Телешки (говежди) дроб с уиски

 Пак става дума за телешки дроб, но определено това не е рецепта. За приготвянето на телешки, свински или патешки дроб съм писал доста пъти, но това е един напълно коренно различен начин.

 Резултат е навероятно бързане и поради това експеримент.

 Бях попаднал на един разкошен телешки дроб, а трябваше да се приготви буквално за минути, което изключи всички варианти в които съм го правил.

 Няма да давам количества, защото е излишно.

 Дробът на бърза ръка се нарязва на ивици с широчина около 2 см, съвсем на бързо се почиства от ципи и кръвоносни съдове. Всичко отнема няколко минутки.

 Нарязаният дроб се хвърля в подходяща съдина и залива със 100-а мл бърбън (при липса може и някакво друго уиски), като не забравяме и да му сипнем малко черен или бял пипер. Нека си постои там 10-а минути (макар че колкото повече, толкова по-добре) - просто докато се нарежат доматите и салатата.

Междувременно в тигана се загряват 1 с.л. масло и 1-2 с.л. олио и дробът се пуща в силно загрятата мазнина на малки партиди от по няколко парчета като се разбърква.

В момента в който промени цвета си и започне леко да се зачервява, се вади и слага в друга съдина - това става за 4-5 минути.

Пържи се следващата партида.

Накрая всичкият дроб се връща в тигана, залива се с уискито от мариноването и се добавят още 100 мл бърбън. Посолява се, затваря се с капак и буквално след 1-2 минути котлонът се изключва.

 За няколко минути алкохолът се изпарява, но остава ароматът му.

 Може да се разбърка още един два пъти и е готов за сервиране.

 Предполагам, че по този начин ще се приготви и свински или пилешки дроб.

 Невероятно крехък и вкусен, направо Дзверски вкусен дроб се получава.

 Дет` викат хората - ядеш и ревеш от кеф...

 Пробвайте смело и няма да съжалите.

 НАЗДРАВЕ!

Филийки на скара (грил тиган)

  Това просто е един различен начин да се оползотвори стар хляб. Няма да спра да повтарям приказката на Баба, че да се изхвърля хляб е грехота.

 Обикновено старият хляб отива за пържени филийки, за крутони, смлян - за галета и т.н.

 Е ама пържените филийки омръзват и това е един перфектен начин да ги заменим с филийки на скара или грил тиган.

 Хлябът (в случая много изсъхнала франзела) се нарязва на филийки. 

 В купа се разбиват яйца с прясно мляко, щипка сол, черен пипер и олио. (Носи и други подправки - въпрос на вкус).

 Филийките се напояват в тази смес и се пекат на грил тигана или на скарата.

 За 1/2 франзела отидоха: 1 яйце, 100 мл прясно мляко, 2 с.л. олио; сол, черен пипер, 1/2 ч.л. кимион.

 Стават страхотни. 

Може да се хапнат като за закуска и дори като мезе или канапе за някой кюфтак...

Кукуреци или агнешки дреболии на шиш

 Кукуреци или кукуреч, не знам кое е по-правилно. Не знам дали е гръцко или турско. Но агнешки дреболии на плосък шиш, увити в агнешки чревца и опечени на жар съм ял както в Гърция, така и в Турция. В Турция съм ял и само агнешки чревца, приготвени по този начин.

 Не споря с когото и да е и за каквото и да е. До сега не бях правил, защото не се бях сещал за тях. Сега по Великден имах нужните продукти- агнешки дреболии - черен дроб, бъбречета, сърце, момици и агнешки чревца. И по моя преценка булото е задължително.

 В Гърция съм опитвал с бял дроб, но бяха прекалили с него и по-скоро беше бял дроб, увит в два три реда чревца (което не ми хареса). 

 Затова ще споделя как ги направих, включително и със забележките си...

 Поради липса на плосък шиш ползвах дебело шишче.

 В направията няма нищо сложно, но се оказа, че навиването на чревцата ми се опря.

 Дреболиите се измиват и нарязват с големина преблизително 2,5х2,5 см. Овкусяват се със сол, черен и червен пипер на вкус. Не пропуснах и малко лютив червен пипер, че предпочитам да стане леко пикантно.

 Най-пипкаво се оказа почистването и измиването на чревцата, защото иначе рискът всичко да е гадно на вкус е твърде голям. Не знам защо, но колячите си имат някакъв стандарт и ги нарязват с дължина приблизително един метър. 

Пада яко миене чревце по чревце. Оказа се, че най-добре работи стария метод с дълга пръчка (дървен шиш), да се обръщат с вътришността навън и да се измиват обилно на течаща вода. След измиването - изкисване във вода с оцет поне за час; смяна на водата и киснене с лъжица сода. Само така губят миризмата си и от болножълтеникави стават приятно бели. 

Дреболиите се нанизват на шишчето като редуват и от двата му края трябва да се остави свободно място - поне по 3 см.

Чревцата се връзват едно за друго - поне четири броя...

И тука оцених ролята на булото, с каквото не разполагах. То е направо задължително, защото с него добре се увиват дреболиите и тогава вече навиването на чревцата е пей сърце.

От снимката се вижда, че при липса на було, навиването си е направо кауза пердута. Поизхитрих се след първото - чревцето се нанизва на острия край на шишчето и сетне направо на другия му край, за да се получи като някакво надлъжно увиване, което да пречи на чревцата да влизат между дреболиите... Е този път не се получи много фотогенично, но следващия път за Гергьовден ще да е по-добре... Не бива да се забравя да се осолят и чревцата.

Следва печене на барбекюто - до хубаво покафеняване на чревцата.

Перфектни на аромат и на вкус.

След запичането дори и придобиха поне мънинко търговски вид, но при аромата им кой да се интересува от вида!?

Дзверски вкусно мезе.

Въпреки не дотам красивия вид, съм доволен и сигурен, че следващия път резултатът ще е по-красив на вид.

Насладих им се с компанията на зелена салата, варени яйца и доста питие...

Мезе за ценители на агнешките дреболии. Правете смело - когато готвиш за себе си, не винаги видът е определящ.

Важното е да е вкусно.

НАЗДРАВЕ!