Свински език в масло с малък пиниз

 Със свински език няма кого да изненадам - направо си е класика, но понеже се прави малко по-различно, ще споделя.

 Необходими са 

• свински език/ци - желано количество, но с по-малко от четири не си струва започването;
• за варенето: една глава лук, една глава чесън, един морков, стрък целина, 1-2 с.л. сушени зеленчуци, 1 дафинов лист, 10-а зърна черен пипер и 4-5 зърна бахар, поне 1-2 карамфилчета (придават по-особен аромат), съвсем малко сол. Много добър ефект дава и слагането на чашка някакъв алкохол (хубаво ароматно вино, бърбън или бренди, което най си пасва).
• за приготвянето - масло и олио

В изпълнението няма нищо сложно:

 Езиците се изчистват (често има останки от нещо кост или сухожилие) и накисват в студена вода поне за час.

 Слагат се в тенджера, заливат с вода поне два пръста отгоре, слагат се всички добавки за варенето (единствено чесънът се слага цяла глава) и се вари на бавен огън до пълното му омекване. Пробвам с върха на ножа или с вилица. Отнема около 2 часа.

 В последно време го варя в мултикукъра и става за около 40 минути.

 Вади се когато е готов. Охлажда се в ледена вода.

 Докато езикът се охлажда, бульонът се прецежда. Запазва се само главата чесън, която се оставя в прецедения бульон.

 Леко охладеният език веднага се бели. Когато е добре сварен, това може да стане само с ръце, дори и без нож.  Обелените езици се нарязват на филийки и връщат в бульона. Съдинката се оставя на хладно поне за 24 часа. Така се мариноват и поемат много много аромат.

 За пърженето всичко е ясно, но все пак:

 Отделя се количество от езика, което ще се пържи. Останалото може да се замрази и да се приготви друг път при необходимост.

 Масло и олио в съотношение 2:1 се загряват в тигана и леко подсушените филийки се пръжват в маслото. Съвсем за кратко - колкото леко да променят цвета си. Иначе рискът да стане жилав е доста голям.Този риск може да се избегне, ако се налива по-малко от бульона в тигана и парчетата се държат в него до изпаряването на бульона.

 Пръжнатите езичета се прехвърлят в малка тенджерка.

 Е те тука и гвоздейчето на програмата или малкия пиниз. Нали главата (или две даже) чесън е запазена - изважда се сърцевината на чесъна и се прави нещо като паста като се намачква с вилица. 

 Когато всички филийки са пръжнати и вече са в тенджерката, се осоляват и опиперяват с черен пипер. Заливат се с остатъка от маслото в тигана и с чесновата паста. Разбъркват се добре и са готови за сервиране. Предпочитам ги и ръснати с някаква зелентия като смес от магданоз и копър.

  Много обяснявах, но всичко става бързо и лесно. 

 Става невероятен. Хем се топи в устата, хем си иска подходящото питие.

Яйчено руло с коприва и крема сирене

  Навън е направо зима - Баба Марта нещо яко се сърди, но колкото и странно да звучи млада коприва има бол. И като имаш цяла торба връхчета от нея започваш да се чудиш какво по-различно да направиш извън обичайните супи и др.п.

 Те този път реших да е омлет, ама ми хрумна да го направя различно.

 Та така: за двама човека (ама става направо за четирима) - около 300 грама коприва, четири яйца XXL или поне 6 средни яйца, 1 с.л. брашно, 1/2 ч.л. сода загадена в 1 с.л. кисело мляко, щипка сол и черен пипер на вкус. Разбира се поне 100 грама настърган кашкавал и едно пакетче крема сирене, както и масло за запържване.

 В изпълнението е най-трудно почистването на копривата, че направо се изпарих ръчичките. Измива се добре, сетне се попарва с вряла вода от каната и след като изстине се нарязва на ситно.

 Копривата се задушава в масло - 1 с.л. с малко водичка и се оставя да изстине.

Яйцата се разбиват с лъжицата брашно, киселото мляко и содата. Добавя се изстиналата и нарязана на ситно коприва. Слагат се солта, черния пипер и настъргания кашкавал.

Фурната се загрява на 230С. Подходяща тавичка с D=28 см се намаслява и в нея си сипва яйчено-копривената смес.

Пече се около 20 мин. То се вижда на снимката как започва да изглежда - отстрани "изплува" яйчената смес, а посредата остава копривата. Впрочем, към тази смес може и да се добави ситно нарязан зелен лук и поне един стрък пресен чесън, ама поради липсата им ...

Опеченото ни изделие се прехвърля на подходяща дъска. Ръсва се с още малко настърган кашкавал, сетне се слагат слайсчета сирене крема и започва да се навива на руло.

При навиването се слагат резенчетата крема сирене и след като се нави добре се оставя с "шева" отдолу малко да изстине.

Необходимо му е да стегне.

От там нататък историята млъква.

Дзверско предястие и носи на питие .....

НАЗДРАВЕ!

домашен деликатес от желиран език

 Излишно е да обяснявам, че езикът било свински или говежди си е едно страхотно мезе към всяко питие. Общоприето е, че класиката е пържен в масло, но има и много други начини да се поднесе и да бъде дзверски вкусен.

 Желираният език е един от тези начини. При това този път е желиран без употребата на желатин.

 Нарочно няма да давам каквито и да са количества, а обясненията ми всичко ще стане ясно.

 Бях се засилил да приготвям едни свински крачета, но покрай тях в магазина едни свински езичета сякаш ме подмамиха, та купих и от тях. То лакомията е безкрайна.

 Като се прибрах, ми се стори кощунствено да слагам две тенджери, да варя и крачета и езици и т.н. И направо направих рационализация: крачетата с подправки и вода колкото да ги покрие в тенджерата, отгоре решетката за варене на пара и върху нея езиците измити и почистени. Тази конструкция къкри на котлона някъде около 4 часа докато крачетата се разкапаха. Езиците, макар и на пара също омекнаха яко. Чак към края на варенето бидоха леко посолени.

 Чак бях изненадан колко бяха омекнали - резултатът бе направо по-добър отколкото ако ги бях варил.

 Последва охлаждането им, обелването и нарязването на кубчета.

 От свинските крачета отделих малко месо и около 2 ч.ч. бульон варенето им. 

В малка тенджерка върнах бульона, езиците и отделеното месо от крачетата и заедно с 2 с.л. сушени зеленчуци последва варене докато бульонът се редуцира наполовина.

За съжаление точно в този момент нямах нито моркови, нито грах, нито кисели краставички и си останах само на тези продукти. Последва изсипването им в купички и настаняване на хладна почивка за поне 24 часа. Бульонът много добре се желира и стегна яко.

Стана страхотен деликатес.

Единственият му кусур е липсата на морковче, краставичка, дори и варено яйце.

Ама е напълно разбираемо, понякога да липсват и да те мързи толкова да отидеш до магазина, то чак да те боли.
Впрочем, ако няма такъв саможелиращ се бульон, може да се ползва и желатин.

Е, наздраве за желирания език, който си стана наистина вкусен деликатес.