Бухти рошавелки с кремвирш и още нещо

 Не знам какво ми стана тези дни, но вчера минах покрай една баничарница и така ми се прииска една кремвиршка ... Да си купя ме спря само многото кетчуп по нея. За сметка на това от първия магазин си купих цели 2 кремвирша (нещо което не съм правил от десетилетия :) ). Все с идеята да направя кремвиршки за закуска.

 Както винаги при мен, намеренията са едно, изпълнението е нещо друго.

 Тази сутрин трябваше да ги направя, но вместо това направих нещо тези бухти рошавелки, които се оказаха в пъти по-вкусни от всякакви кремвиршки. Пък и защото се правят много бързо и много по-лесно.

 За 20-а броя са необходими:
8 с.л. брашно с връх
1 голямо яйце
200 мл айрян (вместо айрян може кисело мляко, само че наличният трябваше да бъде утилизиран)
1 ч.л. сол и толкова захар
1 равна ч.л. сода бикарбонат
50-60 грама кашкавал, нарязан на ситно
80-100 грама кремвирш, нарязан на ситно
перата на 1 стрък зелен лук, нарязани на ситно
 разбира се и олио за пържене

 Изпълнението по нищо не се различава от това на обикновените бухтички. 

Содата в айряна, разбива се с яйцето, солта и захарта. Брашното се добавя на части и бърка с лъжица. Трябва да се получи гъста консистенция, която със затруднение да се стича от лъжицата.
Добавят се лука, кашкавала и кремвирша и се разбърква.

 Просто трябва да е малко по-гъсто. 
При необходимост може да се добави още малко брашно.

В тясна касерола се загряват поне 2 пръста олио, след което силата на котлона се намаля с 1/3. 
С чаена лъжичка се гребва от сместа и пържи в олиото до хубаво зачервяване.
Ако олиото е повечко, сами си се обръщат в тенджерата, когато са готови.

Готовите се вадят върху домакинска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Защо ги нарекох "рошавелки" - ами, защото при пърженето стават едни такива точно рошави.

Стават с приятен вкус, съставките съвсем леко се усещат.
Страхотна засищаща закуска.
Става и за млади и за стари.
Върви си, както с айрян, така и с кафе.
Вкусни са и топли, и изстинали.

Кюфтета с елда

 Признавам си, че елдата винаги съм я пренебрегвал. Наскоро прочетох за ползите от нея и за голямото съдържание на желязо в нея. Та реших да пробвам да я вкарам в менюто ни по някакъв начин.
 Няколко пъти я приготвих варена за закуска. Вариантите за приготвяне са два: или накисване във вряла вода за една нощ или варене в рамките на 10-а мин. в съотношение с водата 1:3. Почти като ориз. Сварената елда става страхотна питателна закуска и си върви както със солено, така и със сладко.
 За готвенето може да се готви като замества ориза в някои ястия или пък булгура в други.
 Но първото различно нещо, което реших да направя с нея бяха кюфтета с елда. Поколебах се доста и заложих на варианта да не са само от елда, а да са смес с кайма.

 За кюфтета с елда са необходими:
 80-100 грама елда, която се измива и сварява с леко подсолена вода в съотношение 1:3
 400 грама кайма
 1 голямо или 2 малки яйца
 1 главичка лук, нарязана на ситно
 сол и черен пипер на вкус (приблизително 1 ч.л. и 1/2 ч.л.)
 кимион 1/2 ч.л.
 риган 1 ч.л.
 пресен магданоз - 1/2 връзка, нарязан на ситно
(за подравянето ползвах 2 с.л. сушени зеленчуци от домашните ми, в които има сушен чесън, лук, морков, разни зелентии и куп други неща)
 царевично брашно за овалване и олио за пърженето

 В изпълнението няма нищо сложно, дори бях казал, че е забавно:
 Сварената елда се слага в сито и оставя да се отцеди много добре. След това с пресата за картофи много добре се намачква. Добавят се каймата, яйцето и подправките и се омесва много добре. 
(Ако елдата не е много добре изцедена, може да се наложи да се добавят лъжичка-две галета, за да се сгъсти добре).

 Готовата кайма се оставя на хладно за 30-а мин. След това се оформят кюфтета, които се овалват в царевичното брашно. 
Тези на снимката неоваляните са почти изцяло от елда - каймата е незначително количество (това в името на експеримента).

След "почивка" от 10-а мин. (колкото брашното да "дръпне") се пържат в загрято олио като силата на котлона се намаля с 1/3-та. 
Пърженето е до хубаво зачервяване.
В олиото се добавят 2-3 скилидки чесън, който придава един по пикантен аромат.

Готовите кюфтета могат да се поднесат както обикновените кюфтета.
В случая - и с леко задушен в масло спанак и чесново-млечен сос (липсващ от снимката).
В интерес на истината хапвах и направо не различих двата вида един от друг.

Ето в разрез - хубави, пухкави и много вкусни.

Признавам, на вкус са малко по-различни от обикновените кюфтета, но са невероятни.
И най-важното - здравословни.
Който иска може и да ги опече във фурната и да ги направи без каймата, но тогава - повече галета.

НАЗДРАВЕ!

Домашен варено-сушен бекон

  За разлика от домашният сушен бекон, който може да се приготвя единствено при подходящи условия за сушене, този може да се прави по всяко време на годината и става доста по-мек и приятен за хапване.

 В направията му няма нищо сложно, отнема буквално минути и става много бързо - буквално за няколко дни.

 Необходимо ни е месо от долната част на ребрата, т.нар. осмянка, а сега както модерно ни я продават в месарниците - бекон. Само ще кажа, че предпочитам да го правя от свински гърди, на които старателно отделям ребрата с малко от месото. Сетне стават страхотни печени ребра. От едно нещо - две, а дори ребрата са по-евтини в месарницата.

 Вариантите за изпълнение са два - единият е максимално лесен и ще споделя него. Дори няма да давам количества, защото просто няма такива.

 Парчетата гърди се нарязват с правоъгълна форма или просто в желана форма. Поръсват се с черен пипер, натрошен дафинов лист, пресован чесън (2-3 скилидки), задължително се намазват и със захар - 1 с.л. на 500 гр. и в подходяща съдина се затрупват с морска сол. Така престояват поне три дни на хладно.

 След това - процедурата по варенето.

 В тенджера се слага вода - достатъчно да покрие месото. Добавят се подправки на вкус - зрънца черен пипер, бахар, дафинов лист, 1-2 карамфилчета, една цяла глава чесън. Задължително е слагането на обелки от лук - две три шепи. Ако лукът е червен още по-добре. Като знам, че ще се прави няколко дни просто събирам обелките от лука в къщи, както и обелките от чесъна. Много добър ефект дава и слагането на 1-2-3 пакетчета черен чай.

 След като заври водата, силата на котлона се намалява с 2/3 (от 9 на котлона - на трета) и във водата се пущат парчетата месо, от които солта просто е избърсана. Ако напират да изплуват, могат да се притиснат с чинийка. Оставят се така да къкрят - не да се варят, а именно да къкрят. Горе долу един час им достатъчен. Готовността се проверява с остро ножче.

 Следва подсушаване с домакинска хартия. Може и да се провесят на кукички да отекат добре.

 Докато си съхнат се прави смес за овалване от подправки по желание - черен пипер, червен пипер, чубрица. Ако при опитването ни се стори малко безсолно, се добавя и сол. Може и лютив червен пипер. Тука импровизацията е въпрос на вкус.

Ако се добави и чимен, направо става кайзерован.

 Така оваляните парчета се пресоват между две дъски с тежест поне за 24 часа и са готови за консумация.

 След пресоването, ако времето е подходящо, ги оставям на терасата на кукичките да си съхнат и когато ни се прииска, си резвам по малко и пак си висят там. Ако не е подходящо, стоят си в хладилника, увити в хартия.

На снимката се вижда как парчето е пресовано и заело правилна форма.

Специално при този е заложено на кайзероването с чимен и червен пипер.

Колко време издържа, не мога да кажа - правя по 2-3 парчета и за седмица свършват.

Най-ценното е, че просто като вземе да свършват, се слагат следващите и че може да се разнообразяват подправките.

Бърз, лесен и Дзверски вкусен домашен бекон.

Наздраве!