно месо и в какво съотношение, за да се получи невероятен резултат.

 Първо, за кюфтетата на скара:

Пробвах цели три варианта:

-съотношение 60 % конско с 40 % свински гърди

-съотношение 50:50 %

-съотношение 40:60 %

и един междинен вариант 60 % конско, 30 % свински гърди и 10 % сланина.

Този последният най-ми хареса. Кюфтетата стават страхотно сочни и вкусни. 

Естествено при правенето на каймата, след слагането на подправките и при месенето на кг месна маса се добавят около 150 грама лед на бучки и се меси до поемането им. 

 Кюфтетата се оформят с добре намазнени ръце и след престой около час-два в хладилника могат да се пекат на грил тигана или на скарата.

Подправките? - ами сол около 18 грама, черен пипер и кимион - на вкус. Така се усеща месото най-добре и можеш да му се насладиш.

 Второ, за пържените кюфтета:

Излишно е да споменавам, че пробвах най-различни варианти. Допадна ми най-вече съотношението 50:50 % конско спрямо свинско. Тука в каймата не съм добавял нито лед, нито вода, а направих стандартни кюфтета с накиснат в прясно мляко хляб, нарязан на ситно лук и магданоз, както и стандартни подправки: сол, черен пипер, кимион.

Преди пърженето една част овалях в смес от царевично и обикновено брашно.

А тези, които правих не с хляб, а с настърган картоф не бяха оваляни.

За пърженето няма да обяснявам каквото и да е.

Резултатът? Най-вляво печените, по средата пържените (с хляб и оваляни в брашно), най-вдясно - тези с картофа.

И в трите варианта невероятно вкусни.

Естествено могат да се правят всякакви комбинации, но това бе изпробвано в случая.

Ето и една порцийка.

Ето и едно разчупено - личи си колко е сочно.

За вкуса нямам какво да кажа.

НАЗДРАВЕ!

Биволска пастърма

 За пръв път правя пастърма от биволско и въпреки това резултатът е Дзверска вкуснотия. След като я опитах, ми стана ясно защо я продават (където я продават) на такава цена. Сравнявам с дивечовата (каквато съм пробвал), но тази ми хареса повече.

 В направията й няма нищо по-различно от правенето на телешка пастърма, макар че я направих по различен начин. Обикновено парчетата месо са засипват със сол за ден-два-три, изкисват във вода, овалват в подправки и сушат. 

 Понеже я направих по различен начин, ще го опиша, защото резултатът беше изумителен.

 Месото се нарязва на продълговати парчета с дебелина около 3 см и дължина и широчина в зависимост от мръФката.
 Изчистват всякакви ципи и др.п. неща. Хубавите изрезки ще отидат за кайма.
Претегля се.

 В зависимост от теглото се комбинират солта и подправките: 
 На кг месо: 30 грама сол (15 грама нитритна и 15 грама обикновена); 10 грама млян черен пипер; 1-2 грама кимион,3 грама захар и 50 мл бърбън. Месото се овалва в тази смес и оставя в подходяща съдина за седмица в хладилника като от време на време се обръща и "масажира".

След тази седмица престой отделената течност се излива и месото подсушава.
Поело е точно толкова сол колкото му е необходимо. Резва се парче и опитва. Ако случайно е много солено може за малко да се изкисне във вода с бяло вино. 

След подсушаването следва пресоване между две дъски поне за два дни.
За поемане на течността под дъските може да се сложи велпапе, картон или нещо подобно. 

 След пресоването следва овалване в смес от червен пипер, пушен червен пипер, черен пипер, чубрица, чимен и т.н.
Всеки  може да комбинира сместа от подправки по свой вкус.
През дупка се слага връфка и отива да се суши 2-3 дни.

Следва ново пресоване поне за един ден.
Така съвсем придобива сплесната форма.
Преди новото сушене, ако се налага отново се намазва със смес от подправки.

След пресоването - същинското сушене на сенчесто и проветриво място.

За 10-дни е готово изсъхнало.
В общи винаги тегля едно парче и се ориентирам по теглото - когато загуби около 35 % от първоначалното тегло, значи е готово.
Нищо не пречи да се резне и парченце и пробва.
Едни го харесват по-меко, друго - по - изсъхнало .
Въпрос на вкус. 

Пастърмата е готова - при мене точно на 14-я ден.
Дори леко по-твърда от вкуса ми.
Едните парчета дори придобиха лека бяла плесен.
Следва вакумиране с цел съхранение по-дълго време.
И естествено дегустация. За вкуса вече казах и затова за финал - НАЗДРАВЕ!