Яйчено руло с коприва и крема сирене

  Навън е направо зима - Баба Марта нещо яко се сърди, но колкото и странно да звучи млада коприва има бол. И като имаш цяла торба връхчета от нея започваш да се чудиш какво по-различно да направиш извън обичайните супи и др.п.

 Те този път реших да е омлет, ама ми хрумна да го направя различно.

 Та така: за двама човека (ама става направо за четирима) - около 300 грама коприва, четири яйца XXL или поне 6 средни яйца, 1 с.л. брашно, 1/2 ч.л. сода загадена в 1 с.л. кисело мляко, щипка сол и черен пипер на вкус. Разбира се поне 100 грама настърган кашкавал и едно пакетче крема сирене, както и масло за запържване.

 В изпълнението е най-трудно почистването на копривата, че направо се изпарих ръчичките. Измива се добре, сетне се попарва с вряла вода от каната и след като изстине се нарязва на ситно.

 Копривата се задушава в масло - 1 с.л. с малко водичка и се оставя да изстине.

Яйцата се разбиват с лъжицата брашно, киселото мляко и содата. Добавя се изстиналата и нарязана на ситно коприва. Слагат се солта, черния пипер и настъргания кашкавал.

Фурната се загрява на 230С. Подходяща тавичка с D=28 см се намаслява и в нея си сипва яйчено-копривената смес.

Пече се около 20 мин. То се вижда на снимката как започва да изглежда - отстрани "изплува" яйчената смес, а посредата остава копривата. Впрочем, към тази смес може и да се добави ситно нарязан зелен лук и поне един стрък пресен чесън, ама поради липсата им ...

Опеченото ни изделие се прехвърля на подходяща дъска. Ръсва се с още малко настърган кашкавал, сетне се слагат слайсчета сирене крема и започва да се навива на руло.

При навиването се слагат резенчетата крема сирене и след като се нави добре се оставя с "шева" отдолу малко да изстине.

Необходимо му е да стегне.

От там нататък историята млъква.

Дзверско предястие и носи на питие .....

НАЗДРАВЕ!

домашен деликатес от желиран език

 Излишно е да обяснявам, че езикът било свински или говежди си е едно страхотно мезе към всяко питие. Общоприето е, че класиката е пържен в масло, но има и много други начини да се поднесе и да бъде дзверски вкусен.

 Желираният език е един от тези начини. При това този път е желиран без употребата на желатин.

 Нарочно няма да давам каквито и да са количества, а обясненията ми всичко ще стане ясно.

 Бях се засилил да приготвям едни свински крачета, но покрай тях в магазина едни свински езичета сякаш ме подмамиха, та купих и от тях. То лакомията е безкрайна.

 Като се прибрах, ми се стори кощунствено да слагам две тенджери, да варя и крачета и езици и т.н. И направо направих рационализация: крачетата с подправки и вода колкото да ги покрие в тенджерата, отгоре решетката за варене на пара и върху нея езиците измити и почистени. Тази конструкция къкри на котлона някъде около 4 часа докато крачетата се разкапаха. Езиците, макар и на пара също омекнаха яко. Чак към края на варенето бидоха леко посолени.

 Чак бях изненадан колко бяха омекнали - резултатът бе направо по-добър отколкото ако ги бях варил.

 Последва охлаждането им, обелването и нарязването на кубчета.

 От свинските крачета отделих малко месо и около 2 ч.ч. бульон варенето им. 

В малка тенджерка върнах бульона, езиците и отделеното месо от крачетата и заедно с 2 с.л. сушени зеленчуци последва варене докато бульонът се редуцира наполовина.

За съжаление точно в този момент нямах нито моркови, нито грах, нито кисели краставички и си останах само на тези продукти. Последва изсипването им в купички и настаняване на хладна почивка за поне 24 часа. Бульонът много добре се желира и стегна яко.

Стана страхотен деликатес.

Единственият му кусур е липсата на морковче, краставичка, дори и варено яйце.

Ама е напълно разбираемо, понякога да липсват и да те мързи толкова да отидеш до магазина, то чак да те боли.
Впрочем, ако няма такъв саможелиращ се бульон, може да се ползва и желатин.

Е, наздраве за желирания език, който си стана наистина вкусен деликатес.

Ребърца от младо теле с лапад на фурна

 Заглавието на тази вкуснотия обяснява едва ли не повече отколкото бих казал. 

 За ребърцата от младо теленце няма да обяснявам колко са крехки и вкусни. Откриха нова месарница в квартала, в която се продава само телешко и то от фермата им и ребърцата им са в асортимента. И докато си щъках из пазара, видях да продават лапад. Е, и една връзка пресен лук и идеята за ястието бе готова.

 Количества няма да давам, макар че в случая бидоха потребени 700 грама ребърца, 40 листа лапад (два връзки) и една връзка зелен лук и 3-4 скилидки чесън. За овкусяването на ребрата - минимум подправки: малко червен и черен пипер, сол и олио.

 Изпълнението е направо елементарно и няма какво да се обяснява:

Ребърцата се овкусяват с подправките, поливат с 2-3 с.л. и с ръце добре се масажират - всичко да се втрие в тях. Този момент липсва на снимка - няма как да се омажеш и да държиш телефона (все пак ти е мил). Личва им се 1 к.ч. водичка, завиват се плътно с алуминиево фолио и оставят да си починат 30-а минути. След това се пъхат във фурната на 150С и се забравят за около 2 часа.

В това време зелентиите се измиват и нарязват - предпочитам на по-ситно, защото като се стопят стават стават направо като сос. Слагат се в купа, леко се осоляват и се смесват с 1 с.л. брашно.

След тези два часа, тавата се вади, фолиото внимателно се отваря (да не се изгорим случайно от парата). Върху ребрата се изсипват всички зелентии и отново се затваря с фолиото и пак във фурната за около 30-40 минути. Време напълно достатъчно да се сготвят и те.

Направих и нещо излишно - след отвиване на фолиото ги разбърках малко и включих вентилатора за 10-а минути - всичко да получи хубав загар.

В резултат на 10-а минути подготовка и почти три часа търпение, невероятно направо дзверско вкусни ребра с уханен сос.

Можете сякаш да усетите аромата за задушено печен лапад.

И най-важното, направо си е бюджетно ястие, тъй като за 4 порции излиза малко повече от 6,00 лв, което не е маловажно за мене в последно време.

Страхотна вкуснотия.