Картофенички или картофени "минипалачинки"

Нещо за закуска, нещо много здравословно, нещо много лесно и то само с два продукта.

На практика това не е и рецепта.

За направията на закуска за двама са необходими два средни картофа и едно яйце и малко сол за овкусяване.

За по-голямо количество, се увеличава количеството на продуктите, напр. 4 картофа и 2 яйца и т.н.

Изпълнението е елементарно:

Картофите се обелват и настъргват на ситно ренде. Смесват се с разбитото яйце и леко осоляват - на вкус.

Получава се ето такава смес - доста е редичка, но това не й пречи. Позачудих се дали да я пасирам набързо с пасатора, но се отказах.

Пекат се в тиган с буквално две три капки мазнина, на средна сила на котлона. Сместа се изсипва с голяма супена лъжица в тигана. Отначало при сипването, течната част тръгва "да бяга", но с лъжицата се връща обратно към гъстата част.

Пекат се буквално 2-3 минути от едната страна и внимателно се обръщат с шпатула. Достатъчно е леко да се зачервят. И са готови.

Със сирене са страхотно вкусни.

А с петмеза от дуди са направо неустоими. Разбира се, вървят си със сладко, с мед и т.н.

Хубавото е, че може да се направят в най-различни форми - по-големи, по-дебели и т.н.

Наистина стават невероятно вкусни и не отнемат кой знае какво време за направата, а насладата от закуската е страхотна.

Сигурен съм, че ще се харесат дори и на капризни и злояди малчугани.

Опитайте ги, без да се притеснявате.

Шортан или пуска по чувашки

Е те този деликатес си е направо с история. 

Ровичках се нещо из разни кулинарни сайтове и изведнъж попадам на деликатес в пикочен мехур - демек в пуска.

Оказа се, че в Чувашия с пикочния мехур на овена или/и на прасето се прави някакъв невероятен деликатес: От прясно овнешко или от прясно заклано прасе. Месото се смила, овкусява се със сол, пълни се в мехура и се "пече" цяла нощ (не по-малко от 7-8 часа) на най-ниското място в тяхната "руска" печка.

Един два или три се хапвали, когато момчето се пращало войник в казармата, а останалите се нарязвали вече при уволнението ми.

Значи издържал поне 2 години в готов вид.

Е за месарче като мене, това си беше направо предизвикателство:

Позачетох се - шъртан или шыртан било с овнешкото, а шортан - със свинското (ако не се изгубих в превода) и това всъщност е името на мехура, на който ние в нашия край му викаме пуска.

То добре, ама в оригинал се оказа, че е трудно изпълнима- нямам прясно заклано прасе, нямам руска печка от ония кахлените и т.н.

Е и какво от това, рецептата е идея, а всичко останало може да се адаптира.

И така взех идеята и направих един невероятен дзверски вкусен деликатес, който на практика се прави буквално за часове, т.е. за по-малко от час, и може да се консумира веднага. За срока на годност не мога да кажа нищо, защото направеното свърши дет` рукат ората преди да го опитаме...

Започвам направо с необходимите продукти и с начина как се прави, па ще дам и някои разянения:

Необходимо е свинско месо - плешка, бут поравно.

На кг месо:

Сол - 22 грама и 6 грама черен пипер и 3-4 скилидки чесън нарязан на ситно (това е в оригинал).

Солта е замених - 11 грама нитритна сол и 11 грама обикновена готварска.

Тъй като към чесъна в колбасите имам предубеждения, го замених с 4 грама сух чесън като добавих и 2 грама захар.

Месото се месо на едра решетка, но предпочетох да го нарежа на ситно и накълцам.

Всичко се омесва добре.

Не се чака да "втасва", не е необходимо да стои на студено.

Докато се прави тази процедура свинският мехур - пуската, се накисва с марна вода с малко лимонов сок.

Следва веднага пълнене в пуската през фунийка с хубаво натъпкване на месото - максимално да се уплътни.

Връзва се добре отгоре, надупчва се с игла и се тегли ( в името на екперимента).

Тази излезе точно 904 грама.

Следва яко завързване по желан начин и отново надопчване за окончателно вадене на въздуха от пуската.

В пуската се забучва термометъра и заминава във фурната на 80С с долен вентилатор.

На дъното на фурната се слага съдина с вода.

Печенето продължава докато температурата стигне 70С. Следва охлаждане за една нощ в хладилника.

Ято я наша пуска на следващия ден след като е студувала една нощ в хладилника.

Пак в името на експеримента, готовото и изсъхнало мехурче бе претеглено - останали са 792 грама.

Т.е. в процеса на приготвянето са се изтули цели 112 грама, което си е направо нищо. Рандемана е добър.

С нетърпение и треперещи ръки се нарязва на тънкофайски парчета и пристъпва към дегустиране.

Дзверска вкуснотия. Вкусът на месото преобладава, стои като консистенция перфектно.

Ето го нарязано и в друг вид с топло хлебче и много питиета.

Както е ясно, питиетата не ги снимам.

Нямам какво да кажа повече - просто Дзверска работа.

Един от най-вкусните домашни колбаси, които съм правил.

НАЗДРАВЕ!


П.П. 
Този деликатес толкова ми хареса с невероятния си вкус, че почти веднага направих още една голяма партида от него, но в цели три варианта с най-различни подправки.
Месото и другите неща от технологията не са променени, а разликата е единствено в подправките, които са пак на 1 кг месо:

Вариант 1-ви:

 сол - 22 грама (по 11 грама нитритна и обикновена)
 сух чесън - 1 ч.л.
 захар - 2 грама
 лютив червен пипер - 1 ч.л.
 пушен червен пипер - 1 ч.л. с връх
черен пипер - 1 ч.л.

 Вариант 2-ри:

 сол - 23 грама (11 гр. нитритна и 12 гр. обикновена)
 захар - 3 грама
 сух чесън - 3 грама
 черен пипер - 7 грама

Вариант 3-ти:

 сол - 20 грама (поравно нитритна и обикновена)
 чубрица - 1 ч.л.
 захар - 2 гр.
 кардамон млян и смлени семена резене - по 1/2 ч.л.
 кимион - 1 ч.л.
черен пипер - 5 грама
пушен червен пипер - 1 ч.л. с връх
бърбън - 50 мл



И в трите варианта се получиха просто невероятно вкусни мезета. Не е истина, че може да бъде толкова вкусно.
Още веднъж - правете, наслаждавайте се и НАЗДРАВЕ!

Майонеза с кисело мляко

 Майонезата е нещо уникално и невероятно нещо. От 25 години, че повече не сме купували майонеза в какъвто и да е вариант. За майонезите съм изписал доста, пък и да си призная определено не се ограничавам с традиционната майонеза, а в общи линии непрекъснато експериментирам.

 Майонезата с прясно мляко, че е класика си е така, но майонеза с кисело мляко не бях пробвал, така че и на нея й дойде редът.

 То и няма какво да се обяснява:

4 с.л. кисело мляко (100 мл), 1 ч.л. горчица, скилидка чесън, щипка сол и толкова черен пипер, 300 мл олио.

Слагат се описания ред в купата на пасатора, пасаторът се потапя до дъното и на пълна мощност - все едно че се прави млечна майонеза. За 30-а сек. е готова.

Има само една две особености:

- ако млякото е кисело, става леко кисела и в никакъв случай не бива да се добавя лимонов сок.

- ако млякото не е достатъчно гъсто, а е по-водно, поема повечко олио от описаното, за да се сгъсти добре. Иначе остава леко като майонезен сос.

П.П. Съжалявам за снимката, но понеже правих салата с картофи, отиде там и до повече снимки не се стигна.

Важното е, че става и няма някакви особености. 

Просто си струва да се опита. Дори е по-добра от обикновената млечна. Единственото затруднение е във вида на киселото мляко, че нещо са все различни - дори и от една и съща марка.