Банички със спанак и сирене

 Утре е Тодоровден - има си традиция да се правят питки или нещо като гевреци във формата на подкова. Да ама това за деня, а за закуска нещо не пречи да се отпретнат едни лесни банички със спанак и сирене. Още повече, че в момента на пазарите има бол пресен и млад спанак.

 С тези банички няма да изненадам никого, но те се различават от обичайните, които се правят със спанак и ориз. 

 Необходими са кори за баница - за предпочитане от по-дебелите, печени на сач. (За тези банички ползвам от триъгълните кори).

 Количеството спанак и сирене зависи от броя банички, но за 12-14 броя е хубаво да се ползват 500 грама пресен спанак, поне 300 грама натрошено сирене, две яйца и 3-4 с.л. кисело мляко. Така стават направо богати банички.

 необходимо е и малко олио за намазване на корите и отгоре - още по-вкусно с разтопено масло (но при тези цени на маслото ?!).

 Изпълнението е направо елементарно:

Спанакът се почиства от дръжките, измива се и се задушава в тиган с малко масло (олио), буквално да омекне. След като изстине, се нарязва сравнително на ситно и смесва с натрошеното сирене, яйцата и киселото мляко. В широкия край на кората се слагат две с.л. от сместа и внимателно се навива като сърма.

Подреждат се в намаслена тава една до друга.

Готовите банички се намазват с олио и с рядката част от плънката. При загребването се ползва лъжица с дупки и така само по-гъстата част влиза в баничките, а рядката остава за намазване отгоре.

Пекат се до хубаво зачервяване в предварително загрята фурна на 180-200С за около 40 мин.

Най-добре е към 40-та минута да се проверят дали отдолу са се опекли (като с лопатка се повдигнат леко).

Изчаква се малко да изстинат и се сервират.

Вървят си с айрян, компот, сок.

Правил съм и добавка на задушен лук, с добавка на 2-3 с.л. брашно и 1/2 ч.л. бакпулвер, с добавка на подправки, но така ми харесват най-много, защото се усеща най-силно вкуса на спанака.

Който иска, може да добави към плънката и малко сварен ориз, но на мен така не ми харесват.

Невероятни за закуска.

Тарама хайвер от лаврак

 Който си е с късмет, гладен няма да остане.

Да ти донесат пресен пресен лаврак и при чистенето в него да откриеш ... какво ли може да се открие в един лаврак ?

Ами ей това - истинско съкровище - хайвер.

Хем си имаш риба, хем си имаш деликатес ...

Първият ми порив бе за мезе от пържен (паниран) хайвер, но това количество за четирима? То няма да има дори за запълване на някоя дупка в зъб, та камо ли да му се усети вкуса.

Е, значи ще се прави тарама хайвер. Ама не можело от пресен неузрял ... Нека да проверим.

Хайверът (2 с.л.) внимателно се почиства от ципите и обилно осолява с 3-4 с.л. сол и оставя на стайна температура. Поне за 6-7 часа. 

Сетне се измива под течаща вода през цедка и заминава в купата на пасатора. Добавят му се 2-3 с.л. олио и една нарязана на кубчета средна глава лук. Може да се добавят 2-3 щипки бял смлян пипер (примерно 1/4 ч.л.). 

Пасаторът се потапя до дъното и започва да се пасира на най-силна мощност. За около 30-а секунди става почти еднородна маса и започва по малко да се налива олио. В един момент, след наливането на около 150 мл олио, започва много да се сгъстява. Тогава се наливат 2-3 с.л. много топла вода и оставя малко да си почине (че пасаторът вече е позагрял).  Разбиването продължава като се доливат бавно още 150 мл олио. В края на пасирането се добавя поне 1 с.л. лимонов сок. 

Ако е много гъст, може леко да се разреди с още малко топла вода.

Налага се да се опита и на сол.

Следва кратък престой в хладилника и вече може да му се насладим.

Признавам си, правил съм тарама хайвер от много видове риби, но този за сега ми хареса най-много. 

Получи се много пухкав, бял и ароматен.

А вкусът просто не мога да опиша.

Печена филийка и студена водка - какво повече може да се иска?

Колачета по селски

 Няма да навлизам в спорове що е то мекиче и що е то колаче, макар че на външен вид доста си приличат. За мене, мекичетата са само брашно, вода и мая. 

 Колачетата са това, което правеше Баба - с кисело мляко и яйца. Сипваше в една голяма купа брашно, чукваше поне две яйца, изсипваше кисело мляко и в него содата и солта и бъркаше с голяма дървена лъжица. Накрая омесваше. Сетне пържеше в смес от мас и оливие. Нямам спомен някога нещо да е мерила с чаени чаши или разни мерки, та камо ли пък да е теглила. Имахме паланза, но на нея се теглеха други неща.

 Както и да е. 

 Рецептата ми е адаптирана към съвременните условия и я споделям по начина, по който я правя (впрочем също на око), но все пак ще дам мерки:

За тестото:

 Брашно - половин пакет (около 500 грама)

 Кисело мляко - малко повече от 1/2 кофичка (те сега са по 0,4 кг, та значи около 250 мл)

 яйце - 1 голямо или 2 малки

 Сода бикарбонат - 1 ч.л. с връх

 Сол - 1 ч.л.

 Захар - 1 ч.л. с връх

 3 с.л. олио

За пържене - олио. Най-добре е да се ползва касерола (с по.малък диаметър и по-висока) - такава поема по едно колаче и макар да се слагат 2-3 пръста олио, разхода му не е голям.

Изпълнението е лесно:

В киселото мляко се загасява содата.

В подходяща купа се слага почти цялото брашно (като се отделя 1 ч.ч. от него), добавят се солта и захарта и се разбърква с вилица. Сипват се млякото наведнъж и  яйцето, като бъркането с вилицата продължава до получаването на еднородно тесто. Сетне се добавя и отделеното брашно и с ръце се омесва до получаване на меко еластично тесто (като при нужда се добавя още малко брашно). Тестото се намазва с олио и оставя на топло да си "почине" за 20-30 мин.

Олиото се загрява в касеролата и силата на котлона се намалява с 1/3 (така няма опасност да прегорят, а ще се изпържат до хубаво зачервяване).

От тук нататък няма какво да се обяснява: с добре намаслени ръце от тестото се късат топчета, оформят като тънък кръг и се пържат.

Остава само да се насладим на вкусните домашни селски колачета, които си вървят и със сирене, и със сладко, и с мед.